Dictionary Search

листнат

листна̀та, листна̀то, мн. листна̀ти, прил. За дърво, храст, растение — който има много листа. Пиперът става листнат, но няма чушки.

листо

мн. листа̀, ср. Лист на растение.

листовиден

листовѝдна, листовѝдно, мн. листовѝдни, прил. Който има форма на лист на растение. Листовидни фигури.

листовка

мн. листо̀вки, ж. Печатан лист със злободневно политическо или рекламно съдържание, който се разпространява в голям брой. Агитационни листовки срещу избори. Разпространявам рекламни листовки.

листопад

м., само ед. Падане на листата на дърветата през есента.

листче

вж. лист

литвам

лѝтваш, несв. и литна, св. За птица, самолет — понасям се във въздуха, излитам. Птицата литна от клона.

литератор

мн. литера̀тори, м. Специалист по литература.

литераторка

мн. литера̀торки, ж. Жена литератор.

литература

ж., само ед.
1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха.
2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. Българската литература. Западноевропейска литература.
3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола.
прил. литературен, литерату̀рна, литерату̀рно, мн. литерату̀рни. Литературно творчество. Литературни източници. Литературни опити. Литературна критика.

литературен

вж. литература

литературовед

мн. литературовѐди, м. Специалист, учен по литературознание.
прил. литературоведски, литературовѐдска, литературовѐдско, мн. литературовѐдски.

литературоведка

мн. литературовѐдки, ж. Жена литературовед.

литературоведски

вж. литературовед

литературознание

ср., само ед. Наука за художествената литература. Постиженията на нашето литературознание.

литиаза

мед. Образуване на конкременти в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур.

лития

мн. литѝи, ж. Истор. Шествие с молебен за дъжд. Правя лития.

литна

лѝтнеш, мин. св. лѝтнах, мин. прич. лѝтнал, св.вж. литвам.

лито

обикновена тъкан с две нищелки

литографирам

литографѝраш, несв. и св. Отпечатвам по литографски начин.
същ. литографиране, ср.

литографиране

вж. литографирам

литография

ж., само ед.
1. Отпечатване на картини, плакати и др. с плоската страна на варовит камък, на който предварително са очертани.
2. Прен. Напечатана по този начин рисунка. На стената висят литографии.
3. Прен. Предприятие, където се работят такива отпечатъци.
прил. литографски, литогра̀фска, литогра̀фско, мн. литогра̀фски. Литографско изображение.

литографски

вж. литография

литотрипсия

мед. Метод за раздробяване на конкременти в пикочоотделителния тракт чрез литотриптер.

литраж

м., само ед. Обем на съд, изразен в литри.

литров

вж. литър

литургичен

вж. литургия

литургия

мн. литургѝи, ж. Християнска църковна служба, обикн. в неделя или на празници.
прил. литургичен, литургѝчна, литургѝчно, мн. литургѝчни.

литър

мн. лѝтри, (два) лѝтра, м.
1. Мярка за вместимост, равна на 1000 кубически сантиметра.
2. Течност с такъв обем.
3. Специален съд, използван за мярка, с такава вместимост.
прил. литров, лѝтрова, лѝтрово, мн. лѝтрови. Литрова бутилка. Литрово канче.

лифт

лѝфтът, лѝфта, мн. лѝфтове, (два) лѝфта, м.
1. Въжена транспортна линия, обикн. в стръмни места. Изкачвам се на върха с лифта. Вземам лифта. Закрит кабинков лифт.
2. Повдигателна уредба, използвана за изваждане от дълбочина на вода, нефт и др.

лих

лѝха, лѝхо, мн. лѝхи, прил. Разг. Опак, своенравен.
нареч. лѝхо.
Лихо ми е.Разг. Чоглаво, непривично ми е.

лихва

мн. лѝхви, ж.
1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема. Вземам пари с 50% лихва. Банките отпускат пари с висока лихва.
2. Такава сума, получавана срещу влагане на пари в банка или в спестовна каса. Получавам 30% лихва. Отпускам лихва. Начислявам лихва.
прил. лихвен, лѝхвена, лѝхвено, мн. лѝхвени. Лихвен процент.
Връщам/върна с лихвата.Разг. Отмъщавам в повече, връщам тъпкано.

лихвар

лихва̀рят, лихва̀ря, мн. лихва̀ри, м. Човек, който дава пари за ползване срещу лихва.
прил. лихварски, лихва̀рска, лихва̀рско, мн. лихва̀рски.

лихварски

вж. лихвар

лихвен

вж. лихва

лихен

мед. вж. лишей

лице

мн. лица̀, ср.
1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице.
2. Прен. Израз на вътрешното състояние на човек. Весело лице. Тъжно лице.
3. Прен. Предна част на нещо. Къщата има хубаво лице. Лицето на кожата е тъмно, а опакото е светло.
4. Прен. Индивидуален облик, отличителни черти. Творческо лице. Политическо лице. Оформям писателското си лице.
5. Прен. Човек като член на обществото, като личност. Две лица чакат в коридора. Като лице от университета. Лице от семейството. Доверено лице.
6. Прен. Граматическа категория на глагола, която показва субекта на действието. Глаголът е във второ лице. Глаголът се изменя по лице.
прил. лицев, лѝцева, лѝцево, мн. лѝцеви. Лицев нерв. Лицеви мускули.
Казвам/говоря в лицето. — Говоря открито, пред човека.
Гледам в лицето. — Гледам направо, открито, смело.
Лице в лице. — Открито, непосредствено.
Физическо лице.Спец. В правото — правоспособен човек.
Юридическо лице.Спец. В правото — организация, имаща определени права и задължения на физическо лице.

лицев

вж. лице

лицей

лицѐят, лицѐя, мн. лицѐи, (два) лицѐя, м.
1. ист. Градина в Атина, в която Аристотел преподавал на своите ученици.
2. ист. В царска Русия — мъжко привилегировано учебно заведение.
3. Във Франция и някои други западни страни — средно общообразователно учебно заведение. Завършвам лицея.

лицемер

мн. лицемѐри, м. Лицемерен човек.

лицемерен

лицемѐрна, лицемѐрно, мн. лицемѐрни, прил.
1. Който проявява лицемерие. Лицемерен човек.
2. Който съдържа, основава се на лицемерие. Лицемерна постъпка. Лицемерни думи.
същ. лицемерност, лицемерността̀, ж.

лицемерие

ср., само ед. Поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност.

лицемерка

мн. лицемѐрки, ж. Жена, която проявява лицемерие.

лицемерност

вж. лицемерен

лицемерствам

лицемѐрстваш, несв. Държа се с лицемерие.

лицемерствувам

лицемѐрствуваш, несв. Лицемерствам.

лицемеря

лицемѐриш, мин. св. лицемѐрих, мин. прич. лицемѐрил, несв. Лицемерствам.

лиценз

мн. лицѐнзи, (два) лицѐнза, м. Спец. Право да се използва патентовано изобретение или производство. Произвеждам кока-кола по лиценз. Купувам лиценз. Продавам лиценз. Имам лиценз.
прил. лизѐнзен, лицѐнзна, лицѐнзно, мн. лицѐнзни. Лицензна напитка. Лицензно производство.

лицензия

мн. лицѐнзии, ж. Разрешение от правителството на една държава за износ или внос на стоки, както и документът за такова разрешение.

лицеприятен

Пристра̀стен.

лича

личѝш, мин. св. лича̀х, мин. прич. лича̀л, несв.
1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат.
2. Откроявам се, виждам се. Петната не личат отдалече. По очите ѝ личат следи от сълзи.
личи (си).Безл. Вижда се, явно е. Личи, че е богат. Личи си, че е притеснен.



лѝчиш, мин. св. лѝчих и личѝх, мин. прич. лѝчил и личѝл, несв.; Какво. Премахвам, изличавам нещо написано. Лича с гума.

личба

мн. лѝчби, ж. Остар. Знамение, поличба.

личен

лѝчна, лѝчно, мн. лѝчни, прил.
1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Личен телефон. Лична отговорност. Личен разговор.
2. Който се осъществява от самото лице. Лично присъствие. Лично изпълнение.
3. Остар. Хубав, гиздав. Лична мома.
4. Разг. Прочут, прославен. Личен деец. Личен учител. Личен род. Лично семейство.

личинка

мн. личѝнки, ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и др.), който се отличава от тях по строеж и начин на живот; ларва.

лично

нареч.
1. Сам, самият. Направих проверка лично. Написах писмото лично. Явявам се лично.
2. Непосредствено, лице с лице. Разговаряме лично.

личност

личността̀, мн. лѝчности, ж.
1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества. Права на личността. Ставам личност.
2. Човекът от гледище на характера, поведението, общественото си положение. Силна личност. Светла личност. Личността на писателя. Известна личност. Голяма личност.
прил. личностен, лѝчностна, лѝчностно, мн. лѝчностни. Личностни качества.

личностен

вж. личност

лиша

лишѝш, мин. св. лишѝх, мин. прич. лишѝл, св.вж. лишавам.

лишавам

лиша̀ваш, несв. и лиша, св.; Кого, какво. Отнемам нещо от някого. Лишавам го от права. Лишавам от свобода. Лишавам от работа. Лишавам от семейство.
лишавам се/лиша се. — Отказвам се от нещо придобито, загубвам го, донякъде доброволно. Лишавам се от любов. Заради печалбата се лиших от домашните удобства. Лишавам се от развлечения. Лишавам се от дрехи.
същ. лишаване, ср.

лишаване

вж. лишавам

лишей

лѝшеят, лѝшея, мн. лѝшеи, (два) лѝшея, м. Тип низши организми, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, които растат по кората на дърветата, по скали и др. и създават условия за живот на други растения или са храна за животни.



лѝшеят, лѝшея, мн. лѝшеи, (два) лѝшея, м. Обикн. мн. Петна по кожата, покрити с люспи. Имам по лицето си лишеи. Лице с лишеи.
прил. лѝшав, лѝшава, лѝшаво, мн. лѝшави. Лишава кожа.

лишен

лѝшна, лѝшно, мн. лѝшни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен.
За лишен път.Разг. За последен път. За лишен път те моля.

лишение

мн. лишѐния, ср. Обикн. мн. Оскъдица, ограничаване, недостиг. Живея в лишения. Търпя лишения. Подлагам се на лишения.

лоб

ло̀бът, ло̀ба, мн. ло̀бове, (два) ло̀ба, м. Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб.

лобарен

мед. Отнасящ се до лоб, засягащ един лоб, напр. лобарна пневмония.

лобектомия

мед. Оперативно отстраняване на лоб на даден орган, напр. на бял дроб, черен дроб.

лобен

ло̀бна, ло̀бно, мн. ло̀бни, прил.
Лобно място. 1. — Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Царевец.
2. Място, където някой е загинал.

лоби

мн. ло̀бита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби в парламента. Лоби на фирми в парламента. Българско лоби в Америка. Създавам лоби. Имам широко лоби.

лобист

мн. лобѝсти, м. Член на лоби.

лобул

мед. Делче, малък лоб.

лобут

м., само ед. Диал. Бой като наказание.

лов

ловъ̀т, лова̀, само ед., м.
1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има лов.
2. Дивеч, който е предмет на ловене или убиване. Горите били пълни с лов.
3. Дивеч, убит или уловен при такова преследване. Върнаха се с богат лов.
4. Прен. Преследване с цел улавяне, придобиване. На лов за хора. Лов за силни изживявания.
прил. ловен, ло̀вна, ло̀вно, мн. ло̀вни. Ловна пушка.

ловджийски

ловджѝйска, ловджѝйско, мн. ловджѝйски, прил. Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка.

ловджия

мн. ловджѝи, м. Ловец.

ловен

вж. лов

ловец

мн. ловцѝ, м. Човек, който се занимава с лов.

ловко

нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко.

ловувам

лову̀ваш, несв.
1. Занимавам се с лов. Ловувам по тези гори от десет години.
2. Ходя на лов. Тази неделя ще ловуваме.

ловък

ло̀вка, ло̀вко, мн. ло̀вки, прил.
1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач.
2. Прен. Който умее да намери изход от всяко положение; хитър, гъвкав. Ловък търговец. Ловък дипломат.

ловя

ловѝш, мин. св. ловѝх, мин. прич. ловѝл, несв.
1. Кого, какво. Поемам и задържам, обикн. което се движи, с ръка, уста; хващам. Котката лови мишки. Ловя топката.
2. Кого, какво. Преследвам хора или ловувам животни. Ловя крадци. Ловя убийци. Ловя риба. Ловя зайци. Ловя гъски.
3. Прен. Какво. Успявам да взема, хващам превозно средство. Сутрин ловя автобус в осем часа.
4. Прен. Какво. Стремя се да схвана, да използвам, да възприема, да улуча (думи, смисъл, случай, изгоден момент и др.). Ловя всяка дума. Ловя смисъла, но не разбирам всичко на английски.
ловя се.Прен.
1. Хващам се, усещам се, че правя нещо несъзнателно. Ловя се, че правя грешки в падежите.
2. Разг. Оставям се да бъда излъган, измамен. Лови се на всяка лъжа. Ловя се на обещанията.
Ловя мухите.Разг. Губя си времето, безделнича.
Ловя окото.Разг. Правя впечатление, привличам, харесвам се, обикн. с външността си.
Ловя риба в мътна вода.Разг. Използвам неуредици, бъркотия, за да извлека облаги за себе си.
Ловя се за сламка. — Готов съм да се надявам на последна, нищожна възможност за избавяне от нещо, за поправяне на някакво зло.
Ловя се на въдицата.Разг. Оставям се да бъда излъган, измамен; вярвам в лъжи.

логаритмичен

вж. логаритъм

логаритмувам

логаритму̀ваш, несв. Спец. В математиката — намирам логаритъма на дадено число.
същ. логаритмуване, ср.

логаритмуване

вж. логаритмувам

логаритъм

мн. логарѝтми, (два) логарѝтъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, взето като основа, за да се получи дадено число.
прил. логаритмичен, логаритмѝчна, логаритмѝчно, мн. логаритмѝчни. Логаритмична таблица. Логаритмична линийка.

логика

ж., само ед.
1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето.
2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. Има логика. В разсъжденията ти няма никаква логика. Логика на живота. В това има логика. Логиката на събитията. Търся логика. Не намирам логика в твоите действия.
3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.

логистика

Най-новата разновидност на формалистичната логика, която заменя словесното изра зяване на понятията и съжденията със смволически означения, като напълно отделя логическите форми на мисленето от съдържание то му; схематична логика.

логицизъм

Едно от основните направления при обосноваването на математиката, което се стреми да сведе цялата математика към логиката, като смята, че математиката е независима от обективния свят.

логичен

логѝчна, логѝчно, мн. логѝчни, прил.
1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. Логичен извод. Логично решение.
2. Логически.
същ. логичност, логичността̀, ж.

логически

логѝческа, логѝческо, мн. логѝчески, прил. Който се основава на логиката. Логическа задача.

логичност

вж. логичен

логия

В древногръцката материалистична философия — всеобща закономерност (Хераклит).

В Идеалистическата философия — духовно начало, божествен разум (Платон).

В християнството — Исус Христос.

Втора съставна част на сложни думи със значение наука.

логопед

мн. логопѐди, м. Специалист по логопедия.

логопедия

ж., само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване.

логорея

Неудържимо, превъзбудено говорене, многословие.
В психиатрията е симптом при патология на речта — съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие, празнословие или безсмислен поток от думи. Като симптом се наблюдава при сензорната афазия, маниакалните състояния и шизофренията.

логос

Понятие, широко използвано в античната и средновековната философска и религиозна летература с различни значения (всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др. ), като в Стария завет логос означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет логос се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос.

лоден

мн. ло̀дени, (два) ло̀дена, м.
1. Горна мъжка дреха от мъхест вълнен плат.
2. Власнат и непромокаем вълнен плат.

лоджия

мн. ло̀джии, ж. Открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет.

лодка

мн. ло̀дки, ж.
1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна лодка. Рибарска лодка. Лодка платноходка.
2. Неголям военен плавателен съд. Подводна лодка. Гранична лодка.
3. Прен. Нещо с формата на лодка. Деколте лодка.
същ. умал. лодчица, мн. ло̀дчици, ж.
Като лодка. — Който има форма на лодка.

лодкар

лодка̀рят, лодка̀ря, мн. лодка̀ри, м. Лице, което като занятие кара лодка.
прил. лодкарски, лодка̀рска, лодка̀рско, мн. лодка̀рски.

лодкарски

вж. лодкар

лодчица

вж. лодка

лоен

вж. лой

ложа

мн. ло̀жи, ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти).
Масонска ложа. — Поделение на масонска организация; масонско дружество.



мн. ло̀жи, ж. Дървена част на пушка, в която се поставя цевта.

ложе

ср., само ед.
1. Остар. Легло.
2. Прен. Русло, корито на река.
Брачно ложе. — Брачно легло, постеля.
Прокрустово ложе. — Мярка, към която нещо се привежда насилствено.

лоза

мн. лозѝ, ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи.
прил. лозов, ло̀зова, ло̀зово, мн. ло̀зови. Лозови листа.

лозар

лоза̀рят, лоза̀ря, мн. лоза̀ри, м.
1. Човек, който отглежда лозе.
2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар.
прил. лозарски, лоза̀рска, лоза̀рско, мн. лоза̀рски. Лозарски ножици.

лозарка

мн. лоза̀рки, ж. Жена лозар.

лозарски

вж. лозар

лозарство

ср., само ед. Клон от земеделието, който се занимава с отглеждане на лозя.

лозе

мн. лозя̀, ср.
1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози.
2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с лози. Над града има лозя. Берат лозята. Лозята се берат в един и същ ден.
3. Обширни масиви, засадени с лози.

лозина

мн. лозѝни, ж. Тънка дълга пръчка на лозов храст. Лозините се връзват към тела няколко пъти в годината.

лозница

мн. лознѝци, ж. Голяма лоза, вдигната на подпори; асма. Под лозницата.

лозов

вж. лоза

лозунг

мн. ло̀зунги, (два) ло̀зунга, м.
1. Кратък призив. Издигам лозунг. Изричам лозунг.
2. Плакат с написан върху него призив. Окачвам лозунги.
3. Прен. Ръководен принцип, идея.

лой

лойта̀, само ед., ж. Мазнина от овца, говедо, заек и др.
прил. лоен, ло̀ена, ло̀ено, мн. ло̀ени.

лойд

м., само ед. Дружество в Лондон за застраховки на морски съдове по цял свят.

локал

мн. лока̀ли, (два) лока̀ла, м. Остар. Голямо питейно и увеселително заведение. Нощен локал. Локалите на София.

локален

лока̀лна, лока̀лно, мн. лока̀лни, прил. Който е ограничен на едно място, в някакви предели. Локална война. Локална инфекция. Локално поливане.
същ. локалност, локалността̀, ж.

локализация

ж., само ед. Локализиране.

локализирам

локализѝраш, несв. и св.; Какво. Ограничавам разпространението на нещо в някакви предели. Локализирам епидемия. Локализирам пожар.
локализирам се. — Ограничавам се, задържам се в някакви предели. Конфликтът се локализира. Замърсяването се локализира.
същ. локализиране, ср.

локализиране

вж. локализирам

локализираш

да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границите си

локалност

вж. локален

локам

ло̀каш, несв. Лоча.

локатор

мн. лока̀тори, (два) лока̀тора, м. Устройство за определяне местонахождението на някакъв обект. Локаторът засече самолета.

локаут

м., само ед. Закриване на предприятие и масово уволнение на работещите като начин за борба срещу техни искания.

локаята

Материалистическо философско течение в древна Индия, според което предметите на Вселената се състоят от четири елемента (земя, огън, вода и въздух), като на всеки елемент съответства особена разновидност на атомите, съществуващи изначално.

локва

мн. ло̀кви, ж.
1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви.
2. Разляна по равна повърхност течност в по-голямо количество. Локва кръв. На пода се образува локва вино.

локвам

ло̀кваш, несв. и локна, св.; Какво. За животно — поемам чрез лочене един път или няколко пъти. Локва няколко пъти от рядката каша и спира.

локна

ло̀кнеш, мин. св. ло̀кнах, мин. прич. ло̀кнал, св.вж. локвам.

локомотив

мн. локомотѝви, (два) локомотѝва, м. Транспортна машина, която се движи по релси и е предназначена да тегли вагони. Парен локомотив. Електрически локомотив. Показа се локомотивът на влака.
прил. локомотивен, локомотѝвна, локомотѝвно, мн. локомотѝвни. Локомотивно депо. Локомотивен завод.

локомотивен

вж. локомотив

локуларен

мед. Гнезден, разделен на малки кухини, на гнезда.

локум

мн. локу̀ми, (два) локу̀ма, м.
1. Само ед. Сладкарско изделие, приготвено от нишесте, захар и др., обикн. във форма на малки блокчета.
2. Порция от това изделие. Два локума. Кутия с десет локума.
прил. локу̀мен, локу̀мена, локу̀мено, мн. локу̀мени. Локумена вафла.
същ. умал. локумче, мн. локу̀мчета, ср.

локумче

вж. локум

ломлив

ломлѝва, ломлѝво, мн. ломлѝви, прил. Който лесно се чупи, руши, ломи. Ломлива скала.

ломотя

ломо̀тиш, мин. св. ломо̀тих, мин. прич. ломо̀тил, несв.
1. Говоря неразбрано, завалено (поради пиянство, болест и др.).
2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря, дрънкам, дърдоря. Стига си ломотил, не мога повече да те слушам.

ломя

ломѝш, мин. св. ломѝх, мин. прич. ломѝл, несв.; Какво.
1. Чупя, руша. Ломя скалата. Ломя клоните.
2. Прен. Пречупвам характер, преодолявам съпротива и др.
ломя се. — Чупя се, кърша се. Клоните се ломят от тежестта на ябълките.
същ. ломѐне, ср.

лонгитудинален

мед. Надлъжен.

лонгоз

мн. ло̀нгози, (два) ло̀нгоза, м. Крайречна гора (в Източна и Югоизточна България). Лонгозът на река Камчия. Лонгозът на река Ропотамо.

лоно

ср., само ед. Недра, утроба, пазва.
В лоното на природата. — В недрата на природата, дълбоко сред нея.

лопата

мн. лопа̀ти, ж.
1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и др. Копая с права лопата. Товаря пръст с лопата.
2. Весло, гребло на лодка.
същ. умал. лопатка, мн. лопа̀тки, ж. Лопатка за боклук.
С лопата да ги ринеш.Разг. Много са, в излишък са.
Въртя се като фурнаджийска лопата.Разг. Променям много лесно мнението си (като фурнаджийска дървена лопата, която може да се използва и от двете страни, които са еднакви).
Като лопати. — Големи и широки. Ръце като лопати.

лопатар

мн. лопата̀ри, (два) лопатара, м.
1. Вид елен със сплескани рога.
2. Прелетна блатна птица, подобна на гъска, с плосък клюн.

лопатка

мн. лопа̀тки, ж.
1. Малка лопата.
2. Спец. В анатомията — плоска и широка кост в горната задна част на гръдния кош; плешка.

лопуш

м., само ед. Диал. Лапад.

лорд

ло̀рдът, ло̀рда, мн. ло̀рдове, м.
1. Най-висшата аристократическа титла в Англия, както и носителят на такава титла.
2. Титла на висши длъжностни лица в Англия. • Лорд-мер. Кмет на Лондон, Единбург и на някои други градове.
Лорд на хазната. — Министър на финансите.

лорд-мер

n кмет
съкр. lord-mayor лорд-мер,
Кмет на Лондон, Единбург и на някои други градове.

лордоза

мед. Изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост напред, надвишаващо нормалните граници. Физиологична лека лордоза има в шийната и поясната част на гръбначния стълб. Различават се: пълна лордоза (обхваща се целия гръбначен стълб) и частична лордоза (най-често в поясната част на гръбначния стълб).

лорнет

мн. лорнѐти, (два) лорнѐта, м. Сгъваеми очила с дръжка, които се държат с ръка при използване.

лос

ло̀сът, ло̀са, мн. ло̀сове, (два) ло̀са, м. Диво животно от рода на елените с широки разклонени рога.

лосион

мн. лосио̀ни, (два) лосио̀на, м. Козметична течност за почистване.

лост

ло̀стът, ло̀ста, мн. ло̀стове, (два) ло̀ста, м.
1. Дебел железен прът, който служи за повдигане, изместване.
2. Гимнастически уред, който се състои от дебел железен хоризонтален прът на две подпори.
3. Прен. Движещ механизъм. Лостовете на живота. Лостове на търговията.
прил. лостов, ло̀стова, ло̀стово, мн. ло̀стови. Лостов механизъм.

лостов

вж. лост

лот

Библейско тълкуване: Син на Аран и братенец на Авраам, който последва вуйчо си от Ур, и по-късно от Харан, за да се заселят в Ханаан — Бит. 11:31, 12:4-6, 13:1. Авраам питаеше към него особена любов, и когато не можаха вече да живеят заедно в Ханаан, защото и двамата имаха големи стада, и пастирите им понякога се караха — Бит. 13:5-7, той даде на Лот да си избере от земята, която част си поиска, и там да се установи отделно от него. Лот избра Содомското поле, което изглежда, че е било тогава най-плодородната част на онази земя. Тук той живя до разорението на Содом, и на околните му градове. Той бе човек праведен и в самия Содом — 2Пет. 2:7, но злочестията, които последваха изборът му на новото място: пленяването му от разбойниците, досадите, които му причиняваха неблагочестивите и порочни съседи, загубата на имота му в пожара на града, погублението на зетьовете му, и на жена му, всичките тези неща, въпреки че не доказват, че той предпочиташе ползата и спокойствието си от длъжността си, показват, че най-хубавата и най-плодородна земя, не е винаги най-добрата; развратността на жителите й, могат да я потопят в пропастта на погублението, и да изложат на опасност всеки и всичко в нея. Лотовата жена, е заплаха към всички, които обръщат лицата си към Сион, но не им се иска, да оставят всичко заради Христа — Бит. 19гл. ; Лк. 17:32.

лотариен

вж. лотария

лотария

ж., само ед.
1. Разиграване на вещи или пари по предварително продадени билети с номера. Билет за лотария. Участвам в лотария.
2. Прен. Случка, голям късмет. Този случай е моята лотария. Тази възможност е истинска лотария.
прил. лотариен, лотарѝйна, лотарѝйно, мн. лотарѝйни. Лотариен билет.

лото

ср., само ед. Игра с особени карти с номера или с картинки.

лотос

мн. ло̀тоси, (два) ло̀тоса, м. Южно водно растение с големи синкаворозови цветове; свещено цвете в будистката религия.

лотофаги

мит. Митично гостоприемно племе, което обитавало либийското крайбрежие на Африка и се хранело с плода на дървото лотос, като всеки, вкусил от този плод, забравял миналото си.

лохии

мед. Следродилно очистване — течение от кухината на матката. В първите 2-3 дни лохиите са кървави, от 4-ия — 6-ия ден към тях се прибавят некротизирали части на спонгиозната децидуа и те имат кафяво-черен цвят. В следващите дни лохиите стават все по-светли и по-оскъдни по количество. Към 4-ата — 6-ата седмица отделянето им окончателно спира.

лохиометра

мед. Задържане на лохии в матката.

лохиорея

мед. Обилно течение на лохии.

лоцман

мн. ло̀цмани, м. Лице с добра щурманска подготовка, което познава особеностите на труден за плаване район и помага да бъдат избегнати.

лоча

ло̀чиш, мин. св. ло̀чих и лочѝх, мин. прич. ло̀чил и лочѝл, несв.; Какво.
1. За животно — поемам течност с език, за да пия. Котката лочи мляко.
2. Прен. Разг. Пренебр. За човек — пия шумно или пия много вода или алкохол. Цял ден лоча вода в горещината. Всяка вечер лочи по кръчмите.

лош

ло̀ша, ло̀шо, мн. ло̀ши, прил.
1. За човек — който е зъл, злобен. Лоша жена. Лош човек.
2. Който е недоброкачествен, негоден, развален. Лоша храна. Лош вкус. Лош хляб. Лоши обувки.
3. Който не е такъв, какъвто трябва, или който се извършва незадоволително, слабо. Лош специалист. Лош ученик. Лоша съпруга. Лоша дъщеря. Лошо изпълнение. Лоша игра.
4. Който носи, предсказва нещо недобро. Лош знак. Лош ден. Лош сигнал.
5. Прен. Труден, тежък, мъчителен. Лош живот.
6. Прен. За време — студено, дъждовно или неблагоприятно. Лошо време. Лоша зима.
7. Прен. За болест — опасен, тежък.
8. Като същ.: лошо, лошото. Лоши неща. На следващата година дойде лошото.
Излиза/излезе ми лоша дума/лошо име.Разг. Разпространява се, оформя се лошо мнение за мене.
Лош проводник. — Материал, който не провежда електрически ток. Хартията е лош проводник.
Лоши езици. — Клеветници, интриганти.
Тръгвам/тръгна по лош път. — Ставам неморален, нечестен, порочен.

лошо

нареч.
1. Не така, както трябва; зле. Работя лошо. Уча лошо. Пиша лошо.
2. Тежко, опасно; зле. Падам лошо.
Лошо ми е. — Не се чувствам добре.
На лошо е.Разг. Не предвещава нищо добро.

лошокачествен

лошока̀чествена, лошока̀чествено, мн. лошока̀чествени, прил. Който е с лошо, ниско качество. Лошокачествена стока.

лошота

ж., само ед. Проява на лош.

лошотия

ж., само ед.
1. Качество на лош човек; злоба, злина. Лошотията му е изписана на лицето.
2. Прен. Лош, злобен човек. Той е голяма лошотия.

лоялен

лоя̀лна, лоя̀лно, мн. лоя̀лни, прил.
1. Който е в рамките на закона; почтен, честен. Лоялни отношения. Лоялно сътрудничество. Лоялен човек. Лоялен съм към него.
2. Който е почтен, привързан, предан. Лоялен към своето предприятие.
същ. лоялност, лоялността̀, ж. Проявявам лоялност.

лоялност

вж. лоялен

луга

и луга ж., само ед.
1. Отпадъчна вода при производство на сапун.
2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям луга.
прил. лугав, лу̀гава, лу̀гаво, мн. лу̀гави. Течността е лугава.

лугав

вж. луга

луд

лу̀да, лу̀до, мн. лу̀ди, прил.
1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен.
2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, да му дадеш толкова пари без разписка.
3. Прен. Който е немирен, палав, жив. Лудо дете. Лудо момче.
4. Прен. Който е бърз, буен. Луда трева. Луд кон.
5. Прен. За чувство, желание — много силен. Луда любов. Луда омраза.
същ. лудост, лудостта̀, ж.
нареч. лудо.
Луда глава. — Буен, безразсъден човек.
Луди пари. — Много пари, обикн. дадени напразно.
Луд съм по някого. — Влюбен съм силно.

лудетина

мн. лудѐтини, ж. и м. Палав, немирен, буен човек.

лудешки

лудѐшка, лудѐшко, мн. лудѐшки, прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг.

лудея

лудѐеш, мин. св. лудя̀х, мин. прич. лудя̀л, несв.
1. Проявявам буйност (поради раздразнителност, радост и др.). Лудея от ярост. Лудея от щастие. Децата лудеят. Конят лудя с часове по поляната.
2. Прен. За вятър, буря, море, вода — бушувам, тека буйно, бурно. Вятърът лудя цяла нощ. Морето лудее.
3. Прен. Изпитвам неудържимо любовно чувство и влечение. Лудея по него.

лудница

мн. лу̀дници, ж.
1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата.
2. Прен. Неразбория, безредие или голям шум от различни действия. Тук е истинска лудница, защото правим ремонт. В университета е лудница от изпити.

лудо

вж. луд

лудория

мн. лудорѝи, ж. Проява, постъпка на буйност, немирност, палавост, безразсъдство. Правя лудории.

лудост

лудостта̀, ж.
1. Състояние на човек, изгубил разсъдъка си.
2. Качество на луд.
3. Лудория.

лудувам

луду̀ваш, несв. Лудея (в 1 и 2 знач.).
същ. лудуване, ср.

лудуване

вж. лудувам

луес

мед. вж. сифилис

лук

лу̀кът, лу̀ка, само ед. м.
1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества.
2. Луковиците и зелените стръкове от това растение. Бял лук. Червен лук. Сух лук. Зелен лук.
прил. луков, лу̀кова, лу̀ково, мн. лу̀кови. Лукова глава.
прил. лучен, лу̀чена, лу̀чено, мн. лу̀чени. Лучен кебап.
Ни лук ял, ни на лук мирисал.Разг. Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо.
Сгазвам/сгазя лука.Разг. Нарушавам реда, закона, условността.
Праз лук. — Праз.
Чеснов лук. — Чесън.
Лукова глава.Разг. Нещо нищожно, незначително. Да не съм лукова глава!

лукав

лука̀ва, лука̀во, мн. лука̀ви, прил.
1. Който е коварен, подъл, хитър.
2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка.
3. Който е игрив, добродушно хитър. • Лукавият. Название на дявола.

лукавство

ср., само ед.
1. Коварство и хитрост.
2. Проява на лукав; лукава постъпка.
3. Добродушна хитрост, игривост.

лукавщина

ж., само ед. Лукавство.

луканка

мн. лука̀нки, ж.
1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси.
2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много луканки.

луков

вж. лук

луковица

мн. лу̀ковици, ж.
1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън.
2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма.

лукс

лу̀ксът, лу̀кс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс.
Категория лукс. — Най-високата категория. Хотелът е категория лукс.
Лукс е. — За нещо скъпо, дефицитно, трудно постижимо. За мене е лукс да отида на фризьор.
Позволявам си лукса. — Правя нещо, което не е по силите ми, според възможностите ми.



лу̀ксът, лу̀кса, мн. лу̀ксове, (два) лу̀кса. Спец. Единица мярка за светлина.

луксацио

ср., само ед. Спец. В медицината — изкълчване, изместване на става. Получава луксацио при раждането си.

луксация

мед. 1. Изкълчване — разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи дадена става.
2. Изместване на някой орган, напр. сублуксация или луксация на лещата на окото.

луксозен

луксо̀зна, луксо̀зно, мн. луксо̀зни, прил.
1. Който е разкошен, скъп. Луксозен апартамент.
2. Който е категория лукс. Луксозен ресторант.
3. Прен. Ирон. Който живее в лукс, свикнал е на лукс. Луксозно момиче.

лула

мн. лулѝ, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн.
Една лула тютюн не струва. — Нищо не струва. Животът без любов една лула тютюн не струва.

луличка

мн. лулѝчки, ж.
1. Малка лула.
2. Разг. Цвете с фуниевиден цвят; нарцис и петуния.

лумбаго

ср., само ед. Спец. В медицината — болки в поясната област поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб. Страдам от лумбаго. Мъчи ме лумбагото.

лумбален

мед. Поясен, отнасящ се до поясната област.

лумвам

лу̀мваш, несв. и лумна, ср.
1. За огън, пламък — избухвам изведнъж, разгарям се. Лумна голям огън.
2. Прен. За чувства — пламвам, разгарям се. Любовта им лумна изведнъж.
същ. лумване, ср.

лумване

вж. лумвам

лумен

мед. Просвет, отвор на тръбест орган.

луминал

м., само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал.

луминатор

мн. лумина̀тори, (два) лумина̀тора, м. Корабно прозорче.

луминесцентен

вж. луминесценция

луминесценция

ж., само ед. Спец. В електротехниката — светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества — излъчване на светлина от студено тяло; пряко превръщане в светлина на други форми на енергия.
прил. луминесцентен, луминесцѐнтна, луминесцѐнтно, мн. луминесцѐнтни.

лумна

лу̀мнеш, мин. св. лу̀мнах, мин. прич. лу̀мнал, св.вж. лумвам.

лумпен

мн. лу̀мпени, м. Човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник.

лумпенизирам

лумпенизѝраш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам изхвърляне на хора от естествената им среда, класа, работа. Условията на живота лумпенизират голям слой от хора.
лумпенизирам се. — Превръщам се в лумпен.
същ. лумпенизиране, ср.

лумпенизиране

вж. лумпенизирам

луна

ж., само ед.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. Спец. В астрономията — спътник на планета.
3. Прен. Лунна година.
прил. лунен, лу̀нна, лу̀нно, мн. лу̀нни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.

лунапарк

мн. лу̀напаркове, (два) лу̀напарка, м. Парк с игри, колички и зрелища; увеселителен парк. Ходя в лунапарк.

лунатизъм

м., само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм.

лунатик

мн. лунатѝци, м. Човек, който страда от лунатизъм.

лунатичка

мн. лунатѝчки, ж. Жена лунатик.

лунен

вж. луна

луничав

лу̀ничава, лу̀ничаво, мн. лу̀ничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос.

луничка

и луничка, мн. лу̀нички и лунѝчки, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът ѝ е осеян с лунички.

лупа

мн. лу̀пи, ж.
1. Увеличително стъкло; леща.
2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета с лупа.
Под лупа. — Внимателно, придирчиво. Специалисти и критикари ще го четат под лупа.

лупам

лу̀паш, несв.; Кого, какво. Разг. Удрям, бия, тупам.

лупвам

лу̀пваш, несв. и лупна, св. Разг.
1. Кого, какво. Лупам веднъж или няколко пъти по веднъж.
2. Падам, тупвам на земята изведнъж.
лупвам се. — Падам, тупвам на земята изведнъж.

луперк

мит. Луперк е староиталийски бог на плодородието, пасищата и стадата, подобен на гръцкия бог Пан и по-късно смесван с него, в чест на когото се организирали празненства, наричани луперкалии.
вж. фавн
вж. луперкалии

луперкалии

Празници на изобилието в древния Рим, посветени първоначално на покровителя на вълците Луперк ("прогонващият вълците"), чийто култ се слива впоследствие с този към бог Фавн и "Луперк" става едно от неговите прозвища. Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. В този ден в подножието на Палатинския хълм при пещерата Луперкал (където според преданието е живяла вълчицата — лат. Lupa, — отгледала Ромул и Рем) , жреците, наречени "луперци", принасят в жертва кози, козли и кучета. След това намятат върху голите си тела прясноодраните кози кожи и обикалят Палатинския хълм (най-старата част на Рим), стремейки се да уловят и завържат с ремъци от козя кожа жените и удрят с камшици от същата кожа всеки срещнат. Жените доброволно се оставяли на ударите и връзването, защото според вярването това носи плодовитост.

Предишния ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.

Луперкалиите са корените на сегашния празник на любовта, Свети Валентин.

вж. фавн

лупинг

мн. лу̀пинги, (два) лу̀пинга, м. Фигурно летене със самолет; премятане, превъртане.

лупна

лу̀пнеш, мин. св. лу̀пнах, мин. прич. лу̀пнал, св.вж. лупвам.

лустро

ср., само ед.
1. Остар. Лак за лъскане на обувки.
2. Лъскавина, блясък.
3. Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум.

лустросам

лустро̀саш, св.вж. лустросвам.

лустросвам

лустро̀сваш, несв. и лустросам, св.; Какво.
1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки.
2. Прен. Придавам външен блясък. Лустросаха представителната сграда за гостите.
лустросвам се/лустросам се. — Придавам си външен блясък. Червисала се, лустросала се.

лутам се

лу̀таш се, несв.
1. Ходя без цел, бродя, блуждая. Лутам се из града. Лутам се из горите.
2. Не мога да намеря път; губя се, бродя, като търся път. Лутам се из мъглата, докато намеря улицата.
3. Прен. Търся правилния път за постигане на нещо; опитвам, бродя. Много се лутах, докато открия класификационните признаци.
същ. лутане, ср.

лутане

вж. лутам се

лутаница

ж., само ед. Дълго лутане.

лутеранство

Едно от протестантските християнски течения на Запад, оформило се в хода на Реформацията (XVI в. ) в Германия с основоположник Лутер, който смята Библията за единствен източник на вярата и отрича църковната йерархия и върховната власт на римския папа, като не признава никакви други посредници освен Христос в общуването на хората с Бога.

луфт

лу̀фтът, лу̀фта, мн. лу̀фтове, (два) лу̀фта, м.
1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно прилепнали. Около прозорците зеят луфтове.
2. Отсъствие, празнина.

лучен

вж. лук

лъв

лъвъ̀т, лъва̀, мн. лъ̀вове, (два) лъ̀ва, м.
1. Едро и силно хищно животно от семейство котки с къса жълтеникава козина и грива при мъжките, което е разпространено в Африка и в част от Азия и се смята за цар на животните (в поверията и приказките).
2. Изображението на това животно като емблема.
3. Прен. Един от знаците на зодиака (м. юли — август), както и човек, роден под него.
4. Прен. Човек с високо положение в служебната йерархия. Това е ресторант за лъвове, не за простосмъртни.
прил. лъвски, лъ̀вска, лъ̀вско, мн. лъ̀вски. Лъвска опашка. Лъвска грива. Лъвски скок. Лъвско сърце.
прил. лъвов, лъ̀вова, лъ̀вово, мн. лъ̀вови.
същ. умал. лъвче, мн. лъ̀вчета, ср.
От лъв нагоре.Разг. Високопоставен човек, с власт и влияние. Кандидатите са от лъв нагоре.
Лъвов мост. — Мост в град София, в краищата на който има скулптурни фигури на лъвове.
Лъвски пай/дял. — Най-големият дял от нещо.
Светски лъв. — Който е известен във висшето общество.

лъвица

мн. лъвѝци, ж.
1. Женски лъв.
2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица.

лъвов

вж. лъв

лъвски

вж. лъв

лъвче

вж. лъв

лъготя

лъго̀тиш, мин. св. лъго̀тих и лъготѝх, мин. прич. лъго̀тил и лъготѝл, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надясно, че има висше образование. С часове я лъготи и тя му вярва.

лъжа

лъ̀жеш, мин. св. лъ̀гах и лъга̀х, мин. прич. лъ̀гал и лъга̀л, несв.; Кого.
1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин.
2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. Лъже я, че ще ѝ купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод.
3. Разг. За мома или ерген — ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите.
лъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата.
2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича.
3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава.
Лъжа окото. — Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са с лошо качество.
И аз (ти, той, тя, то, ние, вие, те) не лъжа.Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.



мн. лъжѝ, ж.
1. Това, което не отговаря на действителността; неистина. Наговори куп лъжи. Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее.
2. Измама, заблуждаване. Живея в лъжи. С лъжа доникъде не се стига.
Дебела лъжа. — Голяма лъжа.
Опашата лъжа. — Голяма лъжа.

лъже-

Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др.

лъженаука

ж., само ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука.

лъжепророк

мн. лъжепроро̀ци, м. Самозван, набеден пророк.

лъжесвидетел

лъжесвидѐтелят, лъжесвидѐтеля, мн. лъжесвидѐтели, м. Спец. В правото — лице, което дава неверни свидетелски показания.
прил. лъжесвидѐтелски, лъжесвидѐтелска, лъжесвидѐтелско, мн. лъжесвидѐтелски.

лъжесвидетелствам

лъжесвидѐтелстваш, несв. Дава неверни свидетелски показания в съд.

лъжесвидетелствувам

лъжесвидѐтелствуваш, несв. Лъжесвидетелствам.

лъжец

мн. лъжцѝ, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда.

лъжица

мн. лъжѝци, ж.
1. Прибор за загребване и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица.
2. Съдържанието, което може да се помести в един такъв прибор. Гребнах една лъжица супа. Изядох две лъжици каша.
същ. умал. лъжичка, мн. лъжѝчки, ж. Чаена лъжичка.
Не е лъжица за твоята уста.Разг. Не е по силите ти, според възможностите ти, не е за тебе. Това момиче не е лъжица за твоята уста.
По лъжичка. — По много малко. Дава ми от парите по лъжичка.

лъжичка

вж. лъжица

лъжкиня

мн. лъжкѝни, ж. Жена лъжец.

лъжла

мн. лъ̀жли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла.

лъжлив

лъжлѝва, лъжлѝво, мн. лъжлѝви, прил.
1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух.
2. Който е мним, фалшив, фалшифициран. Лъжлив светец. Лъжлив диамант. Лъжлив паспорт.
3. Който е неверен, неправилен, погрешен. Лъжлив извод. Лъжлива крачка.
4. За човек — който по природа е склонен да лъже. Лъжливо дете.

лъжльо

мн. лъ̀жльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже.

лъжовен

лъжо̀вна, лъжо̀вно, мн. лъжо̀вни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.).
Лъжовен свят. — Суетен, нетраен, измамен.

лък

лъкъ̀т, лъка̀, мн. лъ̀кове, (два) лъ̀ка, м.
1. ист. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.
2. Спортен уред. Състезание по стрелба с лък.
3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент. Лък на цигулка.

лъка

мн. лъкѝ, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка.

лъкатуша

лъкату̀шиш, мин. св. лъкату̀ших, мин. прич. лъкату̀шил, несв.
1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. Пътят лъкатуши по склоновете на планината.
2. Движа се по зигзаг, криволича. Автобусът лъкатуши по планинския път.
прил. лъкатушен, лъкату̀шна, лъкату̀шно, мн. лъкату̀шни. Лъкатушна линия.

лъкатушен

вж. лъкатуша

лъсвам

лъ̀сваш, несв. и лъсна, св.
1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха.
2. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се неочаквано; ставам явен, изненадвам неприятно. Един ден бившият ѝ съпруг лъсна на вратата. Лъсна грешката. Лъсна лъжата.
3. Кого, какво. Правя да стане лъскав, бляскав. Лъсвам обувки. Лъсвам пода.
лъсвам се/лъсна се. 1. — Започвам да блестя. Лъсва се бялото шосе.
2. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се неочаквано, досаждам. Лъсна се в града. Лъснала се в ресторанта с чуждия мъж.
Лъсвам/лъсна косъма.Разг. Оправям се физически; напълнявам.
Лъсвам/лъсна петалите.Разг. Умирам.

лъскав

лъ̀скава, лъ̀скаво, мн. лъ̀скави, прил.
1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под.
2. Прен. Разг. Пренебр. Който има само външен, фалшив блясък. Много е лъскава твоята приятелка. Продава се за няколко лъскави парцала.
същ. лъскавина, ж.

лъскавина

вж. лъскав

лъскам

лъ̀скаш, несв.
1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. Стъклото лъска на слънцето.
2. Какво. Правя нещо лъскаво; излъсквам. Лъскам лъжиците.
3. Прен. Разг. Кого. Чистя, гладя, грижа се да бъде чист и поддържан. Жена му го лъска много.
същ. лъскане, ср.

лъскане

вж. лъскам

лъсна

лъ̀снеш, мин. св. лъ̀снах, мин. прич. лъ̀снал, св.вж. лъсвам.

лъст

лъстта̀, само ед., ж.
1. Ласкателство.
2. Съблазън.
прил. лъстив, лъстѝва, лъстѝво, мн. лъстѝви.

лъстив

вж. лъст

лъстя

лъстѝш, мин. св. лъстѝх, мин. прич. лъстѝл, несв. Блазня, мамя, лаская.

лъх

лъхъ̀т, лъха̀, мн. лъ̀хове, (два) лъ̀ха, м.
1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята.
2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на парфюм.

лъхам

лъ̀хаш, несв.
1. За вятър — повявам леко, нежно, слабо. От полето лъха ветрец.
2. Имам дъх на нещо, мириша леко на нещо. Лъха на водорасли.
3. Изпускам, излъчвам. Котлонът лъха топлина.
4. Прен. Излъчвам се. От вида ѝ лъха тъга. От нея лъха скромност.
лъха ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им).
1. Усещам полъхване, въздушно течение. Лъха ми ветрец.
2. Усещам дъх, миризма, аромат. Лъха ми на развалено.
лъха ме — (те, го, я, ни, ви, ги). Удря ме миризма, усещам миризма. Лъха ме на мухъл.

лъхвам

лъ̀хваш, несв. и лъхна, св.
1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада.
2. Прен. За чувство, настроение — обхващам, обземам. Лъхна ме радост, щом я видях. От празната къща лъхва тъгата на спомените.
същ. лъхване, ср.

лъхване

вж. лъхвам

лъхна

лъ̀хнеш, мин. св. лъ̀хнах, мин. прич. лъ̀хнал, св.вж. лъхвам.

лъхтя

лъхтѝш, мин. св. лъхтя̀х, мин. прич. лъхтя̀л, несв.
1. Лъхам силно, излъчвам се.
2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на дезодорант.

лъч

лъчъ̀т, лъча̀, мн. лъчѝ и лъ̀чове, (два) лъ̀ча, м.
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.
2. Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч.
3. Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
4. Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда.
5. Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.

лъча

лъ̀чиш, мин. св. лъ̀чих и лъчѝх, мин. прич. лъ̀чил и лъчѝл, несв.; Какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Лъча своите овце. Лъча агнетата от овцете. Лъча ги, за да ги издоя.
лъча се. 1. — Отделям се, отбивам се. Вечер овцете се лъчат сами от стадото.
2. Прен. Деля се от хората, страня.
същ. лъ̀чене, ср.

лъчев

лъ̀чева, лъ̀чево, мн. лъ̀чеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи.
Лъчева болест.Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъчи.

лъчевиден

лъчевѝдна, лъчевѝдно, мн. лъчевѝдни, прил. Който има вид на лъч.

лъчезарен

лъчеза̀рна, лъчеза̀рно, мн. лъчеза̀рни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице.
нареч. лъчезарно.
същ. лъчезарност, лъчезарността̀,ж.

лъчезарно

вж. лъчезарен

лъчезарност

вж. лъчезарен

лъчение

мн. лъчѐния, ср. Изпускане на частици с енергия.

лъчист

лъчѝста, лъчѝсто, мн. лъчѝсти, прил.
1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние.
2. Спец. Във физиката — който възниква вследствие на излъчване на някаква енергия. Лъчиста енергия.
3. Прен. Който е изпълнен със сияние, светлина. Лъчисти очи.

лъщя

лъщѝш, мин. св. лъщя̀х, мин. прич. лъщя̀л, несв. Отразявам светлина; блестя. Косата ѝ лъщи на слънцето. Лакът лъщи.

льос

льо̀сът, льо̀са, само ед., м. Спец. В геологията — жълтеникава песъчлива, много плодородна почва. Дунавски льос.

льох

междум. Разг.
1. Изразява изненада, уплаха, паника. Льох, какво ще правим сега.
2. Като частица в народните песни. Льох мари, Марийке. Льох, льох, лилильох.

льохман

мн. льо̀хмани, м. Разг. Висок, отпуснат, непохватен човек. Голям льохман е, където мине, всичко събаря.

льохманка

мн. льо̀хманки, ж. Жена льохман.

любвеобилен

любвеобѝлна, любвеобѝлно, мн. любвеобѝлни, прил. Който е способен да обича силно или много хора едновременно. Любвеобилна жена. Любвеобилно коте.
същ. любвеобилност, любвеобилността̀, ж.

любвеобилност

вж. любвеобилен

любе

мн. лю̀бета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена.

любезен

любѐзна, любѐзно, мн. любѐзни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием.

любезнича

любѐзничиш, мин. св. любѐзничих, мин. прич. любѐзничил, несв. Проявявам прекалена, неискрена любезност. Любезничат с нея, но тя не им вярва напълно.

любене

вж. любя

любеница

мн. любенѝци, ж. Диал. Диня.

любим

любѝма, любѝмо, мн. любѝми, прил.
1. Който е обичан, скъп на някого. Любимата ми майка. Любимо дете.
2. Който е предпочитан, харесван. Любима книга. Любим писател. Любим спомен.
3. Като същ.: любим, любима — скъп, обичан човек. Любимият ѝ ще дойде.

любимец

мн. любѝмци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на момичетата. Това котенце е моят любимец.

любимка

мн. любѝмки, ж. Жена любимец.

любител

любѝтелят, любѝтеля, мн. любѝтели, м.
1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любител на театъра.
2. Ирон. Човек, който е пристрастен към нещо, обикн. нередно. Любител на алкохола. Любител на игра на карти. Любител на силните изживявания.
3. Човек, който се занимава с нещо в свободното си време не като професионалист. Любител шофьор. Любител спортист.
прил. любителски, любѝтелска, любѝтелско, мн. любѝтелски. Любителски курсове за шофьори.

любителка

мн. любѝтелки, ж. Жена любител.

любителски

вж. любител

любов

ж., само ед.
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
Обяснявам се/обясня се в любов (на някого). — Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена).
Женя се по любов. — Женя се заради любов към партньора си.

любовен

любо̀вна, любо̀вно, мн. любо̀вни, прил.
1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отношения. Любовен плам. Любовен копнеж.
2. Ирон. Който е видимо любвеобилен с друг, държи се с любов. Много сте любовни с твоята приятелка. Много си любовна с твоето коте.

любовник

мн. любо̀вници, м.
1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът ѝ не знае. Винаги е имала много любовници.
2. Остар. Любим мъж.

любовница

мн. любо̀вници, ж. Жена любовник.

любознателен

любозна̀телна, любозна̀телно, мн. любозна̀телни, прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. Любознателен ученик.
същ. любознателност, любознателността̀, ж.

любознателност

вж. любознателен

любопитен

любопѝтна, любопѝтно, мн. любопѝтни, прил.
1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любопитна жена. Любопитни съседки.
2. Който изразява такова желание. Любопитен поглед. Любопитна поза.
3. Който е интересен, възбуждащ любопитството. Любопитен случай. Любопитно представление.

любопитствам

любопѝтстваш, несв. Проявявам любопитство.

любопитство

ср., само ед.
1. Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае. Изгарящо любопитство. Удовлетворявам любопитство.
2. Интерес към незначителни подробности. Празно любопитство.

любопитствувам

любопѝтствуваш, несв. Любопитствам.

любостежание

вж. стяженолюбие

любувам се

любу̀ваш се, несв.; на кого/на какво. Гледам с удоволствие; наслаждавам се. Любувам се на играещите деца. Любувам се на природата.
същ. любуване, ср.

любуване

вж. любувам се

любя

лю̀биш, мин. св. лю̀бих и любѝх, мин. прич. лю̀бил и любѝл, несв.
1. Остар. Кого, какво. Изпитвам любов, любовно влечение. Любя страната си. Любя Иван.
2. Кого. Обладавам сексуално (жена).
любя се. — Само мн. Осъществяваме сексуален контакт.
същ. любене, ср.

люде

само мн. Остар. Хора.
прил. людски, лю̀дска, лю̀дско, мн. лю̀дски. От людски срам.

людоед

мн. людоѐди, м. Остар.
1. Дивак, който яде човешко месо; канибал.
2. Прен. Много жесток човек.

людски

вж. люде

люк

лю̀кът, лю̀ка, мн. лю̀кове, (два) лю̀ка, м. Затварящ се със специален плътен капак отвор на палубата на кораб, на самолет, на пода на сцена, на танк (за влизане в него) и др., който служи за товарене, наблюдаване. Отварям люка. Вдигам люка. Кола с люк.

люлеене

вж. люлея

люлея

люлѐеш, мин. св. люля̀х, мин. прич. люля̀л, несв.; Кого, какво. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните.
люлея се. — Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на дърво и др.).
същ. люлеене, ср.

люлка

мн. лю̀лки, ж.
1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката.
2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора. На Гергьовден на дърветата се правят люлки.
3. Обикн. мн. Инсталирани на площадка детски игри. Искам да отидем на люлките. Качвам се на люлките.
4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек. Люлка за мазане на сгради.
5. Прен. Място на създаване и на най-голямо развитие. Люлка на цивилизацията. Люлка на операта.
прил. люлчин, лю̀лчина, лю̀лчино, мн. лю̀лчини.
От люлката до гроба. — От раждането до смъртта.
Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее.Разг. Както ми е тръгнал животът, така ще свърши.
Люлчина песен. — Приспивна песен.

люлчин

вж. люлка

люляк

мн. лю̀ляци, (два) лю̀ляка, м.
1. Само ед. Планински или градински висок храст със съцветия от ароматни сини, бели или виолетови малки цветчета.
2. Отделен храст или цъфнало клонче от този храст. Люлякът ухае в топлата вечер. Букет от люляк.
прил. люляков, лю̀лякова, лю̀ляково, мн. лю̀лякови. Люляков храст.

люляков

вж. люляк

люпилня

мн. люпѝлни, ж.
1. Предприятие или помещение за изкуствено люпене.
2. Инкубатор.

люпя

лю̀пиш, мин. св. лю̀пих и люпѝх, мин. прич. лю̀пил и люпѝл, несв.; Какво.
1. За птица — мътя.
2. Мътя с инкубатор.
3. Диал. Чопля, отстранявам люспа или горна кора на нещо. Люпя семки.

люспа

мн. лю̀спи, ж.
1. Рогова твърда пластинка по кожата на риба, змия и др. Шаранът е покрит с блестящи люспи.
2. Твърди прозрачни отлагания от кожата на човек или животно. От раната се отделят твърди люспи.
3. Кожеста обвивка на плод. Орехови люспи. Люспите на пшеницата. Люспи на ориз.
4. Всяко твърдо тънко парче, откъртено от някаква маса.

люспест

лю̀спеста, лю̀спесто, мн. лю̀спести, прил.
1. Който е покрит с (много) люспи. Люспест гръб. Люспесто тяло.
2. Спец. В геологията — за скали, които са съставени от люсповидни минерали и се цепят на люспи.

люсповиден

люсповѝдна, люсповѝдно, мн. люсповѝдни, прил. Който има вид на люспа. Люсповидно парче.

лют

лю̀та, лю̀то, мн. лю̀ти, прил.
1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. Люта чушка. Люта ракия.
2. Прен. За зима, месец и др. — който е много студен. Люта зима. Лют студ.
3. Прен. За мъка, тъга, съжаление — който е много силен, трудно се преживява.
4. Прен. Разг. За човек — който е разгневен, ядосан.
5. Прен. За бой, битка — който е ожесточен.
същ. лютост, лютостта̀, ж.
Люта рана. — Рана, която трудно заздравява.
Люти клетви. — Жестоки клетви.

лютеница

ж., само ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикновено за зимата.

лютеран

мн. лютера̀ни, м. Човек, който изповядва лютеранството.

лютеранка

мн. лютера̀нки, ж. Жена лютеран.

лютеранство

ср., само ед. Протестантско вероизповедание на основата на учението на Мартин Лютер, което внася реформи в католическото вероизповедание и се обособява в отделна църква.

лютив

лютѝва, лютѝво, мн. лютѝви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене.

лютивина

ж., само ед. Степен на лют.

лютиков

лютѝкова, лютѝково, мн. лютѝкови, прил.
Лютикови растения. — Група растения с остър, лют вкус, като кукуряк, лютиче и др.

лютиче

мн. лютѝчета, ср. Растение с жълти цветчета, плевел.

лютня

мн. лю̀тни, ж. Старинен музикален инструмент, на който се свири, като струните се дърпат с пръсти (предшественик на китарата).

люто

нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто.

лютост

лютостта̀, само ед., ж.
1. Качество на лют (в 1 знач.).
2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост.

лютя

лютѝш, мин. св. лютя̀х, мин. прич. лютя̀л, несв.
1. Имам лют вкус. Чушката люти. Чорбата люти.
2. Дразня очите, носа, гърлото. Лукът люти на очите. Димът люти.
лютя се. — Дразня се, гневя се.

люх

междум. Разг. Изразява учудване, изненада, паника. Люх, ще ни убият!

люцерна

ж., само ед.
1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна.
2. Прен. Площ, засята с това растение.
прил. люцернов, люцѐрнова, люцѐрново, мн. люцѐрнови. Люцерново семе.

люцернов

вж. люцерна

люшвам

лю̀шваш, несв. и люшна, св.; Кого, какво. Люшкам веднъж или няколко пъти по веднъж.
люшвам се/люшна се. 1. — За хоро — започвам се, залюлявам се.
2. Килвам се, падам.
същ. люшване, ср.

люшване

вж. люшвам

люшкам

лю̀шкаш, несв.; Кого, какво. Люлея, клатя насам-натам.
люшкам се. 1. — Люлея се. Люшкам се с люлката.
2. За хоро — играя се, люлея се, извивам се. 3. Прен. Силно се колебая, двоумя се, лутам се, минавам от една крайност в друга. Люшкам се между любовта и идеала.
същ. люшкане, ср.

люшкане

вж. люшкам

люшна

лю̀шнеш, мин. св. лю̀шнах, мин. прич. лю̀шнал, св.вж. люшвам.

лющене

вж. лющя

лющя

лю̀щиш, мин. св. лю̀щих и лющѝх, мин. прич. лю̀щил и лющѝл, несв.; какво.
1. Махам люспа, кожа на плод, зеленчук. Лющя боб.
2. Обелвам горния слой на нещо на люспи. Лющя боята. Лющя си раните. Лющя си пъпките.
лющя се. — Обелвам се сам или се беля лесно. Мазилката се лющи много.
същ. лющене, ср.

ляв

ля̀ва, ля̀во, мн. лѐви, прил. 1. Който се намира в тази страна на тялото, където се намира сърцето, както и изобщо разположен от тази страна. Лява ръка. Ляво ухо. Ляв прозорец.
2. Прен. За политическа партия — с идеи за социални реформи, насочени към голяма част от населението.

лягам

ля̀гаш, несв. и легна, св.
1. Заемам хоризонтално положение с тялото си, за да лежа или спя. Лягам на леглото. Легнах на тревата. Легнах на гръб.
2. Прен. За дреха, обувка — прилягам плътно. Сакото лежи добре в раменете. 3. Прен. За мъгла, здрач, тишина — спускам се постепенно, падам. Тишината легна над града.
лягам си/легна си. — Лягам да спя. Лягам си в десет часа.
същ. лягане, ср.
Лягам болен. — Разболявам се тежко; боледувам.
Ляга ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им)/легне ми на сърцето. — Влюбвам се в някого или силно харесвам нещо и искам да го притежавам.
Лягам и ставам — (с нещо или с някого). Непрекъснато мисля/говоря за нещо или за някого или непрекъснато прекарвам с нещо или с някого. Ляга и става с книгите.
Лягам си с кокошките.Разг. Вечер си лягам много рано.

лягане

вж. лягам

лястовица

мн. ля̀стовици, ж. Ластовица.
прил. лястовичи, ля̀стовича, ля̀стовичо, мн. ля̀стовичи.

лястовичи

вж. лястовица

лято

мн. лета̀, ср.
1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо лято.
2. Прен. Зрелият период от живота на човек. Отминава лятото на живота им.
прил. летен, ля̀тна, ля̀тно, мн. лѐтни. Летен ден. Лятно утро. Лятна горещина. Летни дрехи. Летни игри. Лятно време. Лятна къща.
На куково лято.Разг. Никога. Ще ти върне парите на куково лято.
Отива/отиде ми лятото.Разг. Загубвам доброто си положение, загазвам. Ще ме видят, че спя в работно време и ще ми отиде лятото.
Циганско лято. — Топлите дни в края на есента.

лятос

нареч. Разг. През лятото — през миналото, през идващото лято и изобщо през лятото. Лятос тук е хубаво, но зиме е много студено.

лятошен

ля̀тошна, ля̀тошно, мн. ля̀тошни, прил. Разг. Който е от миналото лято. Лятошна слама.

ма

част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къде си?

маане

мн. маанѐта, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки.

мавзолей

мавзолѐят, мавзолѐя, мн. мавзолѐи, (два) мавзолѐя, м. Голяма надгробна постройка; гробница.

мавристи

ист. Членове а монашеска конгрегация на св. Мавър на ордена на бенедиктинците във Франция (1618—1790), които виждали основната си задача да защитават авторитета на католическата църква от критиката на протестантите, а също така имат голяма принос за събирането и публикуването на средновековните ръкописи, като полагат осовите на палеографията и други помощни исторически дисциплини.

мавруд

м., само ед.
1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино.
2. Вино от такова грозде.
прил. мавру̀дов, мавру̀дова, мавру̀дово, мн. мавру̀дови.

маг

ма̀гът, ма̀га, мн. ма̀ги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник.

магазин

мн. магазѝни, (два) магазѝна, м.
1. Помещение за продажба на стоки. Магазин за готово облекло.
2. Място в прибори, апарати, уреди или оръжия във вид на кутия или тръба за поставяне на еднородни предмети.
прил. магазинен, магазѝнна, магазѝнно, мн. магазѝнни.

магазинаж

м., само ед. Такса, вземана за съхраняване на багаж или за престой на стоки в магазия, обществен гардероб, склад и пр.

магазинен

вж. магазин

магазинер

мн. магазинѐри, м.
1. Лице, което продава в магазин; продавач. Работи като магазинер в гастронома.
2. Завеждащ склад или магазия.
прил. магазинѐрски, магазинѐрска, магазинѐрско, мн. магазинѐрски.

магазинерка

мн. магазинѐрки, ж. Жена магазинер.

магазия

мн. магазѝи, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки.

маган

мн. мага̀ни, (два) мага̀на, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук.

маганя

маганѝш, мин. св. маганѝх, мин. прич. маганѝл, несв. Диал. Чистя памук от семената с маган.

магаре

мн. мага̀рета, ср.
1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши.
2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре недно.
3. Дървена подложка с четири подпори за рязане на дърва или за поставяне на съдове.
същ. умал. магаренце, мн. мага̀ренца, ср.

магаренце

вж. магаре

магаретар

магарета̀рят, магарета̀ря, мн. магарета̀ри, м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета.

магарешки

мага̀решка, мага̀решко, мн. мага̀решки, прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка.
Магарешка кашлица.Разг. Остра заразна болест със спазматична кашлица; коклюш.
Магарешки бодил. — Бодливо растение с високо стъбло и моравочервени цветове.
Магарешки уши. — Перуника, ирис.

магарещина

ж., само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари.

магарица

мн. магарѝци, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата?

магария

мн. магарѝи, ж. Подла, непочтена, неприлична постъпка; шмекерия. Пак е направил някоя магария.

магданоз

м., само ед. Градинско растение, което се използва като подправка за различни ястия; меродия.
прил. магданозен, магдано̀зена, магдано̀зено, мн. магдано̀зени.
прил. магдано̀зов, магдано̀зова, магдано̀зово, мн. магдано̀зови.

магданозен

вж. магданоз

магданозлия

прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз.

магер

мн. ма̀гери, м. Манастирски готвач.
прил. ма̀герски, ма̀герска, ма̀герско, мн. ма̀герски.

магерница

мн. ма̀герници, ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница.

магизъм

м., само ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство.

магистрала

мн. магистра̀ли, ж.
1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. Водна магистрала.
2. Автомобилен път, предназначен за високи скорости, с разделени платна за движение в двете посоки.
прил. магистрален, магистра̀лна, магистра̀лно, мн. магистра̀лни.

магистрален

вж. магистрала

магистрат

мн. магистра̀ти, м.
1. В някои страни — градско управление.
2. Висш съдия.
3. Разг. Висш държавен служител.

магистратура

ж., само ед.
1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство.
2. Обществена или държавна длъжност.

магистър

мн. магѝстри, м.
1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа.
2. Лице, което притежава такава степен. Магистър по философия.
прил. магистърски, магѝстърска, магѝстърско, мн. магѝстърски.

магистърски

вж. магистър

магичен

вж. магия

магически

вж. магия

магия

мн. магѝи, ж.
1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия.
2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца.
3. Необяснимо явление, чудо.
прил. магичен, магѝчна, магѝчно, мн. магѝчни.
прил. магически, магѝческа, магѝческо, мн. магѝчески.

магма

ж., само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора.
прил. магмен, ма̀гмена, ма̀гмено, мн. ма̀гмени. Магмено изригване на вулкан.
прил. магматѝчен, магматѝчна, магматѝчно, мн. магматѝчни.

магмен

вж. магма

магнат

мн. магна̀ти, м.
1. Едър собственик.
2. ист. През феодализма — крупен земевладелец, феодал.

магнезиев

вж. магнезий

магнезий

магнѐзият, магнѐзия, само ед., м. Химически елемент — мек сребристобял метал, лек, гори с ярък бял цвят.
прил. магнезиев, магнѐзиева, магнѐзиево, мн. магнѐзиеви.

магнезит

м., само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат.

магнетизирам

магнетизѝраш, несв. и св. Магнитизирам.

магнетизъм

м., само ед. Спец.
1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг.
2. Съвкупност от магнитни явления. Земен магнетизъм.
3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления.
прил. магнетѝчески, магнетѝческа, магнетѝческо, мн. магнетѝчески.
прил. магнетичен, магнетѝчна, магнетѝчно, мн. магнетѝчни.

магнетичен

вж. магнетизъм

магнетофон

мн. магнетофо̀ни, (два) магнетофо̀на, м. Апарат, който записва на лента и възпроизвежда различни звукове — говор, музика и др. Записвам на магнетофона нова песен.
прил. магнетофонен, магнетофо̀нна, магнетофо̀нно, мн. магнетофо̀нни. Магнетофонна лента.

магнетофонен

вж. магнетофон

магнит

мн. магнѝти, (два) магнѝта, м.
1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.).
2. Прен. Всяко нещо, което има свойството да привлича други обекти.
прил. магнитен, магнѝтна, магнѝтно, мн. магнѝтни. Магнитно поле.

магнитен

вж. магнит

магнитизирам

магнитизѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам магнитна сила, подлагам на магнитно въздействие.

магнолиев

вж. магнолия

магнолия

мн. магно̀лии, ж. Вечнозелено декоративно дърво или храст с едри ароматни цветове.
прил. магнолиев, магно̀лиева, магно̀лиево, мн. магно̀лиеви.

магьосам

магьо̀саш, св. — вж. магьосвам.

магьосвам

магьо̀сваш, несв. и магьосам, св.; Кого, какво.
1. Правя магия.
2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си.

магьосник

мн. магьо̀сници, м.
1. Лице, което прави магии или лекува с магии; вълшебник.
2. Прен. Лице, което може да привлича и омайва с качествата и проявите си другите.
прил. магьоснически, магьо̀сническа, магьо̀сническо, мн. магьо̀снически.

магьосница

мн. магьо̀сници, ж. Жена магьосник.

магьоснически

вж. магьосник

магьосничество

мн. магьо̀сничества, ср. Дейност или сила на магьосник за въздействие върху природата или хората.

мадам

ж., само ед.
1. Вежливо обръщение към омъжена жена в обществото; госпожа.
2. Разг. Ирон. Обръщение към жена или назоваване на жена.
3. Съдържателка на публичен дом.

мадама

мн. мада̀ми, ж.
1. Ирон. Название на омъжена жена от градските среди. Мадамата не е виждала мотика.
2. Жарг. Момиче или жена, обикновено красиви.

мадейра

ж., само ед. Бяло десертно вино, първоначално приготвяно на остров Мадейра.

маджун

м., само ед.
1. Тестообразна маса за прилепване на стъкла към дървена рамка (на прозорци) или за запълване на пукнатини.
2. Диал. Гъст сладък сироп, приготвен при варене на плодове; петмез.

маджунирам

маджунѝраш, несв. и св.; Какво. Облепям с маджун (в 1 знач.)

мадона

мн. мадо̀ни, ж.
1. Обикн. ед. Название на Богородица у католиците.
2. Изображение на Богородица.
3. Прен. Красива непорочна жена.

мадригал

мн. мадрига̀ли, (два) мадрига̀ла, м. Спец.
1. Неголямо стихотворение с шеговит характер, посветено на любимата жена.
2. В музиката — музикална композиция за няколко гласа с любовно съдържание.

маестро

м., само ед.
1. Почетно звание или название на видни творци музиканти.
2. Шеговито обръщение към човек, който се занимава с изкуство.

мажа

ма̀жеш, мин. св. ма̀зах и маза̀х, мин. прич. ма̀зал и маза̀л, несв.
1. Какво, с какво. Натърквам или покривам с течност или паста. Мажа филия с масло.
2. Какво. Покривам с хоросан. Мажем къщата.
3. Разг. Боядисвам, варосвам. Скоро не сме мазали, таванът е почернял.
4. Прен. Потвърждавам, прикривам някаква лъжа. Един лъже, друг маже.
5. Прен. Преструвам се пред някого; угоднича, за да се харесам. Ласкателят пред тебе маже, а отстрани гроб копае.
мажа се. 1.Разг. Мажа сам себе си. Все се маже с някакви мазила.
2. Прен. Подмазвам се. Обича да се маже пред началниците.

маждрак

мн. маждра̀ци, (два) маждра̀ка, м. Остар. Копие.

мажор

м., само ед.
1. Спец. Музикален строй, чиито устойчиви тонове образуват голямо тризвучие с бодро и весело звучене.
2. Прен. Тържествено, бодро, радостно настроение.
прил. мажорен, мажо̀рна, мажо̀рно, мн. мажо̀рни.

мажорен

вж. мажор

мажоретен

мажорѐтна, мажорѐтно, мн. мажорѐтни, прил.
Мажоретен състав. — Група от оркестър и танцьорки, които представят под строй художествено маршируване.

мажоретка

мн. мажорѐтки, ж. Участничка в мажоретна група, която марширува (обикновено с къса пръчка в ръка), като изпълнява различни движения.

мажоритарен

мажорита̀рна, мажорита̀рно, мн. мажорита̀рни, прил. Който се отнася към изборна система, основана на мнозинството гласове.
Мажоритарна система. 1. — Избирателна система, при която мандатите взема спечелилата най-много гласове партия.
2. Избирателна система, при която мандатът се взема от кандидата, за когото са подадени най-много гласове.

мажувам

милвам

маза

мн. мазѝ, ж.
1. Диал. Мазе.
2. Остар. Склад за различни стоки.

мазач

мн. маза̀чи, м. Строителен работник, който маже с хоросан.
прил. маза̀чески, маза̀ческа, маза̀ческо, мн. маза̀чески. Мазаческа бригада.

мазачка

мн. маза̀чки, ж. Жена мазач.

мазвам

ма̀зваш, несв. и мазна, св. Мажа (в 1, 2 и 3 знач.) поотделно и поединично, еднократно. Мазвам още един път върху хляба.

мазгали

остар.
дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др. , предназначен за стреляне през него; бойница

маздакизъм

ист. Религиозно-философско учение в Иран и някои съседни страни през ранното Средновековие, зародило се през ІІІ в. , според което в основата на развоя на света лежипостоянната борба между доброто и злото и което призовава към унищожаване на социалното неравенство, отъждествявано със злото.

маздеизъм

ист. Религия на древните ирански народи в Средна Азия и Задкавказие (перси, мидийци, парти и др. ), коята възниква в началото на І в. пр. Хр. и проповядва постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда срещу злия бог Ангро-Майниу.

мазе

мн. мазѐта, ср. Приземно помещение, изба.

мазен

ма̀зна, ма̀зно, мн. ма̀зни, прил.
1. Който има мазнина; тлъст. Мазна яхния.
2. Покрит с мазнина, изцапан. Мазна покривка.
3. Който може да се маже. Мазна глина.
4. Прен. Угоднически, докарващ се. Мазна усмивка.
Мазна Гана.Разг. Пренебр. Мазник, подмазвач.

мазилка

мн. мазѝлки, ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст със слама и др., използван за покриване на стени, подове, зидове и др.; лепеж. Под напуканата мазилка се виждаха тухлите.

мазило

мн. мазила̀, ср.
1. Остар. Гъста ароматизирана смес, употребявана с козметични цели; крем.
2. Разг. Всяко нещо, което може да се използва за мазане.

мазна

ма̀знеш, мин. св. ма̀знах, мин. прич. ма̀знал, св.вж. мазвам.

мазник

мн. мазнѝци, м. Пренебр. Човек, който угодничи пред други, за да спечели благоволението им; угодник, лицемер.

мазнина

мн. мазнинѝ, ж. Маслено вещество; мас, лой, тлъстина, масло. Животински мазнини.

мазница

мн. мазнѝци, ж. Пренебр. Жена мазник.

мазно

нареч. Угоднически, лицемерно. Усмихвам се мазно.

мазня се

ма̀зниш се, мин. св. ма̀зних се, мин. прич. ма̀знил се, несв. Угоднича, докарвам се пред други, преструвам се.

мазол

мн. мазо̀ли, (два) мазо̀ла, м. Надебеляване на роговия слой на кожата предимно по ръцете и краката. Имам мазоли по ръцете от работа.
Настъпвам някого по мазола.Разг. Засягам някого по болното му място, засягам някакъв недостатък.

мазолест

мазо̀леста, мазо̀лесто, мн. мазо̀лести, прил. Който е покрит с мазоли; загрубял. Мазолести длани.

мазохизъм

м., само ед. Извращение, свързано с получаване на удоволствие от изпитване на физическа болка.

мазохист

мн. мазохѝсти, м. Лице, което страда от мазохизъм.

мазурка

мн. мазу̀рки, ж. Полски национален танц и музиката за него в 3/4 такт.

мазут

м., само ед. Остатъци, получени след преработката на нефта, които се употребяват за гориво и смазка.

май

м., неизм. Петият месец на календарната година.



част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен.
Май че. — Май.

майветика

Сократически похват на раждане на знанието, чрез питане и ирония.

майка

мн. ма̀йки, ж.
1. Жената по отношение на своите деца.
2. Жена, която е родила деца. Многодетна майка. Тя е майка на приятеля ми.
3. Обръщение към свекърва или тъща.
4. Женско животно, което е родило. Майката на кученцата е болна.
5. Това, от което произлизат други неща; източник, причина. Учението е майка на знанието.
прил. майчин, ма̀йчина, ма̀йчино, мн. ма̀йчини.

майкини

само мн. Домът и семейството на майката (в 1 знач.). След скандала тя отиде у майкини си.

маймуна

мн. майму̀ни, ж.
1. Бозайник, който е най-близо по своето анатомично устройство до човека.
2. Прен. Човек, който подражава на другите или с гримаси и движения ги разсмива.
3. Прен. Ирон. Грозен човек.
прил. маймунски, майму̀нска, майму̀нско, мн. майму̀нски.

маймунка

мн. майму̀нки, ж.
1. Малка маймуна.
2. Прен. Разг. Раница или чанта, която се носи на гръб.

маймунски

вж. маймуна

маймунство

мн. майму̀нства, ср. Проява или качество на маймуна (в 1 и 2 знач.).

маймунщина

мн. майму̀нщини, ж. Маймунство.

маймуня се

маймунѝш се, мин. св. маймунѝх се, мин. прич. маймунѝл се, несв. Правя се на маймуна, държа се като маймуна; безобразнича.

майна

ж., само ед.
Майната му.Разг. Грубо. Няма значение, не ме интересува, не искам да знам.

майолика

мн. майолѝки, ж. Художествена керамика с непрозрачна бяла глазура.

майонеза

ж., само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки.

майор

мн. майо̀ри, м. Офицерски чин между капитан и подполковник и лице с такъв чин.
прил. майорски, майо̀рска, майо̀рско, мн. майо̀рски. Майорско звание.

майорски

вж. майор

майорша

мн. майо̀рши, ж. Разг. Съпруга на майор.

майски

ма̀йска, ма̀йско, мн. ма̀йски, прил. Който става през май или е свързан с този месец. Майски празници.
Майски бръмбар. — Малък бръмбар, който обикновено излиза през май.

майстор

мн. ма̀йстори, м.
1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото.
2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други.
3. Разг. Строителен работник, зидар.
4. Разг. Обръщение към работник.
прил. майсторски, ма̀йсторска, ма̀йсторско, мн. ма̀йсторски. Майсторска изработка.

майстория

мн. майсторѝи, ж.
1. Умение да се направи нещо добре.
2. Вещ, изделие, направено майсторски.

майсторка

мн. ма̀йсторки, ж. Жена майстор.

майсторлък

м., само ед. Разг. Майсторство.

майсторски

вж. майстор

майсторство

ср., само ед.
1. Умение, изкуство да се сътвори нещо.
2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия.

майсторя

майсторѝш, мин. св. майсторѝх, мин. прич. майсторѝл, несв.; Какво.
1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 знач.). Майсторя нов стол.
2. Разг. Ирон. Трудя се усърдно, мъча се с някаква работа. Какво пак майсториш?

майтап

мн. майта̀пи, (два) майта̀па, м. Разг. Закачка, подигравка, духовита шега. Правя си майтап с някого.

майтапчийка

мн. майтапчѝйки, ж. Жена майтапчия.

майтапчийски

вж. майтапчия

майтапчия

мн. майтапчѝи, м. Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях.
прил. майтапчийски, майтапчѝйска, майтапчѝйско, мн. майтапчѝйски.

майтапя се

и майтапя̀ се, майта̀пиш се и майтапѝш се, мин. св. майта̀пих се и майтапѝх се, мин. прич. майта̀пил се и майтапѝл се, несв.; с Кого. Разг. Шегувам се, подигравам се, закачам се.

майчин

ма̀йчина, ма̀йчино, мн. ма̀йчини, прил.
1. Който принадлежи на майката. Майчина къща.
2. Който се отнася до майка или произхожда от нея. Майчина ласка.
Майчин дом. — Дом за отглеждане на сираци или на изоставени деца.
Майчин лист. — Растение, чиито плодове имат слабително действие.

майчиния

ж., само ед. Разг. Имот или друго наследство от майка.

майчински

ма̀йчинска, ма̀йчинско, мн. ма̀йчински, прил. Присъщ на добра майка. Майчинска любов.

майчинство

ср., само ед.
1. Състояние на жена, която е бременна, ражда и кърми или отглежда дете. Отпуск по майчинство.
2. Достойнство на майка.

майчица

мн. ма̀йчици, ж.
1. Нежно наименование на майка. Майчица — златна сенчица.
2. Само ед. Възклицание при внезапна уплаха, болка. Ох, майчице!

мак

ма̀кът, ма̀ка, мн. ма̀кове, (два) ма̀ка, м.
1. Тревисто растение с едри, предимно червени цветове.
2. Семената на това растение. Кифла с мак.
прил. маков, ма̀кова, ма̀ково, мн. ма̀кови. Маково семе.

маказ

Подкосни греди при дървена покривна конструкция.

макак

мн. мака̀ци, (два) мака̀ка, м. Дребна тесноноса маймуна.

макар

част. Дано, поне. Да му се не види макар!
Макар че/макар да/макар и/макар и да. — Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.

макара

мн. макарѝ, ж.
1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец.
2. Калем или цев за навиване на конци.
3. Конците, намотани върху една цев. Купи две бели макари.

макаронен

вж. макарони

макарони

само мн. Изсушено тестено изделие във вид на дълги кухи пръчици, които се варят.
прил. макаронен, макаро̀нена, макаро̀нено, мн. макаро̀нени. Макаронени изделия.

макартизъм

полит._ В САЩ — период от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. по време на Студената война, през който сенаторът Маккарти и сподвижниците му подлагат на преследване американски граждани, за които се подозира, че са бивши или настоящи членове на комунистическата партия, като се съставят „черни списъци“ на лица, които не могат да упражняват определени професии.

макет

мн. макѐти, (два) макѐта, м.
1. Предварителен модел на архитектурна постройка и под.
2. Умален модел на сграда, съоръжение, машина и др. Макет на Айфеловата кула, направен от кибритени клечки.
прил. макетен, макѐтна, макѐтно, мн. макѐтни.

макетен

вж. макет

макиавеализъм

ист. Създадена от Н. Макиавели политическа теория, която застъпва необходимостта от силна, неограничена власт на монарха (с крайна цел — обединението на Италия) и обосновава мисълта, че в политиката е допустимо да се нарушават законите на нравствеността в името на велики цели.Прен. Вероломство, лицемерие.

макиавелизъм

м., само ед.
1. Политика за засилване властта на едноличен владетел чрез коварство, раздори, деспотизъм.
2. Прен. Лукавство, коварство, двуличие.

маков

вж. мак

макро

- Първа съставна част на сложни думи със значение голям (по размери), огромен, напр. макроатмосфера, макробиотика, макроелемент, макроклимат, макромолекула, макроструктура, макросфера.

макробиотика

мн. макробио̀тики, ж. Наука, която се занимава с възможностите за удължаване на човешкия живот, с дълголетието.

макроглосия

мед. Уголемяване на езика, напр. при синдром на Даун, вроден хипотиреоидизъм, акромегалия и др.

макрокосмос

м., само ед. Целият свят около човека; всемир, вселена.

макропсия

мед. Зрително нарушение, при което обектите се виждат по-големи, отколкото са в действителност.

макросомия

мед. Ненормално големи размери на тялото.

макротопоним

Название на географски обект с национално значение като село, град, голяма река или планина.

макрофаг

мед. Голяма клетка, извършваща фагоцитоза. Различават се кръвни макрофаги (моноцити) и тъканни макрофаги (Купферови клетки, алвеоларни макрофаги, хистиоцити и др. ).

макрохейлия

мед. Абнормно уголемени устни.

макроцефалия

мед. Абнормно голяма глава.

макси

ср., само ед. Дълга женска дреха (пола, рокля, палто) до глезените — в съответствие с модната тенденция.

максила

мед. Горна челюст — симетрична, чифтна кост. В нея се намира горночелюстна кухина (sinus maxillaries).

максима

мн. ма̀ксими, ж. Основен принцип в живота, ръководно правило; мъдра мисъл, изразена в кратко изречение.

максимален

максима̀лна, максима̀лно, мн. максима̀лни, прил. Най-голям, краен, последен, най-висок. Максимални усилия.

максимализъм

м., само ед. Предявяване на крайни искания; прекаленост. Не бива да проявяваш максимализъм.

максималист

мн. максималѝсти, м. Човек, който проявява максимализъм.

максималистка

мн. максималѝстки, ж. Жена максималист.

максимум

1. Нареч. Най-много, не повече от. Лекарят може да приеме още максимум двама пациенти. 2. същ., само ед., м. Възможно най-голямо, пределно количество; пределна големина. Температурен максимум.

макула

мед. Вид обривен елемент, който се различава по цвят от околната кожа, но без промяна на кожния релеф и без инфилтрация. Различават се хиперемично (червено) петно, анемична макула (белезникаво петно), телеангиектатично петно и хеморагично петно (петехии, екхимози и др. ).

малага

ж., само ед. Подсладено гъсто вино с вкус на карамел от околността на гр. Малага в Испания.

малак

мн. мала̀ци, (два) мала̀ка, м. Малкото на бивол, биволче.
същ. умал. малаче, мн. мала̀чета, ср.

малакоф

мн. малако̀фи, (два) малако̀фа, м. Истор. Вид женска пола с обръчи, за да стои издута.

маламашка

мн. малама̀шки, ж. Спец. Зидарски инструмент за подравняване на мазилката при нанасянето ѝ.

маларичен

вж. малария

малария

ж., само ед. Спец. Болест на кръвта, разпространявана от комари, която се съпътства от пристъпи на треска.
прил. маларичен, маларѝчна, маларѝчно, мн. маларѝчни. Маларични комари.

малахит

м., само ед. Непрозрачен яркозелен минерал.
прил. малахитов, малахѝтова, малахѝтово, мн. малахѝтови.

малахитов

вж. малахит

малаче

вж. малак

малджия

остар.
иманяр

малеби

ср., само ед. Сладкарско изделие — крем от нишесте, полят със сироп.

малеол

мед. Глезен — различават се вътрешен глезен (malleolus medialis, намиращ се в дисталния край на големия пищял) и външен глезен(malleolus lateralis, намиращ се в дисталния край на малкия пищял).

малигнен

мед. Тежка прогресираща форма на заболяване, злокачествен туморен растеж.

малина

мн. малѝни, ж.
1. Храстовидно растение с дребни сочни и ароматни плодове.
2. Плодовете на това растение.
прил. малинов, малѝнова, малѝново, мн. малѝнови. Малинов сироп.



мн. малѝни, ж. Диал. Заварена като мома по-млада сестра на съпруга по отношение на съпругата.

малинаж

м., само ед. Малинак.

малинак

мн. малина̀ци, м. Място, обрасло или засадено с малини.

малинар

малина̀рят, малина̀ря, мн. малина̀ри, м. Лице, което бере и/или продава малини.

малинарка

мн. малина̀рки, ж. Жена малинар.

малинов

вж. малина

малиновка

ж., само ед. Спиртна напитка, ликьор с малинов сок.

малко

нареч.
1. В ограничен размер, в слаба степен. Трябва да пиеш по-малко. Пийни малко мляко.
2. За броими предмети — в ограничен брой, количество. Имам малко книги. Раждат се малко деца.
Без малко.Разг. За означаване, че нещо е щяло да стане, но не е станало. Без малко да падна.
Малко по малко. — Постепенно.
Ни най-малко. — Никак.



мн. ма̀лки, ср. Скоро родено или новопоявило се същество. През нощта малкото падна от гнездото.

малкомозъчен

мед. вж. церебеларен

мало-

Първа съставна част на сложни думи със значение недостатъчно, в малка степен, ограничено, напр. маловажен, маловерен, маловоден, малогабаритен, малограмотен, малоимотен, малокалибрен, малокръвен, малокултурен, малолитражен, маломерен, малообразован, малотраен, малоумен, малоценен.

малоброен

малобро̀йна, малобро̀йно, мн. малобро̀йни, прил. Който е малко на брой, не голям по брой. Малобройни посетители.
същ. малобройност, малобройността̀, ж.

малобройност

вж. малоброен

маловажен

малова̀жна, малова̀жно, мн. малова̀жни, прил. Който няма голямо значение; незначителен.
същ. маловажност, маловажността̀, ж.

маловажност

вж. маловажен

маловодие

мед. вж. олигохидрамнион

малодушен

малоду̀шна, малоду̀шно, мн. малоду̀шни, прил. Слабоволен, нерешителен, страхлив.

малодушие

ср., само ед. Нерешителност, страхливост. Проявявам малодушие.

малокръвен

малокръ̀вна, малокръ̀вно, мн. малокръ̀вни, прил. Който страда от малокръвие; анемичен.

малокръвие

ср., само ед. Намалено количество на червените кръвни телца; анемия.

малолетен

малолѐтна, малолѐтно, мн. малолѐтни, прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непълнолетен, в детска възраст.

малолетство

ср., само ед. Състояние на малолетен; детска възраст. Не е съден поради малолетство.

маломерен

маломѐрна, маломѐрно, мн. маломѐрни, прил. Неголям или недостатъчен по размер, с по-малки размери от установените. Маломерно жилище.

малоумен

малоу̀мна, малоу̀мно, мн. малоу̀мни, прил. Който е умствено недоразвит.
същ. малоу̀мност, малоумността̀, ж.

малоценен

малоцѐнна, малоцѐнно, мн. малоцѐнни, прил. Който не привлича вниманието, няма особени достойнства; маловажен.
същ. малоценност, малоценността̀, ж. Чувство за малоценност.

малоценност

вж. малоценен

малпозиция

мед. вж. дистопия

малтретирам

малтретѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Бия, измъчвам, изтезавам, тормозя.

малтусианство

Икономическо учение с оновоположник Т. Малтус (1766—1834), известен най-вече с трудовете си по въпросите за регулиране на населението с цел преодоляване на материалната бедност. Реакционна икономическа теория, която обяснява бедственото положение на хората с бързото увеличаване на населението и несъответното увеличаване на средствата на съществуване. Населението се било увеличавало в геометричва прогресия, а хранителните средства — в аритметическа.Прен. Човеконенавистничество.

малц

ма̀лцът, ма̀лца, само ед., м. Кълнили зърнени храни, предимно ечемик, които се използват при производство на различни алкохолни напитки, гликоза и др.
прил. малцов, ма̀лцова, ма̀лцово, мн. ма̀лцови. Малцово уиски.

малцина

нареч. като същ. Малък, ограничен брой хора. Малцина знаят това.

малцинствен

вж. малцинство

малцинство

малцинства̀, ср.
1. Само ед. Част, по-малка от половината на дадена група. Малцинството се подчинява на мнозинството.
2. Етническа група в дадена държава, която се различава от основното население по произход, религия, език и др.
прил. малцинствен, малцѝнствена, малцѝнствено, мн. малцѝнствени (във 2 знач.). Малцинствен въпрос.

малцов

вж. малц

малчуган

мн. малчуга̀ни, м.
1. Малко момче, хлапак.
2. Малко дете изобщо. Малчуганите заобиколиха Дядо Мраз.

малшанс

м., само ед. Лоша възможност, лош случай, липса на късмет.

малък

ма̀лка, ма̀лко, мн. ма̀лки, прил.
1. Неголям по размери, незначителен. Малка къща.
2. Невръстен, млад. Малко дете.
3. Малоброен. Малка група.
4. Несъществен, неважен, дребен. Малък проблем.
Малък пръст. — Най-тънък пръст на ръката и крака; кутре.
Малък Сечко.Разг. Народно наименование на месец февруари.
Малка Коледа. — Денят преди Рождество Христово, 2
4.ХII., Бъдни вечер.
Малко(то) име. — Собствено лично име.
Малък ер. — Наименование на буквата ь.

мама

ж., само ед. Назоваване на майката от собствените ѝ деца; моята майка, майка ми. Мама се върна.



мн. ма̀ми, ж. Диал. Цицка на женско животно.

мамалига

ж., само ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак.

мамалигар

мамалига̀рят, мамалига̀ря, мн. мамалига̀ри, м. Ирон. Пренебрежително наименование на румънците и власите, които се хранели в миналото с мамалига.
прил. мамалигарски, мамалига̀рска, мамалига̀рско, мн. мамалига̀рски.

мамалигарка

мн. мамалига̀рки, ж. Жена мамалигар.

мамалигарски

вж. мамалигар

мамарец

мн. мамарцѝ, (два) мамарѐца, м. Диал. Дребни ракообразни животни, които плуват на групи по повърхността на тиха вода.

мамелюк

мн. мамелю̀ки, м. Истор. Воин от личната охрана на египетските султани.

мамец

мн. мамцѝ, (два) мамѐца, м.
1. Диал. Пружина.
2. Спец. При лов — завързана дива патица, която примамва другите патици.
3. Диал. Част от капан, която го подпира и го държи отворен.

мамиларен

мед. Отнасящ се до гръдното зърно, подобен на гръдно зърно.

мамин

ма̀мина, ма̀мино, мн. ма̀мини, прил.
1. Който принадлежи на мама 1 . Мамина рокля.
2. Скъп, обичан, ненагледен. Мамини мили ергени.
Мамино детенце.Пренебр. Глезено, разхайтено дете.

маминка

ж., само ед.
1. Гальовно назоваване на мама 1 . 2. Диал. Майката на майка ми; баба.

мамонт

мн. мамо̀нти, (два) мамо̀нта, м. Мамут.

мамул

мн. маму̀ли, (два) маму̀ла, м. Диал.
1. Плодът на царевицата заедно с кочана.
2. Само ед. Царевица, кукуруз.

мамут

мн. маму̀ти, (два) маму̀та, м. Изкопаемо животно от рода на слоновете с дълга козина и извити бивни.

мамя

ма̀миш, мин. св. ма̀мих и мамѝх, мин. прич. ма̀мил и мамѝл, несв.
1. Кого. Лъжа, заблуждавам.
2. Какво. Викам животно да дойде при мен. Мамя кокошките.
3. Кого. Нарушавам брачна клетва, изневерявам. Мамя съпругата си.
4. Привличам с качествата си, съблазнявам. Морето мами с плясъка на вълните.
мамя се. — Лъжа се, изпадам в заблуждение. Тя се мамеше, като смяташе, че си е свършила работата.

мана

ж., само ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана.

манара

мн. мана̀ри, ж. Диал. Секира, брадва, топор.
същ. умал. манарче, мн. мана̀рчета, ср.

манарче

вж. манара

манастир

мн. манастѝри, (два) манастѝра, м.
1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител. Женски манастир.
2. Църквата, жилищните помещения и др. сгради на такава организация. Разгледахме манастира.
прил. манастирски, манастѝрска, манастѝрско, мн. манастѝрски. Манастирски двор.

манастирски

вж. манастир

манатарка

мн. маната̀рки, ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки.

манаф

мн. мана̀фи, м.
1. Малоазиатски турчин.
2. Пренебр. Турчин или азиатец изобщо.
3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.
прил. манафски, мана̀фска, мана̀фско, мн. мана̀фски.

манафин

мн. мана̀фи, м. Манаф.

манафски

вж. манаф

мангал

мн. манга̀ли, (два) манга̀ла, м. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.

манган

м., само ед. Спец. Химически елемент — сребристобял трошлив метал, употребяван в металургията.
прил. манганов, манга̀нова, манга̀ново, мн. манга̀нови. Манганови руди.

манганов

вж. манган

мангафа

ж., само ед.
1. Диал. Заболяване по конете, шап.
2. Ирон. Човек, който редовно има хрема или грип.
3. Прен. Твърдоглав, инат човек.

манго

мн. ма̀нговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин.



ср., само ед.
1. Южноазиатско тропическо дърво с едри, силно ароматни плодове с голяма костилка.
2. Плодът от това дърво.
3. Безалкохолна напитка с мангов сироп или с аромат на манго.

мангуста

мн. мангу̀сти, ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии.

мангър

мн. мангъ̀ри, (два) мангъ̀ра, м.
1. ист. Малка медна монета.
2. Прен. Без стойност, нищо.

мандала

В индуизма и будизма — образна картина на света, условна структурна схема на микро- и макрокосмоса.

мандало

мн. ма̀ндала, ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена.
Мандалото падна. — За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.

мандарин

мн. мандарѝни, м. Истор. Висш китайски сановник, управител на област.

мандарина

мн. мандарѝни, ж.
1. Цитрусово дърво, подобно на портокал, но с по-дребни плодове.
2. Плодът от това дърво.
прил. мандаринов, мандарѝнова, мандарѝново, мн. мандарѝнови. Мандаринов сок.

мандаринов

вж. мандарина

мандат

мн. манда̀ти, (два) манда̀та, м.
1. Поръчение, пълномощие за изпълнение на поставена задача.
2. Времето, през което продължава пълномощието. Ще бъде президент два мандата.
3. Звание и достойнство на народен представител. Отнемам мандат на депутат.
прил. мандатен, манда̀тна, манда̀тно, мн. манда̀тни. Мандатна комисия.

мандатен

вж. мандат

мандахерцам

мандахѐрцаш, несв.; кого, Какво. Разг. Пренебр. Клатя бавно, движа лениво.
мандахерцам се. — Движа се бавно, клатушкам се, мотая се.

манджа

мн. ма̀нджи, ж. Разг. Ястие, гозба. Вкусна манджа.

мандибула

мед. Долна челюст — нечифтна кост. Състои се от тяло и два израстъка, наречени клонове.

мандолина

мн. мандолѝни, ж. Малък музикален инструмент с четири двойки струни и овална форма, на който се свири с триъгълна пластинка (плектрон).
прил. мандолинен, мандолѝнена, мандолѝнено, мн. мандолѝнени.

мандолинен

вж. мандолина

мандра

мн. ма̀ндри, ж.
1. Работилница, в която млякото се преработва в млечни продукти — кашкавал, сирене и др.
2. Прен. Разг. Изобилие. Тук да не е мандра, че винаги да има.

мандрагора

ж., само ед. Многогодишно растение, смятано през средновековието за чудотворно, с наркотични свойства.

мандраджийка

мн. ма̀ндраджийки, ж. Жена мандраджия.

мандраджийски

вж. мандраджия

мандраджия

мн. ма̀ндраджии, м. Собственик на мандра или този, който работи в мандра.
прил. мандраджийски, ма̀ндраджийска, ма̀ндраджийско, мн. ма̀ндраджийски.

маневра

мн. манѐври, ж.
1. Неголямо придвижване на превозно средство, за да се заеме определено положение.
2. Само мн. Тактически учения на войскови части в условия, близки до военните.
3. Прен. Ловко, хитро, добре обмислено действие, лавиране.
прил. маневрен, манѐврена, манѐврено, мн. манѐврени. Маневрен локомотив.

маневрен

манѐврена, манѐврено, мн. манѐврени, прил.
1. Който е предназначен за маневра. Маневрен локомотив.
2. Който може да променя посоката на движението си на малко разстояние. Маневрен автомобил.

маневрирам

маневрѝраш, несв. и св.
1. Правя маневра.
2. Прен. Лавирам; хитрувам, изплъзвам се.
същ. маневриране, ср.

маневриране

вж. маневрирам

маневрист

мн. маневрѝсти, м. Човек, чиято професия е да ръководи маневрирането на влаковете.

манеж

мн. манѐжи, (два) манѐжа, м.
1. Заградена площадка за конна езда.
2. Циркова арена.

манекен

мн. манекѐни, м.
1. Изработена във формата на човешко тяло фигура за премерване и показване на облекло.
2. Човек, който демонстрира върху себе си нови дрехи на модно ревю.
3. Прен. Бездеен, безинициативен човек; фигурант.

манекенка

мн. манекѐнки, ж. Жена, която демонстрира върху себе си нови дрехи на модно ревю.

манерка

мн. манѐрки, ж. Войнишки или туристически метален съд за вода с тясно гърло, обикновено с вместимост един литър.

маниак

мн. маниа̀ци, м. Човек, обзет от някаква мания, с налудничави идеи.
прил. маниачески, маниа̀ческа, маниа̀ческо, мн. маниа̀чески.
прил. маниашки, маниа̀шка, маниа̀шко, мн. маниа̀шки.

маниакален

маниака̀лна, маниака̀лно, мн. маниака̀лни, прил. Отдаден докрай на една мисъл или идея.
същ. маниакалност, маникалността̀, ж.

маниакалност

вж. маниакален

маниачески

вж. маниак

маниачка

мн. маниа̀чки, ж. Жена маниак.

маниашки

вж. маниак

манивела

мн. манивѐли, ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател.

маниер

мн. маниѐри, м.
1. Само ед. Начин на действие, похват.
2. Само ед. Творчески стил.
3. Само мн. Начин на държание, поведение; обноски. Изискани маниери.

маниерен

маниѐрна, маниѐрно, мн. маниѐрни, прил. Неестествено изискан и внимателен; предвзет, изкуствен.
същ. маниерност, маниерността̀, ж.

маниеризъм

литер._ Стил, който се отличава с натрапчиви „маниеризми“ или особености (парадокси, каламбури, асидентон, хиперболи, плеоназми и др. ), с усложнен синтаксис и възвишен език и цели да привлече вниманието към формата на представяне като напълно обособена от предмета на изображението.изк. Течение в италианското изкуство и особено в живописта от ХVІ в. в период на прехода от ренесансово към бароково изкуство, когато в Италия работят много ученици и наследници на големите майстори на Възраждането, които виждат главната си задача в това да усвоят техния своеобразен начин на работа, т. нар. „маниер“

маниернича

маниѐрничиш, мин. св. маниѐрничих, мин. прич. маниѐрничил, несв. Държа се преднамерено, предвзето, неестествено. Стига си маниерничил!

маниерност

вж. маниерен

маникюр

мн. маникю̀ри, (два) маникю̀ра, м.
1. Специално почистване, подрязване и лакиране на ноктите.
2. Прен. Добре поддържани нокти на ръцете.

маникюрист

мн. маникюрѝсти, м. Лице, чиято професия е да прави маникюр.

маникюристка

мн. маникюрѝстки, ж. Жена маникюрист.

маниока

ж., само ед. Храстовидно американско растение, от чиито корени се добива каучук.

манипулация

мн. манипула̀ции, ж.
1. Определени действия и движения със специално предназначение, извършвани с ръце.
2. Прен. Машинация, измама, заблуда.

манипулирам

манипулѝраш, несв. и св.
1. Работя с някакъв уред или с машина, управлявам, боравя; обработвам с ръце.
2. Прен. Кого/какво. Съзнателно внушавам на друг собствени идеи с користни цели. Манипулирам обществото.

манифактура

ж., само ед.
1. Ръчно изработвани тъкани и текстилни изделия.
2. Спец. Форма на производствен процес, свързан с разделение на труда и ръчна изработка.
3. Остар. Магазин за продажба на тъкани.
прил. манифактурен, манифакту̀рна, манифакту̀рно, мн. манифакту̀рни.

манифактурен

вж. манифактура

манифактурист

мн. манифактурѝсти, м. Остар. Лице, което продава манифактура (в 1 знач.).

манифест

м., обикн. ед.
1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението.
2. Писмено възвание с програмен характер. Литературен манифест.

манифестация

мн. манифеста̀ции, ж.
1. Масово улично шествие за изразяване на обществено-политически чувства.
2. Прен. Проява, израз на чувства, мисли, отношение.

манифестирам

манифестѝраш, несв. и св.
1. Участвам в манифестация (в 1 знач.)
2. Изразявам открито чувства, настроения, отношение.

манихей

манихѐят, манихѐя, мн. манихѐи, м. Истор. Привърженик на манихейството.
прил. манихейски, манихѐйска, манихѐйско, мн. манихѐйски.

манихейски

вж. манихей

манихейство

ср., само ед. Истор. Създадено през III в. религиозно дуалистично учение, което се разпространява в България към ХII век.

мания

мн. ма̀нии, ж.
1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея.
2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст към нещо. Мания да пише романи.

манкирам

манкѝраш, несв. и св. Умишлено не изпълнявам задълженията си; клинча, измъквам се.

манлихера

мн. манлихѐри, ж. Манлихерка.

манлихерка

мн. манлихѐрки, ж. Истор. Магазинна бойна пушка, използвана в българската войска до Първата световна война.

манна

ж., само ед.
1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2. Прен. Неочаквана благодат.

манометър

мн. маномѐтри, (два) маномѐтъра, м. Уред, измерващ налягането на газове или течности в затворено пространство.

мансарда

мн. манса̀рди, ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени.
прил. мансарден, манса̀рдна, манса̀рдно, мн. манса̀рдни.

мансарден

вж. мансарда

манталитет

м., само ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. Еснафски манталитет.

мантел

мн. ма̀нтели, (два) ма̀нтела, м. Широко късо наметало; пелерина, плащ.

мантинела

мн. мантинѐли, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно.

мантия

мн. ма̀нтии, ж.
1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи.
2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, която обвива цялото тяло.
3. Спец. Вътрешна сфера в Земята, намираща се под земната кора.

манто

мн. манта̀, ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави.

мантра

рел. В индуизма и будизма — магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.

манту

ср., само ед. Спец. Кожна проба за установяване на туберкулозна зараза.

манш

ма̀ншът, ма̀нша, мн. ма̀ншове, (два) ма̀нша, м. Отделна самостоятелна част от спортна игра. Победител в първия манш.

маншет

мн. маншѐти, (два) маншѐта, м. Обикновено подгънат край на ръкав или крачол.

маншон

мн. маншо̀ни, (два) маншо̀на, м.
1. Кожа или пухкав плат, ушит в цилиндрична форма (вместо ръкавици), от двете страни на който се пъхат и топлят ръцете.
2. Спец. Калъф от каучук или кожа, с който се покрива цилиндрична машинна част.

маньовър

мн. маньо̀ври, (два) маньо̀въра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника.

маоизъм

полит._ Политическа доктрина, създадена от лидера на Китайската комунстическа партия Мао Цзе-Дун ваз основа на марксизма-ленинизма.

мараба

нареч. Разг. Турско-арабски поздрав: добър ден, здравей.

марабу

ср., само ед. Голяма птица от рода на щъркелите с гола глава и шия.

маразъм

Общо падение на телесни и духовни сили поради старост или поради хроническа болест. Апатия, безразличие, морално отпадналост.Прен. Западане, пропадане.

мараня

ж., само ед.
1. Видимо трептене на въздуха при сухо, горещо и безветрено време.
2. Непоносима горещина, жега.

маратон

м., само ед. Лекоатлетическа спортна дисциплина, бягане на 42 км и 195 м.
прил. маратонски, марато̀нска, марато̀нско, мн. марато̀нски.

маратонец

мн. марато̀нци, м. Състезател по маратон.

маратонки

само мн. Разг. Вид високи спортни обувки от кожа, плат и гума с дебели пружиниращи подметки.

маратонски

вж. маратон

маргарин

м., само ед. Хранителен продукт, приготвен от растителни или животински мазнини.
прил. маргарѝнов, маргарѝнова, маргарѝново, мн. маргарѝнови.

маргарит

м., само ед. Скъпоценни бели зърна, които се изваждат от някои миди; бисер.
прил. маргаритов, маргарѝтова, маргарѝтово, мн. маргарѝтови. Маргаритова огърлица.

маргаритка

мн. маргарѝтки, ж. Полско или градинско цвете с неразклонено стъбло и с бял, розов или червен цвят.

маргаритов

вж. маргарит

маргинален

мед. Краен, намиращ се на края, на ръба.

маргинализъм

Общо название на редица философски течения, които се развиват извън и в противоречие с господстващата през една или друга епоха философска традиция.

маргиналии

Забележки по полето на книга или ръкопис, под заглавия, поместени по полето на книга.

марда

мн. мардѝ, ж.
1. Остар. Само ед. Изостанала непродадена стока.
2. Разг. Само ед. Нещо за изхвърляне, брак.
3. Прен. Пренебр. Бавен, отпуснат, ленив човек.

марж

ма̀ржът, ма̀ржа, само ед., м.
1. Излишък, разлика.
2. Спец. Във финансите — разлика в цената между покупката и продажбата на нещо.
3. Спец. В банковото дело — разлика между цената на актива и цената на пасива.

мари

част. Разг. За обръщение към жена или за подсилване на обръщение към жена. Стояно мари, къде си?

марина

ж., само ед. Всички морски плавателни съдове на една държава.

марината

ж., само ед. Сос от оцет, зехтин, чесън и др. подправки за обработка и съхранение на зеленчуци и месо.

маринист

мн. маринѝсти, м. Художник, рисуващ морски пейзажи.

маринистка

мн. маринѝстки, ж. Жена маринист.

мариновам

марино̀ваш, несв.; Какво. Приготвям продукти в марината. Мариновам гъби.

марионетка

мн. марионѐтки, ж.
1. Кукла, движена с конци, в театър.
2. Прен. Пренебр. Човек, който изпълнява чужди желания и служи на чужди интереси.

марихуана

ж., само ед. Наркотично вещество с растителен произход.

марка

мн. ма̀рки, ж.
1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка.
2. Търговски знак върху стока, означаващ производителя. Известна марка. Реномирана марка.
3. Парична единица в някои страни. Германска марка.
4. Метални знаци; жетони.

маркаджия

мн. ма̀ркаджии, м. Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист.

маркер

мн. ма̀ркери, (два) ма̀ркера, м. Цветен флумастер за отбелязване на важни места в текст.

маркет

мн. ма̀ркети, (два) ма̀ркета, м. Магазин, пазар. Ще намериш всичко в близкия маркет. Супермаркет. Минимаркет.

маркетинг

м., само ед.
1. Проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки.
2. Отдел в учреждение или фирма, който се занимава с възможността за пласиране на продукцията.

маркиз

мн. маркѝзи, м.
1. Титла на западноевропейски благородник между граф и херцог.
2. Лице, което има тази титла.

маркиза

мн. маркѝзи, ж. Жена маркиз; дъщеря или съпруга на маркиз.

маркизет

м., само ед. Вид тънък и прозрачен памучен плат.

маркирам

маркѝраш, несв. и св.; Какво. Слагам знак или търговска марка върху нещо; отбелязвам, означавам. Маркирам трасето.

маркировка

мн. маркиро̀вки, ж. Съвкупност от поставени знаци; отбелязване. Пътна маркировка.

марксизъм

м., само ед. Създадено от Карл Маркс учение за социализма.

марксизъм-ленинизъм

полит._ Официална идеология в бившия Съветски съюз и страните от бившия социалистически блок, система на тоталитарен контрол на всички сфери на живота от страна на държавата. срв. тоталитаризъм.

марксист

мн. марксѝсти, м. Привърженик на марксизма.

маркуч

мн. марку̀чи, (два) марку̀ча, м. Гъвкава гумена тръба за течности или газове.

марля

мн. ма̀рли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др.

мармалад

мн. мармала̀ди, (два) мармала̀да, м. Сварена и подсладена плодова каша. Шипков мармалад.
прил. мармаладен, мармала̀дена, мармала̀дено, мн. мармала̀дени.
прил. мармаладов, мармала̀дова, мармала̀дово, мн. мармала̀дови.

мармаладен

вж. мармалад

мармаладов

вж. мармалад

мародер

мн. мародѐри, м.
1. Лице, което ограбва убити или извършва обири по време на бедствия.
2. Прен. Този, който печели твърде много, като ограбва другите.

мародерствам

мародѐрстваш, несв. Извършвам мародерство.

мародерство

мн. мародѐрства, ср. Занятие на мародер; грабеж.

мародерствувам

мародѐрствуваш, несв. Мародерствам.

маронити

рел. Привърженици на маронитската християнска църква, която възниква през V—VІІ в Сирия по време на разкола в Източно-православната църква, като презХІІ—ХІV в. маронитите признават върховенството на папата, но запазват старинния си ритуал и богослужението на сирийски език.

Марсилеза

ж., само ед. Френският национален химн, написан през 1792 г.

март

м., неизм. Третият месец на календарната година.
прил. мартенски, ма̀ртенска, ма̀ртенско, мн. ма̀ртенски. Мартенски сняг.

мартеница

мн. ма̀ртеници, ж. Усукани шарени конци (предимно бял и червен), които се връзват на първи март за здраве.

мартенски

вж. март

мартинизъм

рел. Общо название на редици мистически и окултни масонски учения, зародили се във Франция през ХVІІІ в. , особено на доктрините на М. дьо Паскали.

мартинка

мн. мартѝнки, ж. Истор. Вид стара бойна пушка.

мартиролог

мн. мартироло̀зи, (два) мартироло̀га, м. Списък на мъченици или сборник с техни жития.

маруля

мн. мару̀ли, ж. Градинско растение с широки листа, употребявани за салата пролетно време.

марципан

мн. марципа̀ни, (два) марципа̀на, м. Твърдо сладкарско изделие, имитация на шоколад.
прил. марципанов, марципа̀нова, марципа̀ново, мн. марципа̀нови.

марципанов

вж. марципан

марш

ма̀ршът, ма̀рша, мн. ма̀ршове, (два) ма̀рша, м.
1. Строево ходене с определен отсечен ритъм.
2. Музикално произведение в такт 3/4 или 4/4, предназначено за съпровождане на колективно шествие с ритмична стъпка. Погребален марш. Сватбен марш.
прил. маршов, ма̀ршова, ма̀ршово, мн. ма̀ршови. Маршова стъпка.



междум.
1. Команда за потегляне: Тръгвай! Върви! Ходом марш!
2. Грубо. Махай се! Отивай! Марш вкъщи! Марш от стаята ми!

маршал

мн. марша̀ли, м.
1. Военно офицерско звание, по-висше от генерал, което се дава за особени заслуги.
2. Лице, което има това звание.
прил. маршалски, марша̀лска, марша̀лско, мн. марша̀лски. Маршалски жезъл.

маршалски

вж. маршал

марширувам

марширу̀ваш, несв. Движа се в такта на марш, вървя с отмерена крачка, по войнишки.

маршов

вж. марш

маршрут

мн. маршру̀ти, (два) маршру̀та, м. График, програма на пътуване за определяне на пътя, времето за изминаването му и престоя. Екскурзията е тридневна със следния маршрут.
прил. маршрутен, маршру̀тна, маршру̀тно, мн. маршру̀тни. Маршрутно такси.

маршрутен

вж. маршрут

мас

маста̀, само ед., ж. Тлъстина, мазнина с животински произход (напр. от свиня, птица и под.). Гъша мас.

маса

мн. ма̀си, ж.
1. Мебел с плоска хоризонтална повърхност и опори (крака). Кухненска маса.
2. Хоризонтална плоскост със специално оборудване, подобна на легло. Операционна маса.



мн. ма̀си, ж.,
1. Само ед. Материя, вещество. Дървесна маса.
2. Разг. Само ед. Голямо количество от еднородни предмети; множество. Прочел е маса книги.
3. Само мн. Множество хора, народ, широк слой от населението. Народни маси.
4. Спец. Във физиката — величина, която определя тежестта и инерцията на телата.
прил. масов, ма̀сова, ма̀сово, мн. ма̀сови.

масаж

мн. маса̀жи, (два) маса̀жа, м. Специално разтриване на тялото с лечебни цели, за укрепване или възбуждане.

масажирам

масажѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя масаж. Масажирам крака му.
същ. масажиране, ср.

масажиране

вж. масажирам

масажист

мн. масажѝсти, м. Лице, което прави масажи; специалист по масажиране.

масажистка

мн. масажѝстки, ж. Жена масажист.

масал

любопитна и весела историйка; анекдот

масалианство

рел. Религиозно учение, възникнало в Мала Азия през втората половина на ІV в. и оказало значително влияние върху формирането на богомилството, което отхвърля църковната организация, обреди и символи, призовава към скромен и аскетичен живот и твърди, че всеки съм може да спаси душата си.

масив

мн. масѝви, (два) масѝва, м.
1. Слаборазчленено планинско възвишение. Рило-Родопски масив.
2. Голямо пространство, заето от еднородни предмети. Горски масиви.

масивен

масѝвна, масѝвно, мн. масѝвни, прил. Едър, здрав, плътен, голям по размер и тегло. Масивна сграда. Масивен златен пръстен.

масиран

масѝрана, масѝрано, мн. масѝрани, прил. Засилен, с повишена активност, който е съсредоточен на едно място. Масирана атака.

маска

мн. ма̀ски, ж.
1. Приспособление за скриване на лицето с отвори за очите. Кукерска маска.
2. Лице с такова покривало.
3. Прен. Променен, престорен вид на лицето. Маска на равнодушие.
4. Предпазно покривало за лицето. Хирургическа маска.
5. Слой от крем или други вещества с лечебно действие, който се нанася върху лицето и шията. Подхранваща маска. Плодова маска.

маскара

мн. маскарѝ, м. и ж. Разг. Човек, който предизвиква подигравки; безобразник, безсрамник.

маскарад

мн. маскара̀ди, (два) маскара̀да, м. Бал, забава, на която всички хора са маскирани.
прил. маскараден, маскара̀дна, маскара̀дно, мн. маскара̀дни. Маскараден костюм.

маскараден

вж. маскарад

маскаря

маскарѝш, мин. св. маскарѝх, мин. прич. маскарѝл, несв.; Кого. Разг. Излагам на подигравка, срамя. Той маскари цялото семейство.
маскаря се.Разг. Излагам се на подигравки; ставам за посмешище и подигравки.

маскирам

маскѝраш, несв. и св.
1. Кого. Поставям маска или обличам в маскараден костюм. Маскирах леля като Баба Яга.
2. Какво. Правя да бъде незабележим, прикривам. Маскирам входа на пещерата с клони.
маскирам се. — Маскирам сам себе си.
прил. маскировъчен, маскиро̀въчна, маскиро̀въчно, мн. маскиро̀въчни. Маскировъчно облекло.

маскировка

мн. маскиро̀вки, ж. Маскиране; приспособление, с което маскират (във 2 знач.).

маскировъчен

вж. маскирам

маслар

масла̀рят, масла̀ря, мн. масла̀ри, м. Лице, което произвежда и/или продава масло.
прил. масларски, масла̀рска, масла̀рско, мн. масла̀рски.

масларка

мн. масла̀рки, ж. Жена маслар.

масларски

вж. маслар

масларство

ср., само ед. Занятие на маслар.

маслен

ма̀слена, ма̀слено, мн. ма̀слени, прил. Който съдържа масло. Маслен кейк. Маслено петно. Маслен радиатор.

масленица

мн. ма̀сленици, ж. Съд с машинно масло за смазване на триещи се елементи; масльонка.

масленка

мн. ма̀сленки, ж. Тестено хранително изделие, което съдържа масло или мас.

масленост

маслеността̀, само ед., ж. Процентно съдържание на масло в мляко, сирене, маслодайни семена и др.

маслина

мн. маслѝни, ж.
1. Южно дървовидно растение, от чиито плодове се получава зехтин; олива.
2. Плодът на това дърво.
прил. маслинен, маслѝнена, маслѝнено, мн. маслѝнени.
прил. маслинов, маслѝнова, маслѝново, мн. маслѝнови.
Маслинено клонче. — Клонче, което е символ за мир.

маслинен

вж. маслина

маслинов

вж. маслина

масло

и масло ср., само ед. Мазнина, приготвяна от растителни, животински или минерални вещества. Краве масло. Машинно масло. Розово масло.
Върви по мед и масло. — Извършва се, става чудесно, без пречки и трудности.
Наливам масло в огъня.Разг. Подстрекавам, подбуждам.
Светя маслото (на някого).Разг. Убивам.

маслобойна

мн. маслобо̀йни, ж. Предприятие за производство на растително масло.

масловка

мн. масло̀вки, ж. Вид ядлива гъба с жълтеникавокафява слузеста гугла.

масльонка

мн. масльо̀нки, ж. Съд за машинно масло с накрайник за смазване на различни елементи.

масмедия

мн. масмѐдии, ж. Средство за масово осведомяване — печат, радио, телевизия, което задоволява потребностите от информация.

масов

ма̀сова, ма̀сово, мн. ма̀сови, прил.
1. В който участват много хора; многолюден. Масова стачка. Масов спорт.
2. Създаван в голямо количество или предназначен за много хора. Масово производство. Масови песни.
3. Който принадлежи към голяма група. Масов потребител. Масов читател.
същ. масовост, масовостта̀, ж.
Масова култура. — Съвкупност от произведения на изкуството, предназначени за широки обществени маси, които се характеризират с прекалена достъпност и художествена принизеност.

масовизирам

масовизѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да стане (прекалено) достъпно за широк кръг от хора.
масовизирам се. — Ставам (прекалено) достъпен за широк кръг от хора.

масовка

мн. масо̀вки, ж. Разг. Масова сцена в театрална или филмова постановка. Участвам в масовка.

масовост

вж. масов

масон

мн. масо̀ни, м. Последовател на масонството.
прил. масонски, масо̀нска, масо̀нско, мн. масо̀нски. Масонска ложа.

масонски

вж. масонство

масонство

ср., само ед. Религиозно-философско течение с мистични обреди, възникнало през ХVIII в., което проповядва нравствено самоусъвършенстване.
прил. масонски, масо̀нска, масо̀нско, мн. масо̀нски.

масорети

ист. Еврейски книжовници, които в периода от VІ до Х в. се занимават със задълбочено критично проучване и коментиране на запазените текстове на Стария завет и които са известни с това, че въвеждат азбучни знаци за означаване на гласните в еврейския език._ каквито преди тях не е имало, като по този начин фиксират произношението на личните и географските имена в Библията.

масраф

мн. масра̀фи, (два) масра̀фа, м. Разг. Разноски, разходи.

маст

мастта̀, мн. ма̀сти, ж.
1. Остар. Боя, окраска.
2. Спец. Наименование на мазни вещества.
прил. мастен, ма̀стна, ма̀стно, мн. ма̀стни. Мастни тъкани.

мастар

Гладка дъска за изравняване на мазилки или настилки.

мастен

вж. маст

мастика

мн. мастѝки, ж.
1. Силна спиртна напитка с характерен анасонов аромат.
2. Благоуханна смола, получавана от някои средиземноморски дървета.
прил. мастиков, мастѝкова, мастѝково, мн. мастѝкови.

мастиков

вж. мастика

мастилен

мастѝлена, мастѝлено, мн. мастѝлени, прил.
1. Който е получен от мастило. Мастилено петно.
2. Който е с цвят на мастило; тъмновиолетов.

мастилница

мн. мастѝлници, ж. Неголям съд, в който се налива мастило за писане и се топи писалката.

мастило

мн. мастила̀, ср. Оцветена течност за писане или за печатане.
прил. мастилен, мастѝлена, мастѝлено, мн. мастѝлени.

мастит

мастѝта, мастѝто, мн. мастѝти, прил. Заслужил всеобщо уважение; виден, именит, бележит. Мастит творец. Мастит учен.



м., само ед. Възпаление на млечните жлези при жената и женските животни.

мастодиния

мед. Болки в гръдната жлеза.

мастодонт

мн. мастодо̀нти, (два) мастодо̀нта, м. Голямо изкопаемо хоботно животно.

мастоидит

мед. Възпаление на брадавицовидния израстък (procesus mastoideus) на слепоочната кост, намиращ се зад външния слухов отвор. Обикновено възниква като усложнение на остър отит.

мастурбация

мн. мастурба̀ции, ж. Сексуално самозадоволяване; онанизъм.

масур

мн. масу̀ри, (два) масу̀ра, м.
1. Цев за навиване на прежда и навитите върху нея нишки.
2. Диал. Царевичен плод със зърната.
3. Прен. Дълга къдрица коса.

масурче

стъбло на растение, което е кухо отвътре

мат

ма̀тът, ма̀та, само ед., м.
1. Поражение, загуба в шахматната игра, поради невъзможност да се премести царят на защитено поле.
2. Прен. Безизходица.

матадор

мн. матадо̀ри, м. Бикоборец, тореадор, който нанася върху бика последния смъртоносен удар със сабя.

математик

мн. математѝци, м. Лице, което се занимава с математика; специалист по математика.

математика

ж., само ед. Точна наука, изучаваща количествените отношения, величините и пространствените форми. Висша математика. Приложна математика.
прил. математически, математѝческа, математѝческо, мн. математѝчески. Математическо уравнение.
прил. математичен, математѝчна, математѝчно, мн. математѝчни.

математичен

вж. математика

математически

вж. математика

математичка

мн. математѝчки, ж. Жена математик.

матерен

ма̀терна, ма̀терно, мн. ма̀терни, прил. Който принадлежи на майката; майчин. Матерен език.

материал

мн. материа̀ли, (два) материа̀ла, м.
1. Вещества или предмети, от които се произвежда нещо; суровини. Строителен материал.
2. Това, което се преподава или се използва в образованието. Учебен материал. Нагледни материали.
3. Събрани факти и документи по някакъв въпрос. Доказателствен материал. Материали от заседанието.

материален

материа̀лна, материа̀лно, мн. материа̀лни, прил.
1. Веществен, реален (не духовен).
2. Който се отнася към дохода, към жизненото равнище. Материално положение.
същ. материалност, материалността̀, ж. (в 1 знач.).

материализация

вж. материализирам

материализирам

материализѝраш, несв. и св.; Какво. Превръщам в материална, веществена форма.
същ. материализация, ж.

материализъм

м., само ед.
1. Спец. Философско учение, утвърждаващо първичността на материята и вторичността на съзнанието.
2. Прен. Прагматично отношение към нещо, интерес към нещата с оглед на тяхната полза.
прил. материалистичен, материалистѝчна, материалистѝчно, мн. материалистѝчни.
прил. материалистически, материалистѝческа, материалистѝческо, мн. материалистѝчески.

материалист

мн. материалѝсти, м.
1. Последовател на материализма.
2. Практичен човек.
3. Пренебр. Човек, който върши всичко за собствени облаги.

материалистичен

вж. материализъм

материалистически

вж. материализъм

материалистка

мн. материалѝстки, ж. Жена материалист.

материалност

вж. материален

материк

мн. матерѝци, (два) матерѝка, м. Континент. Африкански материк.

матерински

матерѝнска, матерѝнско, мн. матерѝнски, прил. Майчински. Материнска любов.

материнство

ср., само ед. Майчинство.

материя

мн. матѐрии, ж.
1. Само ед. Обективната реалност, която съществува независимо от съзнанието.
2. Само ед. Вещество, от което са направени предметите; материал. Строеж на материята.
3. Тъкан, плат. Прозрачна материя.
4. Съдържание, факти на преподаван предмет; учебен материал. Трудна и неразбираема материя.

матерка

мн. ма̀терки, ж. Диал. Манерка.

матине

мн. матинѐта, ср.
1. Утринно тържество, забава.
2. Приемане на гости предобед.

матирам

матѝраш, несв. и св.; Кого.
1. Обявявам мат при игра на шах.
2. Прен. Побеждавам, поставям в безизходно положение.

матихар

(Врачанско) махам, клатя увисналите си крака

матка

мн. ма̀тки, ж.
1. Вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът.
2. Диал. При пчелите — тази, която снася яйца, майка на кошер; царица.
3. Остар. Речно легло, русло.

маткап

мн. матка̀пи, (два) матка̀па, м. Дърводелски уред за ръчно пробиване на дупки.

матов

ма̀това, ма̀тово, мн. ма̀тови, прил.
1. Който няма блясък или гланц. Матова светлина.
2. Непрозрачен, мътен. Матово стъкло.

маточина

ж., само ед. Тревисто растение с приятен лимонов мирис, използвано като билка с успокояващо действие.

матрак

мн. матра̀ци, (два) матра̀ка, м. Дебела мека поставка с пружина за легло, обикновено тапицирана.

матриархален

вж. матриархат

матриархат

м., само ед. Стадий от първобитно-родовото общество, в който родството се води по майчина линия и жената има господстващо положение в стопанския и обществения живот.
прил. матриархален, матриарха̀лна, матриарха̀лно, мн. матриарха̀лни.

матрикула

мн. матрѝкули, ж. Книга за водене на гражданското състояние на лицата — раждане, брак, смърт.
прил. матрикуларен, матрикула̀рна, матрикула̀рно, мн. матрикула̀рни.

матрикуларен

вж. матрикула

матрица

мн. матрѝци, ж.
1. Калъп за отливане на печатарски букви и други предмети.
2. Машина, която изработва еднакви детайли или предмети по калъп.

матричар

матрича̀рят, матрича̀ря, мн. матрича̀ри, м. Работник, който прави матрици или работи на такава машина.

матрона

мн. матро̀ни, ж.
1. ист. Благородна омъжена римлянка в напреднала възраст.
2. Прен. Почтена жена; жена с добро положение в обществото.

матрос

мн. матро̀си, м. Моряк, който не е от командването.
прил. матроски, матро̀ска, матро̀ско, мн. матро̀ски. Матроска униформа.

матроски

вж. матрос

матура

мн. мату̀ри, ж. Изпит, полаган при завършване на средно образование; зрелостен изпит. Ще се явявам на матура по математика.

матуритет

Остатъчен срок до падежа на разрешен от банката кредит.

маузер

ма̀узери, (два) ма̀узера, м. Вид военен автоматичен пистолет.

маузерка

мн. ма̀узерки, ж. Вид бойна пушка.

мафиоз

мн. мафио̀зи, м. Мафиот.

мафиот

мн. мафио̀ти, м. Участник в мафия, член на мафия.

мафия

мн. ма̀фии, ж.
1. Тайна терористична организация, създадена в Сицилия.
2. Прен. Разбойническа банда.
3. Разг. Група за организирана престъпност. Италианска мафия.

мах

ма̀хът, ма̀ха, мн., ма̀хове, (два) ма̀ха, м.
1. Замах, замахване.
2. Спец. Движение назад, напред или встрани с ръка или с крак в спорта.

махабхарта

литер._ Древноиндийска епическа поема за дългата борба за власт между потомците на древния царски род Бхарта, съдържаща над сто хиляди двустишия на митологични, философски и социални теми.

махагон

м., само ед. Вечнозелено тропическо дърво със здрава червеникава дървесина, от която се изработват мебели.
прил. махагонов, махаго̀нова, махаго̀ново, мн. махаго̀нови.

махагонов

вж. махагон

махала

мн. махалѝ, ж.
1. Част от населено място, квартал.
2. Малко селище, отдалечено от по-голямо селище, в чийто състав влиза.
прил. махленски, махлѐнска, махлѐнско, мн. махлѐнски.

махаленец

мн. махалѐнци, м. Човек, който е от същата махала; съкварталец.

махаленка

мн. махалѐнки, ж. Жена махаленец.

махалка

мн. маха̀лки, ж. Разг.
1. Точилка за тестени кори.
2. Голямо вретено (за груба прежда).

махало

мн. маха̀ла, ср. Всеки уред, който прави обороти при люлеене. Махало на часовник.

махам

ма̀хаш, несв.
1. Какво. Движа във въздуха насам-натам.
2. С какво. Правя махове с нещо. Махам с кърпичка.
3. На кого. Давам знак с ръка или глава. Махам на шофьора да спре.
4. Какво. Вземам нещо от мястото му, премествам го. Махам празните чинии от масата.
махам се. 1. — Отмествам се, отстранявам се. Махай се оттук.
2. Изчезвам, напускам. Махам се от този град.

махана

мн. маханѝ, ж. Остар. Недостатък, кусур. На всички намираш махана.

махараджа

мн. махараджѝ, м. Велик индийски княз, на когото са подчинени други князе.

махаяна

рел. Клон на будизма, развил се между ІІ в. пр. Хр. — ІІ в сл. Хр. и станал преобладаваща форма на будизма в цяла Източна Азия, чиито привърженици наричат себе си последователи на „голямата колесница“ и твърдят, че предлагат най-висша и най-пълна интерпретация на посланието на Буда.

махвам

ма̀хваш, несв. и махна, св. Махам еднократно, поединично.

махди

рел. Пратеник на Аллах, който според мюсюлманската традиция ще се яви преди края на света, за да спаси превдниците и да довърши делото на Мохамед.

махизъм

Субективно-идеалистическо феноменологично течение във философията и методологията, представено от трудовете на Мах, Авенариус и на учениците им, в основата на което стоят концепцията за „икономия на мисленето“ и стремежът към „чисто описателна наука“. Отричане на обективното съществуване на външния свят; емпириокритицизъм.

махия

мн. махѝи, ж. Диал. Основна греда под покрива на къща, върху която се закрепват под ъгъл другите греди.

махла

мн. махлѝ, ж. Махала.

махленец

мн. махлѐнци, м. Махаленец.

махленка

мн. махалѐнки, ж. Махаленка.

махленски

вж. махала

махмудия

мн. махмудѝи, ж. Истор. Стара турска жълтица от времето на Махмуд II.

махмуз

шпора

махмурлия

ед. неизм., мн. махмурлѝи, прил. Разг. Който не е достатъчно изтрезнял на следващата сутрин.

махмурлук

м., само ед. Състояние на махмурлия; замаяност, неразположение след пиянство.

махна

ма̀хнеш, мин. св. ма̀хнах, мин. прич. ма̀хнал, св.вж. махвам.

маховик

мн. маховѝци, (два) маховѝка, м. Диск, който поддържа равномерния ход на неравномерно натоварена машина или част от нея.

махорка

ж., само ед. Нискокачествен тютюн.

маца

мн. ма̀ци, ж. Гальовно название на котка.

мацам

ма̀цаш, несв.
1. Кого, какво.Цапам, калям.
2. Рисувам или боядисвам неумело.
мацам се. 1. — Калям, цапам сам себе си.
2. Пренебр. Гримирам се предостатъчно, прекалено.

мацвам

ма̀цваш, несв. и мацна, св.
1. Мацам еднократно, поединично.
2. Разг. Кого/какво. Удрям, пляскам. Като те мацна!
мацвам се/мацна се. 1. — Мацвам/мацна сам себе си.
2. Удрям се, наранявам се.

маце

мн. ма̀цета, ср.
1. Разг. Умал. Маца.
2. Жарг. Мацка.

мацерация

мед. Размекване на тъкани поради продължително въздействие на течности.

мацка

мн. ма̀цки, ж. Жарг.
1. Хубаво момиче.
2. Приятелка, любима.

мацна

ма̀цнеш, мин. св. ма̀цнах, мин. прич. ма̀цнал, св.вж. мацвам.

мач

ма̀чът, ма̀ча, мн. ма̀чове, (два) ма̀ча, м.
1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач.
2. Разг. Футболна среща. Хайде на мач! Мачът започва.

мачете

ср., неизм. Нож за рязане на захарна тръстика, използван в Куба и други страни на Латинска Америка.

мачкаем

мачка̀ема, мачка̀емо, мн. мачка̀еми, прил. Който се мачка лесно. Мачкаем плат.
същ. мачка̀емост, мачкаемостта̀, ж.

мачкам

ма̀чкаш, несв.
1. Какво. С натискане смазвам, стривам; тъпча. Мачкам грозде за вино.
2. Какво. Правя да стане неравен. Мачкам хартия/дрехи.
3. Кого. Угнетявам, потискам, тормозя. Мачкам подчинените си.

мачканица

ж., само ед. Струпване на много хора на малко място.

мачта

мн. ма̀чти, ж.
1. Висок стълб за издигане на корабни платна.
2. Всеки висок стълб, пилон.
прил. мачтов, ма̀чтова, ма̀чтово, мн. ма̀чтови. Тримачтов кораб.

мачтов

вж. мачта

маша

мн. машѝ, ж.
1. Щипци за разравяне на жарава или за хващане на горещи предмети; дилаф.
2. Електрически уред за къдрене на коса.
3. Прен. Човек, използван от други за техни интереси.

машала

междум. Остар. За похвала: браво; много добре.

машина

мн. машѝни, ж.
1. Механизъм, който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Парна машина.
2. Определен вид такъв механизъм, уред. Шевна машина. Пишеща машина.
3. Прен. Организация или човек, които действат като един механизъм.
прил. машинен, машѝнна, машѝнно, мн. машѝнни. Машинен елемент.

машинален

машина̀лна, машина̀лно, мн. машина̀лни, прил. Несъзнателен, произволен, механичен, инстинктивен. Машинално движение.
същ. машина̀лност, машиналността̀, ж.

машинария

мн. машинарѝи, ж. Съвкупност от машини или от машинни части.

машинация

мн. машина̀ции, ж. Добре обмислено действие, което цели да заблуди някого; измама, заблуждение.

машинен

вж. машина

машинист

мн. машинѝсти, м.
1. Лице, чиято професия е да управлява локомотив.
2. Работник, който управлява машина, уредба.

машинистка

мн. машинѝстки, ж. Жена машинист.

машинознание

ср., само ед. Научна дисциплина, изучаваща устройството и работата на различни машини.

машинопис

м., само ед.
1. Писане на пишеща машина.
2. Текст, написан на пишеща машина.
прил. машинописен, машинопѝсна, машинопѝсно, мн. машинопѝсни.

машинописен

вж. машинопис

машинописка

мн. машинопѝски, ж. Жена, чиято професия е да пише на пишеща машина.

машиностроене

ср., само ед. Промишленост, свързана с производство на машини.
прил. машиностроителен, машиностроѝтелна, машиностроѝтелно, мн. машиностроѝтелни.

машиностроителен

вж. машиностроене

мащаб

мн. маща̀би, (два) маща̀ба, м.
1. Отношение между дължината на линиите върху карта или чертеж към действителните размери.
2. Мярка, мерило.
3. Обхват, значение, размах. Среща от международен мащаб.
прил. мащабен, маща̀бна, маща̀бно, мн. маща̀бни. Мащабно строителство.

мащабен

вж. мащаб

мащерка

ж., само ед. Нискостеблено растение с дребни листа и силен аромат, което се използва като билка.

мащеха

мн. ма̀щехи, ж.
1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак.
2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки.

мая

ж., само ед.
1. Подкваса за тестени изделия или сирене.
2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята.



ма̀еш, мин. св. ма̀ях и мая̀х, мин. прич. ма̀ял и мая̀л, несв.; Кого. Бавя, задържам
мая се. 1. — Бавя се, задържам се, закъснявам.
2. Скитам безцелно, разтакавам се, губя се. Къде се мае цял ден, никой не знае.
3. Размишлявам дълго, чудя се. Чудя се и се мая де ще му излезе краят.

маяк

мн. мая̀ци, (два) мая̀ка, м. Кула, построена на морския бряг или на остров, със сигнален огън, който служи за ориентация на плавателни съдове.

маясъл

м., само ед. Разг. Заболяването хемороиди.

ме

вж. аз.

меандър

мн. меа̀ндри, (два) меа̀ндъра, м. Обикн. мн. Завой, голяма извивка на река.

мебел

ж., неизм. или мѐбели само мн. Едра стайна покъщнина (маси, гардероби, легла и др.). Завод за кухненска мебел. Мека мебел.
прил. мебелен, мѐбелна, мѐбелно, мн. мѐбелни. Мебелен завод.



мн. мѐбели, (два) мѐбела, м. Общо название на всеки отделен предмет от стайната покъщнина.

мебелен

вж. мебел

мебелирам

мебелѝраш, несв. и св.; Какво. Обзавеждам с мебели. Мебелираме новото си жилище.

мебелировка

ж., само ед. Обзавеждането на едно жилище.

мега-

Първа съставна част на сложни думи със значение увеличен, голям: мегаспора, мегагалактика и др.



Първа съставна част на сложни думи със значение увеличена един милион пъти мерна единица: мегабайт, мегават, мегаволт, мегахерц и др.

мегаколон

мед. Разширяване на стената на цялото дебело черво или на част от него, напр. при хронична констипация, при болест на Хиршпрунг и др.

мегало-

Първа съставна част на слож?ни думи със значение на увеличен, прекалено голям: мегалозавър, мегаломан и др.

мегаломан

мн. мегалома̀ни, м. Лице, на което е присъщо мегаломания.
прил. мегаломански, мегалома̀нска, мегалома̀нско, мн. мегалома̀нски.

мегаломания

ж., само ед.
1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област.
2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност.

мегаломанка

мн. мегалома̀нки, ж. Жена мегаломан.

мегаломански

вж. мегаломан

мегалополис

мн. мегалопо̀лиси, (два) мегалопо̀лиса, м. Град гигант.

мегалоцит

мед. Голям еритроцит — с диаметър над 11 μm, напр. при мегалобластни анемии.

мегаполис

мн. мегапо̀лиси, (два) мегапо̀лиса, м. Мегалополис.

мегафон

мн. мегафо̀ни, (два) мегафо̀на, м. Рупор за усилване на звука; механичен усилвател, високоговорител.

мегдан

мн. мегда̀ни, (два) мегда̀на, м. Разг. Широко незастроено място, площад.
Деля мегдан (с някого). — Съпернича с някого.
Има мегдан. — Възможно е нещо да стане.

мед

медъ̀т, меда̀, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
прил. меден, мѐдена, мѐдено, мн. мѐдени.
Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.



медта̀, само ед., ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.
прил. меден, мѐдна, мѐдно, мн. мѐдни. Медна пара̀.

медал

мн. меда̀ли, (два) меда̀ла, м. Почетен отличителен знак, даван за определени заслуги или по повод на някакво събитие, който представлява кръгла метална пластина. Златен медал.

медалист

мн. медалѝсти, м. Носител на медал като награда. Медалист от олимпиада.

медалистка

мн. медалѝстки, ж. Жена медалист.

медальон

мн. медальо̀ни, (два) медальо̀на, м.
1. Окачено на верижка ювелирно изделие с кръгла или плоска кутийка, в която може да се поставя скъпа вещ.
2. Спец. Леко изпъкнал орнамент в кръгла или овална рамка.
3. Ястие от пържено месо на кръгчета с подправки. Телешки медальон с гъби.

меден

мѐдена, мѐдено, мн. мѐдени, прил.
1. Който съдържа пчелен мед. Меден сладкиш.
2. Прен. Сладкогласен. Меден глас. Меден кавал.
Меден месец. — Първият месец от съпружеството.
Сладка и медена. — Евфемистично название на болестта чума.



мѐдна, мѐдно, мн. мѐдни, прил. Който е произведен от мед 2 или съдържа мед 2 . Медна тава.

меджидие

остар.
1. стара, сребърна (бяла) турска монета на стойност
20–25 гроша
2. турска златна монета на стойност 100–120 гроша
3. турски орден

меджидия

мн. меджидѝи, ж. Стара сребърна турска монета от 20 гроша.

медиален

мед. Срединен, отнасящ се до средата.

медиана

мн. медиа̀ни, ж. Спец. В математиката — част от права линия, която съединява един от върховете на триъгълника със средата на срещулежаща страна.

медиастинален

мед. Средостенен, отнасящ се до средостението.

медиастинит

мед. Възпаление на средoстнието (медиастинума).

медиастинум

мед. Средната част на гръдната кухина. Представлява пространството, което се ограничава отпред от гръдната кост, отзад от гръдните прешлени, странично от медиастиналните плеври на десния и левия бял дроб.

медиевистика

ж., само ед. Историческа наука, занимаваща се със средновековието.

медик

мн. медѝци, м. Лекар или студент по медицина.

медикамент

мн. медикамѐнти, (два) медикамѐнта, м. Лечебно средство, лекарство.
прил. медикаментозен, медикаменто̀зна, медикаменто̀зно, мн. медикаменто̀зни. Медикаментозно лечение.

медикаментозен

вж. медикамент

медитация

ж., само ед. Състояние на самовглъбеност, размишление.

медитирам

медитѝраш, несв. и св. Самовглъбявам се.

медиум

мн. мѐдиуми, м. Лице, което владее спиритическото изкуство да осъществява връзка между хората и духовете на мъртвите.

медицина

ж., само ед. Съвкупност от науки за болестите, лекуването на човека и животните и предпазването им от заболявания.
прил. медицински, медицѝнска, медицѝнско, мн. медицѝнски. Медицинска помощ. Медицинска академия.Съдебна медицина. Дял от медицината, свързан с преценка на настъпили телесни повреди или насилствена смърт.
Народна медицина. — Лечение с билки и други нелекарствени средства.

медицински

вж. медицина

медичка

мн. медѝчки, ж. Жена медик.

медия

мн. мѐдии, ж. Масмедия.

медлено

книж. остар.
бавно

медник

мн. мѐдници, (два) мѐдника, м. Котел, изработен от мед (бакър).

медникар

медника̀рят, медника̀ря, мн. медника̀ри, м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове.
прил. медникарски, медника̀рска, медника̀рско, мн. медника̀рски.

медникарски

вж. медникар

медовина

ж., само ед. Приготвено от вода, мед и хмел питие, използвано вместо вино.

медовит

медовѝта, медовѝто, мн. медовѝти, прил. От който се получава голямо количество мед.

медоносен

медоно̀сна, медоно̀сно, мн. медоно̀сни, прил. Който съдържа сок за производство на мед. Медоносни цветя.

медосбор

м., само ед. Част от годината, през която е активният период за събиране на мед.

медресе

мн. медресѐта, ср. Мюсюлманско духовно училище.

медуза

мн. меду̀зи, ж. Безгръбначно морско животно с пихтиесто тяло, подобно на чадър.

межда

мн. междѝ, ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор.

междина

мн. междинѝ, ж. Незаето пространство между две неща; пролука, промеждутък.

междинен

междѝнна, междѝнно, мн. междѝнни, прил. Който е разположен между две неща.

междинница

мед. вж. перинеум

между

предлог.
1. За означаване на положение на предмет или проява на действие в средата на друго нещо, в промеждутъка. Между кухнята и спалнята е детската стая. Между обеда и вечерята.
2. За показване място на предмет в еднородна група. Между нас. Между народите.
Между другото. — Заедно с други неща.
Между редовете. — Казано не направо, загатнато, намекнато.
Между чука и наковалнята. — В тежко положение.

между-

Първа съставна част на сложни думи със значенията на предлога между: междуведомствен, междувременен, междуградски, междудържавен, междупланетен, междуселски, междусъюзнически.

междулиние

мн. междулѝния, ср. Спец. Място между две линии от петолинието.

междуметие

мн. междумѐтия, ср. Спец. В езикознанието — неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природни или животински звукове.

международен

междунаро̀дна, междунаро̀дно, мн. междунаро̀дни, прил.
1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни отношения.
2. Който съществува сред много народи; интернационален. Международен език. Международен форум.

междуособица

мн. междуосо̀бици, ж. Несъгласие между обществени групи в дадена държава; вътрешна война.

междуредие

мн. междурѐдия, ср.
1. Бяло поле между два реда в печатно произведение.
2. Празно пространство между два реда растения.

междучасие

мн. междуча̀сия, ср. Промеждутък, който разделя два учебни часа. Голямо междучасие.

мезангиум

мед. Пространството между капилярите на бъбречния гломерул.

мезаортит

мед. Възпаление на средния слой на стената на аортата.

мезартериит

мед. Възпаление на средния слой на стената на артериите.

мезе

мн. мезѐта, ср. Студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене. Не мога да пия без мезе.
Мезе в устата (съм, ставам). — Обект на присмех, на подигравки.

мезентериум

мед. Дубликатура на перитонеума, която е прикрепена към коремната стена и обгръща част или цял коремен орган, напр. мезентериум на тънките черва, на напречното ободно черво.

мезенхим

мед. Мрежовидна маса, съставена от мигрирали клетки на мезобласта и разположена между трите зародишни листа. Източник е на съединителна, кръвна, гладкомускулна тъкан и др.

мезенцефалит

мед. Възпалително заболяване на средния мозък.

мезо-

Първа съставка в сложни думи, която означава средна стойност или средно положение: мезодерма, мезостих.

мезовариум

мед. Мезентериум (опорак) на яйчника. Представлява дубликатура на перитонеума, изхождаща от задния лист на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri).

мезодерма

мед. Средният зародишен лист, разположен между външния (ектодерма) и вътрешния (ендодерма). От мезодермата се образуват скелетните мускули, бъбреците, дермата на кожата и др.

Мезозой

мезозо̀ят, мезозо̀я, само ед., м. Четвъртата геоложка ера, която обхваща времето между палеозоя и неозоя.
прил. мезозойски, мезозо̀йска, мезозо̀йско, мн. мезозо̀йски.

мезозойски

вж. мезозо̀й

мезоколон

мед. Мезентериум (опорак) на дебелото черво.

мезонет

мн. мезонѐти, (два) мезонѐта, м. Голямо по площ жилище, обикновено с оригинална и раздвижена архитектура; просторен апартамент.

мезосалпинкс

мед. Мезентериум (опорак) на маточната тръба.

мезостих

мн. мезостѝхове, (два) мезостѝха, м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертикално дума или изречение.

мезотопоним

Название на средноголям географски обект, имащ значение само за хората около селището, където се намира. Неголяма река, възвишение и др.

мек

мѐка, мѐко, мн. мѐки, прил.
1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух.
2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина.
3. Който не е груб; кротък. Мек характер.
4. Който е плавен, отмерен. Меки движения.
5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат.
6. Който не съдържа много варовик. Мека вода.
прил. умал. мекичък, мѐкичка, мѐкичко, мн. мѐкички.
същ. мекота, ж.
същ. мекост, мекостта̀, ж.
Мека Гана/Мария. — Отстъпчив и мекушав човек.

мекере

мн. мекерѐта, ср. Разг. Подлец, подлизурко.

мекица

мн. мекѝци, ж. Пържено тестено изделие.

мекичар

мекича̀рят, мекича̀ря, мн. мекича̀ри, м. Който прави и/или продава мекици.

мекичарка

мн. мекича̀рки, ж. Жена мекичар.

мекичарница

мн. мекича̀рници, ж. Заведение, в което се правят и продават мекици.

мекичък

вж. мек

мекониум

мед. Тъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането.

мекост

вж. мек

мекосърдечен

мекосърдѐчна, мекосърдѐчно, мн. мекосърдѐчни, прил. Милостив, отзивчив, добър по душа.

мекота

вж. мек

мекотело

мн. мекотѐли, ср.
1. Безгръбначно животно — миди, охлюви и др.
2. Прен. Пренебр. Слабохарактерен човек, лесно приемащ чужди мнения.

мекушав

мекуша̀ва, мекуша̀во, мн. мекуша̀ви, прил. Който е със слаб, мек характер.
същ. мекушавост, мекушавостта̀, ж.

мекушавост

вж. мекушав

мелазма

мед. Тъмни петна по кожата на лицето. Среща се по-често при жени брюнетки.

меланж

м., само ед.
1. Прежда с различно оцветени влакна.
2. Смес от различни по форма еднородни предмети.
3. Кафе с мляко.

меланин

мед. Тъмно кафяв, неразтворими пигмент, придаващ тъмен цвят на кожата, косата, ириса и др. , който поглъщат сънчевата светлина и предпазва от слънчево изгаряне.

меланоза

мед. Състояние, характеризиращо се с тъмно оцветяване на кожата или на лигавиците поради натрупване на меланин.

меланом

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от меланоцитите на епидермиса.

меланоцит

мед. Клетки, които произвеждат пигмент наречен меланин. Намират се основно в епидермиса, но ги има и в косата и очите.

меланхолик

мн. меланхолѝци, м. Човек, склонен към меланхолия, към мрачни мисли.

меланхоличен

меланхолѝчна, меланхолѝчно, мн. меланхолѝчни, прил.
1. Който проявява меланхолия, склонен към меланхолия.
2. Който предизвиква меланхолия. Меланхолична песен.

меланхоличка

мн. меланхолѝчки, ж. Жена меланхолик.

меланхолия

ж., само ед. Болезнено състояние на угнетеност, потиснато настроение и тъга. Изпадам в меланхолия.

меласа

ж., само ед. Тъмен захарен сироп, получен при производството на захар, който се използва в спиртоварната промишленост, в животновъдството — за храна, и др.
прил. мела̀сов, мела̀сова, мела̀сово, мн. мела̀сови.

мелачка

мн. мела̀чки, ж. Общо название на различни видове уреди за мелене.

мелба

мн. мѐлби, ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити.

меле

мн. мелѐта, ср.
1. Спец. Струпване на играчи при едната врата по време на футболна среща.
2. Разг. Струпване на хора; блъсканица, сбиване.

мелез

мн. мѐлези, (два) мѐлеза, м. Същество, родено от кръстосването на различни раси или породи.

мелена

мед. Изхождане на черни, лъскави като катран изпражнения при кръвоизлив от храносмилателния тракт.

мелецитоза

Тризахарид, изграден от две молекули захароза и една молекула фруктоза. Мелецитозата е типична съставна част на маната. Този вид захарид не е открит 8 състава на нектарния мед, но е установено, че съдържанието му в еловата мана е 6. 44-25,68%, а в маната, отделяна от лиственица — 6,10-38,53%. Мелецитозата се разтваря по-трудно от другите захариди. Тъй като нектарният мед не съдържа мелецитоза, може да се предположи, че тя е продукт от ларвите на листните и щитоносните въшки, които я изработват в храносмилателния си канал.

мелиоративен

вж. мелиорация

мелиорация

мн. мелиора̀ции, ж. Подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването.
прил. мелиоративен, мелиоратѝвна, мелиоратѝвно, мн. мелиоратѝвни.

мелиоризъм

Философско учение, което заема средно положение между оптимизъм и песимизъм и според което съществуващият свят нито е най-добрия, нито е най-лошият, но той може да върви непрестанно към подобрение.

мелница

мн. мѐлници, ж.
1. Предприятие за мелене на зърно. Ветрена мелница.
2. Машина за ръчно смилане на зърна. Мелница за чер пипер.
същ. умал.. мелничка, мн. мѐлнички, ж.
прил. мелничен, мѐлнична, мѐлнично, мн. мѐлнични. Мелничен камък.
Сражавам се с вятърни мелници. — Боря се с въображаеми, несъществуващи пречки.

мелничар

мелнича̀рят, мелнича̀ря, мн. мелнича̀ри, м. Човек, който притежава мелница или работи в нея.
прил. мелничарски, мелнича̀рска, мелнича̀рско, мн. мелнича̀рски.

мелничарка

мн. мелнича̀рки, ж. Жена мелничар.

мелничарски

вж. мелничар

мелничен

вж. мелница

мелничка

вж. мелница

мелодика

ж., само ед.
1. Наука за мелодията.
2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално произведение. Мелодика на стиха.

мелодичен

мелодѝчна, мелодѝчно, мн. мелодѝчни, прил. Приятен за слуха, хармоничен. Мелодична песен. Мелодичен език.
същ. мелодичност, мелодичността̀, ж.

мелодичност

вж. мелодичен

мелодия

мн. мело̀дии, ж. Музикално единство, образувано от благозвучно подредени тонове; напев. Мелодия на година. Бавна мелодия.

мелодрама

мн. мелодра̀ми, ж.
1. Спец. Драма с музика и пеене.
2. Драма, в която се смесват трагическо и сантиментално.
3. Прен. Предизвикващо смях или раздразнение неестествено изразяване на чувства.
прил. мелодраматичен, мелодраматѝчна, мелодраматѝчно, мн. мелодраматѝчни. Мелодраматичен сюжет.

мелодраматичен

вж. мелодрама

меломан

мн. мелома̀ни, м. Страстен любител на музиката и пеенето.

меля

мѐлиш и мѐлеш, мин. св. мѐлих и млях, мин. прич. мѐлил и млял, несв.; Какво.
1. Стривам на брашно или прах зърнени храни или др. твърди вещества. Меля царевица.
2. Раздробявам твърди вещества в леснообработваема маса или каша. Меля плодове за мармалад. Меля месо.
Мелят ми устата.Разг. Прекалено много говоря.
Меля сол на главата (на някого).Разг. Непрекъснато укорявам, карам се, натяквам. •Не мелят брашно. Разг. Не се разбират, не се погаждат.

мембрана

мн. мембра̀ни, ж.
1. Еластична пластинка, способна да трепти.
2. Спец. Ципа, тънка кожа.
3. Спец. Тънка ципа в ухото, която приема трептенията от въздушната среда.
прил. мембранен, мембра̀нна, мембра̀нно, мн. мембра̀нни. Мембранни музикални инструменти.

мембранен

вж. мембрана

мембранозен

мед. Ципест, с много мембрани.

мемоар

мн. мемоа̀ри, м.
1. Остар. Само ед. Писмено изложение по политически, обществен или международен въпрос.
2. Само мн. Литературна творба за минали събития, отразени от участник в тях или от техен съвременник, свидетел.
прил. мемоарен, мемоа̀рна, мемоа̀рно, мн. мемоа̀рни. Мемоарна литература.

мемоарен

вж. мемоар

мемоари

вж. мемоар

мемоарист

мн. мемоарѝсти, м. Лице, което пише мемоари.

мемоаристка

мн. мемоарѝстки, ж. Жена мемоарист.

меморандум

мн., мемора̀ндуми, (два) мемора̀ндума, м. Дипломатически документ с изложение на възгледите на правителството по даден въпрос. Връчвам меморандум.

мемориал

мн. мемориа̀ли, (два) мемориа̀ла, м.
1. Архитектурно съоръжение, служещо за увековечаване на някакво събитие или личност.
2. Дневник, мемоари, спомени.
прил. мемориален, мемориа̀лна, мемориа̀лно, мн. мемориа̀лни. Мемориален комплекс.

мемориален

вж. мемориал

мен

лично мест., съкр.вж. мене.

менажер

мн. менажѐри, м.
1. Покровител, ръководител.
2. Ръководител на професионален отбор, артистичен състав, трупа, който се грижи за преуспяването им и организира изявите им.

менажерия

мн. менажѐрии, ж.
1. Сбирка от редки птици и животни, показвани пред публика или дресирани за участие в представления.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които крещят безразборно, вдигат шум.

менархе

мед. Настъпване на първата менструация, средно на 12-14 годишна възраст.

менгеме

мн. мѐнгемета, ср. Уред за закрепване на предмети чрез стягане по време на обработката им; преса.

мене

лично мест.вж. аз.



лично мест. Остар. На мене..

менза

мн. мѐнзи, ж. Студентски стол.

мензис

мед. вж. менструация

мензура

мн. мензу̀ри, ж. Градуиран аптекарски или лабораторен съд за измерване на течности или газове.

мениджмънт

м., само ед. Управление и организация на стопанската дейност, на бизнеса.

мениджър

мн. мѐниджъри, м.
1. Лице, което организира и контролира дейността на стопанско предприятие с оглед на нейната ефективност.
2. Менажер (във 2 знач.).

менинги

мед. Мозъчни обвивки, обвивки на главния и гръбначния мозък — твърда (dura mater), паяжиновидна (arachnoidea) и мека (pia mater).

менингизъм

мед. Наличие на симптоми, характерни за менингит (вратна ригидност, главоболие, фотофобия, гадене, повръщане, и др. ), без да има възпаление на менингите.

менингит

м., само ед. Възпаление на мозъчната ципа, причинено от бактерии или вируси.

менингоенцефалит

мед. Възпаление на главния мозък и на обвивките му.

менингоенцефалоцеле

мед. вж. енцефаломенингоцеле

менингомиелит

мед. Възпаление на гръбначния мозък и на обвивките му.

менингоцеле

мед. Херния на мозъчните обвивки — излизане на менинги през отвори (дефекти) на черепните кости или на гръбначния стълб. Херниалният сак се състои от твърдата мозъчна обвивка и кожата, а съдържимото е ликворна течност.

менискус

мед. Междуставен хрущял — влакнестохрущялна пластинка с форма на полумесец. Между кондилите на бедрената кост и тибията се разполагат медиален и латерален менискус. Те намаляват несъответствието между двете ставни повърхности на колянната става.

менителница

Банков термин: кредитен документ, по силата на който едно лице задължава друго лице да изплати на трето лице определена парична сума на определено място и време

менлив

менлѝва, менлѝво, мн. менлѝви, прил. Който се мени; променлив.

менонити

рел. Членове на протестантска секта, основана през ХVІ в. от нидерландския анабаптист Мено Симонис и проповядваща пацифизъм, смирение, строга пуританска етика и нравствено съмоусъвършенстване.

менорагия

мед. Обилна и продължителна менструация.

менструален

вж. менструация

менструация

мн. менструа̀ции, ж. Ежемесечно маточно кръвотечение при полово зряла жена.
прил. менструален, менструа̀лна, менструа̀лно, мн. менструа̀лни.

мента

ж., само ед.
1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки.
2. Алкохолна напитка с аромат на мента.
прил. ментов, мѐнтова, мѐнтово, мн. мѐнтови. Ментови бонбони.

ментов

вж. мента

ментовка

ж., само ед. Подсладено алкохолно питие с ментов аромат, подобно на ликьор.

ментол

м., само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло.
прил. ментолов, менто̀лова, менто̀лово, мн. менто̀лови. Ментолови бонбони.

ментолов

вж. ментол

ментор

мн. мѐнтори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник.
прил. менторски, мѐнторска, мѐнторско, мн. мѐнторски. Менторски тон.

менторски

вж. ментор

ментърджийка

мн. мѐнтърджийки, ж. Жена ментърджия.

ментърджия

мн. мѐнтърджии, м. Разг. Лъжец, измамник.

менует

мн. менуѐти, (два) менуѐта, м.
1. Старинен френски танц и неговата музика.
2. Музикално произведение в такта на този танц, което е част от соната или симфония.

менци

само мн. Медни котли.

менче

мн. мѐнчета, ср. Малък меден съд; котле.

меншевизм

Умерено течение в рус. социал-демокрация с идеолози Мартов, Плеханов и др, оформило се през 1903 г. в Русия от противниците на воденото от Ленин радикално революционно мнозинство (болшевиките) и съществувало до 1922—1923 г.

меншевизъм

м., само ед. Истор. Течение в руската социалдемокрация, възникнало в противовес на болшевизма.

меню

мн. меню̀та, ср.
1. Подбор от ястия, подготвени за обяд или вечеря.
2. Списък с предлаганите от заведение за обществено хранене ястия.

меня

менѝш, мин. св. менѝх, мин. прич. менѝл, несв.
1. Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка.
2. Какво. Давам друг изглед на нещо; променям. Меня прическата си.
3. Какво. Придобивам друг вид, променям се. При нагряване някои покрития менят цвета си. Амебата постоянно мени формата си.
меня се. — Ставам друг, придобивам друг вид. Прилагателните имена се менят по род и число.

менявам

меня̀ваш, несв. Остар. Меня.

мера

мн. мерѝ, ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище.

мерак

мн. мера̀ци, (два) мера̀ка, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща.
Хвърлям мерак (на някого).Разг. Влюбвам се в някого, желая го силно.
Хвърлям мерак (на нещо).Разг. Искам да притежавам нещо, което ми харесва.

мераклийка

мн. мераклѝйки, ж. Жена мераклия.

мераклийски

вж. мераклия

мераклия

мн. мераклѝи, м. Разг. Човек, който има мерак за нещо.
прил. мераклийски, мераклѝйска, мераклѝйско, мн. мераклѝйски.

мерач

мн. мера̀чи, м.
1. Човек, който измерва.
2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва.

мерджан

м., само ед. Остар. Корал, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработване на накити.
прил. мерджа̀нов, мерджа̀нова, мерджа̀ново, мн. мерджа̀нови.

мерен

мѐрена, мѐрено, мн. мѐрени, прил. Ритмичен, с равномерна организация. Мерена реч.



мѐрна, мѐрно, мн. мѐрни, прил. Който служи за измерване на нещо. Мерни единици.

мержелея се

мержелѐеш се, мин. св. мержеля̀х се, мин. прич. мержеля̀л се, несв. Разг. Появявам се с неясни очертания в далечината или тъмнината. В мъглата пред него нещо се мержелееше.

мерзавец

мн. мерза̀вци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник.
прил. мерзавски, мерза̀вска, мерза̀вско, мн. мерза̀вски.

мерзавка

мн. мерза̀вки, ж. Жена мерзавец.

мерзавски

вж. мерзавец

мерзавщина

мн. мерза̀вщини, ж. Деяние на мерзавец.

мерзост

мерзостта̀, мн. мѐрзости, ж. Изказване или постъпка, които предизвикват отвращение, възмущение.

мерзък

мѐрзка, мѐрзко, мн. мѐрзки, прил. Който предизвиква отвращение; гаден, неприятен, подъл. Мерзки думи.

меридиан

мн. меридиа̀ни, (два) меридиа̀на, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата полюса на земното кълбо.
прил. меридианен, меридиа̀нна, меридиа̀нно, мн. меридиа̀нни.
прил. меридианов, меридиа̀нова, меридиа̀ново, мн. меридиа̀нови.

меридианен

вж. меридиан

меридианов

вж. меридиан

мерилка

мн. мерѝлки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване.

мерило

ср., само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий.

меринос

м., само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна.
прил. мериносов, мерино̀сова, мерино̀сово, мн. мерино̀сови. Мериносова вълна.

мериносов

вж. меринос

меркантилен

меркантѝлна, меркантѝлно, мн. меркантѝлни, прил.
1. Който е свързан с меркантилизма.
2. Който е пристрастен към печалбата; спекулантски, търгашески.
същ. меркантилност, меркантилността̀, ж.

меркантилизъм

м., само ед.
1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от производство.
2. Прен. Стремеж единствено към материални изгоди; търгашество, спекулантство.

меркантилност

вж. меркантилен

мерник

мн. мѐрници, (два) мѐрника, м.
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. Оптически мерник.
2. Прен. Ирон. Критерий, изискване, мерило.
Вдигам мерника.Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).
Вземам на мерник.Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.

меродавен

мерода̀вна, мерода̀вно, мн. мерода̀вни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник.
същ. меродавност, меродавността̀, ж.

меродавност

вж. меродавен

меродия

мн. меродѝи, ж.
1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз.
2. Ароматна смес от подправки, шарена сол.
На всяко гърне меродия.Разг. Човек, който се намесва във всякакви дела, вкл. там, където не му е работа.

мероприятие

мн. мероприя̀тия, ср.
1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия.
2. Прен. Пренебр. Някакво действие, събитие, проведено формално, без интерес от страна на участниците в него.

мерси

част. Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря.

мертек

тънка греда за строеж (10–12 см), обикновено под
керемидите на покрив

мерудия

мн. мерудѝи, ж. Меродия.

меря

мѐриш, мин. св. мѐрих и мерѝх, мин. прич. мѐрил и мерѝл несв.
1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята.
2. Какво. Проверявам дали облекло или обувки са мой размер. Меря блуза.
3. Кого, какво. Вземам на прицел някакъв обект; целя.
меря се. 1. — Меря (в 1 знач.) себе си.
2. Сравнявам себе си с друг.
3. Прицелвам се.
Меря си думите. — Говоря, като обмислям това, което казвам.
Меря пътищата.Разг. Скитам без определена цел, шляя се.
Меря със същия аршин. — Оценявам правилно, без да съм пристрастен.

меса

мн. мѐси, ж. Спец.
1. Католическа обедна литургия.
2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено се изпълнява по време на служба.

месал

мн. меса̀ли, (два) меса̀ла, м. Кърпа, с която се завива тестото, за да втаса.

месар

меса̀рят, меса̀ря, мн. меса̀ри, м.
1. Лице, което продава месо.
2. Разг. Човек, който предпочита да яде предимно месо.
прил. месарски, меса̀рска, меса̀рско, мн. меса̀рски.

месарка

мн. меса̀рки, ж. Жена месар.

месарница

мн. меса̀рници, ж. Магазин за продажба на месо.

месарски

вж. месар

месарство

ср., само ед. Занятие на месар.

месач

мн. меса̀чи, м. Работник във фурна, който меси хляб.

месачка

мн. меса̀чки, ж. Жена месач.

месен

мѐсна, мѐсно, мн. мѐсни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси.

месеница

мн. мѐсеници, ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик.

месест

мѐсеста, мѐсесто, мн. мѐсести, прил.
1. Който има много месо.
2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа.

месец

м., само ед. Разг. Луната или видимата част от нейната повърхност. На небето светеха месецът и звездите.



мн. мѐсеци, (два) мѐсеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си.
прил. месечен, мѐсечна, мѐсечно, мн. мѐсечни. Месечна вноска.

месечен

вж. месец

месечина

и мѐсечина ж., само ед. Луна, месец. Кръглолика месечина.

същ. умал. месечинка и месечинка, мн. месечѝнки и мѐсечинки, ж.

Ще видя нещо на месечина.Разг. Никога няма да получа нещо.

месечинка

вж. месечина

месечко

м., само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял.

месечник

мн. мѐсечници, (два) мѐсечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца.

месианизъм

рел. Мистическо учение за идването на земята на спасител.книж. Проповядване убеждение у някои хора, че на техния народ е предопределена особена роля в историята на човечеството.

месиански

вж. месианство

месианство

ср., само ед.
1. Религиозно учение за поява на спасител (месия).
2. Учение за особена роля на някой народ в световната история.
прил. месиански, месиа̀нска, месиа̀нско, мн. месиа̀нски.

месинг

м., само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч.
прил. месингов, мѐсингова, мѐсингово, мн. мѐсингови. Месингова брава.

месингов

вж. месинг

месия

мн. месѝи, м. Спасител, избавител.

месо

мн. меса̀, ср.
1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко месо.
2. Изобщо мускули. Бели ми меса.
3. Част от плода, която е разположена под външната ципа.
4. Само мн. Обикновено прикрити с дрехи части на тялото. През раздраната рокля се виждаха месата ѝ.
същ. умал. месце, ср.;
прил. месен, мѐсна, мѐсно, мн. мѐсни.
На месо (стрелям). — Целя се в жив човек.
Отглеждам от парче месо. — Отглеждам от пеленаче, от бебе някого.
Пушечно месо. — Войници, които са избивани за чужди интереси.

месомелачка

мн. месомела̀чки, ж. Уред за смилане на месо на кайма.

месоядец

мн. месоя̀дци, м. Разг. Човек, който обича да яде месо.

месоядка

мн. месоя̀дки, ж. Разг. Жена месоядец.

местен

мѐстна, мѐстно, мн. мѐстни, прил.
1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка.
2. Присъщ на определена част от държавата. Местна проява. Местен обичай. Местни говори.
3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен. Местни жители.

местност

местността̀, мн. мѐстности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местност.

место

мн. места̀, ср. Място.

место-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазположение, месторождение и др.

местожителство

мн. местожѝтелства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице.

местоименен

вж. местоимение

местоимение

мн. местоимѐния, ср. Спец. В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име или наречие.
прил. местоименен, местоѝменна, местоѝменно, мн. местоѝменни.

местоназначение

мн. местоназначѐния, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо.

местя

мѐстиш, мин. св. мѐстих и местѝх, мин. прич. мѐстил и местѝл, несв.; Какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца.
местя се. 1. — Сменям мястото си. Местя се по-близо до телевизора.
2. Сменям жилището си или местоживеенето. Местя се от София в Ню Йорк.

месце

вж. месо

меся

мѐсиш, мин. св. мѐсих и месѝх, мин. прич. мѐсил и месѝл, несв.
1. Какво. Разбърквам брашно и вода, за да се получи тесто за хляб.
2. Какво. С бъркане и мачкане приготвям нещо. Меся глина.
3. Кого, какво. Неправилно вземам едно вместо друго.
меся се. — Включвам се в чуждо дело, участвам в нещо; бъркам се.

мета

метѐш, мин. св. мѐтох, мин. прич. мел, несв. Изчиствам с метла.
Мета улиците.Разг. Скитам без цел; шляя се.

мета-

Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика, метапсихика, метатеза, метафаза, метафизика.

метабазис

Похват при спор, когато се изоставя темата и се преминава към друг въпрос, нямащ нищо общо с първия.

метаболизъм

мед. Съвкупността от всички химични процеси, протичащи в клетките на организма. Дели се на анаболизъм и катаболизъм.

метаетика

Дял на етиката, изучаващ проблемите на гносеологичната и логическата природа на моралния език._ т. е. на моралните термини и съждения.

метакарпален

мед. Отнасящ се до предкитката. напр. метакарпални кости.

метакарпус

мед. Предкитка, образувана от пет метакарпални кости.

метал

мн. мета̀ли, (два) мета̀ла, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимост.
Цветни метали. — Мед, никел и др.;
Черни метали. — Чугун, стомана идр.; •Благородни метали. Злато, сребро, платина и др.;
Тежки метали. — Злато, платина, желязо, олово и др.

метален

мета̀лна, мета̀лно, мн. мета̀лни, прил.
1. Който е произведен от метал или съдържа метал. Метална пластина.
2. Който е присъщ на метал или се отнася до метал. Метален блясък.
3. Прен. Звънък, хладен, враждебен, рязък. Метален глас.

металик

прил., неизм. Цвят (обикн. на автомобил) с особен метален блясък. Купих си фиат металик.

металически

металѝческа, металѝческо, мн. металѝчески, прил. Метален.

металогика

Теория, която наследява системите и понятията на съвременната формална логика и разработва въпросите за теорията на доказателството, определимостта на понятията, истината във формализираните езици, интерпретацията, смисъла и т. н.

металоид

мн. металоѝди, м. Химичен елемент, който проявява метални свойства, но не е метал; неметал.

металофон

мн. металофо̀ни, (два) металофо̀на, м. Музикален инструмент с метални пластини, които издават звук при удряне с дървени чукчета.

металург

мн. металу̀рзи, м. Специалист по металургия.

металургичен

вж. металургия

металургически

вж. металургия

металургия

ж., само ед.
1. Наука за свойствата на металите и сплавите, която проучва начините за производство на метали и тяхната обработка.
2. Индустрия за производство и обработка на метали. Черна металургия. Цветна металургия.
прил. металургичен, металургѝчна, металургѝчно, мн. металургѝчни. Металургичен комбинат.
прил. металургически, металургѝческа, металургѝческо, мн. металургѝчески.

метамиелоцит

мед. Незрял гранулоцит — клетка в костния мозък, която е предшественик на гранулоцитите.

метаморфоза

мн. метаморфо̀зи, ж.
1. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфоза на поповата лъжичка в жаба.
2. Прен. Пълна промяна, видоизменение.

метан

м., само ед. Безцветен блатен газ, образуван при гниене на организми, който избухва при запалване в кислородна среда.



мн. мета̀ни, (два) мета̀на, м.
1. Нисък поклон при молитва.
2. Прен. Оказана почит на някого с користна цел.

метаплазия

мед. Процес на превръщане на една тъкан в друга, сродна на първата.

метастаза

мн. метаста̀зи, ж. Спец.
1. Само ед. В медицината — пренасяне на туморни клетки, микроби и др. от едно място в организма на друго по кръвен или по лимфен път.
2. В медицината — огнище, образувано при такова пренасяне на туморни клетки; разсейки.

метатарз

мед. Предно ходило — частта от ходилото, намираща се между задноходилните кости и фалангите на пръстите. Състои се от 5 тънки дълги кости (метатарзални кости).

метатарзален

мед. Предноходилен.

метатеза

мн. метатѐзи, ж. Спец. Разместване на звуковете в дадена дума за по-лесен изговор.

метатеория

Теория, която има за предмет някоя друга теория, с което се дава възможност да бъде построена по-рационално дадена научна теория, изучаваща определен фрагмент от реалния свят.

метафизика

ж., само ед.
1. Философско учение за неизменните и недостъпни за опита начала на света, в което явленията се разглеждат независимо едно от друго, извън развитието и движението.
прил. метафизичен, метафизѝчна, метафизѝчно, мн. метафизѝчни.
прил. метафизически, метафизѝческа, метафизѝческо, мн. метафизѝчески.

метафизичен

вж. метафизика

метафизически

вж. метафизика

метафора

мн. мета̀фори, ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, сравнение и др.
прил. метафоричен, метафорѝчна, метафорѝчно, мн. метафорѝчни.
прил. метафорически, метафорѝческа, метафорѝческо, мн. метафорѝчески.

метафоричен

вж. метафора

метафорически

вж. метафора

метач

мн. мета̀чи, м.
1. Човек, който мете.
2. Разг. Футболист, който играе зад защитната линия на своя отбор и има задача да изчиства изпуснатите от нея топки.

метачка

мн. мета̀чки, ж. Жена метач (в 1 знач.).

метеж

мн. метѐжи, (два) метѐжа, м. Бунт, размирица.
прил. метежен, метѐжна, метѐжно, мн. метѐжни.

метежен

вж. метеж

метежник

мн. метѐжници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж.
прил. метежнически, метѐжническа, метѐжническо, мн. метѐжнически.

метежнически

вж. метежник

метемпсихоза

Един от късните гръцки термини за прераждането на душата, който за първи път се среща у Диор Сицилийски (I в. пр. Хр. ).

метенцефалон

мед. Заден мозък — включва малкия мозък и моста.

метеор

мн. метео̀ри, (два) метео̀ра, м.
1. Спец. В астрономията — неголямо небесно тяло, движещо се в междупланетното пространство, което при навлизане в атмосферата изгаря; падаща звезда.
2. Прен. Всяко нещо, което се появява внезапно, предизвиква ефект и изчезва.
прил. метеорен, метео̀рна, метео̀рно, мн. метео̀рни.

метеорен

вж. метеор

метеоризъм

мед. Подуване на корема от събиране на газове в храносмилателния тракт.

метеорит

мн. метеорѝти, (два) метеорѝта, м. Паднал на Земята метеор.
прил. метеоритен, метеорѝтна, метеорѝтно, мн. метеорѝтни. Метеоритен поток.

метеоритен

вж. метеорит

метеоролог

мн. метеороло̀зи, м. Специалист по метеорология.
прил. метеороложки, метеороло̀жка, метеороло̀жко, мн. метеороло̀жки.

метеорологичен

вж. метеорология

метеорологически

вж. метеорология

метеорология

ж., само ед. Наука за физическото състояние на атмосферата, за атмосферните явления, промяната на времето и климата.
прил. метеорологичен, метеорологѝчна, метеорологѝчно, мн. метеорологѝчни.
прил. метеорологически, метеорологѝческа, метеорологѝческо, мн. метеорологѝчески. Метеорологическа обстановка.

метеороложки

вж. метеоролог

метил

м., само ед.
1. Заболяване, причинено от паразит, който се развива в черния дроб на овцете и други домашни животни.
2. Паразитът, който предизвиква това заболяване.



м., само ед.
1. Спец. В химията — въглеродна група, която включва един атом въглерод и три атома водород и влиза в състава на органичните съединения.
прил. метилов, метѝлова, метѝлово, мн. метѝлови. Метилов алкохол.

метиламин

м. само ед. Спец. В химията — подобен на амоняка газ.

метилов

вж. метил

метиляв

метиля̀ва, метиля̀во, мн. метиля̀ви, прил. Болен от метил 1 . Метилява овца.

метис

мн. метѝси, м.
1. Дете от мъжки пол, родено от брак между родители от различни раси; мелез.
2. Дете от мъжки пол, родено от брак между европейци и индианци.

метиска

мн. метѝски, ж. Жена метис.

метла

мн. метлѝ, ж.
1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет.
2. Растение, от което най-често се изработват тези предмети.
Зад метлата. — В неизгодно положение, на последно място.
Ще играе метлата. 1. — Ще има служебни промени.
2. Ще бият някого.

метлар

метла̀рят, метла̀ря, мн. метла̀ри, м. Човек, който прави метли и ги продава.

метларка

мн. метла̀рки, ж. Жена метлар.

метлея се

метлѐеш се, мин. св. метля̀х се, мин. прич. метля̀л се, несв. Разг. Ходя без цел, шляя се, скитам.

метличина

мн. метлѝчини, ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. Букет от метличини.

метна

мѐтнеш, мин. св. мѐтнах, мин. прич. мѐтнал, св.вж. мятам.

метод

мн. мѐтоди, (два) мѐтода, м. Подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на нещо. Оригинален метод.

метода

мн. мето̀ди, ж. Остар. метод.

методизъм

рел. Протестантска секта, основана през 1729 г. в Оксфорд от англ. свещеник Джон Уесли (Jphn Wesley, 1703—1791) с цел съживяване на Англикаската църква, чиито привълженици били наречени „методисти“, заради редовните им молитвени навици и методичното изучаване на Библията, както и заради редовните им грижи за социално слабите.

методик

мн. методѝци, м. Специалист по методика; човек, който познава добре методиката на науката, с която се занимава.

методика

мн. мето̀дики, ж.
1. Съвкупност от методи за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност.
2. Учебен предмет и учебник по тази наука.

методист

мн. методѝсти, м.
1. Методик.
2. Последовател на протестантско движение, изискващо точно изпълнение на обредите.

методистка

мн. методѝстки, ж. Жена методист.

методичен

методѝчна, методѝчно, мн. методѝчни, прил.
1. Който е съобразен с методиката.
2. Систематичен, последователен, следващ известен план.
същ. методичност, методичността̀, ж.

методически

методѝческа, методѝческо, мн. методѝчески, прил. Методичен (в 1 знач.).

методичност

вж. методичен

методологичен

вж. методология

методологически

вж. методология

методология

мн. методоло̀гии, ж.
1. Учение за научния метод на познанието.
2. Съвкупност от методи, прилагани от една наука при изследвания.
прил. методологичен, методологѝчна, методологѝчно, мн. методологѝчни.
прил. методологически, методологѝческа, методологѝческо, мн. методологѝчески.

метонимичен

вж. метонимия

метонимия

мн. метонѝмии, ж. Спец. Езиково явление и стилна фигура, при които една дума се заменя с друга поради съществуваща връзка между понятията.
прил. метонимичен, метонимѝчна, метонимѝчно, мн. метонимѝчни.

метох

мн. мето̀си, (два) мето̀ха, м. Малък манастир, разположен в населено място, който е клон от друг манастир или жилище за монаси.

метраж

м., само ед. Изразена в метри дължина на нещо. Топовете с плат са с различен метраж.

метранпаж

мн. метранпа̀жи, м. Спец. Старши словослагател, който оформя страницата от набраните материали.

метреса

мн. метрѐси, ж. Жена, издържана от своя любовник; държанка, любовница.

метрика

мн. мѐтрики, ж. Извлечение за датата на раждане от книга, в която са заведени актовете за раждане.



мн. мѐтрики ж. Наука за стихотворните размери и за стихосложението и съвкупността от стихотворните размери.
прил. метричен, метрѝчна, метрѝчно, мн. метрѝчни.

метрит

мед. Възпаление на мускулния слой на матката, обикновено като последствие на ендометрит.

метричен

вж. метрика

метрически

метрѝческа, метрѝческо, мн. метрѝчески. прил. Който се отнася до метър или до метрика 1è2 .
Метрическа система. — Десетична мерна система, чиито основни мерни единици са метър за дължина, грам за тежина, литър за обем на течности и газове.
Метрическо стихосложение. — Редуване на дълги и кратки срички, класическо за гръцкото и латинското стихосложение.
Метрическа книга. — Книга, в която свещениците отбелязват раждания, бракове и смърт.

метро

мн. метра̀, ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро.

метроном

мн. метроно̀ми, (два) метроно̀ма, м. Спец. Механичен уред с махало, който отмерва равномерни тактове при определяне на темпото в музиката.

метрополитен

мн. метрополитѐни, (два) метрополитѐна, м. Метро.

метрополия

мн. метропо̀лии, ж.
1. Държава по отношение на нейните колонии или подчинени територии.
2. Главен град по отношение на провинцията.

метрорагия

мед. Кръвотечение от матката извън менструацията.

метър

мн. мѐтри, (два) мѐтра, м.
1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра.
2. Предмет за определяне дължината чрез измерване, койтое разграфен на сантиметри. Сгъваем метър.
Квадратен метър. — Единица за площ.
Кубически метър. — Единица за обем.

мех

мехъ̀т, меха̀, мн. меховѐ, (два) мѐха, м. Мях.

механа

мн. механѝ, ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница.

механджийка

мн. механджѝйки, ж. Жена механджия; кръчмарка.

механджия

мн. механджѝи, м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар.

механизатор

мн. механиза̀тори, м.
1. Специалист по механизация.
2. Лице, което обслужва селскостопанска техника.

механизаторка

мн. механиза̀торки, ж. Жена механизатор.

механизация

мн. механиза̀ции, ж. Заместване на физически труд с машинен. Механизация на селското стопанство.

механизирам

механизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Замествам физически труд с машинен. Механизирам производството.
2. Правя механичен някакъв процес.
механизирам се. — Привиквам с някакво действие или движение и го извършвам полусъзнателно.

механизъм

мн. механѝзми, (два) механѝзъма, м.
1. Вътрешно устройство на машина или апарат; елементите, които ги задвижват.
2. Система от норми, които определят последователността в някаква дейност. Борсов механизъм.

механик

мн. меха̀ници, м. Специалист по механика, който поддържа работния цикъл при машините.

механика

ж., само ед. Спец.
1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението.
2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна механика.
Небесна механика. — Наука за движението на небесните тела.
Фина механика. — Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др.).

механичен

механѝчна, механѝчно, мн. механѝчни, прил.
1. Който се основава на механиката.
2. Който е машинизиран.
3. Прен. Който се извършва несъзнателно; машинален. Механични движения.

мехлем

мн. мехлѐми, (два) мехлѐма, м. Лекарствен препарат във вид на каша за мазане; крем, вазелин, помада.

мехур

мн. меху̀ри, (два) меху̀ра, м.
1. Обвита с ципа телесна кухина, която е изпълнена с течност. Пикочен мехур.
2. Кълбовидна подкожна кухина, изпълнена с лимфна течност или гной след изгаряне, удар или протриване. От толкова работа ми излязоха мехури по ръцете.
3. Пълни с газ кълба, които се образуват в течности.
Сапунен мехур. — Нещо краткотрайно, несигурно или илюзорно, въображаемо.

мецана

мн. меца̀ни, ж.
1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана.
2. Прен. Ирон. Дебела жена.

мецанин

мн. мецанѝни, (два) мецанѝна, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж.

меценат

мн. мецена̀ти, м. Богат покровител на науката и изкуството. Театрален меценат.
прил. мецена̀тски, мецена̀тска, мецена̀тско, мн. мецена̀тски.

меценатство

ср., само ед. Покровителство над науката и изкуството.

мецосопран

мн. мецосопра̀ни, м.
1. Женски певчески глас, среден по височина между сопран и контраалт.
2. Певица с такъв глас.
прил. мецосопранов, мецосопра̀нова, мецосопра̀ново, мн. мецосопра̀нови.

мецосопрано

мн. мецосопра̀ни, ср. Мецосопран.

мецосопранов

вж. мецосопран

меч

мѐчът, мѐча, мн. мѐчове, (два) мѐча, м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож.
Вадя меч. — Започвам въоръжена борба.
Огън и меч. — Пълно унищожение на хора и материални блага.
Дамоклев меч. — Надвиснала опасност.

мече

и мече, мн. мѐчета и мечѐта, ср.
1. Дете на мечка. Мечката роди три мечета.
2. Прен. Разг. Покрит с козина валяк за боядисване.

мечешки

мѐчешка, мѐчешко, мн. мѐчешки, прил.
1. Който се отнася до мечка или ѝ принадлежи; мечи.
2. Получен от мечка. Мечешка мас.
Мечешка услуга. — Услуга, която причинява вреда; недоброжелателна услуга.

мечи

мѐча, мѐчо и мѐче, мн. мѐчи, прил. Мечешки.
Мечо грозде. — Тревисто растение.
Меча стъпка. — Растение девесил.

мечка

мн. мѐчки, ж.
1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина.
2. Прен. Тромав, едър човек.
3. Разг. Среда от хляб, в която е поставено сирене.
4. ист. Един от участниците в коледарската дружина.
Бяла мечка. — Полярно животно с бяла козина.
Мечка се жени. — Когато вали дъжд и грее слънце.
Мечка страх, мен не. — Употребява се, преди да се предприеме нещо рисковано.
Триста мечки под една хвойна. — За страхлив човек.

мечкар

мечка̀рят, мечка̀ря, мн. мечка̀ри, м. Човек, който води опитомена мечка и я кара да играе.
прил. мечка̀рски, мечка̀рска, мечка̀рско, мн. мечка̀рски.

мечкарка

мн. мечка̀рки, ж. Жена мечкар.

мечкарство

ср., само ед. Занятие на мечкар.

мечок

мн. мечо̀ци, (два) мечо̀ка, м. Мъжка мечка; медун.

мечоносец

мн. мечоно̀сци, м.
1. ист. Воин, въоръжен с меч.
2. Морска риба, чиято горна челюст е удължена в подобен на меч израстък; риба меч.

мечта

мн. мечтѝ, ж.
1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя.
2. Предметът на желанията и стремежите.
3. Прен. Разг. Нещо много хубаво, почти нереално. Тази кола е мечта.

мечтател

мечта̀телят, мечта̀теля, мн. мечта̀тели, м. Човек, който обича да мечтае.
прил. мечта̀телски, мечта̀телска, мечта̀телско, мн. мечта̀телски.

мечтателен

мечта̀телна, мечта̀телно, мн. мечта̀телни, прил.
1. Който е склонен към мечтаене.
2. Който изразява мечти. Мечтателен поглед.
3. Който е създаден от мечтите, нереален.
същ. мечтателност, мечтателността̀, ж.

мечтателка

мн. мечта̀телки, ж. Жена мечтател.

мечтателност

вж. мечтателен

мечтателство

ср., само ед. Качество или проява на мечтател.

мечтая

мечта̀еш, мин. св. мечта̀х, мин. прич. мечта̀л, несв.; За какво. Отдавам се на мечти за нещо. Мечтая за ново жилище.

мешам

мѐшаш, несв. Разг. Какво.
1. Разбърквам с ръце или с нещо, правя на еднородна смес.
2. Пия различни видове алкохол. Не мешам вино и уиски.
мешам се. — Включвам се в някаква работа, вземам участие. Не се мешай в чужди работи.
Мешаме си шапките. — Караме се.

мешан

мѐшана, мѐшано, мн. мѐшани, прил. Разг. Който се състои от различни части, смесен е.
Мешана скара. — Порция храна, в която са включени кюфтета, кебапчета, шишчета и пържола.

мешест

мѐшеста, мѐшесто, мн. мѐшести, прил.
1. Диал. Който има голям корем.
2. Диал. Който е издут като мях.
3. Спец. Само мн. Клас безгръбначни животни.

мешин

м., само ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча.
прил. мешѝнен, мешѝнена, мешѝнено, мн. мешѝнени.

ми

вж. аз.



вж. мой.



ср., само ед. Название на третия тон на музикалната гама.

миазма

мн. миа̀зми, ж. Вредно изпарение от гниещо вещество; зараза.

миалгия

мед. Мускулна болка, болка в мускулите.

миастения

мед. Мускулна слабост.

мивка

мн. мѝвки, ж. Умивалник.

миг

мигъ̀т, мига̀, мн. мѝгове, (два) мѝга, м.
1. Времето за едно мигане.
2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг.
В миг. — Изведнъж, внезапно.

мигам

мѝгаш, несв.
1. Несъзнателно отпускам и вдигам клепачите си. Мигам бързо.
2. На кого. Давам знак на някого, намигвам.
3. Прен. Светя и угасвам на интервали, проблясвам. В далечината мигаше някаква светлина.
Мигам на парцали.Разг. Гледам смутено, без да говоря.

мигар

част. Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул?

мигач

мн. мига̀чи, (два) мига̀ча, м.
1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра.
2. Клепач.

мигвам

мѝгваш, несв. и мигна св. Мигам еднократно, поединично.
Не съм мигнал цяла нощ. — Не съм спал.
Окото ми няма да мигне. — Ще извърша нещо без колебание, хладнокръвно.

мигла

мн. мѝгли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите ѝ извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда.

мигна

мѝгнеш, мин. св. мѝгнах, мин. прич. мѝгнал, св.вж. мигвам.

мигновен

мигновѐна, мигновѐно, мн. мигновѐни, прил.
1. Който трае един миг; краткотраен. Мигновено появяване.
2. Който възниква спонтанно, изведнъж. Мигновено решение.

мигновение

мн. мигновѐния, ср. Миг.

мигом

нареч.
1. Бързо, за миг, моментално.
2. Изведнъж.

миграционен

вж. миграция

миграция

мн. мигра̀ции, ж. Преселване (от едно населено място в друго или от една държава в друга), преместване (на животни от едно място на друго).
прил. миграционен, миграцио̀нна, миграцио̀нно, мн. миграцио̀нни.

мигрена

ж., обик. ед. Силно главоболие, обикновено на нервна основа.

мигрирам

мигрѝраш, несв, и св. Извършвам миграция.

мида

мн. мѝди, ж. Водно безгръбначно животно, което живее между две черупки.
прил. миден, мѝдена, мѝдено, мн. мѝдени.
Ушна мида. — Външната част на ухото.

миден

вж. мида

мидриаза

мед. Разширение на зеницата.

миелит

мед. Възпаление на гръбначния мозък.

миелобласт

мед. Първата специфична за гранулоцитния ред клетка. Произхожда от миелоидната стволова клетка. Следващите етапи на развитие са: промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и гранулоцит. Миелобласти в периферната кръв се откриват при тежки заболявания на костния мозък, напр. остра левкемия.

миелогенен

мед. Произлизащ от костния мозък.

миелография

мед. Рентгенография на гръбначния мозък след лумбална или шийна пункция и въвеждане в субарахноидното пространство на контрастно вещество.

миеломалация

мед. Размекване на гръбначния мозък.

миеломатоза

мед. вж. множествен миелом

миелоцеле

мед. Херния на гръбначния мозък.

миелоцит

мед. Незрял гранулоцит — клетка в костния мозък, която е предшественик на метамиелоцитите и гранулоцитите. В периферната кръв се откриват миелоцити при заболявания на костния мозък, напр. при хронична миелогенна левкемия.

миене

Библейско тълкуване: Различни обредни умивания е предписвал Мойсеевия закон, и на свещениците — Из. 30:19-21, и на другите — Лев. 12-15гл. ; Евр. 9:10. Те са обозначавали духовното очищение, чрез кръвта на нашия Спасител Исус Христос — Тит 3:5, и онази святост, без която, никой не би се удостоил да види Бога. Освен тези, евреите имали и други, установени от преданието умивания — Мк. 7:2-4; и са го считали за липса на благочестие, да се пренебрегват тези умивания, както Христос често ги е пренебрегвал — Лк. 11:38. Миенето на ръцете, преди и след ядене, което миене се изисква от обичаят им, да се яде с пръсти, още продължава в Сирия. Слугата поливаше на господаря си, и държеше ленът под него — 4Цар. 3:11; Пс. 60:8. Виж Нога и Сандали. "Да се умият ръцете", се е считало за тържествено обявление на невинност — Вт. 21:6; Мт. 27:24, и е дало начало на пословицата: "Умих си ръцете от това".

миещ

мѝеща, мѝещо, мн. мѝещи, прил. Който мие, който може да мие.
Миещи се тапети. — Тапети със синтетично покритие, които могат да се чистят с вода.

мижа

мижѝш, мин. св. мижа̀х, мин. прич. мижа̀л, несв.
1. Държа очите си затворени; жумя.
2. Светя слабо. Лампата мижи.

мижав

мѝжава, мѝжаво, мн. мѝжави, прил.
1. Който е с полузатворени очи или недовижда.
2. Прен. Който е малък, дребен, незначителен. Мижав успех.

мижешката

нареч. Със затворени очи.

мижешком

нареч. Мижешката.

мижитурка

мн. мижиту̀рки, ж. и м. Разг. Дребнав и боязлив човек.

мизансцен

м., само ед. Разположението на декори и актьори при изпълнение на различни епизоди от пиеса на сцена.

мизантроп

мн. мизантро̀пи, м. Човек, който проявява мизантропия.
прил. мизантропски, мизантро̀пска, мизантро̀пско, мн. мизантро̀пски.

мизантропия

ж., само ед. Омраза, ненавист към хората или отчуждаване от тях; човекомразие.

мизантропка

мн. мизантро̀пки, ж. Жена мизантроп.

мизантропски

вж. мизантроп

мизерен

мизѐрна, мизѐрно, мн. мизѐрни, прил.
1. Много беден, жалък, нищожен. Мизерна заплата.
2. Подъл, отвратителен. Мизерна постъпка.
същ. мизерност, мизерността̀, ж.

мизерия

мн. мизѐрии, ж.
1. Само ед. Крайна бедност, немотия.
2. Разг. Низка, нечестна, подла постъпка. Той пак ще направи някоя мизерия.

мизерник

мн. мизѐрници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.).

мизерност

вж. мизерен

мизерствам

мизѐрстваш, несв. и св. Живея в мизерия (в 1 знач.).

мизерствувам

мизѐрствуваш, несв. и св. Мизерствам.

микоза

мед. Всяка болест, причинена от патогенни гъби.

микро-

Първа съставна част на сложни думи със значение.
1. Малък по размери, напр. микродетайл, микродоза, микроелемент, микроорганизъм, микроклимат, микроконтакт, микрорайон, микрофилм, микросистема, микроязовир.
2. Една милионна част от мерни единици, напр. микроволт, микросекунда.

микроавтомобил

Детска играчка количка.

микроаерофил

мед. Аеробна бактерия, която се нуждае от кислород, но в концентрация по-ниска от тази в атмосферния въздух.

микроб

мн. микро̀би, (два) микро̀ба, м. Невидим с просто око организъм от животински или растителен произход, който предизвиква болестни състояния. Гнилостни микроби. Болестотворни микроби.

микроби

най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др.

микробиолог

мн. микробиоло̀зи, м. Специалист по микробиология.

микробиологичен

вж. микробиология

микробиологически

вж. микробиология

микробиология

ж., само ед. Наука за най-малките организми, за микроорганизмите.
прил. микробиологичен, микробиологѝчна, микробиологѝчно, мн. микробиологѝчни.
прил. микробиологически, микробиологѝческа, микробиологѝческо, мн. микробиологѝчески. Микробиологически изследвания.

микробиоложка

мн. микробиоло̀жки, ж. Жена микробиолог.

микробус

мн. микробу̀си, (два) микробу̀са, м. Автобус с по-малки размери и малко места.

микровълни

мн., микровълна̀, ж. Спец. Сантиметрови и милиметрови радиовълни, при които се използват вълноводни устройства.

микровълнов

микровъ̀лнова, микровъ̀лново, мн. микровъ̀лнови, прил. Който се отнася до микровълни.
Микровълнова печка. — Електрическа печка/фурна за бързо приготвяне/затопляне на ястия чрез облъчване с микровълни.

микроелемент

мн. мѝкроелемѐнти, (два) мѝкроелемѐнта, м. Химически елемент, който се съдържа в малки количества в организмите.

микроклимат

м., само ед.
1. Особености на климата върху малка част от земната повърхност.
2. Прен. Отношения, установили се в група хора, в колектив.

микрокосмос

м., само ед.
1. Светът на малките тела.
2. Прен. Светът на човека.

микромелия

мед. Абнормно къси крайници.

микрометър

мн. микромѐтри, (два) микромѐтъра, м. Уред за измерване на малки линейни величини.

микромилиметър

мн. мѝкромилимѐтри, (два) мѝкромилимѐтра, м. Микрон.

микрон

мн. микро̀ни, (два) микро̀на, м. Единица за дължина, равна на една милионна част от метъра или една хилядна част от милиметъра.

микроорганизъм

мн. микроорганѝзми, (два) микроорганѝзъма, м. Най-малък растителен или животински организъм, видим само с микроскоп.

микропсия

мед. Зрително нарушение, при което обектите се виждат по-малки, отколкото са в действителност.

микроскоп

мн. микроско̀пи, (два) микроско̀па, м. Увеличителен оптически уред за наблюдение на невидими с просто око предмети.
прил. микроско̀пски, микроско̀пска, микроско̀пско, мн. микроско̀пски
Електронен микроскоп. — Микроскоп, при който увеличението се получава с помощта на електронен поток.
Под микроскоп.Разг. В детайли, до най-малката подробност.

микроскопичен

микроскопѝчна, микроскопѝчно, мн. микроскопѝчни, прил.
1. Който се вижда само с микроскоп. Микроскопична клетка.
2. Прен. Който противно на очакванията е много малък; нищожен, незначителен. Микроскопична пържола.

микроскопически

микроскопѝческа, микроскопѝческо, мн. микроскопѝчески, прил. Микроскопичен (в 1знач.).

микросомия

мед. Абнормно малко тяло, например при нанизъм или тялото на фетуса.

микростомия

мед. Абнормно малка уста.

микросфероцитна

вж. микросфероцитна анемия

микротопоним

Название на малък обект без национално значение като ливада, герен, поляна и др.

микрофон

мн. микрофо̀ни, (два) микрофо̀на, м. Уред, който преобразува звуковите колебания в електрически, за да ги усили и предаде на разстояние.

микрофталмия

мед. Абнормно малка очна ябълка. Засяга се едното или и двете очи.

микроцефалия

мед. Състояние, при което обиколката на главата е по-малка от нормалната, защото главния мозък е недоразвит.

микседем

мед. Хипотиреоидизъм, характеризиращ се с плътен, твърд оток на кожата и подкожните тъкани поради инфилтрация с муциноподобни вещества.

миксер

мн. мѝксери, (два) мѝксера, м.
1. Машина за приготвяне на смеси; бъркалка.
2. Домакински електроуред, използван за разбиване, разбъркване, пасиране.

миксом

мед. Доброкачествен тумор, съставен от миксоидна тъкан, която има звездовидни клетки и мукополизахариди. Туморът е с мека консистенция. Най-често се локализира в лявото предсърдие на сърцето.

миксоматозен

мед. 1. Отнасящ се до или с характер на миксом.
2. Наподобяващ примитивна мезенхимна тъкан.

микстура

мн. миксту̀ри, ж. Течно лекарство, в което са смесени няколко вещества и разтворител.

мил

мѝла, мѝло, мн. мѝли, прил.
1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо.
2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче.
прил. умал. миличък, мѝличка, мѝличко, мн. мѝлички.
Правя мили очи. — Лаская, държа се внимателно, угоднича.

милвам

мѝлваш, несв.; Кого, какво.
1. Гладя с ръка, за да изразя нежност или обич; галя. Милвам детето по главата.
2. Прен. За вятър, въздух, вода — облъхвам, докосвам нежно.

милея

милѐеш, мин. св. миля̀х, мин. св. миля̀л, несв.; за кого/за какво. Изпитвам милост към някого или нещо; обичам или тъгувам. Елин Пелин милее за българското село.

мили-

Първа съставна част на сложни думи, със значение една хилядна част, напр. милиампер, милибар, милиметър.

милиард

мн. милиа̀рди, (два) милиа̀рда, м.
1. Число, означаващо хиляда милиона; билион. Милиард жители.
2. Прен. Обикн. мн. Много голям брой; безброй.
прил. милиарден, милиа̀рдна, милиа̀рдно, мн. милиа̀рдни.

милиарден

вж. милиард

милиардер

мн. милиардѐри, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиарди парични единици.
прил. милиардерски, милиардѐрска, милиардѐрско, мн. милиардѐрски.

милиардерски

вж. милиардер

милиарен

милиа̀рна, милиа̀рно, мн. милиа̀рни, прил. Който е дребнозърнест. Милиарна туберкулоза.

милиария

мед. Кожно заболяване, характеризиращо се с милиарни везикули (мехурчета с големина на просено зърно) с бистро до мътножълтеникаво съдържимо. Дължи са на запушване на изходните канали на потните жлези. Среща се във всички възрасти, но най-често у кърмачета и малки деца.

милиграм

мн. милигра̀мове, (два) милигра̀ма, м. Хилядна част от грама.

милиметър

мн. милимѐтри, (два) милимѐтра, ж. Хилядна част от метъра.

милимикрон

мн. милимикро̀ни, (два) милимикро̀на, м. Хилядна част от микрона.

милинка

мн. милѝнки, ж. Изделие от многолистно тесто с пълнеж.

милион

мн. милио̀ни, (два) милио̀на, м.
1. Число, означаващо хиляда хиляди.
2. Прен. Обикн. мн. Много на брой.
прил. милионен, милио̀нна, милио̀нно, мн. милио̀нни.

милионен

вж. милион

милионер

мн. милионѐри, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиони парични единици.
милионерски, милионѐрска, милионѐрско, мн. милионѐрски.

милионерка

мн. милионѐрки, ж. Жена милионер.

милионерски

вж. милионер

милитаризация

ж., само ед. Проявяване на милитаризъм.

милитаризъм

м., само ед. Политика, водеща до усилване на военната сила и власт със завоевателни цели.
прил. милитаристичен, милитаристѝчна, милитаристѝчно, мн. милитаристѝчни.

милитарист

мн. милитарѝсти, м. Лице, което провежда милитаризъм.

милитаристичен

вж. милитаризъм

милиум

мед. Малка субепидермална кератинна киста. Дължи се на събиране на рогови маси в космените фоликули и мастните жлези. Представлява малко жълтеникаво възелче. Среща се най-често по лицето.

милиционер

мн. милиционѐри, м. Истор. Униформен служител в милицията; полицай.

милиция

ж., само ед. Истор. По време на комунистическата власт — полиция.

миличък

вж. мил

милняк

помия

мило

нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило.
мило ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество.

милозлив

милозлѝва, милозлѝво, мн. милозлѝви, прил. Милостив.

милост

милостта̀, само ед., ж.
1. Човеколюбиво благосклонно отношение. Той прояви милост към победения.
2. Помилване, опростяване на наказание. Моля за милост.
Ваша (твоя, негова) милост.Остар. Обръщение на низшестоящ към висшестоящ.
Моя милост.Разг. Ирон. Аз. •Твоя милост. Разг. Ирон. Ти.

милостив

милостѝва, милостѝво, мн. милостѝви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен.

милостиня

мн. милостѝни, ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. Събирам милостиня. Давам милостиня.

милосърден

милосъ̀рдна, милосъ̀рдно, мн. милосъ̀рдни, прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие.
Милосърдна сестра.Остар. Медицинска сестра

милосърдие

ср., само ед.
1. Готовност да се помогне на някого от състрадание.
2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие.

милувам

милу̀ваш, несв. Милвам.

милувка

мн. милу̀вки, ж. Милване, ласка. Майчина милувка.

миля

мн. мѝли, ж. Единица за измерване на разстояние с различна дължина в отделните държави.
Морска миля. — 1852 метра. • Географска миля. 1609 метра в САЩ и Великобритания.

мим

мѝмът, мѝма, мн. мѝмове, м.
1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи.
2. Прен. Смешник, клоун, шут.

миманса

Първа от шестте ортодоксални школи на древноиндийската философия, за чийто основател се смята мъдреца Джаймини.

мимезис

Наподобяване.

мимика

мн. мѝмики, ж.
1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса.
2. Изкуство да се изразяват чувства и мисли чрез движение на лицевите мускули.
прил. мимически, мимѝческа, мимѝческо, мн. мимѝчески.

мимикрирам

мимикрѝраш, несв. и св.
1. Използвам мимикрия като начин за приспособяване и оцеляване.
2. Прен. Държа се безпринципно, като се приспособявам към окръжаващата среда и обстановка (за изгода, за кариера и др.).

мимикрия

ж., само ед. Защитна форма и окраска при някои животни и растения, която ги прави сходни с други или с околната среда.

мимически

вж. мимика

мимо

предлог. Остар. Покрай, освен, извън, въпреки.

мимоза

мн. мимо̀зи, ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир.

мимолетен

мимолѐтна, мимолѐтно, мн. мимолѐтни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие.

мимоходом

нареч.
1.Докато се преминава покрай нещо. Мимоходом се отбих при леля си.
2. Покрай другото, между другото.

мина

мн. мѝни, ж.
1. Подземна галерия в рудник.
2. Взрѝвен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Противотанкова мина.
3. Снаряд, изстрелван с уред.
4. Торпедо.
Златна мина. — Източник на нещо, което носи успех или печалба.
прил. минен, мѝнна, мѝнно, мн. мѝнни. Минен инженер.



мѝнеш, мин. св. мѝнах, мин. прич. мѝнал, св.вж. минавам.

минавам

мина̀ваш, несв. и мина, св.
1. Движа се покрай/през/по нещо. Всеки ден минава покрай театъра.
2. През какво. Вървя, водя. Пътят минава през гората.
3. Привършвам, изтичам, преминавам. Дните минават бързо.
4. Изчезвам, махвам се, протичам. Шарката мина бързо.
5. Считат ме за някакъв, смятат ме за някакъв. Минава за добър лекар.
6. Отбивам се за малко. Минах да ви видя.
7. Прониквам през някаква преграда. Светлината минаваше през тънките завеси.
8. За мисли, поглед: преминавам от един предмет към друг; прехвърлям се.
9. Променям положението или състоянието си. Минавам в друга партия. Минавам в по-горен глас.
10. Разг. Извършвам някакво действие няколко пъти. Преди изпита минах учебника два пъти.
11. За време: прехвърля, повече е от. Вече минава 3 часът, а тя не се връща.
12. Разг. Кого. Излъгвам, надхитрям, измамвам. Минаха го с десет лева.
минавам се/мина се.Разг. Измамвам се, излъгвам се сам. Май се минах, като купих тая кола.
Мина ми (черна) котка път. — Не успях да постигна нещо, не ми провървя.
Минавам Рубикон. — Предприемам решителна стъпка.

минавка

мн. мина̀вки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам.

минал

мѝнала, мѝнало, мн. мѝнали, прил.
1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава.
2. Само членувано. Който е непосредствено преди сегашния. Миналата година. Миналия месец. • По-миналия. Който е непосредствено преди миналия (във 2 знач.). По-миналата година. По-миналата есен. По-миналата седмица.

минало

ср., само ед. Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. Минало незабравимо. В миналото. Славно минало.

минаре

мн. минарѐта, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва.

миндер

мн. миндѐри, (два) миндѐра, м.
1. Миндерлък.
2. Постилка за миндерлък.

миндерлък

мн. миндерлъ̀ци, (два) миндерлъ̀ка, м. Предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение.

миней

минѐят, минѐя, мн. минѐи, (два) минѐя, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от месеца има богослужебни четива.

минен

вж. мина

минерал

мн. минера̀ли, (два) минера̀ла, м. Естествено неорганично химическо вещество, което влиза в състава на земната кора.
прил. минерален, минера̀лна, минера̀лно, мн. минера̀лни.
Минерална вода. — Вода, в която са разтворени минерали.

минерален

вж. минерал

минерализация

ж., само ед.
1. Процес на образуване на минерали.
2. Обогатяване на органични вещества с неорганични соли, за да не гният, да не горят и др.

минералог

мн. минерало̀зи, м. Специалист по минералогия.

минералогичен

вж. минералогия

минералогия

ж., само ед. Наука за минералите.
прил. минералогичен, минералогѝчна, минералогѝчно, мн. минералогѝчни.

минераложка

мн. минерало̀жки, ж. Жена минералог.

минзухар

мн. минзуха̀ри, (два) минзуха̀ра, м.
1. Пролетно полско цвете с жълт цвят и игловидни листа.
2. Есенно полско цвете с лилаво-сини или пъстри цветове и игловидни листа; кърпикожух.

мини-

Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др.

миниатюр

м., обикн. ед. Модел на предмет в умален размер.

миниатюра

мн. миниатю̀ри, ж.
1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги.
2. Малка картина с изящна изработка.
3. Произведение на изкуството, което е в малка форма. Театрална миниатюра. Музикални миниатюри.

миниатюрен

миниатю̀рна, миниатю̀рно, мн. миниатю̀рни, прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах.

миниатюрист

мн. миниатюрѝсти, м. Лице, което изработва миниатюри.

миний

мѝният, мѝния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис.

минимален

минима̀лна, минима̀лно, мн. минима̀лни, прил. Възможно най-малък по степен сред еднородни предмети. Минимална печалба.

минималист

мн. минималѝсти, м. Лице, което се задоволява с най-малкото поради боязливост, нерешителност.

минималистка

мн. минималѝстки, ж. Жена минималист.

минимизация

ж., само ед. Свеждане до минимум; намаляване, съкращаване.

минимизирам

минимизѝраш, несв. и св.; какво. Свеждам до минимум; намалявам, съкращавам.

минимум

м., само ед.
1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум.
2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.



нареч. Най-малко, поне (при думи, означаващи количество). Операцията ще трае минимум три часа.

минипола

мн. мѝниполѝ, ж. Много къса пола, минижуп.

минирам

минѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост.
2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минираха всички възможности за диалог.

министерски

министѐрска, министѐрско, мн. министѐрски, прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост.
Министерски съвет. — Съвкупността от министрите, които ръководят дадена държава.

министерствам

министѐрстваш, несв. и св.
1. Работя като министър.
2. Прен. Разг. Стремя се да ръководя, да командвам.

министерство

мн. министѐрства, ср.
1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство на финансите.
2. Сградата, в която се помещава учреждението. Колата спря пред министерството.

министерствувам

министѐрствуваш, несв. и св. Министерствам.

министерша

мн. министѐрши, ж. Разг. Съпруга на министър.

министър

мн. минѝстри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи.
Министър без портфейл. — Член на правителство, който не завежда министерство.

министър-председат

министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; премиер.прил. министърпредседателски, министърпредседателска, министърпредседателско, мн. министърпредседателски. Министърпредседателски пост.

министър-председател

минѝстър-председа̀телят, минѝстър-председа̀теля, мн. минѝстър-председа̀тели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; премиер.
прил. министърпредседателски, минѝстърпредседа̀телска, минѝстърпредседа̀телско, мн. минѝстърпредседа̀телски. Министърпредседателски пост.

министърпредседателски

вж. министър-председател

миниум

м., само ед. Миний.

миномет

мн. миномѐти, (два) миномѐта, м. Минохвъргачка.
прил. минометен, миномѐтна, миномѐтно, мн. миномѐтни. Минометна стрелба.

минометен

вж. миномет

миноносец

мн. миноно̀сци, (два) миноно̀сеца, м. Малък военен кораб със силно торпедно въоръжение.

минор

м., само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев.

минорат

м., само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява.

минорен

мино̀рна, мино̀рно, мн. мино̀рни, прил.
1. Който се отнася до минор. Минорна гама.
2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. Минорно настроение.

минорит

Монах от католически орден, чиито членове са „малки братя на Христа“.

минотавър

мн. минота̀ври, (два) минота̀въра, м.
1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик.
2. Прен. Алчен, ненаситен човек.

минотърсач

мн. минотърса̀чи, (два) минотърса̀ча, м. Апарат за откриване на поставени мини.

минохвъргач

мн. минохвърга̀чи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка.

минохвъргачка

мн. минохвърга̀чки, ж. Оръдие за стрелба с мини.

минувач

мн. минува̀чи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините.

минувачка

мн. минува̀чки, ж. Жена минувач.

минус

мн. мѝнуси, (два) мѝнуса, м.
1. Тире (–) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус десет градуса (–10 î С).
2. Без (при изваждане). Осем минус четири.
3. Прен. Недостатък, отрицателна страна, пропуск. Тази идея има много минуси.
прил. минусов, мѝнусова, мѝнусово, мн. мѝнусови. Минусови стойности.

минусов

вж. минус

минута

мн. мину̀ти, ж.
1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди.
2. Кратък период от време, миг. Той може да дойде всяка минута.
3. Спец. Мярка за ъгъл, равна на една шестдесета част от градуса.
Минута мълчание. — Тишина, мълчание в памет на починали, в израз на тъга и преклонение.
На минутата. — Веднага, мигновено.

миньор

мн. миньо̀ри, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар.
прил. миньорски, миньо̀рска, миньо̀рско, мн. миньо̀рски. Миньорска лампа.



м., само ед. Минор.



мн. миньо̀ри, м. Лице, което поставя мини или ги обезврежда; сапьор, миночистач.

миньорен

миньо̀рна, миньо̀рно, мн. миньо̀рни, м. Минорен.

миньорски

вж. миньор

миньорство

ср., само ед. Занятие на миньор 1 .

миоза

мед. Свиване на зеницата.

миозин

мед. Белтък, който влиза в състава на миофибрилите и участва в мускулното съкращение.

миозит

мед. Възпаление на скелетните мускули. Дължи се на много причини — травми, инфекции, медикаменти и др. Протича с болки, мускулна слабост и др.

миокард

м., само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда.

миокардит

м., само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард).

миоклония

мед. Бързи клонични свивания на отделни мускули или мускулна групи, главно на крайниците.

миом

мед. вж. миома

миома

мед. Доброкачествен тумор на мускулната тъкан. Различават се лейомиом (произхожда от гладката мускулна тъкан) и рабдомиом (произхожда от напречнонабраздена мускулатура). Лейомиомът най-често се локализира в тялото на матката.

миометриум

мед. Мускулният слой на стената на матката. Представлява масивен пласт от гладкомускулни снопчета, разположени в различна посока и разпределени в три слоя: външен (състои се от циркулярни и надлъжни мускулни влакна), среден (от циркулярни мускулни влакна) и вътрешен (от надлъжни мускулни влакна).

миопатия

мед. Общ термин за заболявания на мускулите.

миопия

мед. Успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат пред ретината, т. е. окото е по-силно пречупващо. Образът на предмети, разположени на разстояние 5 m и повече, се виждат неясно.

миорексис

мед. Разкъсване (руптура) на мускул.

миотомия

мед. Оперативно прерязваяе на мускул.

миотония

мед. Затруднено отпускане на мускулите след тяхното съкращение.

миофибрила

мед. Съкратителна структура на мускулната тъкан.

миоцен

м., само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера.

мир

миръ̀т, мира̀, само ед., м.
1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир.
2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир.
3. Липса на война.
4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир.
Мир на праха му. — Нека почиват тленните останки в спокойствие.
Нямам мира. — Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно.
Оставям на мира. — Спирам да безпокоя някого.



миръ̀т, мира̀, само ед., м. Остар.
1. Свят, вселена.
2. Светският живот като противоположност на монашеския.

мираж

мн. мира̀жи, (два) мира̀жа, м.
1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображения на предмети, които са зад хоризонта.
2. Прен. Измама, илюзия. Близката победа се оказа мираж.
прил. миражен, мира̀жна, мира̀жно, мн. мира̀жни.

миражен

вж. мираж

мирен

мѝрна, мѝрно, мн. мѝрни, прил.
1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно.
2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие. Мирна политика.
3. През който няма война.
4. Който не участва във военни действия. Мирно население.

миризлив

миризлѝва, миризлѝво, мн. миризлѝви, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи.

миризма

мн. миризмѝ, ж.
1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на печено месо.
2. Разг. Обикн. мн. Подправки за ястия.

мирис

м., само ед.
1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм.
2. Миризма.

мириша

мирѝшеш, мин. св., мирѝсах и мириса̀х, мин. прич. мирѝсал и мириса̀л, несв.
1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно.
2. Какво. Улавям миризма. Мириша розата.
Мирише на нещо. — Възможно е нещо да се случи. Мирише на бой.
Мириша на бъчва. — Пиян съм постоянно.
Мириша на мляко. — Много млад съм.
Парите не миришат. — Не ме интересува по какъв път са получени парите.

мирно

нареч.
1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно.
2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание.

миро

ср., само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди.

миров

мѝрова, мѝрово, мн. мѝрови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем.
Мирова скръб. — Литературно течение през 18-19 в., което изразява разочарование и песимизъм.

мироглед

мн. мироглѐди, (два) мироглѐда, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед.
прил. мирогледен, мироглѐдна, мироглѐдно, мн. мироглѐдни.

мирогледен

вж. мироглед

мироздание

мн. мирозда̀ния, ср. Свят (в 1 знач.).

миролюбец

мн. миролю̀бци, м. Лице, което се стреми към запазване на мира.

миролюбив

миролюбѝва, миролюбѝво, мн. миролюбѝви, прил. Който е обхванат от миролюбие. Българският народ е миролюбив.
същ. миролюбивост, миролюбивостта̀, ж.

миролюбивост

вж. миролюбив

миролюбие

ср., само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения.

миролюбка

мн. миролю̀бки, ж. Жена миролюбец.

миропомажа

миропома̀жеш, мин. св. миропома̀зах, мин. прич. миропома̀зал, св.вж. миропомазвам.

миропомазан

миропома̀зана, миропома̀зано, мн. миропома̀зани, прил.
1. Остар. Пратен или посочен от бога.
2. Прен. Предопределен за нещо, избран.

миропомазвам

миропома̀зваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам.

миросам

миро̀саш, св.вж. миросвам.

миросвам

миро̀сваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно.

миротворец

мн. миротво̀рци, м. Лице, което способства за поддържане на мира и за премахване на войната.
прил. миротво̀рски, миротво̀рска, миротво̀рско, мн. миротво̀рски.

мирски

мѝрска, мѝрско, мн. мѝрски, прил. Остар. Светски, за разлика от църковен. Мирското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Мирски живот.

мирт

мѝртът, мѝрта, мн. мѝртове, (два) мѝрта, м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовта.
прил. миртов, мѝртова, мѝртово, мн. мѝртови. Миртово клонче.

мирта

мн. мирти, ж. Мирт.

миртов

вж. мирт

мирувам

миру̀ваш, несв. Стоя или седя мирно; кротувам.

миря се

мирѝш се, мин. св. мирѝх се, мин. прич. мирѝл се, несв. Разг.
1. Помирявам се с някого.
2. Утешавам се.

мирянин

мн. миря̀ни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек.
прил. мирянски, миря̀нска, миря̀нско, мн. миря̀нски. Мирянски съд.

мирянка

мн. миря̀нки, ж. Жена мирянин.

мирянски

вж. мирянин

мирясам

миря̀саш, св.вж. мирясвам.

мирясвам

миря̀сваш, несв. и мирясам, св. Разг. Ставам мирен, укротявам се, утихвам. Не мирясаха цял ден.

мис

ж., ___неизм.
1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка.
2. Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в специално организиран конкурс.
Мис Свят._

мисионер

мн. мисионѐри, м.
1. Лице, натоварено с мисия.
2. Духовно или светско лице, което води религиозна или политическа пропаганда сред другите народи.
прил. мисионерски, мисионѐрска, мисионѐрско, мн. мисионѐрски.

мисионерка

мн. мисионѐрки, ж. Жена мисионер.

мисионерски

вж. мисионер

мисионерство

ср., само ед. Занятие на мисионер.

мисирка

Диал.
пуйка

мисис

ж., неизм. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към омъжена жена; госпожа.

миситин

посредник

мисия

мн. мѝсии, ж.
1. Отговорна задача, поръчение. Военна мисия.
2. Важно историческо значение и роля на лице или група.
3. Постоянно дипломатическо представителство, което няма ранг на посолство.
4. Сграда, в която се помещава това дипломатическо представителство.
5. Мисионерска организация.

мискет

м., само ед. Вид ароматно грозде и виното, направено от него. Хамбургски мискет.
прил. мискетов, мискѐтова, мискѐтово, мн. мискѐтови. Мискетово вино.

мискетов

вж. мискет

мискин

мн. мискѝни, м. Разг. Отвратителен, неприятен човек; мръсник.
прил. мискѝнски, мискѝнска, мискѝнско, мн. мискѝнски.

мискинин

мн. мискѝни, м. Мискин.

мискинка

мн. мискѝнки, ж. Жена мискин.

мислен

мѝслена, мѝслено, мн. мѝслени, прил.
1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание.
2. Въображаем, недействителен. Екваторът е мислена линия.

мислене

ср., само ед.
1. Процес на поява на мисли. Образно мислене.
2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения.
прил. мислѝтелен, мислѝтелна, мислѝтелно, мн. мислѝтелни.

мислещ

мѝслеща, мѝслещо, мн. мѝслещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество.

мислим

мислѝма, мислѝмо, мн. мислѝми, прил. Възможен; който може да се случи.

мислител

мислѝтелят, мислѝтеля, мн. мислѝтели, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител.

мисловен

мисло̀вна, мисло̀вно, мн. мисло̀вни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес.
същ. мисловност, мисловността̀, ж.

мисловност

вж. мисловен

мисля

мѝслиш, мин. св. мѝслих и мислѝх, мин. прич. мѝслил и мислѝл, несв.
1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно.
2. За какво/за кого. Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея.
3. Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем.
4. Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка?
5. Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка.
6. Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай!
мисля се. — Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.

мистериозен

мистерио̀зна, мистерио̀зно, мн. мистерио̀зни, прил. Тайнствен, загадъчен, необясним, потаен. Мистериозно изчезване.
същ. мистериозност, мистериозността̀, ж.

мистериозност

вж. мистериозен

мистерия

мн. мистѐрии, ж.
1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление.
2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет.

мистик

мн. мистѝци, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма.

мистика

ж., само ед.
1. Вяра в божественото, в тайнственото.
2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие.
3. Прен. Тайнственост, загадъчност.
прил. мистичен, мистѝчна, мистѝчно, мн. мистѝчни.

мистификатор

мн. мистифика̀тори, м. Лице, което извършва мистификация.
прил. мистифика̀торски, мистифика̀торска, мистифика̀торско, мн. мистифика̀торски.

мистификация

мн. мистифика̀ции, ж. Преднамерена измама или заблуда с користни цели или за шега. Литературна мистификация.

мистифицирам

мистифицѝраш, несв. и св.; Какво. Правя мистификация.

мистицизъм

м., само ед.
1. Склонност към мистика.
2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение.

мистичен

вж. мистика

мистичка

мн. мистѝчки, ж. Жена мистик.

мистрия

мн. мистрѝи, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан.

мистър

м., само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин.

мисъл

мн. мѝсли, ж.
1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.).
2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на велики личности.
3. Грижа за нещо. Живея с постоянна мисъл за децата си.
4. Мнение, становище.
5. Желание, намерение, кроеж. И двамата имаме една мисъл — да построим общ дом.
Събирам си мислите. — Съсредоточавам се.
Задни мисли. — Умисъл, преднамереност.

мит

митъ̀т, мита̀, мн. мѝтове, (два) мѝта, м.
1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности. Старогръцки митове.
2. Прен. Измислица, невероятна случка, недостоверен разказ.
прил. митичен, митѝчна, митѝчно, мн. митѝчни.
прил. митически, митѝческа, митѝческо, мн. митѝчески.
Развенчавам мита (за някого, за нещо). — Обяснявам, разгадавам.

митари

чиновници, които събират данъци;
еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата

митинг

мн. мѝтинги, (два) мѝтинга, м. Масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свързани с живота му. Протестен митинг.
прил. мѝтингов, мѝтингова, мѝтингово, мн. мѝтингови. Митингова проява.

митингувам

митингу̀ваш, несв. Разг. Провеждам митинг, участвам в митинг.

митичен

вж. мит

митически

вж. мит

миткало

ср., само ед. Разг. Лице, което митка.

миткам

мѝткаш, несв. Разг. Ходя без посока и без работа, шляя се; скитам се.

митница

мн. мѝтници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях.
прил. митнически, мѝтническа, мѝтническо, мн. мѝтнически. Митническа декларация.

митничар

митнича̀рят, митнича̀ря, мн. митнича̀ри, м. Лице, което работи на митница.
прил. митничарски, митнича̀рска, митнича̀рско, мн. митнича̀рски.

митничарка

мн. митнича̀рки, ж. Жена митничар.

митничарски

вж. митничар

митничарство

ср., само ед. Занятие на митничар.

митнически

вж. митница

мито

мн. мита̀, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита.

митолог

мн. митоло̀зи, м. Специалист по митология.

митологически

вж. митология

митология

мн. митоло̀гии, ж.
1. Съвкупност от митове на един народ. Славянска митология.
2. Само ед. Наука за произхода, значението и историческата достоверност на митовете.
прил. митологически, митологѝческа, митологѝческо, мн. митологѝчески. Митологически сюжет.

митра

мн. мѝтри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.

митраизъм

рел. Култ към Митра, възникнал в Иран и родеещ се тясно със зороастризма; през І в. пр. Хр — ІV в. сл. Хр. митраизма е широко разпространен из цялата римска империя, а от І в. прониква и в днешните български земи.

митрален

мед. Отнасящ се до митралната клапа на сърцето.

митрополит

мн. митрополѝти, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия.
прил. митрополитски, митрополѝтска, митрополѝтско, мн. митрополѝтски.

митрополитски

вж. митрополит

митрополия

мн. митрополѝи, ж.
1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества.
2. Сградата, в която се помещава митрополитът и неговата канцелария.

мичман

мн. мѝчмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание.
прил. мичмански, мѝчманска, мѝчманско, мн. мѝчмански.

мичмански

вж. мичман

миш-маш

само ед., м. Ястие — бъркани яйца с лютеница или печени пиперки.

мишелов

мн. мишело̀ви, (два) мишело̀ва, м. Едра граблива птица; ястреб.

мишеловка

мн. мишело̀вки, ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки.

мишеморка

ж., само ед. Отрова арсеник.

мишена

мн. мишѐни, ж.
1. Предмет, който служи за цел при стрелба.
2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишена за подигравки.

миши

мѝша, мѝше и мѝшо, мн. мѝши, прил. Който се отнася до мишка.

мишина

мн. мѝшини, ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка.

мишка

мн. мѝшки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка.
същ. умал. мишле, мн. мишлѐта, ср.
прил. миши, мѝша, мѝше и мѝшо, мн. мѝши. Миша опашка. Миши цвят.
Бяла мишка.Прен. Опитен образец; който служи за опити.
В миша дупка. — В тясно, скрито място.



мн. мѝшки, ж. Спец. Командно устройство с полусферична форма, свързано чрез кабел с компютър.

мишкувам

мишку̀ваш, несв. 1. За животно — ловя мишки. Лисицата беше много гладна и слаба и затова бе принудена да мишкува. 2. Разг. Ровя, търся нещо скрито или нещо за ядене. Пак си мишкувал из шкафа!

мишле

вж. мишка

мишница

мн. мѝшници, ж. Част от ръката между рамото и лакътя.
Нося две дини под една мишница. — Върша две различни работи едновременно.

мишок

мн. мишо̀ци, (два) мишо̀ка, м. Мъжка или едра мишка.

мишца

мн. мѝшци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци.
Напрягам мишци. — Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа.

мия

мѝеш, мин. св. мих, мин. прич. мил, несв.; Какво.
1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си.
2. Прен. За воден басейн: плискам, обливам. Черно море мие бреговете на България. – мия се. 1. Мия своето лице или тяло. Мия се със сапун.
2. За животно — ближа се, чистя се. Котката се мие.

миялня

мн. мия̀лни, ж. 1. Помещение, предназначено за миене на много хора едновременно. 2. Обособена част от кухненски блок в заведение за обществено хранене, където се мият мръсните съдове.

мияч

мн. мия̀чи, м. Работник, който мие (стълбища, под, съдове и др.).

миячен

мия̀чна, мия̀чно, мн. мия̀чни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. •Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за миене на улици. 2. Машина за миене на бутилки, буркани в цех, фабрика. 3. Домакински електрически уред за автоматично измиване и подсушаване на съдове, чинии.

миячка

мн. мия̀чки, ж. Жена мияч.

млад

мла̀да, мла̀до, мн. мла̀ди, прил.
1. Който не е роден отдавна; неголям по възраст. Млад човек. Млада жена.
2. Който е израсъл малко. Младо лозе. Младо конче.
3. Който е като при човек с малка възраст. Младо сърце.
4. Който е с малък опит; начинаещ. Млад специалист. Млад техник.
5. Който е създаден неотдавна. Млада държава.
6. Разг. Само мн. Младоженци. Всички поздравиха младите.
Млада булка. — Жена, която скоро се е омъжила.
Младо вино. — Това, което е до една година, не е отлежало.
Млад войник. — Който скоро е влязъл в казарма, не е изкарал една година служба.
Млад и зелен. — Съвсем млад, неопитен.
Старо и младо. — Всички.

младеж

мн. младѐжи, м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж.



младежта̀, само ед., ж. Съвкупността от млади хора; младо поколение. Съвременна младеж.
прил. младежки, младѐжка, младѐжко, мн. младѐжки. Младежка организация.
Академична младеж. — Студентство.

младежки

вж. младеж

младенец

мн. младенцѝ, м.
1. Новороденият Христос. Мадоната с младенеца.
2. Малко дете, бебе, новородено. Спи като младенец.
прил. младенчески, младѐнческа, младѐнческо, мн. младѐнчески.

младенчески

вж. младенец

младея

младѐеш, мин. св. младя̀х, мин. прич. младя̀л, несв.
1. Ставам млад, подмладявам се.
2. Изглеждам млад за годините си. Въпреки петдесетте си години тя младее.

младина

мн. младинѝ, ж. Разг. Обикн. мн. Младост.
На младини. — По време на младостта, на млади години.

младограматик

мн. младограматѝци, м. Спец. Представител и привърженик на младограматическата школа в езикознанието.
прил. младограматѝчески, младограматѝческа, младограматѝческо, мн. младограматѝчески.
Младограматическа школа. — Лингвистично направление, възникнало в Германия през 70-те години на ХIХ в.

младоженец

мн. младожѐнци, м. Човек, който сега се жени или малко след женитбата.
прил. младоженски, младожѐнска, младожѐнско, мн. младожѐнски.

младоженка

мн. младожѐнки, ж. Жена, която сега се омъжва или малко след сватбата.

младоженски

вж. младоженец

младок

мн. младо̀ци, м.
1. Разг. Млад човек.
2. Диал. Младо дръвче или издънка.

младолик

младолѝка, младолѝко, мн. младолѝки, прил. Който е с младо лице и изглежда по-млад, отколкото е.

младост

младостта̀, само ед., ж.
1. Възраст след детството до зрелите години.
2. Качество на млад.
Не е в първа младост. — Не е много млад.

младши

мла̀дша, мла̀дше, мн. мла̀дши, прил. По-долен в служебното положение, с по-нисък чин. Младши офицер. Младши сержант.

млат

мла̀тът, мла̀та, мн. мла̀тове, (два) мла̀та, м. Диал. Голям железен чук.

млатя

мла̀тиш, мин. св. мла̀тих и млатѝх, мин. прич. мла̀тил и млатѝл, несв. Разг. Какво/кого. Бия, удрям, блъскам.

млекар

млека̀рят, млека̀ря, мн. млека̀ри, м. Лице, което произвежда и/или продава мляко.
прил. млекарски, млека̀рска, млека̀рско, мн. млека̀рски.

млекарка

мн. млека̀рки, ж. Жена млекар.

млекарница

мн. млека̀рници, ж. Заведение, в което се продава мляко.

млекарски

вж. млекар

млекарство

ср., само ед. Занятие на млекар.

млеко

мн. млека̀, ср. Мляко.

млекопитаещо

мн. млекопита̀ещи, ср. Животно, което храни малките си с мляко; бозайник.

млечен

млѐчна, млѐчно, мн. млѐчни, прил.
1. Който е получен от мляко или съдържа мляко. Млечни продукти.
2. Който има цвят на мляко или е подобен на мляко. Млечен сок. Млечно стъкло. Млечна мъгла.
3. Който се съдържа в млякото. Млечна киселина.
4. За животно, което дава много мляко. Млечна крава.
Млечен път. — Галактиката, в която е разположена Слънчевата система със Земята.
Млечни зъби. — Първите зъби, които поникват на децата и се сменят около седмата година.

млечница

ж., само ед.
1. Диал. Ястие от мляко с ориз.
2. Вид ядлива гъба.

мливар

млива̀рят, млива̀ря, мн. млива̀ри, м. Диал. Лице, което е закарало мливо на мелница.
прил. млива̀рски, млива̀рска, млива̀рско, мн. млива̀рски.

мливо

ср., само ед. Диал. Зърнени храни, които са за смилане.

млин

млѝнът, млѝна, мн. млѝнове, (два) млѝна, м. Диал. Баница.

млък

междум. Мълчи! Млъквай! Не говори!

млъквам

млъ̀кваш, несв. и млъкна, св. Спирам да говоря или да издавам шум. Воденицата млъкна. Детето млъкна.

млъкна

млъ̀кнеш, мин. св. млъ̀кнах, мин. прич. млъ̀кнал, св.вж. млъквам.

мляко

мн. млека̀, ср.
1. Хранителна течност с бял цвят, отделяна от женски бозайници или жени, които скоро са родили, за кърмене на малките им; кърма.
2. Тази течност, издоена от животните за храна. Овче мляко.
3. Прен. Подобен на мляко бял сок.
Ще изкажа и майчиното си мляко. — Ще кажа всичко, нищо няма да скрия.
Миришат му устата на мляко. — Много млад.
От пиле мляко. — Всичко, което искаш.
Варно мляко. — Рядък разтвор от вар.

млясвам

мля̀сваш, несв. и млясна, св. Еднократно или поединично мляскам.

мляскам

мля̀скаш, несв.
1. При хранене издавам особен шум с езика и устните, дъвча шумно.
2. Кого. Целувам шумно някого. Мляска я по бузата.

млясна

млѐснеш, мин. св. мля̀снах, мин. прич. мля̀снал, св.вж. млясвам.

мнаса

остар.
мярка за тегло и количество пари, която във Ветхия Завет стои вместо 100 сикли, а в Новия Завет е равно на 100 динарии

мнемоника

ж., само ед. Съвкупност от правила и начини за лесно и бързо запомняне на някакви сведения.
прил. мнемоничен, мнемонѝчна, мнемонѝчно, мн. мнемонѝчни.
прил. мнемонически, мнемонѝческа, мнемонѝчески, мн. мнемонѝчески. Мнемонически таблици.

мнемоничен

вж. мнемоника

мнемонически

вж. мнемоника

мнение

мн. мнѐния, ср.
1. Възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос.
2. Преценка, оценка. Какво е мнението ти за приятелката ми?
Обществено мнение. — Отношение на обществото по даден въпрос.
Особено мнение. — Показване на несъгласие с общоприето становище при колективно обсъждане. Двама съдебни заседатели подписаха присъдата с особено мнение.

мним

мнѝма, мнѝмо, мн. мнѝми, прил. Привиден, въображаем; лъжлив, престорен, фалшив. Мнима опасност. Мним болен.

мнителен

мнѝтелна, мнѝтелно, мн. мнѝтелни, прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. Мнителен човек.
същ. мнителност, мнителността̀, ж.

мнителност

вж. мнителен

много

нареч.
1. В голямо количество; достатъчно количество. Много книги.
2. В голяма степен. Говори много добре.
За много години.Разг. Пожелание, изричано на празник.
Много вода изтече. — Много време мина оттогава.



- Първа съставна част на сложни думи със значение голямо количество, голяма степен, голям брой, напр. многогласен, многоброен, многовековен, многогодишен, многоезичен, многолюден, многословен, многосричен, многостенен, многотиражен, многотраен.

многобой

многобо̀ят, многобо̀я, мн. многобо̀и, (два) многобо̀я, м. Спортно съревнование, което включва няколко спортни дисциплини.

многобрачие

ср., само ед. Многоженство, полигамия.

многоводие

мед. вж. хидрамнион

многозначен

многозна̀чна, многозна̀чно, мн. многозна̀чни, прил.
1. Който включва много цифрови знаци. Многозначно число.
2. Който има много значения. Многозначна дума.

многозначителен

многозначѝтелна, многозначѝтелно, мн. многозначѝтелни, прил. Който загатва за нещо в неясна форма, позволяваща различно тълкуване. Многозначителна усмивка. Многозначителен поглед.

многократен

многокра̀тна, многокра̀тно, мн. многокра̀тни, прил. Който става много пъти. Многократен шампион.

многостенник

мн. многостѐнници, (два) многостѐнника, м. Спец. Геометрична фигура с най-малко четири стени.

многотиражка

мн. многотира̀жки, ж. Разг. Вестник, издаван от някое предприятие или учреждение в сравнително малък тираж. Заводска многотиражка.

многоточие

мн. многото̀чия, ср. Спец. Препинателен знак, състоящ се от три точки (...), който означава пропуск в текста.

многочлен

мн. многочлѐни, (два) многочлѐна, м. Спец. Алгебричен израз, който е сума или разлика от няколко едночлена.

многоъгълник

мн. многоъ̀гълници, (два) многоъ̀гълника, м. Спец. Геометрическа фигура, която лежи в една равнина, ограничена от начупена затворена линия, и притежава повече от три ъгъла.

множа

множѝш, мин. св. множѝх, мин. прич. множѝл, несв.; Какво. Увеличавам броя на нещо. Множа успехите си.
множа се. — Размножавам се, ставам многоброен.

множествен

мно̀жествена, мно̀жествено, мн. мно̀жествени, прил. Който съществува в повече от един брой.
същ. множественост, множествеността̀, ж.
Множествено число.Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава разделителност.

множественост

вж. множествен

множество

мн. мно̀жества, ср.
1. Само ед. Голямо количество от нещо. Множество случаи.
2. Спец. Съвкупност от елементи в математиката, обединени по някакъв признак. Теория за множествата.

множимо

мн. мно̀жими, ср. Спец. При действие умножение в математиката — първата величина, която се умножава.

множител

мно̀жителят, мно̀жителя, мн. мно̀жители, (два) мно̀жителя, ср. Спец. При действие умножение в математиката — втората величина, с която се умножава.

множко

нареч. Разг. Доста, достатъчно, много.

мнозина

нареч. Като същ. Много хора. Мнозина са пътували до там.

мнозинство

мн. мнозинства̀, ср. По-голямата част от група хора, разделени според становището си по даден въпрос при гласуване.

мобилизационен

вж. мобилизация

мобилизация

мн. мобилиза̀ции, ж.
1. Спец. Привеждане на войска от мирно състояние в бойна готовност и извикване на включените в запаса лица в армията. Всеобща мобилизация.
2. Прен. Привеждане на нещо или някого в състояние, което осигурява успешното изпълнение на някаква задача. Мобилизация на всички сили.
прил. мобилизационен, мобилизацио̀нна, мобилизацио̀нно, мн. мобилизацио̀нни.

мобилизирам

мобилизѝраш, несв. и св.; какво/кого, За какво. Провеждам мобилизация. Мобилизирам армията за отбрана на страната. Мобилизирам силите си за победа в състезанието.
мобилизирам се. — Съсредоточавам се, събирам всичките си възможности.

мобилизиран

мобилизѝрана, мобилизѝрано, мн. мобилизѝрани, прил. Който е извикан в армията при мобилизация.

мобилиран

остар.
мебелиран

мобифон

мн. мобифо̀ни, (два) мобифо̀на, м. Мобилен, подвижен телефон, чрез който може да се установи връзка от различни точки.

мога

мо̀жеш, мин. св. можа̀х, мин. прич. можа̀л и могъ̀л, несв.
1. Имам способност, в състояние съм да върша нещо. Мога да дойда.
2. Знам, умея да върша нещо. Мога да готвя.
3. Имам право, позволено ми е. Мога ли да отсъствам утре?

могила

мн. могѝли, ж. Неголямо земно възвишение, естествено или изкуствено. Надгробна могила.
Братска могила. — Общ гроб на загинали едновременно.

могилалия

мед. Разновидност на заекването, при което е затруднено произнасянето на определени срички.

могъщ

могъ̀ща, могъ̀що, мн. могъ̀щи, прил. Който има голяма сила или власт; мощен. Могъщ цар.

могъществен

вж. могъщество

могъщество

ср., само ед. Голяма сила, власт, влияние. При цар Симеон България постига духовно могъщество.
прил. могъществен, могъ̀ществена, могъ̀ществено, мн. могъ̀ществени.

мода

мн. мо̀ди, ж. Съвкупност от привички, предпочитания и вкусове за формите на предметите от бита и за облеклото, които господстват през определен период. Нова мода. Висша мода.
прил. моден, мо̀дна, мо̀дно, мн. мо̀дни. Модно ревю. Моден дизайн.
Модна къща. — Място, където се създават, изработват и продават нови модели.

модаджийка

мн. мо̀даджийки, ж. Разг. Ирон. Жена модаджия.

модаджия

мн. мо̀даджии, м. Разг. Ирон. Лице, което обича да носи модни дрехи.

модален

мода̀лна, мода̀лно, мн. мода̀лни, прил. Спец. Който изразява някаква зависимост — възможност, необходимост, желание, отношение. Модален глагол. Модални частици.

модалност

модалността̀, само ед., ж. Спец. Граматическа категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността) на изказването чрез наклонение, интонация, частици и др.

модел

мн. модѐли, (два) модѐла, м.
1. Образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му.
2. Възпроизведен предмет или схема за нещо. Корабен модел.
3. Човек, който е предмет за пресъздаване в изкуството. Тя работи като модел при един фотограф.
4. Марка, тип на някакво изделие; разновидност. Нов модел автомобил.

моделиер

мн. моделиѐри, м. Лице, което разработва нови модели (предимно облекло и обувки). Водещ моделиер.

моделиерка

мн. моделиѐрки, ж. Жена моделиер.

моделиерна

мн. моделиѐрни, ж. Помещение в предприятие, където работят моделиери. Влязох в моделиерната на фабриката за детски играчки.

моделирам

моделѝраш, несв. и св.
1. Какво, с какво. Обработвам някаква повърхност, като създавам вдлъбнатини и изпъкналости. Моделирам релефна ваза с глина.
2. Спец. Придавам пластичност на изображение в живописта чрез светлини и сенки.
3. Изготвям модел.
4. Прен. Кого, какво. Нагласявам, променям, съобразявам.

моден

вж. мода

модерато

нареч. Спец. В музиката — с умерено темпо (или музикално произведение с такова темпо).

модерен

модѐрна, модѐрно, мн. модѐрни, прил.
1. Който е съобразен със съвременната мода. Модерна прическа.
2. Актуален, съобразен със съвременните изисквания; съвременен. Модерна литература.
3. Моден.

модерн

изк. Едно от названията на стилово направление в европейското и американското изкуство от края на ХІХ в. началото на ХХ в. , познато още като „ново изкуство“ (фр. Art nouveau), „сецесион“ (нем. Sezessionstil), „стил Либерти“ (ит. stile Liberty), модернизъм (исп. modernismo) и развиващо идеите на символизма и естетизма, а също така и на „философията на живота“ на Ницше, което си поставя за цел да преодолее противоречието между художествеността и утилитарността и да приобщи към изкуството всички сфери на живота.

модернизация

мн. модерниза̀ции, ж. Нововъведение, усъвършенстване, съобразяване със съвременните изисквания и норми.

модернизирам

модернизѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам съвременен облик; усъвършенствам. Модернизирам производството.

модернизъм

м., само ед.
1. Спец. Направление в литературата и изкуството от края на ХIХ — началото на ХХ век, което се противопоставя на изкуството от предхождащия го век.
2. Стремеж за съобразяване с новите, съвременните идеи.
прил. модернистичен, модернистѝчна, модернистѝчно, мн. модернистѝчни.

модернист

мн. модернѝсти, м. Последовател на модернизма в изкуството.

модернистичен

вж. модернизъм

модернистка

мн. модернѝстки, ж. Жена модернист.

модист

мн. модѝсти, м. Моден шивач.

модистка

мн. модѝстки, ж. Жена модист.

модификация

мн. модифика̀ции, ж.
1. Видоизменяне, малка промяна, която не засяга същността.
2. Нещо, което е претърпяло такава промяна. Новата модификация автомобили е сполучлива.

модифицирам

модифицѝраш, несв. и св.; какво. Правя модификация.

модроок

модроо̀ка, модроо̀ко, мн. модроо̀ки, прил. Остар. Който има сини очи; синеок.

модул

мн. мо̀дули, (два) мо̀дула, м.
1. Спец. Название на важни коефициенти или величини.
2. Съставна част на многостепенен космически кораб, която се движи и приземява сама.
3. Прен. Относително самостоятелна и завършена част от цяло.
прил. модулен, мо̀дулна, мо̀дулно, мн. мо̀дулни.

модулация

мн. модула̀ции, ж.
1. Спец. В музиката — преход от една тоналност в друга.
2. Спец. Във физиката — промяна на електромагнитни или електрически трептения.

модулен

вж. модул

модулирам

модулѝраш, несв. и св.
1. Преминавам от една тоналност в друга.
2. Преобразувам, предизвиквам модулации.

модус

мн. мо̀дуси, (два) мо̀дуса, м. Разновидност, начин.

модър

мо̀дра, мо̀дро, мн. мо̀дри, прил. Който има син цвят. Модри очи.

моему

мест. Разг.
По моему. 1. — По моя воля, по мое желание. Ще бъде по моему.
2. Според мене, по мое мнение. По моему той е прав.

може

мин. несв. мо̀жеше, мин. прич. мо̀жело, несв.; безл.
1. Възможно е. Може да се направи за един ден.
2. Разрешено е, позволено е. Тук може да се пуши.
Може би. — Вероятно, възможно. Може би ще дойда.

мозаизъм

рел. Майсеево законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. Религия на юдеите.

мозаичен

моза̀ична, моза̀ично, мн. моза̀ични, прил.
1. Който е във вид на мозайка. Мозаичен стенопис.
2. Нееднороден, смесен, разнообразен. Мозаично тв предаване.

мозайка

мн. моза̀йки, ж.
1. Украса, пано, съставено от разноцветни късчета.
2. Вид подова настилка от цветни камъчета и цимент.
3. Вид детска игра, състояща се от цветни елементи, които се редят.
4. Прен. Смес от разнородни елементи.

мозайкаджия

мн. моза̀йкаджии, м. Строителен работник, който прави мозайка (в 2 знач.).

мозък

мн. мо̀зъци, (два) мо̀зъка, м.
1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка.
2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция.
3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък.
4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък.
прил. мозъчен, мо̀зъчна, мо̀зъчно, мн. мо̀зъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив.
До мозъка на костите. — Извънредно много, до краен предел.
Изтичане на мозъци. — Емиграция на интелигенция.
Мозъчен тръст. — Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.

мозъчен

вж. мозък

мой

мо̀я, мо̀е, мн. мо̀и, крат. ми 2 , притеж. мест. Който ми принадлежи или се отнася към мене. Мой приятел. Моя книга.
Мой човек. 1. — Приятел, познат, близък. Разг.
2. Фамилиарно обръщение към някого, чието име не знам.

мока

ж., само ед. Качествено арабско кафе.

мокасини

мн., мокасѝн, м.,
1. Меки кожени обувки, изработвани от северноамериканските индианци.
2. Обувки от мека кожа с особена кройка.

мокет

мн. мокѐти, (два) мокѐта, м. Вид текстилна подова постилка.

мокрея

мокрѐеш, мин. св. мокря̀х, мин. прич. мокря̀л, несв. Постепенно ставам мокър.

мокрица

мн. мокрѝци, ж. Дребно ракообразно животно с много крака, което живее на влажни места.

мокрота

ж., само ед.
1. Състояние на мокър.
2. Съдържание на влага в нещо; влажност.

мокря

мо̀криш, мин. св. мо̀крих и мокрѝх, мин. прич. мо̀крил и мокрѝл, несв.; Кого, какво. Правя да стане мокър, влажен. Мокря ръцете си.

мокша

В учението за кармата — освобождение, състояние на абсолютна свобода, което може да се постигне и преживее, като постигналият го се нарича „жив освободен“ и след смъртта си няма да се прероди повече.

мокър

мо̀кра, мо̀кро, мн. мо̀кри, прил.
1. Натопен или полят с течност, който още не е изсъхнал. Мокри дрехи.
2. Който е влажен; който съдържа вода. Мокър сняг.

молба

мн. молбѝ, ж.
1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам молба към тебе.
2. Писмено заявление по установен образец; прошение. Подадох молба до директора.

молбиден

, само ед. Химически елемент — твърд сребристобял метал.

молебен

м., само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд.

молекула

мн. молеку̀ли, ж. Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойства.
прил. молекулен, молеку̀лна, молеку̀лно, мн. молеку̀лни. Молекулно тегло.

молекулен

вж. молекула

молепсам

молѐпсаш, св.вж. молепсвам.

молепсвам

молѐпсваш, несв. и молепсам, св.; кого. Диал.
1. Предавам заразна болест, заразявам.
2. Прен. Охулвам, изцапвам.

молец

мн. молцѝ, (два) молѐца, м. Малка пеперуда, чиито ларви живеят във вълнени или кожени изделия и ги прояждат.

молибден

м., само ед. Химически елемент — твърд сребристобял метал.

молив

и молив, мн. мо̀ливи и молѝви, (два) мо̀лива и молѝва, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. Цветни моливи.
същ. умал. моливче и моливче, мн. мо̀ливчета и молѝвчета, ср.
прил. моливен и моливен, мо̀ливна и молѝвна, мо̀ливно и молѝвно, мн. мо̀ливни и молѝвни.
Тегля молива. — Пресмятам, изчислявам.
Молив за вежди. — Черен мазен графит, използван при гримиране.

моливен

вж. молив

моливче

вж. молив

молитва

Обредно обръщение на вярващите към божества, което представлява канонизиран или свободен текст. Молитвата може да изразява възхищение, преклонение, покаяние, молба или просто споделяне на мисли.

молител

молѝтелят, молѝтеля, мн. молѝтели, м. Лице, което отправя молба.

молителка

мн. молѝтелки, ж. Жена молител.

молла

мн. моллѝ, м. Мохамедански съдия.

молокани

рел. Религиозна секта в Русия, основана през втората половина на ХVІІ в. , привържениците на която отричат грехопадението на Адам, не признават тайнствата и обредите на Православната църква и вярват не в Светото писание, а в устните предания и един вътрешен глас, присъщ на всеки човек.

молох

мит. Древен бог на слънцето, огъня и войната в семистската митология, на който се принасяли в жертва деца от знатни семейства, изгаряни живи върху жертвеници.Прен. Тиранична и безпощадна сила, която изисква пълно подчинение или непрекъснати човешки жертни.

моля

мо̀лиш, мин. св. мо̀лих и молѝх, мин. прич. мо̀лил и молѝл, несв.
1. Кого, За какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо.
6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре.
Моля ти се/моля ви се. 1. — При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!

мома

мн. момѝ, ж. Разг.
1. Порасло момиче, девойка. Хубава мома.
2. Неомъжена жена. Остана си мома.

момент

мн. момѐнти, (два) момѐнта, м.
1. Миг, кратък период.
2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент.
3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление. Положителен момент в работата на някого.
В настоящия момент. — Сега.
Пропускам момента. — Пропускам сгоден случай.
Един момент/момент. — В отговор — ей сега, веднага. — Някой чука! — Момент, идвам! — Готов ли си? — Един момент!

моментален

момента̀лна, момента̀лно, мн. момента̀лни, прил. Много бърз, мигновен. Моментална снимка.

моментен

момѐнтна, момѐнтно, мн. момѐнтни, прил. Който продължава един момент; кратък, преходен. Моментно настроение.

момея

момея се, момеeш се, мин. св. момях се, мин. прич. момяла се, несв. Разг. За жена — показвам с държанието си, че съм мома за женене; представям се като мома.

момея се

момѐeш се, мин. св. момя̀х се, мин. прич. момя̀ла се, несв. Разг. За жена — показвам с държанието си, че съм мома за женене; представям се като мома.

момин

мо̀мина, мо̀мино, мн. мо̀мини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка.
Момина сълза. — Пролетно цвете с дребни бели цветове и фин аромат.

момини

само мн. Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие.

момински

момѝнска, момѝнско, мн. момѝнски, прил. Който е присъщ на мома или има отношение към нея. Момински чувства.

моминство

ср., само ед.
1. Годините, състоянието, възрастта, когато жената е мома.
2. Девственост.

момица

мн. момѝци, ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно.

момиче

мн. момѝчета, ср.
1. Дете от женски пол. Тя роди момиче.
2. Девойка. Петнадесетгодишно момиче.
3. Остар. Прислужница.
същ. умал. момиченце, мн. момѝченца, ср.
прил. момичешки, момѝчешка, момѝчешко, мн. момѝчешки. Момичешки забавления.

момиченце

вж. момиче

момичешки

вж. момиче

момков

мо̀мкова, мо̀мково, мн. мо̀мкови, прил. Който има отношение или връзка с момък. Момкова майка.
Момкова сълза. — Пролетно горско цвете с продълговати бели цветове без аромат.

момувам

мому̀ваш, несв. Разг. В състояние съм на мома за омъжване.

момче

мн. момчѐта, ср.
1. Дете от мъжки пол. Тя роди момче.
2. Младеж, момък, ерген. Той е вече момче за женене.
3. Остар. Чирак, слуга, ратай.
същ. умал. момченце, мн. момчѐнца, ср.
прил. момчешки, момчѐшка, момчѐшко, мн. момчѐшки (в 1 знач.). Момчешки лудории.

момченце

вж. момче

момчешки

вж. момче

момчурляк

мн. момчурля̀ци, м. Разг. Поотрасло момче, по-голямо момче.

момък

мн. момцѝ, м.
1. Млад мъж, който не е женен; ерген. Напет момък.
2. Остар. Млад мъж, който сключва брак; младоженец. Момъкът водеше невестата.

монада

Прост, неделим елемент от битието, но за разлика от атома — одушевено единен.

монадология

Учуние за монадите, изложено в съчинение от Лайбниц със същото заглавие.

монартрит

мед. Възпаление само на една става.

монарх

мн. мона̀рси, м. Пожизнен държавен глава (цар, крал, император и др.), който не се избира.
прил. монаршески, мона̀ршеска, мона̀ршеско, мн. мона̀ршески.

монархианство

рел. Християнска ерес, появила се през ІІ в. , признаваща единството на Бога и отричаща троичността му; антитринитаризъм.

монархизъм

м., само ед.
1. Политическа система на единодържавие, която признава монархията за единствена форма на държавна власт.
2. Привързаност към този начин на управление.

монархист

мн. монархѝсти, м. Привърженик на монархизма.

монархичен

вж. монархия

монархически

вж. монархия

монархия

мн. мона̀рхии, ж.
1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Абсолютна монархия.
2. Държава, която има такова управление.
прил. монархичен, монархѝчна, монархѝчно, мн. монархѝчни.
прил. монархически, монархѝческа, монархѝческо, мн. монархѝчески.
Конституционна монархия. — Държава, в която властта на монарха е ограничена от парламента.

монаршески

вж. монарх

монах

мн. мона̀си, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер.
прил. монашески, мона̀шеска, мона̀шеско, мн. мона̀шески. Монашеско расо.

монахиня

мн. монахѝни, ж. Жена монах.

монашески

вж. монах

монашество

ср., само ед.
1. Монашески живот, подстригване.
2. Монасите като цяло.

мондиализъм

Глобално, общочовешко мислене, което разглежда цялото население на Земята като единна популация.

монета

мн. монѐти, ж. Метален паричен знак; пара̀. Златна монета.
прил. монетен, монѐтна, монѐтно, мн. монѐтни.
Вземам за чиста монета. — Смятам нещо за абсолютна истина.
Разменна монета. — Нещо, което се жертва при преговори, използва се за получаване на някаква придобивка.
Монетен двор. — Предприятие, където се изработват монети, медали и др.

монетен

вж. монета

монизъм

м., само ед. Спец. Философско направление, според което в основата на света и неговите явления стои само едно начало (дух или материя).

моникс

м., само ед.
1. Маса с дупки за билярд.
2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите.

монилиаза

мед. вж. кандидоза

монист

мн. монѝсти, м. Привърженик на монизма.

монитор

мн. монѝтори, (два) монѝтора, м.
1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефонна комуникация.
2. Спец. Изходно устройство на компютър, служещо за възпроизвеждане на видеоинформация; дисплей.
3. Спец. Военен кораб с артилерия за обстрел на крайбрежни обекти.

моно

- Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др.

моногамен

вж. моногамия

моногамия

ж., само ед. Спец. Едноженство, еднобрачие.
прил. моногамен, монога̀мна, монога̀мно, мн. монога̀мни.

монограм

мн. моногра̀ми, (два) моногра̀ма, м. Знак или плетеница от две или повече инициални букви.

монографичен

вж. монография

монография

мн. моногра̀фии, ж. Научно съчинение, което изчерпателно засяга един въпрос, една тема.
прил. монографичен, монографѝчна, монографѝчно, мн. монографѝчни.

монокъл

мн. моно̀кли, (два) моно̀къла, м. Оптическо стъкло с кръгла форма само за едното око (вместо очила).

монолит

м., само ед.
1. Предмет, изсечен от единен по състав камък.
2. Голям каменен блок.
3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено.
прил. монолитен, монолѝтна, монолѝтно, мн. монолѝтни. Монолитна статуя. Монолитна организация.

монолитен

вж. монолит

монолог

мн. моноло̀зи, (два) моноло̀га, м.
1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице.
2. Прен. Продължително изказване на едно лице.
прил. монологичен, монологѝчна, монологѝчно, мн. монологѝчни.

монологичен

вж. монолог

монопол

, мн. монопо̀ли, (два) монопо̀ла, м.
1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол.
2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол.
3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.

монополизирам

монополизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Установявам монопол, въвеждам монопол (в 1 знач.). Монополизираха търговията с алкохол.
2. Обикн. неодобрително. Присвоявам си изключително право.

монополист

мн. монополѝсти, м.
1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо.
2. Собственик на монополно обединение.
3. Прен. Притежател на изключително право.

монорхизъм

мед. 1. Вродена липса на един тестис.
2. Едностранен крипторхизъм — единия тестис не се е спуснал в скротума.

монотеизъм

м., само ед. Религия или философия, която признава само един бог; еднобожие.

монотеист

мн. монотеѝсти, м. Привърженик на монотеизма.

монотелизъм

рел. Теологична доктрина, според която, Исус Христос има една единствена воля и две природи.

монотонен

моното̀нна, моното̀нно, мн. моното̀нни, прил.
1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен.
2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж.
същ. монотонност, монотонността̀, ж.

монотонност

вж. монотонен

монофизитство

рел. Християнска ерес, възникнала във Византия през V в. и разпространила се в Палестина, Сирия и особено в Египет, според която Исус Христос има само една природа — божествена.

моноцит

мед. Сравнително големи клетки с фагоцитарна функция. Съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите.

моноцитоза

мед. Увеличаване на броя на моноцитите в периферната кръв.

монтаж

м., само ед.
1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина.
2. Подбор и съединяване на различни части в едно цяло. Филмов монтаж. Литературен монтаж.
3. Сглобяване на сгради от готови елементи.

монтажист

мн. монтажѝсти, м. Специалист по монтаж (във 2 знач.).

монтажник

мн. монта̀жници, м. Работник, който извършва монтаж (в 1 и 3 знач.).

монтанизъм

рел. Учение на раннохристиянска секта, основана от Монтан (първоначално жрец на богиня Кибела) около 160 г. , според което Св. Дух постоянно се намесвал в живота на хората и се явявал на посветените по време на екстаз.

монтирам

монтѝраш, несв. и св.; Какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена.

монтьор

мн. монтьо̀ри, м. Лице, което извършва монтаж; специалист по електрооборудването и устройството на автомобилите.

монтьорство

ср., само ед. Занятие на монтьор.

монумент

мн. монумѐнти, (два) монумѐнта, м. Голям паметник.

монументален

монумента̀лна, монумента̀лно, мн. монумента̀лни, прил.
1. Който прави впечатление; величествен. Монументална сграда.
2. Основен, задълбочен, важен. Монументално изследване в областта на математиката.
същ. монументалност, монументалността̀ ж.

монументалност

вж. монументален

мопс

мо̀псът, мо̀пса, мн. мо̀псове, (два) мо̀пса, м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна.

мор

мо̀рът, мо̀ра, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добитъка.

мора

мн. мо̀ри, ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка.

морав

мо̀рава, мо̀раво, мн. мо̀рави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете.
Мораво рогче. — Микроскопична отровна гъбичка, която засяга някои житни растения.

морава

мн. мора̀ви, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна.

морал

м., само ед.
1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал.
2. Прен. Нравоучение, поучение.
прил. морален, мора̀лна, мора̀лно, мн. мора̀лни (в 1 знач.).
Чета морал. — Поучавам някого, като го упреквам.

морален

мора̀лна, мора̀лно, мн. мора̀лни, прил.
1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка.
2. Който е свързан с душевността. Морална поддръжка.

морализатор

мн. морализа̀тори, м.
1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства.
2. Прен. Ирон. Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди.
прил. морализаторски, морализа̀торска, морализа̀торско, мн. морализа̀торски.

морализаторка

мн. морализа̀торки, ж. Жена морализатор.

морализаторски

вж. морализатор

моралист

мн. моралѝсти, м.
1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител.
2. Писател, който се занимава с проблемите на морала.
3. Прен. Морализатор.

моралистка

мн. моралѝстки, ж. Жена моралист.

мораториум

мн. морато̀риуми, (два) морато̀риума, м.
1. Обявявана от правителството отсрочка по плащания вследствие на екстремни ситуации.
2. Прен. Временна забрана. Мораториум върху смъртното наказание.

морбили

само мн. Спец. Заразно детско заболяване — вид дребна шарка.

морга

мн. мо̀рги, ж.
1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им.
2. Прен. Място, на което се събират стари или повредени автомобили (обикновено за преработка); автомобилно гробище.

морда

мн. мо̀рди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра.

море

мн. морѐта и моря̀, ср.
1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море.
2. Прен. Голямо количество от нещо. Море от думи.
Дупка в морето (правя). — Съвсем нищо.
Морето ми е до коляно. — Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно.
През девет морета. — Много далеч.
Капка в морето. — Много малък, незначителен, недостатъчен.



част. Разг.
1. Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава. Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра.
2. Употребява се при отправяне на заплаха. Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш.

морен

мо̀рна, мо̀рно, мн. мо̀рни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици.

морена

мн. морѐни, ж.
1. Спец. Струпани каменни блокове, които са образувани при движението на ледниците.
2. Вид сладкарско изделие — вафла с покритие от шоколад и ядки.

мореплаване

мн. морепла̀вания, ср.
1. Пътуване по море с плавателни съдове.
2. Изкуството да се управлява кораб.
прил. мореплавателен, мореплава̀телна, мореплава̀телно, мн. мореплава̀телни.

мореплавател

мореплава̀телят, мореплава̀теля, мн. мореплава̀тели, м. Лице, което пътешества по море.
прил. мореплавателски, мореплава̀телска, мореплава̀телско, мн. мореплава̀телски.

мореплавателен

вж. мореплаване

мореплавателски

вж. мореплавател

морж

мо̀ржът, мо̀ржа, мн. мо̀ржове, (два) мо̀ржа, м.
1. Едро морско полярно животно с дълги зъби и мустаката муцуна.
2. Прен. Човек, който се къпе в открити водоеми през зимата.
прил. моржов, мо̀ржова, мо̀ржово, мн. мо̀ржови.

моржов

вж. морж

морз

мо̀рзът, мо̀рза, само ед., м. Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Предавам по морза.

морзов

мо̀рзова, мо̀рзово, мн. мо̀рзови, прил. Който се отнася до морз и е свързан с него.
Морзов апарат. — Морз, телеграф.
Морзова азбука. — Система от условни знаци — точки и тирета за предаване на съобщения по телеграф.

морков

мн. мо̀ркови, (два) мо̀ркова, м. Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде.
същ. умал. морковче, мн. мо̀рковчета, ср.

морковен

мо̀рковена, мо̀рковено, мн. мо̀рковени, прил.
1. Който се отнася до морков или е направен от морков. Морковено семе. Морковено пюре.
2. Който е с цвят на морков; оранжево-червен.

морковче

вж. морков

мормони

рел. Последователи на религиозно протестантско течение „Църква на светците от последния ден“, основана през 19830 г. от Дж. Смит, който твърдял че е намерил и превел „Книгата на Мормон“, разказваща за заселването на Америка от преселници от Азия; първоначално проповядват полигамията (многоженство), от която по-късно (1890) се отказват под натиск на държавата.

морници

само мн. Диал. Студени тръпки по тялото.

морски

мо̀рска, мо̀рско, мн. мо̀рски, прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани.
Морска болест. — Общо неразположение, причинено на пътник от люлеенето на кораба.
Морски вълк. — Опитен моряк.
Морски хризантеми. — Актинии, вид мекотели без черупка.
Морска котка. — Отровна хрущялна риба.
Морски възел. — Мярка за дължина, с която се определя скоростта на кораб (1852 м).
Морско равнище. — Изходна точка за измерване на височина.

морула

мед. Първи стадий в развитието на оплоденото яйце, когато зародишът представлява купчинка от клетки — бластомери.

моруна

мн. мору̀ни, ж. Голяма хрущялна риба, от която се добива черен хайвер.
прил. морунов, мору̀нова, мору̀ново, мн. мору̀нови.

морунов

вж. моруна

морфема

мн. морфѐми, ж. Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.).
прил. морфемен, морфѐмна, морфѐмно, мн. морфѐмни. Морфемен анализ. Морфемен състав на думата.

морфемен

вж. морфема

морфин

м., само ед. Болкоуспокояващо наркотично вещество, извличано от сока на мака.

морфинизъм

м., само ед. Болестно пристрастяване към морфина като наркотик.

морфинист

мн. морфинѝсти, м. Лице, което страда от морфинизъм.

морфолог

мн. морфоло̀зи, м. Специалист по морфология.

морфологичен

вж. морфология

морфология

ж., само ед. Спец.
1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения.
2. Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в един език. Българска морфология.
3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека.
прил. морфологичен, морфологѝчна, морфологѝчно, мн. морфологѝчни.

моря

морѝш, мин. св. морѝх, мин. прич. морѝл, несв.; Кого, какво.
1. Причинявам умора.
2. Причинявам мор, смърт.
3. Предизвиквам мъка, страдания.
моря се. 1. — Изпитвам умора.
2. Изпитвам мъка, страдания.

моряк

мн. моря̀ци, м. Лице, което служи във флота или на кораб.
същ. умал. моряче, мн. моря̀чета, ср.
прил. моряшки, моря̀шка, моря̀шко, мн. моря̀шки.
Моряшка яка. — Яка на дреха, която е синьо-бяла и има особена кройка.

моряче

вж. моряк

моряшки

вж. моряк

мост

мо̀стът, мо̀ста, мн. мо̀стове, (два) мо̀ста, м.
1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Дълъг мост.
2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби.
3. В спорта — положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата.
4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата. Преден мост.
5. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове. Мост София-Ню Йорк.
6. Прен. Нещо, което служи за връзка, за контакт.
същ. умал. мостче, мн. мо̀стчета, ср. (в 1 знач.).
Събарям всички мостове. — Прекъсвам всички възможности за връзки с другите.
Хвърлям мост. — Установявам връзка с нещо или някого.

мостик

мн. мо̀стици, (два) мо̀стика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик.

мостра

мн. мо̀стри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец.
прил. мострен, мо̀стрена, мо̀стрено, мн. мо̀стрени.
Мострен панаир. — Панаир, по време на който се излагат мостри и се сключват сделки.

мострен

вж. мостра

мостче

вж. мост

мотам

мо̀таш, несв. Мотая.

мотамо

буквално, дума по дума

мотая

мота̀еш, мин. св. мота̀х, мин. прич. мота̀л, несв.
1. Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др.
2. Какво. Бавя, разтакавам, размайвам.
3. Разг. Кого. Лъжа, разигравам.
мотая се. 1.Разг. Движа се насам-натам; мая се, бавя се.
2. Преча на движенията на някого.
Мотае ми се в главата. — Зная нещо, но в момента не мога да си го спомня.
Мотая се в краката (на някого). — Преча на някого, навъртам се без работа.

мотел

мн. мотѐли, (два) мотѐла, м. Хотел, разположен край автомобилен път, с осигурено място за паркиране.

мотив

мн. мотѝви, (два) мотѝва, м.
1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство.
2. Доказателство, довод в полза на нещо.
3. Тема, предмет, който е причина за възникване на художествена творба. Мотивът за вградената невеста.
4. Мелодия, напев. Народен мотив в естрадна песен.
5. Фигура или образ, които се пресъздават.

мотивирам

мотивѝраш, несв. и св.; Какво. Привеждам доводи за обосноваване на постъпка, решение и др.; подкрепям с доказателства. Мотивирам избора си.

мотивировка

мн. мотивиро̀вки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.

мотика

мн. мотѝки, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка.

мотировка

, мн. мотивировки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.

мото

ср., само ед.
1. Цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част от книга и е във връзка със съдържанието.
2. Наслов, под който се провежда някакъв форум; девиз.

мото-

Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мотокрос, моторолер, мотоспорт.

мотовила

мн. мотовѝли, ж. Дълга около метър дървена пръчка, която е с чатал в единия край и с равна дъска в другия, използвана за намотаване и опъване на прежда.
същ. умал. мотовилка, мн. мотовѝлки, ж.

мотовили

само мн. Разг. Ирон. Дълги крака.

мотовилка

вж. мотовила

мотокар

мн. мотока̀ри, (два) мотока̀ра, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния.
прил. мотока̀рен, мотока̀рна, мотока̀рно, мн. мотока̀рни.

мотокарист

мн. мотокарѝсти, м. Лице, което управлява мотокар.

мотокрос

мн. мотокро̀сове, (два) мотокро̀са, м. Спортно състезание с мотоциклети.

мотолевя

мотолѐвиш, мин. св. мотолѐвих и мотолевѝх, мин. прич. мотолѐвил и мотолевѝл, несв. Разг. Говоря неясно, неразбрано, несигурно, неопределено.

мотопед

мн. мотопѐди, (два) мотопѐда, м. Велосипед с масивна конструкция и бензинов двигател, задвижван с помощта на педали.

мотописта

мн. мотопѝсти, ж. Писта за състезания с мотоциклети.

мотор

мн. мото̀ри, (два) мото̀ра, м.
1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател.
2. Разг. Мотоциклет.
същ. умал. моторче, мн. мото̀рчета, ср.
прил. моторен, мото̀рна, мото̀рно, мн. мото̀рни. Моторна лодка. Моторен рефлекс.

моторен

вж. мотор

моторетка

мн. моторѐтки, ж. Малък мотоциклет.

моторизация

мн. моториза̀ции, ж. Остар. Снабдяване с мотори и автотранспорт. Моторизация на селското стопанство.

моторизирам

моторизѝраш, несв.; Какво. Правя моторизация; снабдявам с мотори и автотранспорт. Моторизирам армията.
моторизирам се.Разг. Ирон. Снабдявам се с кола, купувам си кола.

моторист

мн. моторѝсти, м.
1. Лице, което е специалист по мотори.
2. Мотоциклетист.

мотористка

мн. моторѝстки, ж. Жена моторист.

моторница

мн. мото̀рници, ж. Лодка, която е снабдена с мотор; моторна лодка.

моторолер

мн. моторо̀лери, (два) моторо̀лера, м. Вид мотоциклет, който има колела с по-малък диаметър и двигател, разположен под седалката или зад нея.

моторче

вж. мотор

мотоциклет

мн. мотоциклѐти, (два) мотоциклѐта, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалката. Мотоциклет с кош.
прил. мотоциклетен, мотоциклѐтна, мотоциклѐтно, мн. мотоциклѐтни. Мотоциклетно състезание.

мотоциклетен

вж. мотоциклет

мотоциклетизъм

м., само ед. Мотоциклетно дело, мотоциклетен спорт.

мотоциклетист

мн. мотоциклетѝсти, м. Лице, което управлява мотоциклет.

мотоциклетистка

мн. мотоциклетѝстки, ж. Жена мотоциклетист.

моточаст

моточастта̀, мн. моточа̀сти, ж.
1. Резервна част за мотоциклет. Магазин за моточасти.
2. Моторизирано войсково подразделение. Моточастите се придвижваха напред.

мотриса

мн. мотрѝси, ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен).

мохамеданин

мн. мохамеда̀ни, м. Последовател на мохамеданството.
прил. мохамедански, мохамеда̀нска, мохамеда̀нско, мн. мохамеда̀нски.

мохамеданка

мн. мохамеда̀нки, ж. Жена мохамеданин.

мохамедански

вж. мохамеданин

мохамеданство

ср., само ед. Религиозно учение, основано от Мохамед; мюсюлманство, ислям.

мохер

м., само ед.
1. Вълна от ангорска коза. Блуза от мохер.
2. Плат от такава вълна.
прил. мохерен, мо̀херна, мо̀херно, мн. мо̀херни. Мохерна прежда.

мохерен

вж. мохер

мохикан

мн. мохика̀ни, м.
1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало.
2. Прен. Последен представител или защитник на нещо.

мочур

мн. мочу̀ри, (два) мочу̀ра, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище.

мочурище

мн. мочу̀рища, ср. Мочурливо място.

мочурлив

мочурлѝва, мочурлѝво, мн. мочурлѝви, прил. Влажен, блатист, пропит с вода. Мочурлива ливада.
същ. мочурливост, мочурливостта̀ ж.

мочурливост

вж. мочурлив

мошеник

мн. мошѐници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник.
прил. мошенически, мошѐническа, мошѐническо, мн. мошѐнически.

мошенически

вж. мошеник

мошеничествам

мошѐничестваш, несв. Върша мошеничества.

мошеничество

мн. мошѐничества, ср. Лъжа, измамни действия с користни цели; измамничество.

мошеничествувам

мошѐничествуваш, несв. Мошеничествам.

мощ

мощта̀, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ.

мощен

мо̀щна, мо̀щно, мн. мо̀щни, прил.
1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас.
2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил.

мощи

само мн. Изсъхнали останки от светци, считани за чудотворни.
Живи мощи. — Много слаб човек.

мощност

мощността̀, мн. мо̀щности, ж.
1. Само ед. Качество на мощен.
2. Само ед. Величина, която определя количеството енергия, достигано от автомобилите. Мощността на автомобила е 150 конски сили.
3. Само мн. Производствени обекти. Ще бъдат пуснати в действие нови мощности.

мра

мреш, мн. св. мрях, мин. прич. мрял, несв.
1. Преставам да живея, умирам. Животните мрат от студ.
2. Живея в големи лишения и страдания.
3. Разг. За какво/за кого. Силно желая да получа нещо, да имам нещо. Мра за такава музика. Мре за нея.

мравешки

мра̀вешка, мра̀вешко, мн. мра̀вешки, прил. Който е присъщ на мравка.

мрави

мра̀вя, мра̀ве, мн. мра̀ви, прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца.

мравка

мн. мра̀вки, ж. Малко ципокрило насекомо, което живее в големи общества, обикновено в земята.
На мравката път правя. — Много съм кротък, добродушен, отстъпчив.
Мравки лазят по гърба ми. — Усещам тръпки от студ или страх.

мравояд

мн. мравоя̀ди, (два) мравоя̀да, м. Беззъбо млекопитаещо с дълга муцуна, подобна на хобот, което живее в тропическите части на Америка и се храни предимно с мравки.

мравуняк

мн. мраву̀няци, (два) мраву̀няка, м.
1. Сложноустроено жилище на мравки.
2. Всички мравки, които живеят в едно жилище.
3. Прен. Струпване на много живи същества на едно място; гъмжило. Човешки мравуняк.

мравчен

мра̀вчена, мра̀вчено, мн. мра̀вчени, прил.
Мравчена киселина. — Органическа киселина, образувана в жлезите на някои мравки.

мравчи

мра̀вча, мра̀вче и мра̀вчо, мн. мра̀вчи, прил. Мрави. Мравчи яйца.

мраз

мра̀зът, мра̀за, мн. мразовѐ, м. Силен студ. Мраз скова земята.
прил. мразен, мра̀зна, мра̀зно, мн. мра̀зни. Мразни тръпки.

мразен

вж. мраз

мразовина

ж., само ед. Разг. Студено време.

мразовит

мразовѝта, мразовѝто, мн. мразовѝти, прил.
1. Много студен, изпълнен с мраз. Мразовити нощи.
2. Който носи, докарва мраз. Мразовит вятър.
същ. мразовитост, мразовитостта̀, ж.

мразовитост

вж. мразовит

мразоустойчив

мразоустойчѝва, мразоустойчѝво, мн. мразоустойчѝви, прил. Който издържа на голям студ; студоустойчив.
същ. мразоустойчивост, мразоустойчивостта̀, ж.

мразоустойчивост

вж. мразоустойчив

мразя

мра̀зиш, мин. св. мра̀зих и мразѝх, мин. прич. мра̀зил и мразѝл, несв.; Кого, какво. Не обичам, ненавиждам, изпитвам враждебни чувства. Мразя враговете си. Мразя кашкавал.

мрак

мра̀кът, мра̀ка, само ед., м. Отсъствие на светлина; тъмнина. Нощен мрак.

мракобесие

ср., само ед. Дейност и възгледи срещу просветата.

мракобесник

мн. мракобѐсници, м. Противник на прогреса и просветата.

мракобесничество

ср., само ед. Действие или проява на мракобесник.

мрамор

мн. мра̀мори, м.
1. Само ед. Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството.
2. Предмет, изработен от този камък.
3. Прен. Безмилостен, студен човек.

мраморен

мра̀морна, мра̀морно, мн. мра̀морни, прил.
1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя.
2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк.
Мраморни рамене. — Заоблени, бели и гладки рамене.

мрача

мрачѝш, мин. св. мрачѝх, мин. прич. мрачѝл, несв.; Кого, какво. Остар.
1. Правя тъмен, мрачен.
2. Прен. Наскърбявам, натъжавам.

мрачен

мра̀чна, мра̀чно, мн. мра̀чни, прил.
1. Тъмен, потънал в мрак. Мрачна стая.
2. Неразбираем, неясен; тежък, безпросветен. Мрачна епоха.
3. Прен. Нерадостен, скръбен, тъжен, печален. Мрачна физиономия. Мрачни предчувствия.
същ. мрачност, мрачността̀, ж.

мрачина

ж., само ед. Диал. Тъмнина, мрак.

мрачност

вж. мрачен

мрежа

мн. мрѐжи, ж.
1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори.
2. Изработено от такава тъкан приспособление, опънато на обръчи, за ловене на риба.
3. Торба, чанта от подобна тъкан за пазаруване.
4. Приспособление за ограда, изработено от преплетена тел.
5. Прен. Система от обекти, обединени от еднаква дейност или предназначение. Железопътна мрежа. Водопроводна мрежа. Търговска мрежа.
Плета си мрежата. — Върша нещо тайно с користни цели.
Оплитам в мрежите си. — С хитрост въвличам някого в непочтени дела.



мрѐжиш, мин. св. мрѐжих и мрежѝх, мин. прич. мрѐжил и мрежѝл, несв.; Какво. Преплитам нишки под формата на мрежа; замрежвам.

мрежест

мрѐжеста, мрѐжесто, мн. мрѐжести, прил. Който наподобява мрежа. Мрежести чорапи.

мрежовиден

мрежовѝдна, мрежовѝдно, мн. мрежовѝдни, прил. Който е с кръстосани нишки или жилки, приличащи на мрежа. Мрежовидни линии на ръката.

мрежокрил

мрежокрѝла, мрежокрѝло, мн. мрежокрѝли, прил. Който е с крила, чиято структура наподобява мрежа. Мрежокрило водно конче.

мръвка

мн. мръ̀вки, ж. Диал. Парче месо, къс месо. Тлъста мръвка.

мръдвам

мръ̀дваш, несв. и мръдна, св.
1. Какво, с какво. Мърдам поединично, поотделно, еднократно. Мръдвам с очи. Мръдвам ръката си.
2. Отбивам се за малко някъде или при някого. Ще мръдна за малко до магазина.
3. Какво. Отмествам.
Не си мръдвам и пръста. — Не правя и най-малко усилие в полза на някого.
Мръднал съм (с ума си). — Побърквам се, обезумявам.

мръдна

мръ̀днеш, мин. св. мръ̀днах, мин. прич. мръ̀днал, св.вж. мръдвам.

мръзна

мръ̀знеш, мин. св. мръ̀знах, мин. прич. мръ̀знал, несв.
1. Стоя на студено, изпитвам силен студ. Мръзна на автобусната спирка.
2. Диал. Превръщам се в лед, замръзвам. От силния студ реката мръзне всяка зима.

мръква

несв. и мръкне, св.; безл. Пада мрак, става тъмно, започва нощта. През зимата мръква рано.
мръква се/мръкне се. — Мръква.

мръкне

мин. св. мръ̀кна, мин. прич. мръ̀кнало, св.вж. мръква.

мрънкам

мръ̀нкаш, несв.
1. Говоря или чета неясно, неразбрано; мотолевя.
2. Хленча продължително пред някого за нещо. Цял ден само мрънкаш!

мръсен

мръ̀сна, мръ̀сно, мн. мръ̀сни, прил.
1. По който има нечистотии; изцапан, окалян, кирлив. Мръсна рокля.
2. Прен. Неприличен, долен, низък, нечестен. Мръсна работа. Мръсни думи.

мръсник

мн. мръснѝци, м.
1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи.
2. Нечист човек.

мръсница

мн. мръснѝци, ж. Жена мръсник.

мръсотия

мн. мръсотѝи, ж.
1. Само ед. Нечистота. В къщата имаше много мръсотия.
2. Прен. Нечестна, подла, низка постъпка. Цяла година той ми прави мръсотии.

мръщя

мръ̀щиш, мин. св. мръ̀щих и мръщѝх, мин. прич. мръ̀щил и мръщѝл, несв.; Какво. Събирам вежди или бърча чело в израз на недоволство, яд, неодобрение. Мръщя лице от болка.

мръщя се

мръ̀щиш се, мин. св. мръ̀щих се и мръщѝх се, мин. прич. мръ̀щил се и мръщѝл се, несв.
1. Чрез гримаса изразявам недоволство, яд, неодобрение. Мръщя се от погнуса.
2. За времето — готви се да вали, заоблачава се. Времето се мръщи и сигурно ще завали.

мряна

мн. мрѐни, ж. Вид сладководна риба със заострена глава.

му

вж. той.



вж. негов.



част. Употребява се при глаголи и имена за усилване на неодобрение, пренебрежение, заплаха или радост. Без да му мисли много. Пустият му човек.

муден

му̀дна, му̀дно, мн. му̀дни, прил. Който работи бавно или се движи полека; бавен, тежък.
същ. мудност, мудността̀, ж.

мудност

вж. муден

мудра

В будизма — канонични жестове, специални положения на ръцете и пръстите, използвани при различни ритуали и упражнения в будистката практика, индийската йога, танци, медитация и др.

муезин

мн. муезѝни, м. Мохамедански служител, който призовава от минарето за молитва.

муза

мн. му̀зи, ж.
1. Една от деветте богини, покровителстващи според древногръцката митология науките и изкуствата.
2. Прен. Вдъхновителка за творчество; източник на вдъхновение.

музеен

музѐйна, музѐйно, мн. музѐйни, прил. Който принадлежи на музей или е предназначен за него. Музейно копие на картина. Музеен експонат.

музей

музѐят, музѐя, мн. музѐи, (два) музѐя, м. Учреждение, което събира, пази и показва различни предмети с историческа ценност, и сграда на това учреждение. Етнографски музей. Къща музей.

музика

мн. му̀зики, ж.
1. Само ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете.
2. Само ед. Жанр, произведение на това изкуство. Естрадна музика.
3. Само ед. Изпълнение на такова произведение. Слушам музика.
4. Прен. Мелодика, съзвучие, хармония. Искам да чуя музиката на гласа ти.
5. Разг. Духов оркестър. Музиката засвири хоро.

музикален

музика̀лна, музика̀лно, мн. музика̀лни, прил.
1. Който е свързан с музиката, който се отнася към нея.
2. Който разбира от музика; надарен със способност да създава, изпълнява и възприема музика. Музикално дете.
3. Мелодичен, приятен за слушане. Музикален глас.
същ. музикалност, музикалността̀, ж. (във 2 знач.).

музикалност

вж. музикален

музикант

мн. музика̀нти, м. Човек, който е специалист по музика или свири на инструмент.
прил. музикантски, музика̀нтска, музика̀нтско, мн. музика̀нтски.

музикантка

мн. музика̀нтки, ж. Жена музикант.

музикантски

вж. музикант

музикознание

ср., само ед. Дял от изкуствознанието, който изучава историята и теорията на музиката. Българско музикознание.

музиколог

мн. музиколо̀зи, м. Специалист по музикална теория.

музиколожка

мн. музиколо̀жки, ж. Жена музиколог.

музицирам

музицѝраш, несв. и св. Занимавам се с музика, създавам музика, упражнявам се в музика.

мукава

мн. мукавѝ, ж. Дебела хартия, картон.
прил. мукавен, мукавѐна, мукавѐно, мн. мукавѐни. Мукавена кутия.

мукавен

вж. мукава

муковисцидоза

мед. Наследствено заболяване засягащо жлезите с външна секреция (екзокрините жлези) в белия дроб, черния дроб, панкреаса, червата и др. , и се характеризира с отделянето и натрупването на абнормно гъст секрет в тези органи.

мукоза

мед. Лигавица, слузна обвивка — вътрешната обвивка на кухи органи от респираторния тракт, гастроинтестиналния тракт, урогениталния тракт. Състои се от: lamina epithelialis (епител), lamina propria (състои се от колагенни и еластични влакна, лимфоцити, жлежи, кръвоносни съдове) и muscularis mucose (състои се от гладкомускулни влакна).

мукозен

мед. Слузест, лигавичен, отнасящ се до лигавица.

мукоиден

мед. Слузоподобен, подобен на слуз.

мукоцеле

мед. Слузна киста, събиране на слуз в кухина.

мулат

мн. мула̀ти, м. Човек, роден от брак между бял и негър.
прил. мулатски, мула̀тска, мула̀тско, мн. мула̀тски.

мулатка

мн. мула̀тки, ж. Жена мулат.

мулатски

вж. мулат

муле

мн. му̀лета, ср. Домашно животно, родено от кръстоска между магарица и кон.
прил. мулешки, му̀лешка, му̀лешко, мн. му̀лешки.

мулетар

мулета̀рят, мулета̀ря, мн. мулета̀ри, м. Човек, който кара муле.
прил. мулетарски, мулета̀рска, мулета̀рско, мн. мулета̀рски.

мулетарка

мн. мулета̀рки, ж. Жена мулетар.

мулетарски

вж. мулетар

мулешки

вж. муле

мулине

ср., само ед. Вид цветни конци за бродиране.

мулти

- Първа съставна част на сложни думи в значение много: мултивибратор, мултимилионер, мултипликатор, мултифункционален, мултициклон.

мултивибратор

мн. му̀лтивибра̀тори, (два) му̀лтивибра̀тора, м. Лампов генератор за възбуждане на трептения.

мултимилионер

мн. му̀лтимилионѐри, м. Човек, който притежава състояние, оценявано на много милиони парични единици.

мултинационален

мултинациона̀лна, мултинациона̀лно, мн. мултинациона̀лни, прил. Многонационален. Мултинационална компания.

мултиплексор

Комбинационна логическа схема с два вида входове и един изход, който осигурява свързване на няколко източника на сигнал към един приемник.
Сигналите от източниците се подават на входовете. Разрешава се този вход, за който се формира активен сигнал от изхода на дешифратора.
вж. комбинационна логическа схема

мултипликатор

мн. мултиплика̀тори, (два) мултиплика̀тора, м.
1. Фотоапарат с много обективи, който прави едновременно няколко снимки на един и същ предмет.
2. Прибор за размножаване на няколко копия от един оригинал.
3. Художник, който е специалист по мултипликация.

мултипликационен

вж. мултипликация

мултипликация

мн. мултиплика̀ции, ж.
1. Размножаване чрез мултипликатор.
2. Киноснимки на кукли или рисунки, изобразяващи моменти от движение, които се съединяват във филм.
прил. мултипликационен, мултипликацио̀нна, мултипликацио̀нно, мн. мултипликацио̀нни. Мултипликационен филм.

мумио

ср., само ед. Смолоподобен продукт от естествен произход, който се среща в планините, скалите и се употребява още от древността с лечебни цели.

мумифицирам

мумифицѝраш, несв. и св. Превръщам в мумия.

мумия

мн. му̀мии, ж.
1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия.
2. Прен. Много слаб и сух човек с неподвижно, безизразно лице.
Като мумия. 1. — (мълча) Стоя, без да говоря, гледам безмълвно.
2. (стоя) Неподвижно и безмълвно.

мундир

мн. мундѝри, (два) мундѝра, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир.

мундщук

мн. мундщу̀ци, (два) мундщу̀ка, м.
1. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в устата.
2. Част от цигара или цигаре, която се поставя в устата при пушене.
3. Част от юзда, която се поставя при впрягане в устата на животното.

муни

рел. В индуизма и будизма — отшелник аскет, учен и благочестив човек.

мунист

рел. Последователи на религиозно движение, известно като „Обединителна цълква“ или „Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство“ и създадено през 1954 г. в Корея от Сън Мйънг Мун, който твърди, че възнеслият се Исус му е възложил да довърши прекъсната си работа и да установи божествено владение на Земята чрез възстановяване на семейството, като подчертава необходимостта от колективната и религиозна дисциплина и безрезервните занимания с образователна, мисионерска, хуманитарна и др. дейност.

муниционен

вж. муниция

муниция

мн. мунѝции, ж. Обикн. мн. Боеприпаси и военно снаряжение.
прил. муниционен, муницио̀нна, муницио̀нно, мн. муницио̀нни. Муниционен склад.

мура

мн. му̀ри, ж. Вид иглолистно дърво, подобно на бор.

мурафет

мн. мурафѐти, (два) мурафѐта, м. Разг. Обикн. ирон. Умение, майсторство, сръчност.

мургав

му̀ргава, му̀ргаво, мн. му̀ргави, прил. Който има тъмна, матова кожа; смугъл. Мургав човек.
същ. мургавина, ж.

мургавина

вж. мургав

мус

му̀сът, му̀са, само ед., м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус.

мусака

мн. мусакѝ, ж. Вид ястие от мляно месо и картофи, сини домати или ориз със заливка от яйца и мляко.

муселин

м., само ед. Вид тънка, полупрозрачна материя от коприна, вълна или памук.
прил. муселинов, муселѝнова, муселѝново, мн. муселѝнови. Муселинова рокля.

муселинов

вж. муселин

муска

мн. мускѝ, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.

мускал

мн. муска̀ли, (два) муска̀ла, м.
1. Малка стъклена опаковка за розово масло.
2. Същата опаковка заедно с налятото розово масло.

мускат

м., само ед.
1. Вечнозелено тропическо дърво с месест плод.
2. Ароматно семе от плодовете на това дърво; индийски орех.
3. Сорт грозде.
прил. мускатов, муска̀това, муска̀тово, мн. муска̀тови. Мускатов плод. Мускатова ракия.

мускатов

вж. мускат

мускет

мн. мускѐти, (два) мускѐта, м. Вид голяма тежка пушка.

мускетар

мускета̀рят, мускета̀ря, мн. мускета̀ри, м. Истор.
1. Средновековен войник, въоръжен с мускет.
2. Френски войник от дворянски произход, който служи в кралската гвардия. Тримата мускетари.
прил. мускетарски, мускета̀рска, мускета̀рско, мн. мускета̀рски.

мускетарски

вж. мускетар

мускул

мн. му̀скули, (два) му̀скула, м. Месеста тъкан от тялото на човека и животните, която задвижва отделни органи и части чрез свиване и разпускане. Здрави мускули.
прил. мускулен, му̀скулна, му̀скулно, мн. му̀скулни. Мускулно усилие.
Сърдечен мускул. — Сърце.

мускулатура

мн. мускулату̀ри, ж. Съвкупността от всички мускули. Добре развита мускулатура.

мускулен

вж. мускул

мускулест

му̀скулеста, му̀скулесто, мн. му̀скулести, прил. Който има добре развити мускули; як. Мускулесто тяло.

мускус

м., само ед. Силно ароматно вещество, извличано от жлезите на някои животни или от някои растения.
прил. мускусен, му̀скусна, му̀скусно, мн. му̀скусни. Мускусен парфюм.

мускусен

вж. мускус

мусон

мн. мусо̀ни, (два) мусо̀на, м. Тропически вятър, който през зимата духа от сушата към морето, а през лятото — от морето към сушата.

мустак

мн. муста̀ци, (два) муста̀ка, м.
1. Дълги косми над горната устна при мъжете и при някои животни. Дълги мустаци. Котешки мустаци.
2. Пипало около устата на водни животни (рак, риба).
На мустаците си (приказвам, говоря). — Тихо, неразбрано.
Под мустак (усмихвам се). — Скрито, хитро, дяволито.
Суча мустак. — Изразявам задоволство или недоволство.

мустакат

мустака̀та, мустака̀то, мн. мустака̀ти, прил.
1. Който има мустаци. Мустакат мъж. Мустакат сом.
2. Прен. Разг. Възрастен, голям. Имам мустакат син.

мустанг

мн. муста̀нги, (два) муста̀нга, м. Дребен издръжлив див кон в прериите.

мустачки

само мн.
1. Умалително от мустаци.
2. Тънки израстъци при растенията за залавяне. Мустачките на лозата се бяха увили о телта.

муся се

му̀сиш се, мин. св. му̀сих се и мусѝх се, мин. прич. му̀сил се и мусѝл се, несв.
1. Въся се, мръщя се в израз на недоволство; сърдя се
2. За време — смрачава се, заоблачава се.

мутант

мн. мута̀нти, (два) мута̀нта, м. Организъм, претърпял мутация.

мутационен

вж. мутация

мутация

мн. мута̀ции, ж.
1. Промяна, изменение.
2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите поколения.
3. Промяна в гласа на юношите през пубертета.
прил. мутационен, мутацио̀нна, мутацио̀нно, мн. мутацио̀нни. Мутационна теория.

мутвак

мн. мутва̀ци, (два) мутва̀ка, м. Диал. Кухня в селска къща, където се готви върху огнище.

мутизъм

мед. Неспособност или нежелание за говорене. Различават се елективен мутизъм, акинетичен мутизъм и др.

мутирам

мутѝраш, несв. и св.
1. Подлагам се на мутация, търпя мутация.
2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета.

мутолевя

мутолѐвиш, мин. св. мутолѐвих и мутолевѝх, мин. прич. мутолѐвил и мутолевѝл, несв. Мотолевя.

мутра

мн. му̀три, ж. Пренебр.
1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук.
2. Гримаса, мимика. Кисела мутра.
Натривам мутрата (на някого). — Карам се много, наругавам.
Смазвам мутрата (на някого). — Бия жестоко, унищожавам някого.

муу

междум. За подражаване на звук, издаван от крава/говедо.

муфа

мн. му̀фи, ж. Приспособление за съединяване на цилиндрични части — тръби, валове и др.

муфт

нареч. Разг. Даром, безплатно.

муфта

ж., само ед. Разг.
1. Като нареч. Муфт.
2. Нещо, получено даром, безплатно.

муфтаджия

мн. му̀фтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта.
прил. му̀фтаджийски, му̀фтаджийска, му̀фтаджийско, мн. му̀фтаджийски.

муфтя

му̀фтиш, мин. св. му̀фтих и муфтѝх, мин. прич. му̀фтил и муфтѝл, несв.; Какво. Разг. Спечелвам, придобивам от муфта; прося. Муфтя цигари.

муха

мн. мухѝ, ж.
1. Общо название на двукрили насекоми. Конска муха.
2. Прен. Състезател в най-лека категория.
същ. умал. мушица, мн. мушѝци, ж. (в 1 знач.).
Имам мухи в главата. — Глупав съм, лекомислен съм.
Лапам мухите. — Бездействам, не върша нищо.
Правя от мухата слон. — Преувеличавам силно.
Пускам мухата (на някого). — Внушавам, втълпявам нещо; подстрекавам някого.
Като конска муха. — Много нахален, досаден.

мухла

мн. му̀хли, ж. Пренебр. Жена мухльо.

мухльо

мн. му̀хльовци, м. Пренебр. Твърде глупав, невзрачен, наивен човек.

мухлясам

мухля̀саш, св.вж. мухлясвам.

мухлясвам

мухля̀сваш, несв. и мухлясам, св. Покривам се с мухъл, плесенясвам. Килимът мухляса от влага.

мухоловка

мн. мухоло̀вки, ж.
1. Приспособление за ловене на мухи.
2. Птица от семейство врабчови, която лови мухи.

мухоморка

мн. мухомо̀рки, ж. Вид отровна гъба с различно оцветяване. Бяла мухоморка.

мухъл

м., само ед.
1. Зеленикаво покритие, което се появява на влажни листа; плесен, вид гъбички.
2. Прен. Нещо застояло, старо.

муцуна

мн. муцу̀ни, ж.
1. Уста и челюсти при животните. Кучешка муцуна.
2. Прен. Лице, мутра. Направих заешка муцуна.
същ. умал. муцунка, мн. муцу̀нки, ж.

муцунест

муцу̀неста, муцу̀несто, мн. муцу̀нести, прил. Който има голяма муцуна.

муцунка

вж. муцуна

муча

мучѝш, мин. св. муча̀х, мин. прич. муча̀л, несв.
1. За животно (крава, вол) — издавам продължителен специфичен звук. Телето мучи на двора.
2. Прен. Пренебр. Издавам неясни, нечленоразделни звуци.

муша

му̀шиш, несв. св. му̀ших и мушѝх, мин. прич. му̀шил и мушѝл, несв.
1. Кого, с Какво. Бода, ръгам с нещо остро.
2. Какво. Пъхам, вкарвам.
муша се. — Завирам се някъде, крия се, пъхам се. Овцете се мушеха из трънаците.

мушама

мн. мушамѝ, ж.
1. Материя, покрита с непромокаемо вещество.
2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран.
3. Покривка за маса от такава материя.
същ. умал. мушамичка, мн. мушамѝчки, ж.
прил. мушамен, мушамѐна, мушамѐно, мн. мушамѐни (в 1 знач.). Мушамена торба.

мушамен

вж. мушама

мушамичка

вж. мушама

мушвам

му̀шваш, несв. и мушна, св. Муша поединично, еднократно.

мушика

ж., само ед. Диал.
1. Червей дървояд.
2. Мека сърцевина на дърво.

мушитрън

мн. мушѝтръни, (два) мушѝтръна, м. Вид птица — орехче.

мушица

вж. муха

мушка

мн. му̀шки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване.
Вземам на мушка. 1. — Прицелвам се в някого, за да го убия.
2. Преследвам, тормозя някого.
Пада ми на мушката. — Имам възможност да унищожа някого или да си отмъстя.

мушкам

му̀шкаш, несв.
1. Кого, какво. Бода с нещо остро.
2. Какво. Вкарвам, въвирам. Мушкам дрехите в куфара.
мушкам се. — Провирам се между хора или предмети, въвирам се във всякаква работа. Тя се мушка навсякъде.

мушканица

мн. му̀шканици, ж. Разг. Блъскане, мушкане.

мушкато

мн. мушка̀та, ср. Саксийно цвете със силна миризма, подобно на здравец.

мушморок

мн. мушморо̀ци, (два) мушморо̀ка, м.
1. Скрит, потаен, дребен човек.
2. Привидно скромен пробивен човек, който се завира навсякъде.

мушмула

мн. му̀шмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат.

мушна

му̀шнеш, мин. св. му̀шнах, мин. прич. му̀шнал, св.вж. мушвам.

мущерии

вж. мющерии

мъгла

мн. мъглѝ, ж.
1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли.
2. Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяснота.
Вятър и мъгла. — Празна работа.

мъглив

мъглѝва, мъглѝво, мн. мъглѝви, прил.
1. Който е съпроводен от мъгла. Мъгливи есенни дни.
2. Неясен, неразбран. Мъгливи понятия.
същ. мъгливост, мъгливостта̀, ж.

мъгливост

вж. мъглив

мъгляв

мъгля̀ва, мъгля̀во, мн. мъгля̀ви, прил.
1. Мъглив (във 2 знач.).
2. Неразбираем, неразгадаем, загадъчен. Мъглява мисъл.
същ. мъглявост, мъглявостта̀, ж.

мъглявина

мн. мъглявинѝ, ж.
1. Мъгла, мъглявост.
2. Спец. В астрономията — гъсто струпване от звезди. Мъглявината “Андромеда”.

мъглявост

вж. мъгляв

мъдница

мед. вж. скротум

мъдрец

мн. мъдрецѝ, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит.



мн. мъдрецѝ, (два) мъдрѐца, м. Най-краен кътник, който израства след всички други зъби и не се сменя.

мъдрея

мъдрѐеш, мин. св. мъдря̀х, мин. прич. мъдря̀л, несв. Ставам мъдър.

мъдрост

мъдростта̀, мн. мъ̀дрости, ж.
1. Само ед. Качество на мъдър.
2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие.
3. Мъдра мисъл, сентенция. Народни мъдрости.

мъдрувам

мъдру̀ваш, несв. Мисля задълбочено, умувам.

мъдря се

мъ̀дриш се, мин. св. мъ̀дрих се, мин. прич. мъ̀дрил се, несв. Стоя тихо, смирено, почтително. Мъдря се като млада булка.

мъдър

мъ̀дра, мъ̀дро, мн. мъ̀дри, прил.
1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек.
2. Който се основава на голям опит; добре премислен. Мъдра политика.

мъж

мъжъ̀т, мъжа̀, мн. мъжѐ, м.
1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже.
2. Човек от мъжки пол в зряла възраст.
3. Деец от някакво обществено поприще. Държавни мъже.
4. Прен. Силен, храбър, издръжлив човек. Бъди мъж и не плачи.
5. Съпруг. Мъжът ми е лекар.
Барабар Петко с мъжете.Ирон. За човек, който се опитва да извърши нещо, което не е по силата му.

мъжага

мн. мъжа̀ги, м. Силен, едър, снажен мъж.

мъжделея

мъжделѐеш, мин. св. мъжделя̀х, мин. прич. мъжделя̀л, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъжделееше свещ.

мъжделив

мъжделѝва, мъжделѝво, мн. мъжделѝви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление.

мъждея

мъждѐеш, мин. св. мъждя̀х, мин. прич. мъждя̀л, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището.

мъждив

мъждѝва, мъждѝво, мн. мъждѝви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък.

мъждрян

мн. мъждря̀ни, (два) мъждря̀на, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен.
прил. мъждря̀нов, мъждря̀нова, мъждря̀ново, мн. мъждря̀нови.

мъжествен

мъжѐствена, мъжѐствено, мн. мъжѐствени, прил. Който притежава или проявява мъжество. Мъжествена постъпка.
същ. мъжественост, мъжествеността̀, ж.

мъжественост

вж. мъжествен

мъжество

ср., само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението.

мъжец

мн. мъжцѝ, (два) мъжѐца, м. Заострен заден край на мекото небце.

мъжкар

мъжка̀рят, мъжка̀ря, мн. мъжка̀ри, м. Мъжко животно; самец.

мъжкарана

мн. мъжкара̀ни, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение.

мъжкарка

мн. мъжка̀рки, ж. Разг. Мъжкарана.

мъжки

мъ̀жка, мъ̀жко, мн. мъ̀жки, прил.
1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол.
2. Присъщ на мъж. Мъжка походка.
3. Предназначен за мъж. Мъжко облекло.
4. Силен, юначен, храбър. Мъжка постъпка.
Мъжка Гана/Драгана/Дана. — Груба, буйна жена; мъжкарана.
Мъжки ясен. — Бял ясен, мъждрян.
Мъжки кравай. — Вид обреден хляб с кръст в средата.
Мъжка рима.Спец. Ударението в римуваните думи пада върху последната сричка.

мъзга

ж., само ед.
1. Сок, който тече под кората на дърветата.
2. Прен. Млада, буйна кръв.

мък

междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание.
Ни хък, ни мък. — Нищо не казвам.

мъка

мн. мъ̀ки, ж.
1. Силна душевна или телесна болка; страдание.
2. Тегло, труден живот.
3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъстата гора.
4. Изтезание.
Мъка на словото. — За усилията, свързани с писателския труд.
С триста мъки. — Много трудно (постигам нещо).
Танталови мъки. — Тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.

мъкна

мъ̀кнеш, мин. св. мъ̀кнах, мин. прич. мъ̀кнал, несв.
1. Какво. Влача, тътря.
2. Нося с усилие. Мъкна куфара си.
3. Кого. Водя със себе си без нужда.
мъкна се. 1. — Движа се едвам, влача се.
2. Ходя някъде, без да съм желан.
Мъкна на гърба си. — Върша работата на друг, който е негоден.
Мъкна се в опашката. — Изоставам, не напредвам.

мълва

ж., само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва.

мълвя

мълвѝш, мин. св. мълвѝх, мин. прич. мълвѝл, несв.; Какво. Говоря, приказвам тихо.

мълком

нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред.

мълниеносен

мълниено̀сна, мълниено̀сно, мн. мълниено̀сни, прил.
1. Който носи мълнии.
2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар.

мълния

мн. мъ̀лнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна линия върху небосвода и силен гръм. Кълбовидна мълния.
Мятам мълнии. — Гледам свирепо, гневно.

мълча

мълчѝш, мин. св. мълча̀х, мин. прич. мълча̀л, несв.
1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. Мълчеше и не отговаряше на въпросите.
2. Не възразявам, когато ме укоряват.
3. За какво. Пазя тайна, не говоря за нещо. Да мълчиш за писмото.
4. Не отговарям на писмо.
същ. мълчание, ср.
Историята мълчи. — Нищо не се знае по даден въпрос.

мълчалив

мълчалѝва, мълчалѝво, мн. мълчалѝви, прил.
1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче.
2. Изразен или разбран без думи. Мълчаливо съгласие.
същ. мълчаливост, мълчаливостта̀, ж.

мълчаливост

вж. мълчалив

мълчание

вж. мълча

мълчешката

нареч. Мълчешком.

мълчешком

нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком.

мъмрене

мн. мъ̀мрения, ср.
1. Укор.
2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото.

мъмря

мъ̀мриш, мин. св. мъ̀мрих и мъмрѝх, мин. прич. мъ̀мрил и мъмрѝл, несв.
1. Остар. Бърборя, мърморя.
2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счупената ваза.

мъник

мн. мънѝци, (два) мънѝка, м.
1. Малко, дребно куче.
2. Прен. Дребен човек.

мънистен

вж. мънисто

мънисто

мн. мънѝста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит.
прил. мънистен, мънѝстена, мънѝстено, мн. мънѝстени. Мънистена огърлица.

мъниче

мн. мънѝчета, ср. Мъник.

мъничък

мъ̀ничка, мъ̀ничко, мн. мъ̀нички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе.

мънкам

мъ̀нкаш, несв.
1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал.
2. Говоря несигурно, несмело.

мърдам

мъ̀рдаш, несв.
1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай!
2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, когато дойдох.
3. Променям мястото си. Кучето не мърдаше от вратата.
4. Прен. Разг. Ходя по непочтен, крив път
мърдам се. — Движа се, шавам, мърдам (в 1 знач.).

мързел

м., само ед. Липса на желание за движение и работа; леност.

мързелив

мързелѝва, мързелѝво, мн. мързелѝви, прил.
1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена.
2. Който изразява мързел. Мързелива походка.

мързеливец

мн. мързелѝвци, м. Мързелив човек, лентяй.

мързеливка

мн. мързелѝвки, ж. Мързелива жена, лентяйка.

мързелувам

мързелу̀ваш, несв. Нищо не правя, бездействам, обхванат от мързел. Стига си мързелувал, ами се хващай за работа!

мързи ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя̀ ме, мин. прич. мързя̀ло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел. Мързи ме да гледам.

мъркам

мъ̀ркаш, несв.
1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка!
2. Прен. Издавам подобен звук от удоволствие, наслада. Мърка като котенце.
3. Прен. Полугласно изразявам недоволство. Не мъркай! Стига си мъркал!

мърла

мн. мъ̀рли, ж. Пренебр. Жена мърльо.

мърльо

мн. мъ̀рльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек.

мърляв

мъ̀рлява, мъ̀рляво, мн. мъ̀рляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета.

мърморко

мн. мърмо̀рковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори.

мърморя

мърмо̀риш, мин. св. мърмо̀рих и мърморѝх, мин. прич. мърмо̀рил и мърморѝл, несв.
1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. Какво мърмори тоя?
2. Досаждам с непрекъснато изразявано недоволство, неодобрение.
3. На кого. Карам се или съветвам, напътствам. Ще има да ми мърмори жена ми за тая покупка.

мърсотя

мърсо̀тиш, мин. св. мърсо̀тих, мин. прич. мърсо̀тил, несв. Цапам много, навсякъде; мърся.

мърсувам

мърсу̀ваш, несв.
1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи.
2. Крада.

мърся

мърсѝш, мин. св. мърсѝх, мин. прич. мърсѝл, несв.
1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам.
2. Прен. Кого, какво. Скверня, петня. Мърся с постъпките си целия свой род.
мърся се. 1. — Сам себе си мърся; цапам се. Непрекъснато се мърсиш!
2. Замесвам се в нечисти истории; петня името си. Не искам и аз да се мърся в тая история!

мъртвец

мн. мъртъвцѝ, м. Умрял човек, покойник.

мъртвешки

мъртвѐшка, мъртвѐшко, мн. мъртвѐшки, прил.
1. Присъщ на мъртвец. Мъртвешка студенина.
2. Напълно безжизнен, мъртъв.
Мъртвешка глава. — Голяма нощна пеперуда, върху чието тяло има изображение, наподобяващо череп.
Мъртвешки сън. — Много дълбок, непробуден сън.

мъртвило

ср., само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост.

мъртвопиян

мъ̀ртвопия̀на, мъ̀ртвопия̀но, мн. мъ̀ртвопия̀ни, прил. Пиян в голяма степен, до забрава. Върна се мъртвопиян.

мъртвороден

мъ̀ртвородѐна, мъ̀ртвородѐно, мн. мъ̀ртвородѐни, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете.

мъртъв

мъ̀ртва, мъ̀ртво, мн. мъ̀ртви, прил.
1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек.
2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртви улици.
Мъртъв час. — Следобедно време за почивка.
Мъртъв език. — Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим.
Мъртво вълнение. — Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие.
Мъртва тишина. — Пълна тишина.
Мъртъв сезон. — Период на застой, на спокойствие.
Мъртва коприва. — Вид растение.
Мъртва кост. — Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката.
Мъртва душа. 1. — Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес.
2. При избор — включване на имена на покойници заедно с живите.
Мъртва точка (стигам до). — Не бележа напредък, в застой съм.

мърцина

ж., само ед.
1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му.
2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина.

мърша

мн. мъ̀рши, ж.
1. Останки от умряло животно; леш.
2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група.
3. Вид растение с неприятна миризма.

мършав

мъ̀ршава, мъ̀ршаво, мн. мъ̀ршави, прил.
1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре.
2. Неплодороден, слаб. Мършава нива.
3. Прен. Без особена стойност.

мършавея

мършавѐеш, мин. св. мършавя̀х, мин. прич. мършавя̀л, несв. Ставам мършав, слабея.

мъст

мъстта̀, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. Жажда за мъст.



мъстта̀, само ед., ж. Непрекипяло сладко вино; шира.

мъстител

мъстѝтелят, мъстѝтеля, мн. мъстѝтели, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител.

мъстителен

мъстѝтелна, мъстѝтелно, мн. мъстѝтелни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен.

мъстителка

мн. мъстѝтелки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка.

мъстя

мъстѝш, мин. св. мъстѝх, мин. прич. мъстѝл, несв. Отмъщавам.



мъ̀стиш, мин. св. мъ̀стих, мин. прич. мъ̀стил, несв. Разг. Смачквам грозде за вино, превръщам го в сок.

мътен

мъ̀тна, мъ̀тно, мн. мъ̀тни, прил.
1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода.
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед.
3. За съзнание — помрачен, объркан. Мътна глава.
В мътна вода риба ловя. — Използвам неуредици за лична изгода.
Вземат ме мътните. — Побърквам се.
Мътна и кървава. — За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
Мътни времена. — Размирни времена.

мътеница

ж., само ед. Разг.
1. Остатък от обезмаслено мляко.
2. Напитка от кисело мляко с вода.
3. Мътна течност.

мътилка

мн. мътѝлки, ж.
1. Мътна течност.
2. Течност с примеси, които се утаяват на дъното на съда; утайка.
3. Прен. Нещо неясно, объркано.

мътило

мн. мътѝла, ср.
1. Място, където птиците мътят; полог.
2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило.

мътнея

мътнѐеш, мин. св. мътня̀х, мин. прич. мътня̀л, несв. Ставам мътен.

мътя

мъ̀тиш, мин. св. мъ̀тих и мътѝх, мин. прич. мъ̀тил и мътѝл, несв.; Какво.
1. Правя да стане мътен. Мътя виното.
2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълнувам. Мътя умовете на хората.
Мътя водата. 1.На кого. Създавам пречки, действам във вреда на някого.
2. Създавам бъркотия, размирици.



мъ̀тиш, мин. св. мъ̀тих и мътѝх, мин. прич. мъ̀тил и мътѝл, несв.
1. За птица — лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца.
2. Прен. Разг. Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен.
Мъти се нещо. — Нещо става, но не се знае какво.
Не мътя пилета (с някого). — Не живея добре с някого.

мъх

мъхъ̀т, мъха̀, мн. мъ̀хове, (два) мъ̀ха, м.
1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, дърветата.
2. Само ед. Тънки малки косъмчета. Детски мъх по бузите.
прил. мъхов, мъ̀хова, мъ̀хово, мн. мъ̀хови. Мъхови спори.

мъхнат

мъхна̀та, мъхна̀то, мн. мъхна̀ти, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат.

мъхов

вж. мъх

мъча

мъ̀чиш, мин. св. мъ̀чих и мъчѝх, мин. прич. мъ̀чил и мъчѝл, несв.
1. Кого, какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните.
2. Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения.
мъча се. 1. — Страдам, изпитвам мъка.
2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката.

мъчен

мъ̀чна, мъ̀чно, мн. мъ̀чни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача.

мъчение

мн. мъчѐния, ср.
1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения.
2. Мъка, тегло, страдание.

мъченик

мн. мъченѝци, м.
1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея.
2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения.
прил. мъченически, мъченѝческа, мъченѝческо, мн. мъченѝчески.

мъченица

мн. мъченѝци, ж. Жена мъченик.

мъченически

вж. мъченик

мъченичество

ср., само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество.

мъчилище

мн. мъчѝлища, ср. Разг. Място, където се извършват и изтърпяват мъчения.

мъчител

мъчѝтелят, мъчѝтеля, мн. мъчѝтели, м. Човек, който подлага на мъчения други; изтезател.
прил. мъчителски, мъчѝтелска, мъчѝтелско, мн. мъчѝтелски.

мъчителен

мъчѝтелна, мъчѝтелно, мн. мъчѝтелни, прил.
1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки.
2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително очакване.

мъчителка

мн. мъчѝтелки, ж. Жена мъчител; изтезателка.

мъчителски

вж. мъчител

мъчно

нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл.
Мъчно ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.

мъчно-

Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим.

мъчнотия

мн. мъчнотѝи, ж. Трудност; пречка, която трябва да се преодолее.

мюжде

мн. мюждѐта, ср. Остар.
1. Награда, дар при съобщаване на радостна вест.
2. Вест, новина.
Вземам мюждето. — Пръв съобщавам някаква радостна вест.

мюзикбокс

мн. мю̀зикбо̀ксове, (два) мю̀зикбо̀кса, м. Музикална кутия.

мюзикхол

мн. мюзикхо̀лове, (два) мюзикхо̀ла, м. Забавна програма с различни музикални, циркови и други номера; вариете.

мюзикъл

мн. мю̀зикъли, (два) мю̀зикъла, м. Съвременна музикална комедия, в която се съчетават комичен литературен текст, музика и балет.

мюре

Примамка, използвана от ловци.
Например жива патица, оставена на подходящо място в удобен за ловците воден басейн, привлича ято диви патици, като така стават лесни мишени за ловците.

мюрид

рел. В мюсюлманските страни — човек, който иска де се посвети на исляма и особено да овладее основите на мистичното учение суфизъм, избира си учител (мюршид) и е длъжен изцяло да му се подчинява.

мюсюлманин

мн. мюсюлма̀ни, м. Мохамеданин.

мюсюлманка

мн. мюсюлма̀нки, ж. Мохамеданка.

мюсюлманство

ср., само ед. Мохамеданство.

мюфтийски

вж. мюфтия

мюфтийство

мн. мюфтѝйства, ср. Служба и канцелария на мюфтия.
Главно мюфтийство. — Върховна инстанция на мюфтийските съдилища.

мюфтия

мн. мюфтѝи, м. Мохамедански съдия и богослов от висшето духовенство, който съди според Корана.
прил. мюфтийски, мюфтѝйска, мюфтѝйско, мн. мюфтѝйски.
Мюфтийски съд. — Съд, който разглежда дела с различен характер по верския мохамедански закон.

мющерии

нареч.
1. купувачи, клиенти
2. редовен купувач у някой търговец

мющерия

мн. мющерѝи, м. Разг. Редовен купувач, клиент.

мязам

мя̀заш, несв. Разг. Приличам. Това на нищо не мяза.

мяра

мн. мѐри, ж.
1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка.
2. ист. Съд за течности или зърнени храни.
3. Прен. Умереност, благоразумие, предел за осъществяване на нещо. Говори с мяра.

мярвам

мя̀рваш, несв. и мярна, св. Мяркам поединично, еднократно.
мярвам се/мярна се. — Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се мярна познат силует.

мярка

мн. мѐрки, ж.
1. Мяра.
2. Единица за измерване. Мярка за дължина.
3. Размер. Дрехите не са моята мярка.
4. Средство за осъществяване на нещо; мероприятие, преднамерено действие. Предпазни мерки.
5. Уред за мерене, мерило. Мерки и теглилки.

мяркам

мя̀ркаш, несв.; Кого, какво.
1. Забелязвам за късо време.
2. Показвам нещо за малко и пак го скривам.
мяркам се. 1. — Явявам се за малко и пак се скривам; вестявам се. Мяркаше се от време на време в магазина.
2. Виждам се неясно. Някъде в мъглата се мярка светлина.

мярна

мѐрнеш, мин. св. мя̀рнах, мин. прич. мя̀рнал, св.вж. мярвам.

място

мн. места̀, ср.
1. Част от пространството, която заема един предмет.
2. Определено пространство, където се намира винаги един предмет. Кой премести вазата от мястото ѝ?
3. Пространство, където се извършва някакво действие. От мястото на събитието. Работно място. Място за пушене.
4. Част от земната повърхност, местност. Живописни места.
5. Положение, заемано от някого. Първо място в състезанието. Заема важно място.
6. Определена част от книга или друго произведение. Стигнал съм до интересно място в романа.
7. Определен стол в кинозала, театър и др. Трети ред, пето място.
8. Само мн. Периферни организации или учреждения. Политически организации по места.
Болно/Слабо място. — Най-чувствителна, най-уязвима страна на някого. •На място. Какъвто трябва да бъде, подходящ, уместен.
Убит на място. — Веднага, бързо, без мъчение.
Слагам на мястото (някого). — Вразумявам го, наказвам го.
Не мога да си намеря място. — Много съм развълнуван, не мога да се успокоя.

мятам

мя̀таш, несв. и метна, св.
1. Какво. Хвърлям. Мятам копие.
2. Кого. Повалям на земята.
3. Какво. Покривам, простирам. Метна пъстро одеяло върху леглото.
4. Какво. Слагам в пещ. Мятам хляба в пещта.
5. Прен. Разг. Кого. Излъгвам, измамвам.
мятам се/метна се. 1. — Движа се неспокойно по време на сън или от болка.
2. Възсядам бързо. Метна се на коня.
3. Приличам на някого, наследил съм негови черти. Метнал съм се на баба си.

мяу

междум. За издаван от котка глас.

мяукам

мяу̀каш, несв.
1. За котка — издавам глас.
2. Издавам глас като котка.

мяуча

мяу̀чиш, мин. св. мяу̀чих, мин. прич. мяу̀чил, несв. Мяукам.

мях

мехъ̀т, меха̀, мн. меховѐ, (два) мя̀ха, м.
1. Торба от животинска кожа. Мях със сирене.
2. Кожено духало за огън. Ковашки мях.
3. Разг. Ирон. Корем, търбух.

на

Разг.
1. Вземи. На̀ ти парите!
2. За изразяване на неочакваност; ето ти, не щеш ли. Говорим за Мария и на̀ — тя насреща.
3. Ето, това е. На̀ ти изненада!

на-

представка.

I. В състава на глаголи със значение:
1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня, набеля, набича и др.
2. Действието обхваща много или всички предмети: набоядисам, навеся, надовличам, накупувам и др.
3. Действието се извършва до пълно насищане на субекта: наям се, навозя се, наприказвам се, набеснея се, навилнея се и др.
4. Действието се проявява в слаба степен: наболявам, намирисвам, накуцвам, нагарчам и др.
5. Действието нарушава целостта на нещо, изразява начинателност: напивам (чашата), нахапвам (хляба), набърквам (гозбата), наблизвам (млякото) и др.
6. Действието изразява насоченост, проникване, съпроводено с усилие: набутвам, натиквам, навлизам, нахлувам и др.
7. Действието изразява придобиване на признак от субекта: надебелея, наедрея, наголемея, напълнея, назрея и др.
8. Действието изразява предаване на признак върху обекта: надебеля, намасля, навлажня, надребня и др.
9. Действието изразява снабдяване на обекта с нещо: набоклуча, набрашня, накатраня, начервя, накалям и др.
10. Действието се извършва от много субекти едновременно: налягаме, накацаме, насядаме, натъркаляме се, надойдем и др.

II. В състава на прилагателни и съществителни имена със значение който се намира или се разполага върху нещо: настолен, набедрен, надомен и др.; наръкавник, наколенник, намордник и др.

набабувам се

набабу̀ваш се, св. Бабувам до насита, до края на възможностите си.

набавя

наба̀виш, мин. св. наба̀вих, мин. прич. наба̀вил, св.вж. набавям.

набавям

наба̀вяш, несв. и набавя, св.; какво. Доставям достатъчно от нещо, задоволявам някаква нужда. Набавих всички необходими пособия за училище.

набарам

наба̀раш, св.вж. набарвам.

набарвам

наба̀рваш, несв. и набарам, св.; Кого, какво. Разг.
1. Чрез пипане откривам някого или нещо. Набарах в джоба си забравена бележка.
2. Откривам, намирам, сварвам. Набарах го точно като излизаше.

набег

мн. на̀бези, (два) на̀бега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези.

набеден

набедѐна, набедѐно, мн. набедѐни, прил.
1. Когfто са набедили; обвинен незаслужено.
2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има заслуги. Набеден художник.

набедреник

мн. набѐдреници, (два) набѐдреника, м.
1. ист. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата.
2. Спец. Част от свещенически одежди.

набедя

набедѝш, мин. св. набедѝх, мин. прич. набедѝл, св.вж. набедявам.

набедявам

набедя̀ваш, несв. и набедя, св.; Кого. Виня несправедливо, без основания. Набедиха го, че е откраднал парите на баща си.

набеждавам

набежда̀ваш, несв. Набедявам.

набелвам

набѐлваш, несв. и набеля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи.

набележа

набелѐжиш, мин. св. набеля̀зах и набелѐжих, мин. прич. набеля̀зал и набелѐжил, св.вж. набелязвам.

набеля

набѐлиш, мин. св. набѐлих, мин. прич. набѐлил, св.вж. набелвам.

набелязвам

набеля̀зваш, несв. и набележа, св.; Кого, какво.
1. Бележа всичко. Набелязах овцете със синя боя, за да ги познавам отдалече.
2. Определям. Набелязах си какво ще купя.
3. Бегло очертавам. Набелязах образа на героя.

набера

наберѐш, мин. св. набра̀х, мин. прич. набра̀л, св.вж. набирам.

набеснея

набеснея се, набеснееш се, мин. св. набеснях се, мин. прич. набеснял се, св. — вж. набеснявам се.

набеснея се

набеснѐеш се, мин. св. набесня̀х се, мин. прич. набесня̀л се, св.вж. набеснявам се.

набеснявам се

набесня̀ваш се, несв. и набеснѐя се, св. Беснея, колкото искам, до пълно насищане.

набивам

набѝваш, несв. и набия, св.; Кого, какво.
1. Бия, удрям нещо, за да го вкарам навътре или да го надяна. Набивам колове в земята. Набивам обръчи на бъчвата.
2. Натъртвам. Набих си краката от ходене.
3. Бия някого до насита. Набиха детето.
4. Утъпквам, сбивам.
набивам се/набия се. 1. — Правя впечатление, налагам се, натрапвам се. Красотата ѝ се набива в очите.
2. Разг. Убождам се. Набил се е на гвоздей.
3. Изпълвам се, поемам. Дрехите му се набиха с прах.
Набивам в главата. — Повтарям често нещо, за да го внуша на някого.
Набивам на кол. — Намушвам някого на кол, за да го измъчвам.

набирам

набѝраш, несв. и набера, св.
1. Какво. Вземам, събирам определено количество от нещо. Набрах една кошница ябълки.
2. Кого. Събирам, свиквам, записвам. Набирам абонати за книга. Набирам кандидати за работа.
3. Какво. Подреждам от печатарски знаци текст за отпечатване. Набирам книга.
4. Достигам някаква степен в нещо. Самолетът набра височина.
5. Какво. Съставям от отделни части, знаци, цифри някакъв код. Набрах телефонния номер.
6. За рана — гноясвам, отичам. Раната му е набрала.
7. Правя плат на гънки. Набрах роклята в талията.
набирам се/набера се. 1. — На едно място се струпваме много. Набра се доста народ.
2. Нагъвам се, нагърчвам се.
Набирам се като червей на дърво/буца. — Мъча се да направя нещо непосилно.

набит

набѝта, набѝто, мн. набѝти, прил.
1. Когото са набили.
2. Здрав, як. Набит мъж.
3. Гъст, плътен. Набито платно.
4. Натъпкан, утъпкан. Набит чувал.
същ. набитост, набитостта̀, ж.
Набито око (имам). — Способност бързо да се забелязва поради опитност.

набитост

вж. набит

набича

набѝчиш, мин. св. набѝчих, мин. прич. набѝчил, св.вж. набичвам.

набичвам

набѝчваш, несв. и набича, св.; Какво. Бича в достатъчно количество, много. Набичиха всички дървени трупи.

набия

набѝеш, мин. св. набѝх, мин. прич. набѝл, св.вж. набивам.

наблажа

набла̀жиш, мин. св. набла̀жих, мин. прич. набла̀жил, св.вж. наблажвам.

наблажвам

набла̀жваш, несв. и наблажа, св.; какво. Разг.
1. Мажа с блажно. Наблажих пръстите си.
2. Блажа много, доста.
наблажвам се/наблажа се. 1. — Мажа се с блажно.
2. Започвам да блажа, облажвам се (след пост).
3. Блажа до насита.

наблегна

наблѐгнеш, мин. св. наблѐгнах, мин. прич. наблѐгнал, св.вж. наблягам.

наближа

наблѝжеш, мин. св. наблѝзах, мин. прич. наблѝзал, св.вж. наблизвам.



наближѝш, мин. св. наближѝх, мин. прич. наближѝл, св.вж. наближавам.

наближавам

наближа̀ваш, несв. и наближа, св.; Какво.
1. Отивам по-близо до нещо. Наближаваме центъра.
2. Намалява времето, което ни дели от някакво събитие. Коледа наближава.

наблизвам

наблѝзваш, несв. и наближа, св.; Какво. С близане нарушавам целостта на нещо. Котката наблиза млякото.
наблизвам се/наближа се. — Ближа до насита.

наблизо

нареч. Недалече, близо до. Стигам навреме в училище, защото живея наблизо.

наблъскам

наблъ̀скаш, св.вж. наблъсквам.

наблъсквам

наблъ̀скваш, несв. и наблъскам, св.
1. Кого, какво. С тикане и блъскане вкарвам някого или нещо. Наблъскаха пленниците в малка стая.
2. Какво. Напълвам, натъпквам добре. Наблъскай печката с въглища.
3. Набивам (в 3 знач.), натупвам.

наблюдавам

наблюда̀ваш, несв.; Кого, какво.
1. Внимателно следя с очи. Наблюдавам залеза на слънцето.
2. Изучавам, изследвам, разглеждам внимателно. Наблюдавам реакциите на животните при различни дразнители.
3. Надзиравам, следя за нечии действия. Наблюдавам децата.
наблюдава се. — Забелязва се, открива се. Наблюдават се различни типове грешки.

наблюдател

наблюда̀телят, наблюда̀теля, мн. наблюда̀тели, м.
1. Лице, което наблюдава. Военен наблюдател.
2. Зрител. Безпристрастен наблюдател на сбиването.

наблюдателен

наблюда̀телна, наблюда̀телно, мн. наблюда̀телни, прил.
1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче.
2. Който е предназначен за наблюдение. Наблюдателна кула.
същ. наблюдателност, наблюдателността̀, ж.

наблюдателка

мн. наблюда̀телки, ж. Жена наблюдател.

наблюдателница

мн. наблюда̀телници, ж. Място или служба, откъдето се наблюдава.

наблюдателност

вж. наблюдателен

наблюдение

мн. наблюдѐния, ср.
1. Само ед. Наблюдаване.
2. Резултат от наблюдаване; изследване. Получих интересни наблюдения. Метеорологични наблюдения.
3. Следене, надзор. Под наблюдение съм.

наблягам

набля̀гаш, несв. и наблегна, св.; На какво, върху какво.
1. Обръщам особено внимание върху нещо, подчертавам. Наблягам на математиката. Тя наблегна на последните си думи.
2. Натискам върху нещо.

набода

набодѐш, мин. св. набо̀дох, мин. прич. набо̀л, св.вж. набождам.

набождам

набо̀ждаш, несв. и набода, св.
1. Какво, с какво. Надупчвам, бода на много места. Набодох подгъва на полата с топлийки.
2. Какво, с какво. Вземам нещо, като го намушвам. Набодох месото с вилицата.
3. Кого, какво. Правя разрези с остър предмет; ранявам, като промушвам. Волът набоде кучето.
4. Сега започвам да раста, пониквам. Цветята са наболи.
5. Какво. Посаждам. Набодох няколко стръка цвете.
набождам се/набода се. — Ранявам се, намушквам се с нещо остро; набождам себе си. Набодох се на някакъв трън.

набожен

набо̀жна, набо̀жно, мн. набо̀жни, прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена.
същ. набожност, набожността̀, ж.

набожност

вж. набожен

набозавам се

набоза̀ваш се, несв. и набоза̀я се, св.
1. Бозая до насита, насуквам се.
2. Прен. Ирон. Напивам се.

набозая се

набоза̀еш се, мин. св. набоза̀х се, мин. прич. набоза̀л се, св.вж. набозавам се.

набоклуча

набоклу̀чиш, мин. св. набоклу̀чих, мин. прич. набоклу̀чил, св.вж. набоклучвам.

набоклучвам

набоклу̀чваш, несв. и набоклуча, св.; Какво. Замърсявам с боклук, цапам. Набоклучих цялата къща.

наболя

наболѝш, мин. св. наболя̀х, мин. прич. наболя̀л, св.вж. наболявам.

наболявам

наболя̀ваш, несв. и наболя, св.
1. Изисквам неотложно решение. Наболя проблемът за жилищата.
2. Боля слабо, леко. Кракът ме наболява.
Наболял въпрос. — Неотложен, изискващ неотложно решение въпрос.

набор

мн. на̀бори, (два) на̀бора, м.
1. Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба. Набор 1970 година.
2. Разг. Връстник. Как си, наборе?
прил. наборен, на̀борна, на̀борно, мн. на̀борни. Наборна комисия.



мн. на̀бори, (два) на̀бора, м.
1. Текст, подготвен за печатане.
2. Съвкупност от инструменти или други предмети; комплект. Набор за чертане.
3. Гънки на дреха или на друга тъкан; дипли. Пола с набор.

наборен

вж. набор

набраздя

набраздѝш, мин. св. набраздѝх, мин. прич. набраздѝл, св.вж. набраздявам.

набраздявам

набраздя̀ваш, несв. и набраздя, св.; Какво. Прокарвам бразди, изоравам на бразди. Набраздих нивата. набраздявам се/набраздя се. Покривам се с бръчки. Челото му се набразди.

набрашня

набрашнѝш, мин. св. набрашнѝх, мин. прич. набрашнѝл, св.вж. набрашнявам.

набрашнявам

набрашня̀ваш, несв. и набрашня, св.; Кого, какво. Покривам, посипвам с брашно. Беше набрашнил главата си във воденицата.

наброски

вж. набросок

набросок

1. м. р. скица, очерк, проект
2. ж. р. ескиз

наброя

наброѝш, мин. св. наброѝх, мин. прич. наброѝл, св.вж. наброявам.

наброявам

наброя̀ваш, несв. и наброя, св.
1. Какво, На кого. Плащам, давам пари. Наброи 1 000 лева на сестра си.
2. Имам на брой, числеността ми е. Групата наброява около двадесет човека.

набрулвам

набру̀лваш, несв. и набруля, св.
1. Какво. Събирам достатъчно плодове, като ги бруля. Набрулих една торба круши.
2. Бруля продължително.

набруля

набру̀лиш, мин. св. набру̀лих, мин. прич. набру̀лил, св.вж. набрулвам.

набръчкам

набръ̀чкаш, св.вж. набръчквам.

набръчквам

набръ̀чкваш, несв. и набръчкам, св.; Какво. Разг.
1. Правя гънки по нещо, нагъвам. Докато лежа, набръчка чаршафите.
2. Покривам с бръчки. Хвърленият камък набръчка повърхността на езерото.
набръчквам се/набръчкам се. — Ставам на бръчки, имам бръчки. Баба цяла се е набръчкала. Кожата ми се набръчка.

набутам

набу̀таш, св.вж. набутвам.

набутвам

набу̀тваш, несв. и набутам, св.
1. Кого, какво. Вкарвам, като бутам, тикам. Набута бързо дрехите в гардероба.
2. Разг. Какво. Намирам нещо, оставено на скрито място. Набутах парите и ги взех.

набухам

набу̀хаш, св.вж. набухвам.

набухвам

набу̀хваш, несв. и набухам, св.; Кого, какво.
1. Разг. Набутвам, наблъсквам, набивам. Набуха възглавницата с пера. Набуха я, защото не го слушаше.
2. Ставам пухкав, въздушен, с по-голям обем. Сладкишът набухна.
набухвам се/набухам се.Разг.
1. Влизам, където не ми е мястото. И аз, без да искам, се набухах в кабинета на директора.
2. Грубо. Наяждам се бързо, до пръсване; натъпквам се с каквото ми падне.

набухвател

набухва̀телят, набухва̀теля, мн. набухва̀тели, м. Вещество, което се поставя в тестени изделия, за да увеличи обема им.

набуча

набу̀чиш, мин. св. набу̀чих, мин. прич. набу̀чил, св.вж. набучвам.

набучвам

набу̀чваш, несв. и набуча, св.; Какво.
1. Набивам на нещо остро, набождам.
2. Забивам в земята.

набъбвам

набъ̀бваш, несв. и набъбна, св.
1. Увеличавам обема си поради влага, раздувам се. Семената набъбнаха след дъжда.
2. Прен. Увеличавам обема си, надебелявам. Езикът му набъбна.

набъбна

набъ̀бнеш, мин. св. набъ̀бнах, мин. прич. набъ̀бнал, св.вж. набъбвам.

набърже

нареч. Без да се бавя, без много внимание. Набърже замина.

набързо

нареч. Набърже.

набъркам

набъ̀ркаш, св.вж. набърквам.

набърквам

набъ̀ркваш, несв. и набъркам, св.
1. Какво. Пръв вземам от нещо; започвам,начевам. Набърках сладкото.
2. Кого. Включвам в някаква работа, замесвам. Набъркаха го в някакви тъмни сделки.
набърквам се/набъркам се. — Участвам, включвам се, замесвам се, без да ме канят. Набърках се в тази работа.

набърча

набъ̀рчиш, мин. св. набъ̀рчих, мин. прич. набъ̀рчил, св.вж. набърчвам.

набърчвам

набъ̀рчваш, несв. и набърча, св. Набръчквам.

набъхтвам

набъ̀хтваш, несв. и набъхтя, св.; Кого. Разг. Набивам, натупвам.

набъхтя

набъ̀хтеш и набъ̀хтиш, мин. св. набъ̀хтах и набъ̀хтих, мин. прич. набъ̀хтал и набъ̀хтил, св.вж. набъхтвам.

навeстя

навестѝш, мин. св. навестѝх, мин. прич. навестѝл, св.вж. навестявам.

наваксам

нава̀ксаш, св.вж. наваксвам.

наваксвам

нава̀ксваш, несв. и наваксам, св. Достигам нещо пропуснато, неизпълнено. Наваксах пропуснатото.

навалица

мн. нава̀лици, ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата.

наваля

навалѝш, мин. св. навалѝх, мин. прич. навалѝл, св.вж. навалям.



навалѝш, мин. св. наваля̀х, мин. прич. наваля̀л, св.вж. навалявам.

навалявам

наваля̀ваш, несв. и наваля̀ 2 , св.
1. Кого, какво. За дъжд — намокрям. Дъждът ме наваля.
2. Кого, какво. За сняг — посипвам. Снегът наваля всичко наоколо.
3. За дъжд, сняг — валя достатъчно, много. Наваля хубав дъжд. Наваля един метър сняг.

навалям

нава̀ляш, несв. и наваля̀ 1 , св; Кого, какво. Натрупвам се, струпвам се около някого, по някого/по нещо. Месото веднага го навалиха мухите. Навалиха го рояк деца.

наведа

наведѐш, мин. св. навѐдох, мин. прич. навѐл, св.вж. навеждам.

наведнъж

нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж.

навеждам

навѐждаш, несв. и наведа, св.
1. Какво. Прегъвам, свивам, накланям надолу. Върбата е навела клони до земята.
2. Кого, към какво/на какво. Насочвам, направлявам. Това ме навежда на размисъл.
навеждам се/наведа се. — Накланям се надолу, привеждам се. Наведох се до земята.

навей

и навей, на̀веят и навѐят, на̀вея и навѐя, мн. на̀веи и навѐи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха.

навеки

нареч. За всички времена, завинаги, за вечни времена. Сбогом навеки.

навес

мн. на̀веси, (два) на̀веса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се скриха под навеса.

навесвам

навѐсваш, несв. и навеся, св.; какво. Разг. Окачвам на много места. Навесил е картини по всички стени.

навестя

навестиш, мин. св. навестих, мин. прич. навестил, св. — вж. навестявам.

навестявам

навестя̀ваш, несв. и навестя, св.; кого/какво. Посещавам от време на време, ходя периодично, спохождам.

навеся

навѐсиш, мин. св. навѐсих, мин. прич. навѐсил, св.вж. навесвам.

навехна

навѐхнеш, мин. св. навѐхнах, мин. прич. навѐхнал, св.вж. навяхвам.

навечервам се

навечѐрваш се, несв. и навечѐрям се, св.
1. Изяждам вечерята си докрай. Когато се навечерям, ще ти се обадя.
2. Нахранвам се на вечеря добре, достатъчно.

навечерие

ср., само ед.
1. Вечерта, която предхожда някакъв ден. В навечерието на празника.
2. Близкото време, предшестващо някакво събитие. В навечерието на Освобождението.

навечерям се

навечѐряш се, св.вж. навечервам се.

навея

навѐеш, мин. св. навя̀х, мин. прич. навя̀л, св.вж. навявам.

навивам

навѝваш, несв. и навия, св.; Какво.
1. Чрез въртене събирам на едно, намотавам. Навивам прежда.
2. Чрез въртене стягам пружина на часовников механизъм. Навивам часовника.
3. Вкарвам чрез въртене. Навивам винт.
4. Разг. Кого. Убеждавам. Навивам го да отидем на разходка в планината.
навивам се/навия се.Разг. Вземам решение да предприема някакво действие. Навих се да купувам кола.

навивка

мн. навѝвки, ж. Намотка.

навигатор

мн. навига̀тори, м. Специалист по навигация.
прил. навигаторски, навига̀торска, навига̀торско, мн. навига̀торски.

навигаторски

вж. навигатор

навигационен

вж. навигация

навигация

ж., само ед.
1. Корабоплаване, мореплаване.
2. Наука, свързана с майсторството да се управляват кораби и самолети. Въздушна навигация.
прил. навигационен, навигацио̀нна, навигацио̀нно, мн. навигацио̀нни. Навигационни уреди.

навидя

навѝдиш, мин. св. навидя̀х, мин. прич. навидя̀л, св.вж. навиждам.

навиждам

навѝждаш, несв. и навидя, св.; Кого. Виждам за малко, навестявам, спохождам.

навик

мн. на̀вици, (два) на̀вика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време.

навикам

навѝкаш, св.вж. [[навиквам 1_ .

навиквам

навѝкваш, несв. и навикам, св.; Кого, какво.
1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно.
2. Викам, каня, събирам много хора. Навикал на гости цяло село.
навиквам се/навикам се. — Викам до пълно насищане.



навѝкваш, несв. и навикна, св. Придобивам някакъв навик, привиквам. Навикнах да ставам рано.

навикна

навѝкнеш, мин. св. навѝкнах, мин. прич. навѝкнал, св.вж. [[навиквам 2 ._

навилнея се

навилнѐеш се, мин. св. навилня̀х се, мин. прич. навилня̀л се, св.вж. навилнявам се.

навилнявам се

навилня̀ваш се, несв. и навилнѐя се, св. Вилнея до пълно насищане. След като се навилня, късно вечерта виелицата утихна.

навирам

навѝраш, несв. и навра, св.; Кого, какво.
1. Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката.
2. Разг. Бързо обличам или обувам. Наврях си старите тесни джинси.
навирам се/навра се. 1. — Пъхам се, мушкам се, въвирам се в тясно място. Катерицата уплашено се навря в хралупата си.
2. Вземам участие в работа, в която не съм желан.
Навирам в миша дупка. 1. — Карам се твърде много на някого.
2. Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение.
Навирам в очите. — Непрекъснато показвам нещо или някакъв факт, натяквам, напомням за някого или нещо.
Навирам се в устата на вълка. — Сам необмислено се излагам на голяма опасност.
Навирам си носа (някъде). — Меся се в някаква работа, проявявам ненужен интерес.

навирвам

навѝрваш, несв. и навиря, св.; Какво. Вдигам нагоре, изправям. Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин.
Навирвам глава. 1. — Ставам непокорен.
2. Възгордявам се, надувам се.
Навирвам нос. 1. — Разсърдвам се.
2. Възгордявам се.
Навирил краката.Грубо. Умрял.

навиря

навѝриш, мин. св. навѝрих, мин. прич. навѝрил, св.вж. навирвам.

навирям

навѝряш, несв. Навирвам.

нависвам

навѝсваш, несв. и нависна, св. Само мн. Висим в голямо количество, много. Тежки тикви нависнаха по плетищата.

нависна

навѝснеш, мин. св. навѝснах, мин. прич. навѝснал, св.вж. нависвам.

нависоко

нареч. На голяма височина. Птиците летят нависоко. • Гледам нависоко. Стремя се към издигане в обществото.
Държа се нависоко. — Големея се, надувам се.

навия

навѝеш, мин. св. навѝх, мин. прич. навѝл, св.вж. навивам.

навлажня

навлажнѝш, мин. св. навлажнѝх, мин. прич. навлажнѝл, св.вж. навлажнявам.

навлажнявам

навлажня̀ваш, несв. и навлажня, св.; Какво. Правя нещо да стане влажно, снабдявам с влага. Навлажних кърпата, за да обърша прашните мебели. Навлажних косата си.

навлек

мн. на̀влеци, м. Навляк.

навлека

навлечѐш, мин. св. навля̀кох, мин. прич. навля̀къл, св.вж. навличам.

навлизам

навлѝзаш, несв. и навляза, св.
1. В какво. Влизам навътре. Навлезе в гората.
2. Влизаме мнозина. Навлязоха нови хора.
3. Прен. Усъвършенствам уменията си, разширявам познанията си. Навлизам в професията. Навлизам в математиката.
Навлизам в години. — Остарявам.

навличам

навлѝчаш, несв. и навлека, св.; Какво.
1. Чрез влачене натрупвам нещо. Водата навлече след дъждовете много кал.
2. Предизвиквам нещо лошо, неприятно. Навлякох си неприятности.
3. Разг. Обличам бързо или небрежно някаква дреха или обувам нещо. Навлякох старите ботуши.
навличам се/навлека се. 1. — Обличам много или дебели дрехи. Навлякох се с вълнения пуловер.
2. Разг. Само мн. Неорганизирано, безредно влизаме някъде. Навлякохме се в киното.

навло

мн. на̀вла, ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари.

навляза

навлѐзеш, мин. св. навля̀зох, мин. прич. навля̀зъл, св.вж. навлизам.

навляк

мн. на̀вляци, м. Пренебр. Неканен и нежелан посетител, натрапник, досадник.

наводнение

мн. наводнѐния, ср. Стихийно бедствие, при което сушата е залята от вода.

наводня

наводнѝш, мин. св. наводнѝх, мин. прич. наводнѝл, св.вж. наводнявам.

наводнявам

наводня̀ваш, несв. и наводня, св.; Какво.
1. Покривам, заливам с голямо количество вода, като причинявам щети. Наводних апартамента.
2. Прен. С какво. Снабдявам с голямо количество от нещо. Наводниха пазара с вносни стоки.
наводнявам се/наводня се. — Бивам залян, изпълвам се с голямо количество вода, като търпя щета. Това място всяка година се наводнява. Мазетата ни пак се наводниха.

навождам

навеждам, наклонявам

навоювам се

навою̀ваш се, св. Воювам до пълно насищане. Участвах в една война — навоювах се вече.

навра

наврѐш, мин. св. навря̀х, мин. прич. навря̀л, св.вж. навирам.

навред

нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше.

навредя

навредѝш, мин. св. навредѝх, мин. прич. навредѝл, св.вж. навреждам.

навреждам

наврѐждаш, несв. и навредя, св.; на кого/на какво. Причинявам вреда, напакостявам. Навредих на общото дело.

навреме

нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме.

навременен

наврѐменна, наврѐменно, мн. наврѐменни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ.
същ. навременност, навременността̀, ж.

навремени

нареч. Разг. От време на време, с прекъсване, понякога.

навременност

вж. навременен

навръх

нареч.
1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела.
2. В навечерието или в самия ден. Навръх Великден.

навсякъде

предлог По всички места, навред. Навсякъде ходих, но по-хубав град не видях.

навуща

само мн. ист. Правоъгълни парчета от дебел плат, с които се увиват краката от стъпалата до коленете.

навъдя

навъ̀диш, мин. св. навъ̀дих, мин. прич. навъ̀дил, св.вж. навъждам.

навъждам

навъ̀ждаш, несв. и навъдя, св.; Какво. Разг. Въдя в голямо количество. Навъди какви ли не гадини.
навъждам се/навъдя се.
1. Въдя се в голямо количество.
2. Прен. Пренебр. Извъждам се (в 1 знач.). Навъдиха се едни крадци...

навън

нареч.
1. Извън границите на някакво помещение. Навън пееха птици.
2. С посока към външността. Облякъл съм блузата с опакото навън.

навънка

нареч. Навън.

навървя

навъ̀рвиш, мин. св. навъ̀рвих, мин. прич. навъ̀рвил, св.вж. навървям.

навървям

навъ̀рвяш, несв. и навървя, св.; Какво. Нанизвам нещо на връв или конец.
навървям се/навървя се.Разг. Само мн. Подреждаме се един зад друг в колона. Каруците се навървиха покрай воденицата по пътя за село.

навържа

навъ̀ржеш, мин. св. навъ̀рзах, мин. прич. навъ̀рзал, св.вж. навързвам.

навързвам

навъ̀рзваш, несв. и навържа, св.; Кого, какво. Връзвам последователно или много, в достатъчна степен. Навързаха пленниците.

навъртам

навъ̀рташ, несв. и навъртя, св.
1. Навивам, завивам.
2. Разг. Изминавам. Навъртях 100 километра.
навъртам се/навъртя се. — Стоя близо до нещо или до някого; често навестявам. Навъртам се около директора.

навъртя

навъртѝш, мин. св. навъртя̀х, мин. прич. навъртя̀л, св.вж. навъртам.

навърша

навъ̀ршиш, мин. св. навъ̀рших, мин. прич. навъ̀ршил, св.вж. навършвам.

навършавам

навърша̀ваш, несв. и навършея, св.; Какво. Вършея, за да получа определено количество храна. Навършаха няколко кофи жито.

навършвам

навъ̀ршваш, несв. и навърша, св. Изпълвам, приключвам, достигам определена възраст. Утре навършвам 30 години.

навършея

навършѐеш, мин. св. навърша̀х, мин. прич. навърша̀л, св.вж. навършавам.

навъсвам

навъ̀сваш, несв. и навъся, св.; Какво. Намръщвам. Навъсвам вежди.
навъсвам се/навъся се. — Заставам с намръщено лице. Много си се навъсил.

навъсен

навъ̀сена, навъ̀сено, мн. навъ̀сени, прил.
1. Намръщен, сърдит, начумерен.
2. За време — облачно,студено, мрачно.

навъся

навъ̀сиш, мин. св. навъ̀сих, мин. прич. навъ̀сил, св.вж. навъсвам.

навътре

нареч.
1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре.
2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границата му. Навътре в гората беше тъмно.

навявам

навя̀ваш, несв. и навея, св.; Какво.
1. За вятър — като вея, донасям, докарвам нещо. Бурята навя сухи листа пред входа.
2. Прен. Предизвиквам, докарвам, внушавам. Есенният пейзаж навяваше тъжни мисли.
Навявам и насявам (някого).Разг. Нахоквам, нахвърлям се с груби думи и обиди върху някого.

навярно

нареч. По всяка вероятност, може би. Навярно той знае телефонния ѝ номер.

навяхвам

навя̀хваш, несв. и навехна, св.; Какво. Изкълчвам става, измествам кост. Навехнах си крака.

навяхване

мед. вж. дисторзия

нагаждам

нага̀ждаш, несв. и нагодя, св.; Какво. Правя угодно, намествам, приспособявам.
нагаждам се/нагодя се. 1. — Приспособявам се към променени условия. Нагаждам се според изискванията.
2. Крия възгледите си, за да извлека лична изгода от някаква промяна; уреждам се. Нагаждам се към новия началник.

нагазвам

нага̀зваш, несв. и нагазя, св.
1. В какво. Като газя, навлизам в нещо. Нагазвам в дълбокото.
2. Разг. За болест, беда — връхлитам, сполетявам.
3. Прен. Навлизам, увличам се в нещо.

нагазя

нага̀зиш, мин. св. нага̀зих, мин. прич. нага̀зил, св.вж. нагазвам.

нагайка

мн. нага̀йки, ж. Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич.

наган

мн. нага̀ни, (два) нага̀на, м. Вид револвер с въртящ се барабан.

нагар

м., само ед. Овъгляване, получено в резултат на горене; полепнали сажди. Нагар в цевта на оръжието.

нагарчам

нага̀рчаш, несв. и нагорча, св. Горча слабо, леко. Сиропът нагарча.

нагизвам

нагѝзваш, несв. и нагизна, св. Намокрям се много, пропивам се от влага.

нагиздвам

нагѝздваш, несв. Нагиздям.

нагиздя

нагѝздиш, мин. св. нагѝздих, мин. прич. нагѝздил, св.вж. нагиздям.

нагиздям

нагѝздяш, несв. и нагиздя, св.; Кого, какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестата.
нагиздям се/нагиздя се.Разг. Обличам се с хубави дрехи, обкичвам се; натруфям се.

нагизна

вж. нагизвам

наглава

нареч.
Излизам наглава (с някого). — Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятъра.

нагласа

мн. нагла̀си, ж.
1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална нагласа.
2. Остар. Уговорка, сговор.

наглася

нагласѝш, мин. св. нагласѝх, мин. прич. нагласѝл, св.вж. нагласявам.

нагласявам

наглася̀ваш, несв. и наглася, св.; Какво.
1. Разг. Правя нещо да стане готово. Нагласихме масата за обяд.
2. Разг. Нагиздям, накичвам, натруфям. Нагласиха детето като за снимка.
3. Приготвям музикален инструмент или друга апаратура за работа. Нагласи статива и донесе палитрата си.
нагласявам се/наглася се. 1. — Наканвам се.
2. Нагиздям се, натруфям се.

нагласям

нагла̀сяш, несв. Нагласявам.

наглед

нареч. При външно оглеждане, на външен вид; както ми се струва, че е. Той наглед е добър човек.

нагледам

наглѐдаш, св.вж. наглеждам.

нагледен

наглѐдна, наглѐдно, мн. наглѐдни, прил.
1. Ясен, достъпен за разбиране, убедителен. Нагледен пример.
2. Който служи за онагледяване, за показване. Нагледни средства.
Нагледни пособия. — Прибори, модели, карти и др., които онагледяват учебния процес.
същ. нагледност, нагледността̀, ж.

нагледност

вж. нагледен

наглеждам

наглѐждаш, несв. и нагледам, св.; Кого, какво. Гледам дали нещо протича нормално, дали е в ред, грижа се за нещо. Наглеждам тенджерата с мляко, за да не изкипи.

наглеждам се/нагледам се. Гледам до пълно насищане. На изложбата се нагледах на красота.

наглост

наглостта̀, само ед., ж., Качество на нагъл; прекалено нахалство.

нагноя

нагноѝш, мин. св. нагноѝх, мин. прич. нагноѝл, св.вж. нагноявам.

нагноявам

нагноя̀ваш, несв. и нагноя, св. За рана — събирам гной, забирам. Голям цирей беше нагноил.

наговарям

нагова̀ряш, несв. и нагово̀ря. 1. Какво, на Кого. С говорене изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му качества. Наговорих му какво ли не.
2. Разг. Кого. Убеждавам с думи, уговарям да извърши нещо, придумвам. Наговарям го да излезем на разходка.
наговарям се/наговоря се. 1. — Говоря до пълно насищане.
2. Само мн. Уговаряме се да извършим нещо заедно (обикн. лошо). Наговорихме се да я излъжем.

наговоря

нагово̀риш, мин. св. нагово̀рих, мин. прич. нагово̀рил, св.вж. наговарям.

нагодя

нагодѝш, мин. св. нагодѝх, мин. прич. нагодѝл, св.вж. нагаждам.

наголемея

наголемѐеш, мин. св. наголемя̀х, мин. прич. наголемя̀л, св.вж. наголемявам.

наголемявам

наголемя̀ваш, несв. и наголемея, св. Ставам по-голям. Денят наголемява.

нагон

м., само ед. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове.

нагоре

нареч.
1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха.
2. В посока към върха,към най-високата точка.
3. В посока към устието на река. Нагоре по реката.
4. С долната страна към върха, наобратно. Постави чашата с дъното нагоре. • Нагоре-надолу. В различни насоки, насам-натам.

нагорещя

нагорещѝш, мин. св. нагорещѝх, мин. прич. нагорещѝл, св.вж. нагорещявам.

нагорещявам

нагорещя̀ваш, несв. и нагорещя, св.; Какво. Правя нещо да стане горещо; нагрявам, нажежавам. Нагорещявам кърпата над печката. Нагорещявам обстановката.

нагорнище

мн. наго̀рнища, ср. Стръмно място, склон, по който се отива нагоре; нанагорнище.

нагорча

нагорчѝш, мин. св. нагорча̀х, мин. прич. нагорча̀л, св.вж. нагарчам.

нагорчавам

нагорча̀ваш, несв. Нагарчам.

нагостя

нагостѝш, мин. св. нагостѝх, мин. прич. нагостѝл, св.вж. нагостявам.

нагостявам

нагостя̀ваш, несв. и нагостя, св.; кого, с Какво. Давам на гост да яде и пие, предлагам му храна. Нагостих го с богата храна.

наготвя

наго̀твиш, мин. св. наго̀твих, мин. прич. наго̀твил, св.вж. наготвям.

наготвям

наго̀твяш, несв. и наготвя, св.; Какво.
1. Готвя много или различни ястия. Наготви им всякакви гозби.
2. Свършвам да готвя; сготвям, приготвям. Още не съм наготвила.

наготово

нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово.

нагощавам

нагоща̀ваш, несв. Нагостявам.

награбаха

започнаха да ядат

награбвам

награ̀бваш, несв. и награбя, св.; Какво. Грабя много, в голямо количество. Награби от парите с двете си ръце.
награбвам се/награбя се. — Грабя алчно до насита.

награбя

награ̀биш, мин. св. награ̀бих, мин. прич. награ̀бил, св.вж. награбвам.

награда

мн. награ̀ди, ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи първа награда в конкурса.

наградя

наградѝш, мин. св. наградѝх, мин. прич. наградѝл, св.вж. награждавам.

награждавам

награжда̀ваш, несв. и наградя, св.; кого, За какво. Давам награда. Наградиха го за най-добро представяне на фестивала.

нагреба

нагребѐш, мин. св. нагрѐбах, мин. прич. нагрѐбал, св.вж. нагребвам.

нагребвам

нагрѐбваш, несв. и нагреба, св; какво. Греба много, в голямо количество от нещо. Нагреба вода от реката с кофата.

нагревател

нагрева̀телят, нагрева̀теля, мн. нагрева̀тели, (два) нагрева̀теля, м. Уред, който служи за нагряване на нещо. Електрически нагревател.

нагревателен

нагрева̀телна, нагрева̀телно, мн. нагрева̀телни, прил. Който служи за нагряване. Нагревателни уреди.

нагрея

нагрѐеш, мин. св. нагря̀х, мин. прич. нагря̀л, св.вж. нагрявам.

нагроча

~ се
Диал.
да се навъся, да се намръщя

нагрочва

вж. нагроча

нагрубя

нагрубѝш, мин. св. нагрубѝх, мин. прич. нагрубѝл, св.вж. нагрубявам.

нагрубявам

нагрубя̀ваш, несв. и нагрубя, св.; Кого. Отнасям се грубо с някого; обиждам , оскърбявам. Той напразно нагруби приятеля си.

нагръдки

само мн. Украса за предната част на дрехи, шита с разноцветни конци.

нагръдник

мн. нагръ̀дници, (два) нагръ̀дника, м.
1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан нагръдник.
2. Препаска, която минава покрай гърдите на кон и е част от хамута.
3. Предмет за защита или украса, който се поставя на гърдите. Рицарски нагръдник.

нагрявам

нагря̀ваш, несв. и нагрея, св.; Какво. Правя нещо топло, горещо. Слънцето нагря водата.

нагрявка

мн. нагрѐвки, ж. Затопляне или облъчване на определени части от тялото с лечебна цел. Правя нагревки.

нагъвам

нагъ̀ваш, несв. и нагъна, св.
1. Какво. Сгъвам, прегъвам на една и съща страна. Нагъвам дрехите.
2. Какво. Сгъвам всичко, докрай.
3. Прен. Разг. Какво. Ям лакомо. Нагъвам хляб и сирене.
4. Прен. Разг. Кого. Принуждавам да извърши нещо. Нагънаха го да чете.

нагъл

на̀гла, на̀гло, мн. на̀гли, прил. Много нахален, досаден, безочлив. Нагъл човек.

нагълтам

нагъ̀лташ, св.вж. нагълтвам.

нагълтвам

нагъ̀лтваш, несв. и нагълтам, св.; Какво. Гълтам нещо в голямо количество, до пълно насищане. Нагълтах цялата филия.

нагъна

нагъ̀неш, мин. св. нагъ̀нах, мин. прич. нагъ̀нал, св.вж. нагъвам.

нагърбвам се

нагъ̀рбваш се, несв. и нагъ̀рбя се, св.; с Какво. Наемам се, решавам се, съгласявам се да извърша нещо (обикн. трудно). Нагърбвам се с тази задача.

нагърбя се

нагъ̀рбиш се, мин. св. нагъ̀рбих се, мин. прич. нагъ̀рбил се, св.вж. нагърбвам се.

нагърча

нагъ̀рчиш, мин. св. нагъ̀рчих, мин. прич. нагъ̀рчил, св.вж. нагърчвам.

нагърчвам

нагъ̀рчваш, несв. и нагърча, св.; Какво. Разг. Правя да стане на гънки, на бръчки.

над

предлог.
1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата му започва гора.
2. За означаване на граница, предел, около които или по-горе от които съществува нещо; повече от. Събрал съм над десет интересни книги, но нямам време да ги прочета. Температурата е 2° над нулата.
3. За изразяване на превъзходство или предпочитане пред друго нещо. Мома над момите.
4. За означаване на обект, към който е насочено действието. Работя над нов проект.
5. За означаване на обект, който се намира в положение на ръководен, управляван, подчинен, покорен. Той властва над два народа.

над-

представка.

I. В състава на глаголи със значение:
1. Действието се извършва върху горната част на нещо: надписвам, надстройвам и др.
2. Действието се извършва в по-голяма степен, количество или качество в сравнение с постигнатото от друг: надпия, надиграя, надпея, надлъжа, надвикам, надсвиря и др.
3. Действието се извършва в по-голяма степен от действителната, от определената: надвнасям, надценявам, надвземам и др.
4. Действието се извършва в добавка към нещо: наддавам, надплитам и др.

II. В състава на прилагателни и съществителни имена със значение:
1. Който се намира по-горе, по-високо: надземен, надзвезден, надколенен, надкоремен; надкостница и др.
2. Който се намира непосредствено върху нещо: надгробен, надводен и др.
3. Който се извършва в по-голям размер от определения или от нормалния: наднормен, надпланов; надбавка и др.
4. Който стои над нещо и не е свързан с него: надкласов, надпартиен, надсегментен и др.

надавам

нада̀ваш, несв. и надам, св.; Какво.
1. Давам много, в голямо количество. Надаваха ни подаръци.
2. Удължавам с парче плат, наставям.
Надавам вик. — Започвам да викам, закрещявам.
Надавам ухо. — Съсредоточавам се, мъча се да уловя това, за което се говори.

надалеко

нареч. Разг. Надалече.

надалече

нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече.
Отивам надалече. — Прекалявам с постъпки, дела, думи; казвам повече, отколкото трябва.

надали

нареч. Едва ли, вероятно не, не вярвам да. Късно е вече, надали ще дойде.

надам

нададѐш, мин. св. нада̀дох, мин. прич. нада̀л, св.вж. надавам.

надам се

на̀даш се, несв. Диал. Надявам се.

надарен

надарѐна, надарѐно, мн. надарѐни, прил.
1. На когото е дадено много, който е получил много дарове. Надарен богато на сватба.
2. Който има природни дадености; способен, талантлив. Надарен художник.
същ. надареност, надареността̀, ж.

надареност

вж. надарен

надаря

надарѝш, мин. св. надарѝх, мин. прич. надарѝл, св.вж. надарявам.

надарявам

надаря̀ваш, несв. и надаря св.; кого, с какво. Давам много дарове; давам в изобилие. Природата я е надарила с ум и красота.

надбавка

мн. надба̀вки, ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. Детски надбавки.

надбягам

надбя̀гаш, св.вж. надбягвам.

надбягвам

надбя̀гваш, несв. и надбягам, св.; Кого. Бягам по-бързо и по-добре от някого, изпреварвам с бягане. Надбягах го.
надбягвам се. — Състезавам се в бързо бягане с някого или по скоростна езда, управление на автомобил, велосипед и др. Надбягват се с коне.

надбягване

мн. надбя̀гвания, ср. Състезание по бързо бягане, езда или управление на автомобил, велосипед и др. Колоездачни надбягвания.

надве

нареч. Разг. На две части. Разрязах ябълката надве.

надве-натри

нареч. Небрежно, без старание, набързо, как да е. Прочете книгата надве-натри.

надвесвам

надвѐсваш, несв. и надвеся, св.; какво, над какво. Премествам нещо или някого, като го поставям да се подава над друго нещо. Надвесих главата си над пропастта.
надвесвам се/надвеся се. — Навеждам се над друго нещо. Надвесих се през прозореца.

надвеся

надвѐсиш, мин. св. надвѐсих, мин. прич. надвѐсил, св.вж. надвесвам.

надвечер

нареч. Привечер, близо до свечеряването. Ще дойда надвечер.

надвзема

надвзѐмеш, мин. св. надвзѐх, мин. прич. надвзѐл, св.вж. надвзимам.

надвземам

надвзѐмаш, несв. Надвзимам.

надвзимам

надвзѝмаш, несв. и надвзема, св. Вземам повече, отколкото трябва. Надвзети суми.

надвивам

надвѝваш, несв. и надвия, св.; Кого, какво. Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам. Надвиха го в борбата. Надвих страха си.

надвикам

надвѝкаш, св.вж. надвиквам.

надвиквам

надвѝквам, несв. и надвикам, св.; Кого, какво. Викам по-силно от някого, заглушавам с гласа си. Надвика всички. Надвика шума от машината.

надвисвам

надвѝсваш, несв. и надвисна, св. Вися над нещо. Надвисвам над пропаст. Над главите ни надвисна нова опасност.

надвисвам се

надвѝсваш се[[]], несв. и надвѝся се, св.
1. Като се премествам, закривам нещо. Бял кичур се надвиси над челото му.
2. Бавно засланям нещо. Черен облак се надвиси над селото.

надвисна

надвѝснеш, мин. св. надвѝснах, мин. прич. надвѝснал, св.вж. надвисвам.

надвися се

надвѝсиш се, мин. св. надвѝсих се, мин. прич. надвѝсил се, св. – вж. надвисвам се.

надвиша

надвишѝш, мин. св. надвишѝх, мин. прич. надвишѝл, св.вж. надвишавам.

надвишавам

надвиша̀ваш, несв. и надвиша, св. Превъзхождам по брой, издигам се по-високо, надминавам. Жителите на града надвишават 10 000.

надвия

надвѝеш, мин. св. надвѝх, мин. прич. надвѝл, св.вж. надвивам.

надвнасям

надвна̀сяш, несв. и надвнеса, св. Внасям повече, отколкото трябва. Надвнесена сума.

надвнеса

надвнесѐш, мин. св. надвнѐсох, мин. прич. надвнѐсъл, св.вж. надвнасям.

надводен

надво̀дна, надво̀дно, мн. надво̀дни, прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността ѝ.

надгробен

надгро̀бна, надгро̀бно, мн. надгро̀бни, прил. Който е разположен над гроба или върху гроба. Надгробен камък.
Надгробно слово. — Реч, която се произнася при погребение.

наддавам

надда̀ваш, несв. и наддам, св.
1. Давам повече, отколкото трябва.
2. Давам повече от някого. Наддавам в търг, за да закупя ценната картина.
3. Ставам по-тежък, надебелявам. През зимата наддадох с два килограма. Телето наддава много добре.

наддам

наддадѐш, мин. св. надда̀дох, мин. прич. надда̀л, св.вж. наддавам.

надделея

надделѐеш, мин. св. надделя̀х, мин. прич. надделя̀л, св.вж. надделявам.

надделявам

надделя̀ваш, несв. и надделея, св. Надвивам, побеждавам, превъзхождам. Надделях в състезанието.

наддумам

надду̀маш, св.вж. наддумвам.

наддумвам

надду̀мваш, несв. и наддумам, св.; кого. Говоря повече от всички и ги принуждавам да мълчат. Никой не може да я наддума.

надебелея

надебелѐеш, мин. св. надебеля̀х, мин. прич. надебеля̀л, св.вж. [[надебелявам 1 ._

надебеля

надебелѝш, мин. св. надебелѝх, мин. прич. надебелѝл, св.вж. [[надебелявам 2_ .

надебелявам

надебеля̀ваш, несв. и надебелея, св.
1. Ставам по-дебел, напълнявам. През зимата надебелях.
2. Разг. Подувам се, отичам.



надебеля̀ваш, несв. и надебеля, св.; какво. Правя нещо да стане по-дебело. Надебелявам цифрите, за да се виждат по-добре.

надежда

мн. надѐжди, ж.
1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот.
2. Прен. Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и др. Български олимпийски надежди. Млади надежди в областта на киното.
Храня надежда. — Надявам се, вярвам.

надежден

надѐждна, надѐждно, мн. надѐждни, прил. Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен. Надежден автомобил. Надеждна защита.

наденица

мн. на̀деници, ж. Вид пресен колбас от мляно месо с подправки, натъпкано в тънки черва. Варена наденица.

надера

надерѐш, мин. св. надра̀х, мин. прич. надра̀л, св.вж. надирам.

надея се

надѐеш се, мин. св. надѐях се, мин. прич. надѐял се, несв. Остар. Надявам се.

наджена

наджѐнеш, мин. св. наджѐнах, мин. прич. наджѐнал, св.вж. надженвам и наджена, св.

надженвам

наджѐнваш, несв. Наджънвам.

надживея

надживѐеш, мин. св. надживя̀х, мин. прич. надживя̀л, св.вж. надживявам.

надживявам

надживя̀ваш, несв. и надживея, св.; Кого. Живея повече, по-дълго от някого. Той надживя брат си. Творбите му го надживяха.

наджъна

наджъ̀неш, мин. св. наджъ̀нах, мин. прич. наджъ̀нал, св.вж. наджънвам.

наджънвам

наджъ̀нваш, несв. и наджъна, св.; Кого. Жъна повече, по-бързо, по-добре от някого.

надзвезден

надзвѐздна, надзвѐздно, мн. надзвѐздни, прил. Който е разположен над звездите; обхващащ целия свят. Надзвездни светове.

надзема

надзѐмеш, мин. св. надзѐх, мин. прич. надзѐл, св.вж. надземам.

надземам

надзѐмаш, несв. и надзема, св. Надвземам.

надземен

надзѐмна, надзѐмно, мн. надзѐмни, прил. Който се намира на повърхността на земята или над земята. Надземни съоръжения.

надзиравам

надзира̀ваш, несв.; Кого, какво. Наглеждам някого или нещо, за да го контролирам и проверявам. Надзиравам група затворници.

надзирател

надзира̀телят, надзира̀теля, мн. надзира̀тели, м. Лице, което надзирава някого или нещо. Тъмничен надзирател.
прил. надзирателски, надзира̀телска, надзира̀телско, мн. надзира̀телски.

надзирателка

мн. надзира̀телки, ж. Жена надзирател.

надзирателски

вж. надзирател

надзор

м., само ед.
1. Наблюдаване, надзираване. Под лекарски надзор.
2. Група лица, организирани за наблюдение над нещо. Прокурорски надзор.

надзорен

надзо̀рна, надзо̀рно, мн. надзо̀рни, прил. Който упражнява надзор.

надзорник

мн. надзо̀рници, м.
1. Лице, което упражнява надзор.
2. Техническо лице, което поддържа и ремонтира съоръжения.

надзорница

мн. надзо̀рници, ж. Жена надзорник.

надзървам

надзъ̀рваш, несв. и надзърна, св. Надзъртам еднократно или поединично.

надзърна

надзъ̀рнеш, мин. св. надзъ̀рнах, мин. прич. надзъ̀рнал, св.вж. надзървам.

надзъртам

надзъ̀рташ, несв. Надничам отвисоко, отгоре или отстрани; внимателно и предпазливо гледам. Надзъртам през оградата в чуждия двор.

надигам

надѝгаш, несв. и надигна, св.; какво. Вдигам, издигам, местя нагоре. Надигам края на килима.
надигам се/надигна се. 1. — Гордея се, надувам се.
2. Съвземам се (след боледуване).
3. Извисявам се, започвам да нараствам.
4. Активизирам се, започвам борба.
Надигам глава. 1. — Проявявам неподчинение, бунтувам се.
2. Ставам надут, възгордявам се.
Надигам глас. — Повишавам глас.

надигна

надѝгнеш, мин. св. надѝгнах, мин. прич. надѝгнал, св.вж. надигам.

надигравам

надигра̀ваш, несв. и надиграя, св.; Кого. Играя по-добре от някого, побеждавам в игра някого. Отборът на България надигра съперниците си.

надиграя

надигра̀еш, мин. св. надигра̀х, мин. прич. надигра̀л, св.вж. надигравам.

надипля

надѝплиш, мин. св. надѝплих, мин. прич. надѝплил, св.вж. надиплям.

надиплям

надѝпляш, несв. и надипля, св.; какво.
1. Сгъвам материя или дрехи на дипли.
2. Сгъвам внимателно дрехи.

надир

астроном. Точка на небесната сфера, противоположна на зенита.
Казано популярно, ако стоите на земята, това е посоката "надолу" под краката ви. Най-ниската възможна точка.

надирам

надѝраш, несв. и надера, св.; какво.
1. Дера достатъчно количество от нещо.
2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с острите си нокти.

надире

нареч. Разг. Назад.

надкласов

надкла̀сова, надкла̀сово, мн. надкла̀сови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов.

надкокдил

мед. вж. епикондил

надколенен

надколѐнна, надколѐнно, мн. надколѐнни, прил. Който е разположен над коляното.

надкоремен

надкорѐмна, надкорѐмно, мн. надкорѐмни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област.

надкостница

ж., само ед. Съединителна тъкан, която покрива костта.

надлежен

надлѐжна, надлѐжно, мн. надлѐжни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки.

надлез

мн. на̀длези, (два) на̀длеза, м. Пътно съоръжение за преминаване над железопътни линии или пътища.

надлъгвам

надлъ̀гваш, несв. и надлъжа, св.; кого. Лъжа някого повече, отколкото той мене; лъжа повече от някого. Надлъгах го.
надлъгвам се/надлъжа се. — Надпреварвам се с някого в лъгане. Опитва се да се надлъгва с мене. Само се надлъгват, никой не печели.

надлъж

нареч. По дължината, по направление на дългата страна. Надлъж и нашир.

надлъжа

надлъ̀жеш, мин. св. надлъ̀гах, мин. прич. надлъ̀гал, св.вж. надлъгвам.

надлъжен

надлъ̀жна, надлъ̀жно, мн. надлъ̀жни, прил. Който е по дългата страна. Надлъжно сечение.

надменен

надмѐнна, надмѐнно, мн. надмѐнни, прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка.
нареч. надменно. Държа се надменно.
същ. надменност, надменността̀, ж.

надменно

вж. надменен

надменност

вж. надменен

надмина

надмѝнеш, мин. св. надмѝнах, мин. прич. надмѝнал, св.вж. надминавам.

надминавам

надмина̀ваш, несв. и надмина, св.; Кого, какво.
1. Изпреварвам някого или нещо, постигам по-добри резултати. По пътя надмина две коли. Надмина го в работата.
2. Превъзхождам, стоя по-високо. Надмина приятелите си по успех.

надмогвам

надмо̀гваш, несв. и надмогна, св.; Кого, какво. Преодолявам, надделявам, надвивам. Надмогнах страха си.

надмогна

надмо̀гнеш, мин. св. надмо̀гнах, мин. прич. надмо̀гнал, св.вж. надмогвам.

надморски

надмо̀рска, надмо̀рско, мн. надмо̀рски, прил. Който е разположен над равнището на морето. Надморска височина.

надмощие

ср., само ед. По-голяма сила у някого, по-голяма мощ; превъзходство. Имам надмощие.

надниквам

наднѝкваш, несв. и надникна, св. Надничам еднократно или поединично, за късо време.

надникна

наднѝкнеш, мин. св. наднѝкнах, мин. прич. наднѝкнал, св.вж. надниквам.

надница

мн. на̀дници, ж. Възнаграждение, което се дава за еднодневен труд. Искам по-голяма надница.

надничам

наднѝчаш, несв.
1. Гледам тайно, скришом през малък отвор или пролука; надзъртам. Надничам през рамото му в книгата, която чете.
2. Показвам се през отвор или пролука. Изпод снега надничаха първите кокичета.

надничар

наднича̀рят, наднича̀ря, мн. наднича̀ри, м. Лице, което работи на надница и ежедневно получава възнаграждението си.
прил. наднича̀рски, наднича̀рска, наднича̀рско, мн. наднича̀рски.

надничарка

мн. наднича̀рки, ж. Жена надничар.

наднормен

надно̀рмена, надно̀рмено, мн. надно̀рмени, прил. Който надвишава нормата. Наднормено тегло.

надоблачен

надо̀блачна, надо̀блачно, мн. надо̀блачни, прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство.

надовлека

надовлечѐш, мин. св. надовля̀кох, мин. прич. надовля̀къл, св.вж. надовличам.

надовличам

надовлѝчаш, несв. и надовлека, св.; Какво. Довличам в голямо количество, много, доста. Водата надовлече изкъртени дървета.

надой

надо̀ят, надо̀я, мн. надо̀и, (два) надо̀я, м. Количеството надоено мляко. Среден годишен надой от крава.

надойвам

надо̀йваш, несв. Надоявам.

надолнище

мн. надо̀лнища, ср. Място, по което се отива надолу, слиза се в ниско място; нанадолнище. Камъните се търкаляха по надолнището.

надолу

нареч.
1. По направление към земята, на по-ниско място. Топката падна по-надолу.
2. В посока по течението на реката. Надолу по реката построиха нови къщи.
3. Разг. В южна посока. Птиците отлетяха надолу към топлите страни.
4. С горната част към земята. Обърнаха го с главата надолу.

надомен

надо̀мна, надо̀мно, мн. надо̀мни, прил. Който вместо в предприятие се извършва вкъщи, у дома. Надомна работа.

надомничка

мн. надо̀мнички, ж. Жена, която извършва надомна работа.

надоя

надоѝш, мин. св. надоѝх, мин. прич. надоѝл, св.вж. надоявам.

надоявам

надоя̀ваш, несв. и надоя, св.; Какво. Доя известно количество. Надоих два литра мляко от кравата.

надпартиен

надпартѝйна, надпартѝйно, мн. надпартѝйни, прил. Който стои над партиите и не защитава партийни интереси.

надпея

надпѐеш, мин. св. надпя̀х, мин. прич. надпя̀л, св.вж. надпявам.

надпивам

надпѝваш, несв. и надпия, св.; Кого. Пия повече, изпивам по-голямо количество от някого.

надпис

мн. на̀дписи, (два) на̀дписа, м.
1. Кратък текст, поставен върху предмет.
2. Старинен текст върху каменни плочи и колони. Прабългарски надписи.

надписвам

надпѝсваш, несв. и надпиша, св.; Какво.
1. Поставям надпис върху нещо. Надписвам тетрадките си.
2. Пиша в повече от необходимото, прибавям към сметката. Надписвам сметката.

надпиша

надпѝшеш, мин. св. надпѝсах, мин. прич. надпѝсал, св.вж. надписвам.

надпия

надпѝеш, мин. св. надпѝх, мин. прич. надпѝл, св.вж. надпивам.

надплатя

надплатѝш, мин. св. надплатѝх, мин. прич. надплатѝл, св.вж. надплащам.

надплащам

надпла̀щаш, несв. и надплатя, св. Плащам повече от определената, договорената цена. Надплатих сметката.

надпревара

мн. надпрева̀ри, ж. Надпреварване, състезаване. Спортна надпревара.

надпреварвам

надпрева̀рваш, несв. и надпреваря, св.; Кого. Излизам по-напред от някого в състезание; надминавам.

надпреваря

надпрева̀риш, мин. св. надпрева̀рих, мин. прич. надпрева̀рил, св.вж. надпреварвам.

надприказвам

надприка̀зваш, несв. и св.; Кого. Приказвам повече от някого, побеждавам някого с приказване.

надпубисен

мед. Намиращ се над срамната кост (os pubis).

надпявам

надпя̀ваш, несв. и надпея, св.; Кого. Пея по-добре или по-силно от някого.
надпявам се/надпея се. — Състезавам се с някого по пеене. Тя се надпяваше със славеите.

надпяване

мн. надпя̀вания, ср. Организиран конкурс за представяне на песни; състезание по пеене. Фолклорно надпяване.

надработвам

надрабо̀тваш, несв. и надработя, св.; Кого. Работя повече или по-добре от някого, изпреварвам в работата.

надработя

надрабо̀тиш, мин. св. надрабо̀тих, мин. прич. надрабо̀тил, св.вж. надработвам.

надраскам

надра̀скаш, св.вж. надрасквам.

надрасквам

надра̀скваш, несв. и надраскам, св.; Какво.
1. Покривам с драсканици нещо. Надраска цялата книга.
2. Набързо и нечетливо написвам нещо. Надрасках писмото на коляно.

надрасна

надра̀снеш, мин. св. надра̀снах, мин. прич. надра̀снал, св.вж. надраствам.

надраста

надрастѐш, мин. св. надра̀стох, мин. прич. надра̀съл, св. Надрасна.

надраствам

надра̀стваш, несв. и надрасна, св.
1. Кого. Расна повече от някого, ставам по-голям на ръст от някого. Надраснах съучениците си.
2. Прен. Кого, какво. Издигам се над околните с качествата си, надминавам ги. Той е надрасъл епохата си.

надращя

надра̀щиш и надра̀щеш, мин. св. надра̀щих и надра̀сках, мин. прич. надра̀щил и надра̀скал, св. Надраскам.

надребня

надребнѝш, мин. св. надребнѝх, мин. прич. надребнѝл, св.вж. надребнявам.

надребнявам

надребня̀ваш, несв. и надребня, св.; Какво. Правя нещо да стане на дребни парчета, раздробявам.

надробя

надробѝш, мин. св. надробѝх, мин. прич. надробѝл, св. — вж. надробявам.

надробявам

надробя̀ваш, несв. и надробя, св.; Какво. Правя нещо на дребни късове, разтрошавам. Каквото си надробил, това ще сърбаш.

надрънкам

надръ̀нкаш, св.вж. надрънквам.

надрънквам

надръ̀нкваш, несв. и надрънкам, св.; какво. Дрънкам много, наговорвам празни приказки. Надрънка разни глупости.

надсвирвам

надсвѝрваш, несв. и надсвиря, св.; Кого. Свиря по-добре или по-силно от някого.
надсвирвам се/надсвиря се. — Състезавам се с някого по свирене.

надсвиря

надсвѝриш, мин. св. надсвѝрих, мин. прич. надсвѝрил, св.вж. надсвирвам.

надсеменник

мед. вж. епидидим

надскачам

надска̀чаш, несв. и надскоча, св.
1. Кого. Скачам по-добре, по-високо или по-далече от някого.
2. Надвишавам определена граница, придвижвам се по-високо.

надскоча

надско̀чиш, мин. св. надско̀чих, мин. прич. надско̀чил, св.вж. надскачам.

надсмея се

надсмѐеш се, мин. св. надсмя̀х се, мин. прич. надсмя̀л се, св.вж. надсмивам се.

надсмивам се

надсмѝваш се, несв. и надсмѐя се, св.; над кого/над какво. Смея се на някого, присмивам се. Надсмива се над слабостите му.

надстройвам

надстро̀йваш, несв. Надстроявам.

надстройка

мн. надстро̀йки, ж.
1. Надстроена част на сграда.
2. Прен. Съвкупност от политически, правни, религиозни, философски и художествени възгледи и свързаните с тях учреждения.

надстроя

надстроѝш, мин. св. надстроѝх, мин. прич. надстроѝл, св.вж. надстроявам.

надстроявам

надстроя̀ваш, несв. и надстроя, св.; Какво. Строя върху друга сграда, за да я направя по-висока. Надстроявам къщата.

надтичам

надтѝчаш, св.вж. надтичвам.

надтичвам

надтѝчваш, несв. и надтичам, св.; Кого. Тичам по-бързо от някого. Надтичах всички.

надуваем

надува̀ема, надува̀емо, мн. надува̀еми, прил. Който се изпълва с въздух; който може да се надува. Надуваема лодка. Надуваеми играчки.

надувам

наду̀ваш, несв. и надуя, св.; Какво.
1. Пълня с въздух нещо. Надувам балони.
2. Разпъвам, опъвам. Вятърът наду платната.
3. Духам в някакъв инструмент, за да свиря. Надух кавала.
4. Прен. Преувеличавам.
надувам се/надуя се. 1. — Изпълвам се с въздух.
2. Гордея се, големея се.
3. Разг. Сърдя се, плача.
4. Подувам се, възпалявам се.
Надух гайдата. — Заплаках.
Надувам главата (на някого). — С постоянно говорене причинявам главоболие на някого.

надумам

наду̀маш, св.вж. надумвам.

надумвам

наду̀мваш, несв. и надумам, св.
1. На кого. Казвам на някого много неща, обиждам го, обвинявам го. Надумах му много лоши неща.
2. Разг. Кого. Убеждавам някого да направи нещо; подстрекавам, подучвам. Надумах го да избягаме.

надупча

наду̀пчиш, мин. св. наду̀пчих, мин. прич. наду̀пчил, св.вж. надупчвам.

надупчвам

наду̀пчваш, несв. и надупча, св.; какво. Правя много дупки в нещо; пробивам, промушвам на много места. Червеят беше надупчил ябълката.

надут

наду̀та, наду̀то, мн. наду̀ти, прил.
1. Отекъл, подпухнал. Надута буза.
2. Изпълнен с въздух. Надута топка.
3. Прен. Горд, надменен; сърдит.
същ. надутост, надутостта̀, ж.

надутост

вж. надут

надуша

наду̀шиш, мин. св. наду̀ших, мин. прич. наду̀шил, св.вж. надушвам.

надушвам

наду̀шваш, несв. и надуша, св.; Кого, какво.
1. Усещам дъх, миризма на нещо. Кучето надуши следата.
2. Прен. Разг. По някакви признаци разбирам нещо, досещам се за нещо. Надуших къде са скрили сладкото.

надуя

наду̀еш, мин. св. наду̀х, мин. прич. наду̀л, св.вж. надувам.

надхвърля

надхвъ̀рлиш, мин. св. надхвъ̀рлих, мин. прич. надхвъ̀рлил, св.вж. надхвърлям.

надхвърлям

надхвъ̀рляш, несв. и надхвърля, св.
1. Кого. Хвърлям по-добре или по-далече от някого.
2. Надминавам някаква граница, количество или качество. Тя надхвърли 70-те години.

надхитря

и надхитря, надхѝтриш и надхитрѝш, мин. св. надхѝтрих и надхитрѝх, мин. прич. надхѝтрил и надхитрѝл, св.вж. надхитрявам.

надхитрявам

надхитря̀ваш, несв. и надхитря и надхитря, св.; кого. Излизам по-хитър от някого. Тя надхитри приятелките си.

надхитрям

надхѝтряш, несв. Надхитрявам.

надценка

мн. надцѐнки, ж. Добавка към цена. Стоките в магазина са с надценка.

надценя

надценѝш, мин. св. надценѝх, мин. прич. надценѝл, св.вж. надценявам.

надценявам

надценя̀ваш, несв. и надценя, св.; Кого, какво. Смятам за по-скъп, за по-ценен, отколкото е; давам по-висока цена или по-голямо значение. Надценявам силите си.

надчета

надчетѐш, мин. св. надчѐтох, мин. прич. надчѐл, св.вж. надчитам.

надчитам

надчѝташ, несв. и надчета, св.; Кого. Чета по-добре или повече от някого.

надълбоко

нареч.
1. На голяма дълбочина, в дълбоко място. Надълбоко в морето живеят интересни риби.
2. Задълбочено. Навлязъл е надълбоко в проблема.

надълго

нареч.
1. Пространно, с много подробности. Разказва надълго за пътешествията си.
2. На голяма дължина.
Надълго и нашироко. — Много подробно (разказвам).

надъхам

надъ̀хаш, св.вж. надъхвам.

надъхвам

надъ̀хваш, несв. и надъхам, св.
1. Какво. Дъхам върху нещо.
2. Прен. Кого. Внушавам, настройвам, влияя, подстрекавам.

надявам

надя̀ваш, несв. и надяна, св.; какво. Разг.
1. Набождам, промушвам, слагам. Надявам пръстена върху ръката ѝ.
2. Обличам или обувам. Надянах старите обувки и халата.

надявам се

надя̀ваш се, несв.
1. Имам надежда, че нещо ще стане. Надявам се да се срещнем пак.
2. На кого. Разчитам на някого, осланям се, уповавам се.

надяждам

надя̀ждаш, несв. и надям, св.; кого. Ям повече или по-бързо от някого.

надялкам

надя̀лкаш, св.вж. надялквам.

надялквам

надя̀лкваш, несв. и надялкам, св.; какво.
1. Дялкам определено количество от нещо.
2. Дялкам на много места. Надялка дървото с ножчето си.

надям

надядѐш, мин. св. надя̀дох, мин. прич. надя̀л, св.вж. надяждам.

надяна

надѐнеш, мин. св. надя̀нах, мин. прич. надя̀нал, св.вж. надявам.

надясно

нареч.
1. В посока на дясната страна. Завивам надясно.
2. На страната на десните политически сили.
Наляво и надясно. — На всички страни, навсякъде.

наедно

нареч. Заедно, вкупом, на едно място.

наедрея

наедрѐеш, мин. св. наедря̀х, мин. прич. наедря̀л, св.вж. наедрявам.

наедрявам

наедря̀ваш, несв. и наедрея, св. Ставам по-едър, нараствам, увеличавам се. През последните дни от бременността си тя много наедря.

наежа

наѐжиш, мин. св. наѐжих, мин. прич. наѐжил, св.вж. наежвам.

наежвам

наѐжваш, несв. и наежа, св.
1. Правя козината или перушината да настръхне.
2. Прен. Диал. Насъсквам.
наежвам се/наежа се. 1. — Правя да ми настръхне козината или перушината.
2. Сърдя се, готов съм да нападна някого. Всички се наежиха срещу него.

наелектризирам

наелектризѝраш, несв. и св.
1. Предавам на някакво тяло електричество.
2. Прен. Създавам напрегнатост; настройвам, възбуждам.

наем

м., само ед. Заплащане за временно ползване на нещо. Месечен наем за квартира.
Нося душа под наем. — Много съм слаб, много съм болен.

наема

наѐмеш, мин. св. наѐх, мин. прич. наѐл, св.вж. наемам.

наемам

наѐмаш, несв. и наема, св.
1. Какво. Вземам под наем. Наех хубав апартамент.
2. Кого. Възлагам временна работа. Наех двама работници.
наемам се/наема се. — Решавам се да извърша нещо. Не се наемам да ти помагам.

наемател

наема̀телят, наема̀теля, мн. наема̀тели, м.
1. Лице, което наема нещо.
2. Лице, което живее под наем; квартирант.

наемателка

мн. наема̀телки, ж. Жена наемател.

наемен

наѐмна, наѐмно, мн. наѐмни, прил.
1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убиец.
2. Който се извършва срещу заплащане. Наемен труд.

наемник

мн. наѐмници, м.
1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане.
2. Прен. Лице, което служи на чужди интереси.

наесен

и наесен нареч. През следващата есен; когато дойде есента. Наесен ще бъде ученик в първи клас.

нает

наѐта, наѐто, мн. наѐти, прил. Който е взет под наем. Нает апартамент.

нажабурвам се

нажабу̀рваш се, несв. и нажабу̀ря се, св. Напълвам устата си с вода или друга течност, която движа, за да плакне вътрешността.

нажабуря се

нажабу̀риш се, мин. св. нажабу̀рих се, мин. прич. нажабу̀рил се, св.вж. нажабурвам се.

нажалвам се

нажа̀лваш се, несв. и нажа̀ля се, св. Жаля много.

нажаля

нажалѝш, мин. св. нажалѝх, мин. прич. нажалѝл, св.вж. нажалявам.

нажаля се

нажа̀лиш се, мин. св. нажа̀лих се, мин. прич. нажа̀лил се, св.вж. нажалвам се.

нажалявам

нажаля̀ваш, несв. и нажаля, св.; Кого. Правя някого да стане жален; натъжавам. Песента го нажали.
нажалявам се/нажаля се. — Ставам жален, натъжавам се.

нажежа

нажежѝш, мин. св. нажежѝх, мин. прич. нажежѝл, св.вж. нажежавам.

нажежавам

нажежа̀ваш, несв. и нажежа, св.; Какво. Правя нещо да стане горещо, нагрявам до зачервяване.
нажежавам се/нажежа се. 1. — Ставам горещ, загрявам.
2. Прен. Ставам напрегнат; разпалвам се. Атмосферата на заседанието се нажежи.

наживея се

наживѐеш се, мин. св. наживя̀х се, мин. прич. наживя̀л се, св.вж. наживявам се.

наживявам се

наживя̀ваш се, несв. и наживѐя се, св.
1. Живея достатъчно дълго.
2. Живея хубаво, според желанията си.

нажулвам

нажу̀лваш, несв. и нажуля, св.
1. Жуля нещо, натривам го.
2. Прен. Разг. Карам се много на някого.
нажулвам се/нажуля се.Разг. Напивам се много силно, до безпаметство.

нажуля

нажу̀лиш, мин. св. нажу̀лих, мин. прич. нажу̀лил, св.вж. нажулвам.

нажъна

нажъ̀неш, мин. св. нажъ̀нах, мин. прич. нажъ̀нал, св.вж. нажънвам.

нажънвам

нажъ̀нваш, несв. и нажъна, св. Жъна определено количество от нещо.
нажънвам се/нажъна се. — Жъна до пълно насищане.

назад

нареч.
1. В посока, обратна на досегашното движение. Върна се назад, за да търси загубената чанта. Обърна се назад.
2. На предишното място, в старото положение.
3. За израз на заповед — връщай се, отдръпни се.
Не оставам назад. — Стремя се към същите успехи като другите.

назадничав

наза̀дничава, наза̀дничаво, мн. наза̀дничави, прил. Който изостава в развитието и възгледите си. Назадничави разбирания.
същ. назадничавост, назадничавостта̀, ж.

назадничавост

вж. назадничав

назал

мн. наза̀ли, (два) наза̀ла, м. Спец. Носов звук. От българските звукове назали са м и н.

назален

наза̀лна, наза̀лно, мн. наза̀лни, прил. Спец. Който се изговаря носово, който се отнася до носов звук. Назални гласни в старобългарски език.
същ. назалност, назалността̀, ж.

назализация

мн. назализа̀ции, ж. Спец. Поява на носов призвук при изговаряне на звук.

назалност

вж. назален

назареи

ист. В периода на ранното християнство — първите християни в Юдея.

название

мн. назва̀ния, ср. Словесно обозначение на предмети и явления; наименование.

наздраве

междум. Пожелание при ядене и пиене.

наздравица

мн. наздра̀вици, ж. Думите, които се произнасят, преди да се пие за здравето на някого или за успешния край на някакво дело; тост. Вдигам наздравица за някого.

наздраво

нареч. Разг. С положителност, непременно, сигурно.

нази

личн. мест. Остар. Нас.

назидавам

назида̀ваш, несв.; Кого. Поучавам, наставлявам.

назидание

мн. назида̀ния, ср. Поука, наставление. За назидание на всички го наказаха.

назидателен

назида̀телна, назида̀телно, мн. назида̀телни, прил. Който служи за назидание; поучителен.
същ. назидателност, назидателността̀, ж.

назидателност

вж. назидателен

назирей

мъж или жена, който се е обрекъл да не пие вино и да не яде плода на лозето под какъвто и да е вид

назнача

назначѝш, мин. св. назначѝх, мин. прич. назначѝл, св.вж. назначавам.

назначавам

назнача̀ваш, несв. и назнача, св.
1. Кого. Определям официално работата, която ще извършва някой. Назначиха брат ми за управител.
2. Какво. Определям, уговарям нещо. Назначиха ми инжекции. Назначавам среща.

назначение

мн. назначѐния, ср.
1. Заповед за назначаване на някаква служба.
2. Предназначение, сфера на употреба. Високо назначение на литературата.

назобам се

назо̀баш се, св.вж. назобвам се.

назобвам се

назо̀бваш се, несв. и назо̀бам се, св. Зобам до пълно насищане.

назобя

назобѝш, мин. св. назобѝх, мин. прич. назобѝл, св.вж. назобявам.

назобявам

назобя̀ваш, несв. и назобя, св.; Какво. Нахранвам добитък със зоб. Назобих коня.

назова

назовѐш, мин. св. назова̀х, мин. прич. назова̀л, св.вж. назовавам.

назовавам

назова̀ваш, несв. и назова, св.; Кого, какво.
1. Давам име, название; наричам.
2. Произнасям името на някого или нещо. Назовах победителя в конкурса.

назорвам

назо̀рваш, несв. и назоря, св.; Кого. Разг. Давам зор на някого; принуждавам, насилвам. Назориха го да замине.

назоря

назо̀риш, мин. св. назо̀рих, мин. прич. назо̀рил, св.вж. назорвам.

назорям

назо̀ряш, несв. Назорвам.

назрея

назрѐеш, мин. св. назря̀х, мин. прич. назря̀л, св.вж. назрявам.

назрявам

назря̀ваш, несв. и назрея, св.
1. Започвам да ставам зрял, узрявам. Крушите назряха.
2. Прен. Ставам неизбежен, приближавам се. Скандалът назря.
3. За цирей — изпълвам се с гной.
4. За мисъл, идея — очертавам се, оформям се.

назубря

назу̀бриш, мин. св. назу̀брих, мин. прич. назу̀брил, св.вж. назубрям.

назубрям

назу̀бряш, несв. и назубря, св.; Какво. Научавам наизуст, механично, без разбиране. Назубрих целия учебник.

назъбвам

назъ̀бваш, несв. и назъбя, св.; Какво. Правя зъбци върху нещо, правя неравен. Назъбих ножицата.

назъбен

назъ̀бена, назъ̀бено, мн. назъ̀бени, прил. Който е със зъбци.

назъбя

назъ̀биш, мин. св. назъ̀бих, мин. прич. назъ̀бил, св.вж. назъбвам.

назяпам се

назя̀паш се, св.вж. назяпвам се.

назяпвам се

назя̀пваш се, несв. и назя̀пам се, св. Разг. Зяпам до пълно насищане.

наивен

наѝвна, наѝвно, мн. наѝвни, прил.
1. Простодушен, неопитен, лековерен. Наивна жена.
2. Който изразява простодушие, неопитност. Наивен поглед.
същ. наивност, наивността̀, ж.

наивник

мн. наѝвници, м. Наивен човек.

наивница

мн. наѝвници, ж. Наивна жена.

наивност

вж. наивен

наигравам

наигравам се, наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка.

наигравам се

наигра̀ваш се, несв. и наигра̀я се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка.

наиграя се

наигра̀еш се, мин. св. наигра̀х се, мин. прич. наигра̀л се, св.вж. наигравам се.

наизвадя

наизва̀диш, мин. св. наизва̀дих, мин. прич. наизва̀дил, св.вж. наизваждам.

наизваждам

наизва̀ждаш, несв. и наизвадя, св.; Какво. Изваждам много предмети, всичко.

наизведа

наизведѐш, мин. св. наизвѐдох, мин. прич. наизвѐл, св.вж. наизвеждам.

наизвеждам

наизвѐждаш, несв. и наизведа, св.; Кого, какво. Извеждам много, всички.

наизлизам

наизлѝзаш, несв. и наизляза, св. Само мн. Излизаме много, едновременно. Децата наизлязоха по поляните.

наизляза

наизлѐзеш, мин. св. наизля̀зох, мин. прич. наизля̀зъл, св.вж. наизлизам.

наизнасям

наизна̀сяш, несв. и наизнеса, св.; Какво. Изнасям много предмети.

наизнеса

наизнесѐш, мин. св. наизнѐсох, мин. прич. наизнѐсъл, св.вж. наизнасям.

наизуст

нареч.
1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст.
2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.

наизустя

наизустѝш, мин. св. наизустѝх, мин. прич. наизустѝл, св.вж. наизустявам.

наизустявам

наизустя̀ваш, несв. и наизустя, св.; Какво. Научавам наизуст. Наизустих поемата.

наименование

мн. наименова̀ния, ср. Название, име.

наименувам

наимену̀ваш, несв.; Кого, какво.
1. Давам име, назовавам, наричам.
2. Изричам името, назовавам.

наистина

нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна.

най-

част. За образуване на превъзходна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта, напр. най-високият; най-добре; най обичам; най юнак; най на север.

най-вече

нареч. Най-много, преди всичко. Обичам всички, а най-вече майка си.

найлон

м., само ед. Търговско название на синтетични влакна и изработената от тях тъкан.
прил. найлонов, на̀йлонова, на̀йлоново, мн. на̀йлонови. Найлонови чорапи. Найлонова чанта.

найлонов

вж. найлон

накажа

нака̀жеш, мин. св. нака̀зах, мин. прич. нака̀зал, св.вж. наказвам.

наказание

мн. наказа̀ния, ср.
1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание.
2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло. Истинско наказание е да работиш с него.

наказателен

наказа̀телна, наказа̀телно, мн. наказа̀телни, прил.
1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон.
2. Който служи за наказание. Наказателна мярка.
Наказателен удар. — В спортни игри — извънреден удар с топка (или шайба) срещу страната, която е нарушила правилата на игра.

наказвам

нака̀зваш, несв. и накажа, св.; Кого. Налагам наказание на някого за провинение. Наказаха го за кражбата.

наказуем

наказу̀ема, наказу̀емо, мн. наказу̀еми, прил. Такъв, за който се полага наказание. Наказуемо деяние.

накалайдисам

накалайдѝсаш, св.вж. накалайдисвам.

накалайдисвам

накалайдѝсваш, несв. и накалайдисам, св.; Какво. Калайдисвам цялата повърхност на нещо.

накалвам

нака̀лваш, несв. и накалям, св.; Кого, какво. Калям цялата повърхност на нещо, нацапвам с кал.

накаля

накалѝш, мин. св. накалѝх, мин. прич. накалѝл, св.вж. накалявам.

накалявам

накаля̀ваш, несв. и накаля, св.; какво. Нагрявам до висока температура, нажежавам.

накалям

нака̀ляш, св.вж. накалвам.

накамаря

накамарѝш, мин. св. накамарѝх, мин. прич. накамарѝл, св.вж. накамарявам.

накамарявам

накамаря̀ваш, несв. и накамаря, св.; какво. Струпвам нещо на камара.

накана

мн. нака̀ни, ж. Желание, готовност да се извърши нещо.

наканвам се

нака̀нваш се, несв. и нака̀ня се, св. Готвя се да извърша нещо, нагласявам се, решавам, намислям. Наканих се да излизам.

наканя се

нака̀ниш се, мин. св. нака̀них се, мин. прич. нака̀нил се, св.вж. наканвам се.

накапвам

нака̀пваш, несв. и накапя, св.; какво.
1. Покривам с капки повърхността на нещо. Накапах покривката.
2. Наливам течност на капки. Накапах лекарството в очите му.

накапя

нака̀пеш, мин. св. нака̀пах, мин. прич. нака̀пал, св.вж. накапвам.

накарам

нака̀раш, св.вж. накарвам.

накарвам

нака̀рваш, несв. и накарам, св.
1. Кого. Принуждавам някого да извърши нещо. Накарах го да стане.
2. Диал. Вкарвам всичко вътре. Накарах овцете в кошарата.
накарвам се/накарам се. — Карам се много на някого.

накастря

нака̀стриш, мин. св. нака̀стрих, мин. прич. нака̀стрил, св.вж. накастрям.

накастрям

нака̀стряш, несв. и накастря, св.
1. Какво. Кастря в достатъчно количество. Накастрих сухи клони за подпалки.
2. Прен. Разг. Кого. Карам се много на някого, нахоквам го.

накацам

нака̀цаш, св.вж. накацвам.

накацаха

вж. награбаха

накацвам

нака̀цваш, несв. и накацам, св. Само мн. Много, едновременно кацваме. Врабчетата накацаха по оградата. Малки къщички накацаха по склона.

накача

накачѝш, мин. св. накачѝх, мин. прич. накачѝл, св.вж. накачвам.

накачвам

нака̀чваш, несв. и накача, св.; Какво. Окачвам много неща на много места. Накачи по стените плакати.

накашлям се

нака̀шляш се, св. Кашлям много, дълго, доста.

наквасвам

наква̀сваш, несв. и наквася, св.; какво.
1. Потапям нещо във вода или в друга течност.
2. Квася много, доста.

наквася

наква̀сиш, мин. св. наква̀сих, мин. прич. наква̀сил, св.вж. наквасвам.

накипря

накѝприш, мин. св. накѝприх, мин. прич. накѝприл, св.вж. накипрям.

накипрям

накѝпряш, несв. и накипря, св.; Кого, какво. Кипря много, нагиздям, накичвам.

накипя

накипѝш, мин. св. накипя̀х, мин. прич. накипя̀л, св.вж. накипявам.

накипявам

накипя̀ваш, несв. и накипя, св.
1. За обида, гняв — натрупвам се, избухвам.
2. Обзема ме силно чувство на недоволство, яд, гняв. – накипява ми (ти, му, ѝ, ни ви им)/накипи ми. Безл. Ядосвам се много, натрупва ми се голямо негодувание. Беше ми накипяло от всичко, което чух.

накисвам

накѝсваш, несв. и накисна, св.
1. Какво. Кисна нещо дълго или определено време.
2. Прен. Разг. Кого. Клеветя. Накиснах го пред ръководството.

накисна

накѝснеш, мин. св. накѝснах, мин. прич. накѝснал, св.вж. накисвам.

накит

мн. на̀кити, (два) на̀кита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити.

накитвам

накѝтваш, несв. и накитя, св. Поставям накити, накичвам, украсявам.

накитя

накѝтиш, мин. св. накѝтих, мин. прич. накѝтил, св. – вж. накитвам.

накича

накѝчиш, мин. св. накѝчих, мин. прич. накѝчил, св.вж. накичвам.

накичвам

накѝчваш, несв. и накича, св.; кого/какво, с какво. Правя нещо или някого да изглежда добре, гиздаво; украсявам. Накичиха новогодишната елха с гирлянди.
накичвам се/накича се. 1. — Кича се , украсявам се с цветя, накити.
2. Пренебр. Слагам си премного украшения, та правя неприятно впечатление. Виж я как се е накичила като циганка!

наклада

накладѐш, мин. св. накла̀дох, мин. прич. накла̀л, св.вж. наклаждам.

наклаждам

накла̀ждаш, несв. и наклада, св.; какво. Натрупвам дърва, за да ги запаля; запалвам огън. Наклаждам печката.

наклал

разг.
наклал огън, запалил огън

накланям

накла̀няш, несв. Наклонявам.

наклеветвам

наклевѐтваш, несв. Наклеветявам.

наклеветя

наклеветѝш, мин. св. наклеветѝх, мин. прич. наклеветѝл, св.вж. наклеветявам.

наклеветявам

наклеветя̀ваш, несв. и наклеветя, св.; кого. Клеветя някого, набеждавам.

наклон

мн. накло̀ни, (два) накло̀на, м.
1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон.
2. Повърхност, която сключва остър ъгъл с хоризонта; склон, нанадолнище. Каручката леко се спускаше по наклона.

наклонен

накло̀нена, накло̀нено, мн. накло̀нени, прил. Наведен, полегат. Наклонената кула в Пиза. • Движа се по наклонена плоскост. Ирон. Пропадам морално.



накло̀нна, накло̀нно, мн. накло̀нни, прил. Остар. Който показва, че е готов да се съгласи с нещо, да направи нещо; склонен. Наклонна е да ми прости.

наклонение

мн. наклонѐния, ср. Спец. В граматиката глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към реалността на действието. Повелително наклонение.

наклонност

наклонността̀, мн. накло̀нности, ж. Влечение към нещо, склонност. Има музикални наклонности.

наклоня

наклонѝш, мин. св. наклонѝх, мин. прич. наклонѝл, св.вж. наклонявам.

наклонявам

наклоня̀ваш, несв. и наклоня, св.; какво. Поставям нещо в наклонено положение; навеждам. Наклоних върха на дръвчето.

наклякам

накля̀каш, св.вж. накляквам.

накляквам

накля̀кваш, несв. и наклякам, св. Само мн. Клякаме много хора. Децата наклякаха в кръг.

накова

наковѐш, мин. св. накова̀х, мин. прич. накова̀л, св.вж. наковавам.

наковавам

накова̀ваш, несв. и накова, св.
1. Какво. Кова достатъчно количество. Наковах пироните.
2. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам някого.

наковалня

мн. накова̀лни, ж. Желязна подложка,поставка, върху която се коват метали.
Между чука и наковалнята. — В много тежко положение, между две опасности.

накокошинвам се

накокошѝнваш се, несв. и накокошѝня се, св.
1. За птица — правя перушината ми да настръхне (от студ, от страх или за да изглеждам по-голям). Петелът се накокошини, готов за борба.
2. Прен. Разг. Напервам се, надувам се, възгордявам се.

накокошиня се

накокошѝниш се, мин. св. накокошѝних се, мин. прич. накокошѝнил се, св.вж. накокошинвам се.

наколен

нако̀лна, нако̀лно, мн. нако̀лни, прил. Който е разположен върху колове, забити във вода. Наколни жилища.

наколенка

мн. наколѐнки, ж. Предпазно приспособление или топла превръзка, която се поставя върху коляното. Преди да се качи на скейтборда, сложи наколенките.

наколенник

мн. наколѐнници, (два) наколѐнника, м.
1. ист. Предпазен щит, най-често метален, който е поставен върху коляното.
2. Спец. В спорта — наколенка.

наконечник

мн. наконѐчници, (два) наконѐчника, м. Накрайник.

наконтвам

нако̀нтваш, несв. и наконтя, св.; кого. Обличам хубаво, гиздаво. Наконти я с най-хубавите ѝ дрехи.

наконтя

нако̀нтиш, мин. св. нако̀нтих, мин. прич. нако̀нтил, св.вж. наконтвам.

накрай

предлог.
1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село.
2. Като нареч. Разг. Накрая, най-подир.

накратко

нареч. С малко думи, сбито, за малко време. Разказа накратко историята си.

накрая

нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея.

накрехвам

накрѐхваш, несв. и накрехна, св.; Какво. Разг. Накривявам нещо. Накрехнал калпак на една страна.

накрехна

накрѐхнеш, мин. св. накрѐхнах, мин. прич. накрѐхнал, св.вж. накрехвам.

накрещя

накрещѝш, мин. св. накрещя̀х, мин. прич. накрещя̀л, св.вж. накрещявам.

накрещявам

накрещя̀ваш, несв. и накрещя, св.; на кого. Крещя много, изричам с крясък много думи. Накрещях му всякакви обиди.
накрещявам се/накрещя се. — Крещя до пълно насищане, колкото искам.

накривее ми

мин. св. накривя̀ ми, мин. прич. накривя̀ло ми, св.; — вж. накривява ми.

накриво

нареч. Не в права посока, встрани. Стъпи накриво.
Гледам накриво (някого). — Отнасям се враждебно към някого.

накривя

накривѝш, мин. св. накривѝх, мин. прич. накривѝл, св.вж. накривявам.

накривява ми

(ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и накривѐе ми, св. Става ми криво, неприятно, мъчно. Накривя ѝ и си поплака.

накривявам

накривя̀ваш, несв. и накривя, св.; какво. Извивам нещо встрани, накланям.
Накривявам шапка. — Преставам да се интересувам от нещо, живея безгрижно.

накръст

нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст.

накуп

нареч.
1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп.
2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп.

накупувам

накупу̀ваш, несв. и накупя, св.; какво. Купувам много, в голямо количество. Накупих дрехи за всички.

накупя

наку̀пиш, мин. св. наку̀пих, мин. прич. наку̀пил, св.вж. накупувам.

накуцвам

наку̀цваш, несв. Куцам леко, малко. Боли ме кракът и накуцвам.

накъде

нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал.
Няма накъде.Разг. По неволя, по необходимост.

накъдето

нареч. и съюз. Към което място, в каквато посока. Тръгвам, накъдето кажеш.

накъдря

накъ̀дриш, мин. св. накъ̀дрих, мин. прич. накъ̀дрил, св.вж. накъдрям.

накъдрям

накъ̀дряш, несв. и накъдря, св; какво. Правя нещо да стане къдраво, на вълни. Накъдрих косата си.

накълва

накълвѐш, мин. св. накълва̀х, мин. прич. накълва̀л, св.вж. накълвавам.

накълвавам

накълва̀ваш, несв. и накълва, св.; какво.
1. За птица — започвам да кълва нещо цяло; повреждам, като кълва. Косовете накълваха гроздето.
2. Прен. Разг. Назубрям. Накълвах урока.
накълвавам се/накълва се. — Кълва до пълно насищане.

накълцам

накъ̀лцаш, св.вж. накълцвам.

накълцвам

накъ̀лцваш, несв. и накълцам, св.; какво. С кълцане раздробявам достатъчно количество от нещо. Накълцах месото.

накъм

предлог. Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката.

накървавя

накървавѝш, мин. св. накървавѝх, мин. прич. накървавѝл, св.вж. накървавявам.

накървавявам

накървавя̀ваш, несв. и накървавя, св.; Какво. Правя нещо да стане кърваво, потапям в кръв, нацапвам с кръв. Накървавих ръцете си.

накъркам се

накъ̀ркаш се, св.вж. накърквам се.

накърквам се

накъ̀ркваш се, несв. и накъ̀ркам се, св. Разг.
1. Напивам се, ставам пиян.
2. Нахранвам се обилно.

накърмвам

накъ̀рмваш, несв. Накърмям.

накърмя

накъ̀рмиш, мин. св. накъ̀рмих, мин. прич. накъ̀рмил, св.вж. накърмям.

накърмям

накъ̀рмяш, несв. и накърмя, св.
1. Кого. Кърмя дете до пълното му насищане. Накърмих бебето.
2. Какво. Храня животни до насищането им.

накърнен

накърнѐна, накърнѐно, мн. накърнѐни, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство.

накърня

накърнѝш, мин. св. накърнѝх, мин. прич. накърнѝл, св.вж. накърнявам.

накърнявам

накърня̀ваш, несв. и накърня, св.
1. Какво. Засягам целостта на нещо.
2. Прен. Кого. Засягам чувствата, морално-етическите качества на някого. Накърних достойнството му.

накърша

накъ̀ршиш, мин. св. накъ̀рших, мин. прич. накъ̀ршил, св.вж. накършвам.

накършвам

накъ̀ршваш, несв. и накърша, св.; какво. Кърша в достатъчно количество. Накършиха цъфнали клонки.

накъсам

накъ̀саш, св.вж. накъсвам.

накъсвам

накъ̀сваш, несв. и накъсам, св.; какво.
1. Късам нещо (цветя или плодове) в достатъчно количество. Накъсах цветя за мама.
2. Късам нещо на дребни парчета. Накъсах писмото.

накъсо

нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му помогна.

нал

на̀лът, на̀ла, мн. на̀лове, (два) на̀ла, м. Малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за да ги предпазва от изтъркване.
същ. умал. на̀лче, мн. на̀лчета, ср.

налавям

нала̀вяш, несв. и наловя, св.; Какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв.
налавям се/наловя се. — Само мн. Хващаме се много хора един за друг. Всички се наловиха на хорото.

налагам

нала̀гаш, несв. и наложа, св.
1. Какво. Слагам едно върху друго, накуп. Налагам туршия. Налагам баница.
2. Какво. Поставям лечебно средство върху рана. Наложи раната с билки.
3. Какво. Поставям модел върху друга повърхност. Налагам кройките върху плата.
4. Какво. Определям наказание. Налагам глоба.
5. Разг. Кого. Набивам някого за наказание. Наложих го здравата.
налагам се/наложа се. 1. — Надделявам, принуждавам някого да приеме моето решение.
2. Добивам известност, утвърждавам се като добър в някаква област. Той се наложи много бързо като добър актьор.
3. Побеждавам в състезание. Гостите се наложиха убедително над домакините в последната футболна среща.
4. Само в трето лице. Нужно е, необходимо е да стане. Налага се да замина веднага.

налазвам

нала̀зваш, несв. и налазя, св.; Кого, какво. Лазя върху нещо, полазвам. Мравките бяха налазили сладкишите.

налазя

нала̀зиш, мин. св. нала̀зих, мин. прич. нала̀зил, св.вж. налазвам.

налегна

налѐгнеш, мин. св. налѐгнах, мин. прич. налѐгнал, св.вж. налягам.

належа се

належѝш се, мин. св. належа̀х се, мин. прич. належа̀л се, св.вж. належавам се.

належавам се

належа̀ваш се, несв. и належа̀ се, св. Лежа до пълно насищане.

належащ

належа̀ща, належа̀що, мн. належа̀щи, прил. Който е важен и изисква бързо разрешаване. Належаща задача.

налеп

мн. на̀лепи, (два) на̀лепа, м. Подобно на обрив вещество, натрупано по лигавицата на устната кухина или в гърлото. Гноен налеп.

налепвам

налѐпваш, несв. и налепя, св.; какво, върху какво/по какво. Лепя в достатъчно количество. Налепих марките върху писмото.

налепя

налепѝш, мин. св. налепѝх, мин. прич. налепѝл, св.вж. налепвам.

налетя

налетѝш, мин. св. налетя̀х, мин. прич. налетя̀л, св.вж. налитам.

налея

налѐеш, мин. св. наля̀х, мин. прич. наля̀л, св.вж. наливам.

нали

част.
1. Въпросителна частица, с която се предполага или изисква положителен отговор. Нали ще дойдеш?
2. Усилителна частица, която подчертава известността на нещо. Нали съм малък, не можах да прочета всичко.
3. Усилителна частица, която се използва при изразяване на недоволство, яд и др. Нали все бързаш, виж сега какво стана.

наливам

налѝваш, несв. и налея, св.; Какво. Пълня съд с някаква течност. Наливам вино в чашите.
наливам се/налея се. 1. — Пия много. Наливам се с бира.
2. Пълня се, наедрявам, надебелявам. Плодовете се наляха.
Наливам ум в главата. — Уча, поучавам.
Наливат ми се очите. — Ще се разплача.
Наливат ми се очите с кръв. — Много съм ядосан, побеснял съм, разгневен съм.
Налива ми се сърцето. — Домъчнява ми, става ми болно за нещо.

наливен

налѝвна, налѝвно, мн. налѝвни, прил. За питие — което се продава не в бутилки с фабрично определен грамаж, а в количество според желанието на клиента. Наливно олио. Наливна бира.

налитам

налѝташ, несв. и налетя, св.
1. Спускам се бързо върху някого или нещо. Кучетата налетяха върху ранения елен.
2. Стремя се към нещо, което ми харесва, допада ми да го правя. Налитам на бой. Налитам на жени.
3. Попадам на някого или нещо. На ъгъла налетях на приятелката си.
4. Кого. За чувство, мисъл — обхващам, завладявам. Налетяха го мрачни мисли.

налице

нареч.
1. В съчетание с глагола съм. Има ме в наличие, тук съм. Целият състав е налице. Доказателствата са налице.
2. При плетене — определен начин за изплитане на бримки. Изплети двете бримки налице.

наличен

налѝчна, налѝчно, мн. налѝчни, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари.

наличие

ср., само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване.

наличност

наличността̀, само ед., ж.
1. Наличие. Парите са в наличност.
2. Сбор от всичко, което е на разположение и не е изразходвано; съдържание. Стокова наличност. • Касова наличност. Пари и ценности, съхранявани в даден момент в каса.

наловя

наловѝш, мин. св. наловѝх, мин. прич. наловѝл, св.вж. налавям.

налог

мн. нало̀зи, (два) нало̀га, м. Държавна такса, определена със закон; данък.

наложа

нало̀жиш, мин. св. нало̀жих, мин. прич. нало̀жил, св.вж. налагам.

наложителен

наложѝтелна, наложѝтелно, мн. наложѝтелни, прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е помощта ти.

наложник

мн. нало̀жници, м. Любовник.

наложница

мн. нало̀жници, ж. Любовница на властващ.

налудея се

налудѐеш се, мин. св. налудя̀х се, мин. прич. налудя̀л се, св.вж. налудявам се.

налудничав

налу̀дничава, налу̀дничаво, мн. налу̀дничави, прил.
1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек.
2. Прен. Твърде смел, оригинален, неочакван, странен. Налудничави идеи.
същ. налудничавост, налудничавостта̀, ж.

налудничавост

вж. налудничав

налудувам се

налуду̀ваш се, св. Лудувам до пълно насищане.

налудявам се

налудя̀ваш се, несв. и налудѐя се, св. Лудея до пълно насищане.

налучкам

налу̀чкаш, св.вж. налучквам.

налучквам

налу̀чкваш, несв. и налучкам, св.; Какво. Случайно, с догадки и предположения, по интуиция стигам до истината. Налучках верния път.

налчета

подкова за добитък или обувка

налъми

мн., налъ̀м, м. Дървени чехли с кожена каишка.
Когато цъфнат налъмите.Ирон. Никога.

налюбвам се

налю̀бваш се, несв. и налю̀бя се, св. Любя се до пълно насищане.

налюбувам се

налюбу̀ваш се, св.; на кого/на какво. Любувам се до пълно насищане на нещо. Налюбувах се на чудесния пейзаж. Не мога да ѝ се налюбувам.

налюбя се

налю̀биш се, мин. св. налю̀бих се, мин. прич. налю̀бил се, св.вж. налюбвам се.

налютя

налютѝш, мин. св. налютѝх, мин. прич. налютѝл, св.вж. налютявам.

налютявам

налютя̀ваш, несв. и налютя, св.
1. Какво. Правя нещо да стане лютиво, подлютявам.
2. Лютя слабо. Пиперките налютяват.
налютявам се/налютя се. — Разг. Сърдя се, ядосвам се, разгневявам се.

наляво

нареч.
1. На лява страна, в лява посока. Обърна се наляво.
2. На страната на леви политически сили.
Наляво и надясно (върша нещо). — По всички посоки, навсякъде. Разправя наляво и надясно какво е видял.

налягам

наля̀гаш, несв. и налегна, св.
1. Натискам, напъвам. Налегна с рамо вратата.
2. Прен. Нападам, връхлитам, идва ми нещо до главата. Налегнаха я грижи.
3. Само мн. Лягаме много хора заедно. Туристите налягаха уморени по поляната.
Налягам си парцалите. — Кротувам.

налягане

мн. наля̀гания, ср. Силата, която действа върху някаква повърхност; натиск. Атмосферно налягане. Кръвно налягане.

нам

личн. мест. Остар. На нас.

намагнитизирам

намагнитизѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам магнитни свойства на нещо; магнитизирам. Намагнитизирах желязото.

намажа

нама̀жеш, мин. св. нама̀зах, мин. прич. нама̀зал, св.вж. намазвам.

намазвам

нама̀зваш, несв. и намажа, св.
1. Какво. Покривам с мазнина или с друга течност. Намазах ръцете си с крем.
2. Жарг. Получавам облага покрай друг. Покрай нея и аз намазах едно черпене.
Намазвам въжето.Грубо. Обесват ме.

намаление

мн. намалѐния, ср.
1. Само ед. Намаляване.
2. Резултатът от това действие. Пътувам с намаление. Намаление на цените.
Използвам намалението. — Получавам някаква облага благодарение на благоприятни условия, обстоятелства.

намалея

намалѐеш, мин. св. намаля̀х, мин. прич. намаля̀л, св.вж. [[намалявам 1_ .

намаля

намалѝш, мин. св. намалѝх, мин. прич. намалѝл, св.вж. [[намалявам 2 ._

намалявам

намаля̀ваш, несв. и намалея, св. Ставам по-малоброен, по-малък, смалявам се. Намаляха книгите в библиотеката.



намаля̀ваш, несв. и намаля, св.;какво. Правя нещо да стане по-малко. Намалих парите за издръжка.
същ. намаляване, ср.

намаляване

вж. намалявам

намек

мн. на̀меци, (два) на̀мека, м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загатване. Не разбрах намека му.

намеквам

намѐкваш, несв. и намекна, св.; на кого, За какво. Правя намек, загатвам, подхвърлям. Намекнах му за разговора ни.

намекна

намѐкнеш, мин. св. намѐкнах, мин. прич. намѐкнал, св.вж. намеквам.

намерение

мн. намерѐния, ср. Желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни. Имам намерение да построя нова къща.

намеря

намѐриш, мин. св. намѐрих, мин. прич. намѐрил, св.вж. намирам.

намеса

мн. намѐси, ж. Вмешателство, участие. Ще се справим без чужда намеса.

намесвам

намѐсваш, несв. и намеся, св.
1. Кого, какво. Включвам някого или нещо в чужда работа. Намесих го в скандала.
2. Разг. Какво. Меся тестото още един път в желаната форма. Намесих питката.
3. Какво. Меся (хляб) в достатъчно количество. Намесих много хляб.
4. Смесвам, обърквам.
намесвам се/намеся се. 1. —Участвам заедно с другите, включвам се в чужда работа.
2. Разг. Смесвам се с другите.

намествам

намѐстваш, несв. и наместя, св.
1. Какво. Поставям нещо на определеното му място; нагласям, натъкмявам.
2. Замествам.
намествам се/наместя се. — Заемам определеното ми място, сядам. Наместих се удобно в креслото.

наместник

мн. намѐстници, м. Заместник. • Архиерейски наместник. Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.

наместо

предлог. Вместо.

наместя

намѐстиш, мин. св. намѐстих, мин. прич. намѐстил, св.вж. намествам.

намеся

намѐсиш, мин. св. намѐсих, мин. прич. намѐсил, св.вж. намесвам.

наметало

мн. намета̀ла, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина.

наметка

мн. намѐтки, ж.
1. Наметало.
2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото.

наметна

намѐтнеш, мин. св. намѐтнах, мин. прич. намѐтнал, св.вж. намятам.

намигам

намѝгаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам.

намигвам

намѝгваш, несв. и намигна, св.; на кого. Намигам еднократно или поединично.

намигна

намѝгнеш, мин. св. намѝгнах, мин. прич. намѝгнал, св.вж. намигвам.

намина

намѝнеш, мин. св. намѝнах, мин. прич. намѝнал, св.вж. наминавам.

наминавам

намина̀ваш, несв. и намина, св. Минавам периодично, за кратко време; спохождам, отбивам се. На връщане намина при сестра си.

намирам

намѝраш, несв. и намеря, св.
1. Какво. Откривам нещо загубено, неизвестно или скрито. Намерих чантата си.
2. Кого. Откривам някого, виждам, заварвам. Намерих го в парка да се разхожда.
3. Какво. Случайно виждам, откривам, забелязвам. Намерих хубави гъби в гората.
4. Прен. Смятам, струва ми се. Намирам, че е много променена.
намирам се/намеря се. — Стоя, съм, бивам; разполагам се, пребивавам. Намирам се в чудесна местност.
Ще си намериш майстора/кръстника. — Ще си получиш заслуженото, ще бъдеш наказан.

намирисвам

намирѝсваш, несв. и намириша, св.
1. Мириша слабо (обикн. на нещо необичайно, на лошо). Месото намирисва.
2. Усещам мирис на нещо, надушвам. Намирисвам, че има пържена риба.
Работата намирисва. — Работата не е почтена, не е честна.

намириша

намирѝшеш, мин. св. намирѝсах, мин. прич. намирѝсал, св.вж. намирисвам.

намисля

намѝслиш, мин. св. намѝслих, мин. прич., намѝслил, св.вж. намислям.

намислям

намѝсляш, несв. и намисля, св.; Какво.
1. Идва ми наум, избирам мислено, решавам. Намислих къде ще отида.
2. Измислям, помислям. Намислих си едно число.

намножа

намножѝш, мин. св. намножѝх, мин. прич. намножѝл, св.вж. намножавам.

намножавам

намножа̀ваш, несв. и намножа, св.; Какво. Правя нещо да стане много, умножавам.
намножавам се/намножа се. — Увеличавам количеството си, броя си.

намокря

намо̀риш, мин. св. намо̀крих, мин. прич. намо̀крил, св.вж. намокрям.

намокрям

намо̀кряш, несв. и намокря, св.; Кого, какво. Направям нещо да стане мокро. Дъждът ни намокри. Намокри роклята си в реката.
Намокрих гащите.Ирон. Много силно се изплаших.

намордник

мн. намо̀рдници, (два) намо̀рдника, м. Кожена или телена мрежа, която се поставя върху муцуната на животните, за да не хапят или за да не ядат.

намотавам

намота̀ваш, несв. и намотая, св.; какво. С мотаене навивам определено количество върху нещо. Намотах преждата върху мотовилката.

намотая

намота̀еш, мин. св. намота̀х, мин. прич. намота̀л, св.вж. намотавам.

намотка

мн. намо̀тки, ж.
1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. 2. Разг. Нещо намотано.
3. Спец. Определен брой намотани жици върху електротехническо устройство — бобина, електродвигател и др.

намразвам

намра̀зваш, несв. и намразя, св.; Кого, какво. Започвам да мразя някого или нещо, става ми омразно. Намразих го.

намразя

намра̀зиш, мин. св. намра̀зих, мин. прич. намра̀зил, св.вж. намразвам.

намръзвам се

намръ̀зваш се, несв. и намръ̀зна се, св. Мръзна много, дълго; стоя дълго време на студ. Докато чаках автобуса, се намръзнах.

намръзна се

намръ̀знеш се, мин. св. намръ̀знах се, мин. прич. намръ̀знал се, св.вж. намръзвам се.

намръщвам

намръ̀щваш, несв. и намръщя, св.; Какво. Придавам сърдит, недоволен израз на лицето си; навъсвам, намусвам. Намръщи вежди.
намръщвам се/намръщя се. 1. — Придобивам сърдит вид.
2. За време, природа — придобивам неприветлив, мрачен вид.

намръщен

намръ̀щена, намръ̀щено, мн. намръ̀щени, прил.
1. Който е със сърдит, недоволен израз на лицето; навъсен, намусен. Намръщена баба.
2. За време — облачно, готвещо се да вали. Намръщено небе.
същ. намръщеност, намръщеността̀, ж.

намръщеност

вж. намръщен

намръщя

вж. намръщвам

намусвам се

наму̀сваш се, несв. и наму̀ся се, св.; Какво. Навъсвам се, намръщвам се.

намусен

наму̀сена, наму̀сено, мн. наму̀сени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен.
същ. намусеност, намусеността̀, ж.

намусеност

вж. намусен

намуся се

наму̀сиш се, мин. св. наму̀сих се, мин. прич. наму̀сил се, св.вж. намусвам се.

намуша

наму̀шиш, мин. св. наму̀ших, мин. прич. наму̀шил, св.вж. намушвам.

намушвам

наму̀шваш, несв. и намуша, св.
1. Кого, какво. Муша голям брой обекти. Намуши с ножа всички, които се изпречиха срещу него.
2. Какво. Напъхвам, набождам. Намуши кърпата в джоба си.

намъдрувам се

намъдру̀ваш се, св. Ирон. Мъдрувам дълго, много, прекалено.

намъдря се

намъ̀дриш се, мин. св. намъ̀дрих се, мин. прич. намъ̀дрил се, св.вж. намъдрям се.

намъдрям се

намъ̀дряш се, несв. и намъ̀дря се, св. Разг. Пренебр. Намествам се, сядам на определено място. Той се намъдри на свободния стол до мене.

намъквам

намъ̀кваш, несв. и намъкна, св.; какво. Разг.
1. Мъкна нещо в голямо количество; надовличам.
2. Обличам или обувам нещо. Намъкна панталона си.
3. С мъкнене вкарвам, въвличам нещо.
намъквам се/намъкна се. 1. — Леко, потайно влизам някъде, присламчвам се. Намъкнах се в плевника.
2. Обличам се с много дрехи.

намъкна

намъ̀кнеш, мин. св. намъ̀кнах, мин. прич. намъ̀кнал, св.вж. намъквам.

намятам

намя̀таш, несв. и наметна, св.
1. Кого/какво, с какво. Мятам отгоре върху някого или нещо, загръщам, без да обличам. Наметнах го с палтото си.
2. Добавям нова бримка (при плетене).
намятам се/наметна се. 1. — Мятам върху себе си, без да се обличам. Наметнах се с жилетката.
2. Само мн. Мятаме се много хора заедно или едновременно.

нанагоре

нареч. Разг. Нагоре.

нанагорнище

мн. нанаго̀рнища, ср. Разг. Нагорнище.

нанадолнище

мн. нанадо̀лнища, ср. Разг. Надолнище.

нанадолу

нареч. Разг. Надолу.

нанасям

нана̀сяш, несв. и нанеса, св.; Какво.
1. Внасям голямо количество от нещо.
2. За вода — донасям твърди вещества (пясък, кал и др.).
3. Означавам, отбелязвам върху модел или карта.
4. Причинявам, правя, сторвам. Нанасям поражения.
5. Покривам с тънък слой повърхността на нещо. Нанесох внимателно боята.
нанасям се/нанеса се. — Внасям багаж и мебели, за да живея някъде.

нанеса

нанесѐш, мин. св. нанѐсох, мин. прич. нанѐсъл, св.вж. нанасям.

нани

междум. Припев за приспиване на малки деца; спи. Нани, мило дете, нани-на.

нанижа

нанѝжеш, мин. св. нанѝзах, мин. прич. нанѝзал, св.вж. нанизвам.

наниз

мн. на̀низи, (два) на̀низа, м.
1. Промушени, свързани еднакви предмети. До прозореца висяха големи нанизи с чушки.
2. Огърлица, гердан. Два наниза жълтици красяха носията ѝ.

нанизвам

нанѝзваш, несв. и нанижа, св.; какво. Правя наниз. Нанизах гъбите, за да съхнат.

нанизъм

мед. Ненормално нисък ръст, изоставане в растежа (под 130 сm за мъжа и под 120 сm за жената). Различават се първичен нанизъм (при скелетни дисплазии, хромозомни аномалии, дородови увреждания и др. ) и вторичен нанизъм (при ендокринни заболявания, недоимъчно хранене и др. ).

наникъде

нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде.

нанкам

на̀нкаш, несв. За деца — спя, спинкам.

наново

нареч. Още веднъж, пак, отново. Трябва наново да чета книгата.

нанос

мн. на̀носи, (два) на̀носа, м. Това, което е довлечено от река, от течаща вода или от вятър. Тинести наноси.

наносвам се

нано̀сваш се, несв. и нано̀ся се, св. Нося до пълно насищане.

наносен

на̀носна, на̀носно, мн. на̀носни, прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове.

нанося се

нано̀сиш се, мин. св. нано̀сих се, мин. прич. нано̀сил се, св.вж. наносвам се.

нанякъде

нареч. В каква да е посока, в неопределена или неизвестна посока. Искам да замина нанякъде.

наобикалям

наобика̀ляш, несв. и наобиколя, св.
1. Минавам наоколо, обикалям нещо периодично. Наобикалят къщата, за да я почистват.
2. Само мн. Обикаляме много хора нещо от различни страни. Наобиколиха плачещото дете.

наобиколя

наобиколѝш, мин. св. наобиколѝх, мин. прич. наобиколѝл, св.вж. наобикалям.

наоблека

наоблечѐш, мин. св. наобля̀кох, мин. прич. наобля̀къл, св.вж. наобличам.

наобличам

наоблѝчаш, несв. и наоблека, св.
1. Какво. Обличам много неща.
2. Кого. Обличам много дрехи върху някого. Наоблече детето с всички пуловери.

наоколо

нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой.

наопаки

нареч.
1. С вътрешната страна навън. Облякла си блузата наопаки.
2. Противоположното, обратното, напук. Прави всичко наопаки.

наос

Наос (от гръцки: naos — храм) е термин в сакралната (църковна) архитектура и представлява вътрешната част на един храм.
В гръцките храмове в наоса се намира статуята на божеството, а в ранните византийски православни църкви в него се провежда литургията.

наостря

нао̀стриш, мин. св. нао̀стрих, мин. прич. нао̀стрил, св.вж. наострям.

наострям

нао̀стряш, несв. и наостря, св.
1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите.
2. Прен. Кого. Насъсквам, настройвам враждебно. Наострих я срещу себе си.
наострям се/наостря се.Разг. Настройвам се враждебно, готов съм за кавга, разправия. Ти я питаш човешки, а тя — като се наострила...
Наострям уши. — Съсредоточавам вниманието си, слухтя.

наочник

мн. нао̀чници, (два) нао̀чника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждането.
Сякаш има наочници. — За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.

нападам

напа̀даш, св. Само мн. Падаме много заедно. Зрелите плодове нападаха по земята.



напа̀даш, несв. и нападна, св.
1. Кого, какво. Спускам се върху нещо или някого, връхлитам. Нападнаха града.
2. Започвам пръв атака (при сражение или в спорта).
3. Кого. Укорявам, обвинявам. Нападаше я заради разбиранията ѝ.
4. Кого. Обземам, обхващам. Гладът ни нападна.

нападател

напада̀телят, напада̀теля, мн. напада̀тели, м.
1. Този, който пръв започва нападение.
2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбелязва точки за отбора си при играта. Централен нападател.

нападателен

напада̀телна, напада̀телно, мн. напада̀телни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра.
същ. нападателност, нападателността̀, ж.

нападателка

мн. напада̀телки, ж. Жена нападател.

нападателност

вж. нападателен

нападение

мн. нападѐния, ср.
1. Внезапно спускане върху някого или нещо. Стремително нападение върху врага.
2. Част от отбор, група спортисти, които трябва да отбелязват точки.

нападка

мн. напа̀дки, ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки.

нападна

напа̀днеш, мин. св. напа̀днах, мин. прич. напа̀днал, св.вж. [[нападам 2 ._

напазарувам

напазару̀ваш, св. Пазарувам в достатъчно количество, накупувам. Напазарувах за празника.

напакостя

напакостѝш, мин. св. напакостѝх, мин. прич. напакостѝл, св.вж. напакостявам.

напакостявам

напакостя̀ваш, несв. и напакостя, св.; На кого. Пакостя много. Напакостиха му.

напалвам

напа̀лваш, несв. и напаля, св.; Какво.
1. Запалвам. Напалих камината.
2. Какво. Паля в достатъчно количество, много.

напалм

м., само ед. Запалително вещество, включващо алуминиеви соли, което развива висока температура, и направените от него бомби.
прил. напалмов, напа̀лмова, напа̀лмово, мн. напа̀лмови.

напалмов

вж. напалм

напаля

напа̀лиш, мин. св. напа̀лих, мин. прич. напа̀лил, св.вж. напалвам.

напапам се

напа̀паш се, св. За дете — наям се, нахраня се.

напапкам

да се напапкам, напапкаш се, св. Напапквам се.

напапкам се

напа̀пкаш се, св. Напапам се.

напарвам

напа̀рваш, несв. и напаря, св.
1. Какво. Стоплям нещо на пара, подгрявам. Напарвам краката си.
2. Разг. Кого. Жаря някого с коприва.
напарвам се/напаря се. 1. — Седя на пара, стоплям се на пара.
2. Прен. Изпитвам нещо неприятно, пострадвам.

напаря

напа̀риш, мин. св. напа̀рих, мин. прич. напа̀рил, св.вж. напарвам.

напаст

напастта̀, мн. на̀пасти, ж. Беда, нещастие, зло.

напатвам се

напа̀тваш се, несв. и напа̀тя се, св. Патя много, доста.

напатя се

напа̀тиш се, мин. св. напа̀тих се, мин. прич. напа̀тил се, св.вж. напатвам се.

напев

мн. напѐви, (два) напѐва, м. Мелодия, песен. Тъжен напев.

напевен

напѐвна, напѐвно, мн. напѐвни, прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас.
същ. напевност, напевността̀, ж.

напевност

вж. напевен

напека

напечѐш, мин. св. напѐкох, мин. прич. напѐкъл, св.вж. напичам.

напервам се

напѐрваш се, несв. и напѐря се, св. Стоя гордо, надуто.

напердаша

наперда̀шиш, мин. св. наперда̀ших, мин. прич. наперда̀шил, св.вж. напердашвам.

напердашвам

наперда̀шваш, несв. и напердаша, св.; Кого.
1. Пердаша доста, много, колкото е необходимо.
2. Пердаша всички.

наперен

напѐрена, напѐрено, мн. напѐрени, прил. Надут, изправен, горд.
същ. напереност, напереността̀, ж.

напереност

вж. наперен

наперя се

напѐриш се, мин. св. напѐрих се, мин. прич. напѐрил се, св.вж. напервам се.

напет

напѐта, напѐто, мн. напѐти, прил. Строен, хубав, изправен. Напета мома.
същ. напетост, напетостта̀, ж.

напетост

вж. напет

напечатам

напеча̀таш, св.вж. напечатвам.

напечатвам

напеча̀тваш, несв. и напечатам, св.; Какво. Печатам всичко, докрай.

напечатя

напеча̀тиш, мин. св. напеча̀тих, мин. прич. напеча̀тил, св. Напечатам.

напечелвам

напечѐлваш, несв. и напечеля, св.; Какво. Печеля много, в голямо количество. Напечелих пари.
напечелвам се/напечеля се. — Печеля до пълно насищане.

напечеля

напечѐлиш, мин. св. напечѐлих, мин. прич. напечѐлил, св.вж. напечелвам.

напечен

напѐчена, напѐчено, мн. напѐчени, прил.
1. Много горещ, жежък. Напечен пясък.
2. Прен. Разг. Обтегнат, напрегнат. Напечена обстановка.

напея се

напѐеш се, мин. св. напя̀х се, мин. прич. напя̀л се, св.вж. напявам се.

напивам

напѝваш, несв. и напия, св.
1. Кого. Давам на някого да пие, докато се опияни. Напих го с ракия.
2. Разг. Какво. Пия пръв от нещо. Напих водата в стомната.
3. Пия малко, отпивам от пълен съд.
напивам се/напия се. 1. — Пия до насищане или до опияняване.
2. Поемам влага. Земята се напи с влага.

напикавам

напика̀ваш, несв. и напикая, св.; Какво. Пикая върху нещо. Бебето напика леглото.
напикавам се/напикая се. — Пикая, без да искам, без да се усетя, върху дрехите си или върху леглото си.

напикая

напика̀еш, мин. св. напика̀х, мин. прич. напика̀л, св.вж. напикавам.

напипам

напѝпаш, св.вж. напипвам.

напипвам

напѝпваш, несв. и напипам, св.
1. Какво. С пипане откривам нещо. Напипа в джоба си нещо желязно.
2. Кого. Сварвам някого в неудобно положение или в нечестно деяние; хващам. Напипаха го, че краде.
Напипвам пулса (на нещо). — Откривам най-същественото, най-характерното в нещо.

напирам

напѝраш, несв. и напра, св.
1. Натискам, бутам, наблягам. Напирам да вляза.
2. За чувство, желание — стремя се да се проявя. В гърдите му напираше радост.

написвам

напѝсваш, несв. и напиша, св.; Какво. Пиша до края, изцяло. Написах писмото.

напитка

мн. напѝтки, ж. Течност за пиене; питие. Спиртни напитки. Безалкохолни напитки.

напичам

напѝчаш, несв. и напека, св.
1. Какво. Пека много, в достатъчно количество. Напекох три тави сладки.
2. Нагрявам. Слънцето напече силно.
3. Разг. Сварявам ракия.
напичам се/напека се. — Нагрявам се, стоплям се. Напекох се на слънце.

напиша

напѝшеш, мин. св. напѝсах, мин. прич. напѝсал, св.вж. написвам.

напия

напѝеш, мин. св. напѝх, мин. прич. напѝл, св.вж. напивам.

напиянствам се

напия̀нстваш се, св. Пиянствам много, доста, до насищане.

напиянствувам се

напия̀нствуваш се, св. Напиянствам се.

наплаквам се

на̀плакваш се, несв. и напла̀ча се, св. Плача много, до пълно насищане.

напластя

напластѝш, мин. св. напластѝх, мин. прич. напластѝл, св.вж. напластявам.

напластявам

напластя̀ваш, несв. и напластя, св.; Какво. Пластя всичко, докрай. Напластих сеното.
напластявам се/напластя се. — Натрупвам се, наслоявам се.

наплатя се

наплатѝш се, мин. св. наплатѝх се, мин. прич. наплатѝл се, св.вж. наплащам се.

наплача се

напла̀чеш се, мин. св. напла̀ках се, мин. прич. напла̀кал се, св.вж. наплаквам се.

наплаша

напла̀шиш, мин. св. напла̀ших, мин. прич. напла̀шил, св.вж. наплашвам.

наплашвам

напла̀шваш, несв. и наплаша, св.; Кого. Довеждам някого до състояние на страх от нещо.
наплашвам се/наплаша се. — Започвам да се страхувам от нещо. Децата се наплашиха от разговорите за призраци.

наплашен

напла̀шена, напла̀шено, мн. напла̀шени, прил. Който много се страхува от нещо, като страхът е придобит след плашене.
същ. наплашеност, наплашеността̀, ж.

наплашеност

вж. наплашен

наплащам се

напла̀щаш се, несв. и наплатя̀ се, св.; На кого. Разг. Плащам всичко до край, издължавам се, уреждам дълговете си. Наплатих им се за всичко.

наплескам

наплѐскаш, св.вж. наплесквам.

наплесквам

наплѐскваш, несв. и наплескам, св.
1. Кого, какво. Оцапвам, измърсявам. Наплеска панталона си с кал.
2. Разг. Кого. Набивам с плесници, напердашвам. Ако не слушаш, ще те наплескам.
3. Прен. Наговарям неприятни неща пред някого. Наплеска едни приказки пред него.

наплета

наплетѐш, мин. св. наплѐтох, мин. прич. наплѐл, св.вж. наплитам.

наплетка

мн. наплѐтки, ж. Тази част от плетиво, която е плетена по-късно, допълнително.

наплещвам

наплѐщваш, несв. и наплещя, св. Разг.
1. Наплесквам.
2. С натискане правя тесто във форма на пита, разплесквам.

наплещя

наплѐщиш, мин. св. наплѐщих, мин. прич. наплѐщил, св.вж. наплещвам.

наплив

мн. на̀пливи, (два) на̀плива, м. Струпване, поява на нещо в голямо количество. Такъв наплив от хора на футболна среща скоро не е имало.

наплискам

наплѝскаш, св.вж. наплисквам.

наплисквам

наплѝскваш, несв. и наплискам, св.; Кого, какво. Плискам с вода, намокрям, напръсквам. Наплиска лицето си със студена вода от извора.

наплитам

наплѝташ, несв. и наплета, св.; Какво.
1. Плета много, в достатъчно количество. Наплетох вълнени чорапи за всички.
2. Разг. Чрез плетене увеличавам размерите на нещо. Блузката му окъся и трябва да я наплета.
3. Сплитам.

наплодя

наплодѝш, мин. св. наплодѝх, мин. прич. наплодѝл, св.вж. наплодявам.

наплодявам

наплодя̀ваш, несв. и наплодя, св.; Какво.
1. Давам обилен плод, раждам много деца.
2. Развъждам.
наплодявам се/наплодя се. — Развъждам се, размножавам се в голямо количество. Тази година се наплодиха много агнета.

наплувам се

наплу̀ваш се, св. Плувам до пълно насищане.

наплупя

нахлу̀пиш, мин. св. нахлу̀пих, мин. прич. нахлу̀пил, св.вж. нахлупвам.

наплювам

наплю̀ваш, несв. и наплюя, св.; Кого, какво.
1. Плюя върху нещо или върху някого, оплювам.
2. За мухи — снасям яйца по нещо.

наплюнча

наплю̀нчиш, мин. св. наплю̀нчих, мин. прич. наплю̀нчил, св.вж. наплюнчвам.

наплюнчвам

наплю̀нчваш, несв. и наплюнча, св.; Какво. Намазвам или намокрям с плюнка нещо. Наплюнчи пръста си, за да обърне страницата.

наплюскам

да се наплюскам, наплюскаш се, св. — вж. наплюсквам се.

наплюскам се

наплю̀скаш се, св.вж. наплюсквам се.

наплюсквам се

наплю̀скваш се, несв. и наплю̀скам се, св.; с Какво. Грубо.
1. Нахранвам се обилно.
2. Напивам се много. Наплюскаха се с пържоли и вино.

наплюя

наплю̀еш, мин. св. наплю̀х, мин. прич. наплю̀л, св.вж. наплювам.

напляскам

напля̀скаш, св.вж. наплясквам.

наплясквам

напля̀скваш, несв. и напляскам, св.; Кого. Наплесквам, напердашвам, набивам.

наподобя

наподобѝш, мин. св. наподобѝх, мин. прич. наподобѝл, св.вж. наподобявам.

наподобявам

наподобя̀ваш, несв. и наподобя, св.
1. Подобен съм на нещо или на някого; приличам. Сградата наподобяваше кораб.
2. Правя нещо да бъде подобно на друго. Наподобявам с танц движенията на някое животно.

напоителен

напоѝтелна, напоѝтелно, мн. напоѝтелни, прил. Който служи за напояване. Напоителен канал. Напоителен дъжд.

напой

напо̀ят,напо̀я, мн. напо̀и, (два) напо̀я, м. Диал. Място на река, където се пои добитък.

напойвам

напо̀йваш, несв. Напоявам.

наполеон

мн. наполео̀ни, (два) наполео̀на, м.
1. ист. Златна монета на стойност 20 франка, върху която е изобразен Наполеон III или Наполеон I. 2. ист. Златна монета от 20 лева.
3. Диал. Бегония.

наполовин

и наполовина нареч.
1. На две равни части. Разряза ябълката наполовина.
2. До средата, само в едната половина. Чашата е наполовина празна.

наполовина

нареч. — вж. наполовин.

напомня

напо̀мниш, мин. св. напо̀мних, мин. прич. напо̀мнил, св.вж. напомням.

напомням

напо̀мняш, несв. и напомня, св.
1. Какво/за какво,на кого. Помагам на някого да си спомни нещо, да не забрави; припомням, подсещам. Напомни ми да купя цветя.
2. Наподобявам, приличам. Тази птица ми напомня шарките на паун.

напомпам

напо̀мпаш, св.вж. напомпвам.

напомпвам

напо̀мпваш, несв. и напомпам, св.; какво. Помпя, колкото е необходимо. Напомпах гумите на велосипеда.

напомпя

напо̀мпиш, мин. св. напо̀мпих, мин. прич. напо̀мпил, св. Напомпам.

напор

м., само ед. Натиск, налягане, напън. Под напора на тежестта му столът се счупи.

напорен

на̀порна, на̀порно, мн. на̀порни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила.

напорист

напорѝста, напорѝсто, мн. напорѝсти, прил. Който е решил на всяка цена да постигне целта си; настойчив, упорит. Напорист човек.

напоследък

нареч. В последно време. Напоследък не идва вкъщи.

напосоки

нареч. Както ми хрумне, по случайност. Говоря напосоки. Тръгвам напосоки.

напоя

напоѝш, мин. св. напоѝх, мин. прич. напоѝл, св.вж. напоявам.

напоявам

напоя̀ваш, несв. и напоя, св.
1. Кого, какво. Поя, колкото е нужно. Напоих добитъка.
2. Какво. Поливам. Напоих зеленчуковата градина.
3. Какво. За река или дъжд — поя достатъчно земята, посевите и др. Дъждът напои нивята.
4. Прен. Кого. Давам на някого да пие, докато се опияни.

напра

напрѐш, мин. св. напря̀х, мин. прич. напря̀л, св.вж. напирам.

направа

ж., само ед.
1. Работа, изделие. Оригинална направа.
2. Начин на направяне, изработка.

направление

мн. направлѐния, ср.
1. Линия на движение, посока.
2. Обществено, научно,литературно течение, групировка. Литературни направления.

направлявам

направля̀ваш, несв.; какво/кого. Давам направление (в 1 знач.), насочвам, напътвам.

направо

нареч.
1. В права линия. Ще вървиш направо.
2. По най-краткия път, без отклонение. Отиваш направо при лекаря, за да те прегледа.
3. Без заобикалки, откровено, без стеснение. Кажи ми направо.
4. Без посредничество, пряко. Пих направо от бутилката.

направя

напра̀виш, мин. св. напра̀вих, мин. прич. напра̀вил, св.вж. направям.

направям

напра̀вяш, несв. и направя, св.
1. Какво. Правя нещо докрай, изцяло; изработвам, извършвам. Направих сметката.
2. Кого, какъв. Назначавам на работа, превръщам в друг. Направиха го директор.
3. За време, възраст — навършвам. Тази седмица направи десет години.
направям се/направя се. 1. — Превръщам се, ставам. Направи се на маймуна.
2. Преструвам се. Направих се на умрял.

напразен

напра̀зна, напра̀зно, мн. напра̀зни, прил.
1. Безполезен, безуспешен. Напразни опити.
2. Неоснователен, ненужен, безпредметен. Напразни съмнения.

напраскам

напра̀скаш, св.вж. напрасквам.

напрасквам

напра̀скваш, несв. и напраскам, св.; Кого, какво. Разг.
1. Набивам, напердашвам, натупвам.
2. Пиша нещо в голямо количество. Учителят напраска на всички двойки.
напрасквам се/напраскам се.Грубо. Нахранвам се обилно.

напраша

напра̀шиш, мин. св. напра̀ших, мин. прич. напра̀шил, св.вж. напрашвам.

напрашвам

напра̀шваш, несв. и напраша, св.; Какво. Посипвам с прах нещо. Напраших си окото.

напращя

напращѝш, мин. св. напращя̀х, мин. прич. напращя̀л, св.вж. напращявам.

напращявам

напращя̀ваш, несв. и напращя, св.
1. Напълвам се до пръскане, много. Вимето на кравата напращя от мляко.
2. Прен. Разг. Изпълнен съм с нещо. Напращял е от енергия.

напрегна

напрѐгнеш, мин. св. напрѐгнах, мин. прич. напрѐгнал, св.вж. напрягам.

напрегнат

напрѐгната, напрѐгнато, мн. напрѐгнати, прил.
1. Изпънат, обтегнат. Напрегнато тяло.
2. Прен. Който издава психическо напрежение; съсредоточен, стремителен, неспокоен. Напрегнат поглед. Напрегнат двубой.
същ. напрегнатост, напрегнатостта̀, ж.

напрегнатост

вж. напрегнат

напред

нареч.
1. В направление пред себе си. Върви напред.
2. На предно място. Напред има свободни места.
3. Разг. Само в сравнителна степен. По-рано, първо. Кое по-напред да захвана?
4. Само в превъзходна степен. Първо, преди всичко. Най-напред изчисти стаята си.
5. За часовник — избързва с определено време. Часовникът ми е напред с 10 минути.
6. Като междум. Команда за тръгване. В атака! Напред!

напреда

напредѐш, мин. св. напрѐдох, мин. прич. напрѐл, св.вж. напридам.

напредвам

напрѐдваш, несв. и напредна, св.
1. Вървя напред. Работата напредва.
2. Прен. Постигам успехи, преуспявам, развивам се. Напредва в усвояването на езика.
3. Развивам се. Болестта напредваше.

напредна

напрѐднеш, мин. св. напрѐднах, мин. прич. напрѐднал, св.вж. напредвам.

напредничав

напрѐдничава, напрѐдничаво, мн. напрѐдничави, прил.
1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек.
2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите.
същ. напредничавост, напредничавостта̀, ж.

напредничавост

вж. напредничав

напредък

м. само ед. Преуспяване, успех, напредване, постъпателно движение напред, прогрес. Икономически напредък.

напрежение

мн. напрежѐния, ср.
1. Напрегната дейност. Мускулно напрежение. Вътрешно напрежение.
2. Спец. Величина, която характеризира работата на електрическите сили при преместване на заряди. Високо напрежение.

напреки

и напряко нареч.
1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото.
2. По най-къс, най-пряк път, без заобикаляне. Минахме напреки през планината.

напречен

и напречен, на̀пречна и напрѐчна, на̀пречно и напрѐчно, мн. на̀пречни и напрѐчни, прил.
1. Който е перпендикулярен на дължината. Напречен разрез.
2. Който е разположен напреки. Напречна улица.

напридам

напрѝдаш, несв. и напреда, св.; Какво. Преда в достатъчно количество. Напрела е вълна за три килима.

наприказвам

наприка̀зваш, св.; на кого. Разг. Приказвам много на някого. Наприказвах му какво ли не.
наприказвам се. — Приказвам до пълно насищане, колкото искам.

например

нареч.
1. При уточняване — взето като пример, за илюстрация. Някои цветя, например кокичето, минзухарът, синчецът, цъфтят рано през пролетта.
2. Вметната или въвеждаща дума — да речем, ето. Например аз съм лекар.

напролет

нареч.
1. През следващата пролет, когато дойде пролетта. Напролет ще започнем да строим къща.
2. През пролетта.

напротив

нареч. Наобратно, противоположно, иначе; съвсем не. Аз обичам да пътувам, а той — напротив — не обича. Напротив, ходил съм там.

напръскам

напръ̀скаш, св.вж. напръсквам.

напръсквам

напръ̀скваш, несв. и напръскам, св.; кого/какво, с какво. Пръсвам, намокрям. Напръсках лозето със син камък.

напръстник

мн. на̀пръстници, (два) на̀пръстника, м.
1. Металическо или пластмасово приспособление с форма на шапка, което се поставя върху пръст, за да се натиска с него иглата при шиене.
2. Вид тревисто растение с мъхнати цветове.

напрягам

напря̀гаш, несв. и напрегна, св.; Какво. Правя нещо да стане изпънато; с усилие извършвам някаква дейност. Напрягам мускули.
напрягам се/напрегна се. — Полагам усилия, силя се, мъча се. Напрегни се още малко! Напрягам се да си спомня.
Напрягам мишци. — Полагам усилия да направя нещо.
Напрягам ум. — Мисля задълбочено.

напряко

нареч.вж. напреки.

напсувам

напсу̀ваш, св.; кого/какво. Псувам, наругавам.

напудря

напу̀дриш, мин. св. напу̀дрих, мин. прич. напу̀дрил, св.вж. напудрям.

напудрям

напу̀дряш, несв. и напудря, св.; Какво. Намазвам, поръсвам с пудра. Напудрих носа си, за да не лъщи.

напук

нареч. На инат, обратното на това, което някой иска. Напук на него ще замина.

напукам

напу̀каш, св.вж. напуквам.

напукан

напу̀кана, напу̀кано, мн. напу̀кани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя.

напуквам

напу̀кваш, несв. и напукам, св.; какво.
1. Правя пукнатини в нещо.
2. Пукам в достатъчно количество, много.
напуквам се/напукам се. — Пукам се на много места. Ръцете им се напукаха от работа.

напускам

напу̀скаш, несв. и напусна, св.; Кого, какво.
1. Пускам в голямо количество, много. Напускаха от самолета пакети с храна за гладуващото население.
2. Изоставям, зарязвам. Напуснах жена си. Ще напусна работа.
3. Излизам от някъде, отдалечавам се. Напуснах града.
Напускам този свят. — Умирам.

напусна

напу̀снеш, мин. св. напу̀снах, мин. прич. напу̀снал, св.вж. напускам.

напусто

нареч. Разг. Напразно, залудо.

напуша

напу̀шиш, мин. св. напу̀ших, мин. прич. напу̀шил, св.вж. напушвам.

напушва ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и напу̀ши ме, св. Изпълва ме, издува ме, напъва ме. Напуши ме смях.

напушвам

напу̀шваш, несв. и напуша, св.
1. Какво. Надимявам, опушвам.
2. Опушвам много.
напушвам се/напуша се. 1. — Пуша до пълно насищане, колкото искам.
2. Надувам се, сърдя се. Напушил се е като буреносен облак.

напуши ме

мин. св. напу̀ши ме, мин. прич. напу̀шил ме, св.вж. напушва ме.

напущам

напу̀щаш, несв. Напускам.

напъвам

напъ̀ваш, несв. и напъна, св. Натискам, насилвам, бутам. Напънах здраво, за да отместя шкафа.
напъвам се/напъна се. — Силя се, мъча се да направя нещо.

напъдя

напъ̀диш, мин. св. напъ̀дих, мин. прич. напъ̀дил, св.вж. напъждам.

напъждам

напъ̀ждаш, несв. и напъдя, св.; Кого. Изгонвам, натирвам, изпъждам. Напъди жена си.

напълвам

напъ̀лваш, несв. и напълня, св.
1. Какво. Пълня докрай, изцяло. Напълних десет буркана със сладко от ягоди.
2. Разг. Навършвам, изпълвам. • Напълни ми очите/сърцето. Много ми хареса, допадна ми.

напълнея

напълнѐеш, мин. св. напълня̀х, мин. прич. напълня̀л, св.вж. напълнявам.

напълно

нареч. Съвсем, докрай, точно. Това, което казваш, е напълно вярно. Завърших макета напълно.

напълня

напъ̀лниш, мин. св. напъ̀лних, мин. прич. напъ̀лнил, св.вж. напълвам.

напълнявам

напълня̀ваш, несв. и напълнея, св. Ставам по-пълен, по-дебел; надебелявам. През зимата напълнях.

напън

мн. на̀пъни, (два) на̀пъна, м.
1. Напъване, мускулно усилие. Родилен напън.
2. Прен. Физическо или умствено усилие. С много напъни реши задачата.

напъна

напъ̀неш, мин. св. напъ̀нах, мин. прич. напъ̀нал, св.вж. напъвам.

напъпвам

напъ̀пваш, несв. и напъпя, св. За растение — пускам пъпки. Розата напъпи пак.

напъпля

напъ̀плеш и напъ̀плиш, мин. св. напъ̀плах и напъ̀плих, мин. прич. напъ̀плал и напъ̀плил, св.вж. напъплям.

напъплям

напъ̀пляш, несв. и напъпля, св.; Кого, какво. С пъплене се придвижвам върху нещо, налазвам. Мравки напъплиха сладкото.

напъпя

напъ̀пиш, мин. св. напъ̀пих, мин. прич. напъ̀пил, св.вж. напъпвам.

напътвам

напъ̀тваш, несв. и напътя, св.; Кого.
1. Насочвам по верен път, показвам пътя на някого.
2. Прен. Поучавам, наставлявам, възпитавам, ръководя.

напътствам

напъ̀тстваш, несв.; Кого. Давам напътствие. Той постоянно напътстваше учениците си.

напътствен

напъ̀тствена, напъ̀тствено, мн. напъ̀тствени, прил. Който съдържа напътствие. Напътствено слово.

напътствие

мн. напъ̀тствия, ср.
1. Думи, с които съветваме този, който тръгва на път.
2. Указания, упътване, насоки за постигане на успех в някаква област.

напътствувам

напъ̀тствуваш, несв. Напътствам.

напътувам се

напъту̀ваш се, св. Пътувам до пълно насищане, колкото искам.

напътя

напъ̀тиш, мин. св. напъ̀тих, мин. прич. напъ̀тил, св.вж. напътвам.

напъхам

напъ̀хаш, св.вж. напъхвам.

напъхвам

напъ̀хваш, несв. и напъхам, св.; Кого, какво.
1. Пъхам със сила, докрай. Напъхах ръката си под шкафа.
2. Пъхам небрежно, без ред. Напъхах дрехите в гардероба.

нар

на̀рът, на̀ра, мн. на̀рове, (два) на̀ра, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна.



на̀рът, на̀ра, мн. на̀рове и на̀ри, (два) на̀ра, м. Легло, което представлява дъски, подредени върху дървени поставки.

наравно

нареч. На една степен, еднакво. Върви наравно с големите.

нарадвам се

нара̀дваш се, св.; на какво/на кого. Радвам се на нещо до пълно насищане. Не мога да се нарадвам на подаръците, които получих.

нараждам

нара̀ждаш, несв. и народя, св.; Какво. Раждам много, доста, в голямо количество. Лозето е народило толкова грозде, че трудно ще го оберем.

нарамвам

нара̀мваш, несв. и нарамя, св.; Кого, какво.
1. Слагам нещо на рамото си, нося на рамо. Нарамих мотиката и тръгнах за лозето.
2. Нося нещо тежко, голямо, неудобно. Защо си нарамил тези пакети?
нарамвам се/нарамя се. — Нагърбвам се, наемам се.

нарамя

нара̀миш, мин. св. нара̀мих, мин. прич. нара̀мил, св.вж. нарамвам.

нараня

наранѝш, мин. св. наранѝх, мин. прич. наранѝл, св.вж. наранявам.

наранявам

нараня̀ваш, несв. и нараня, св.
1. Кого, какво. Правя рана, ранявам. Нараних ръката си с ножа.
2. Прен. Кого. Обиждам, оскърбявам, причинявам на някого душевна болка. Нараних го с оскърбленията си.

нарасна

нара̀снеш, мин. св. нара̀снах, мин. прич. нара̀снал, св.вж. нараствам.

нараста

нарастѐш, мин. св. нара̀стох, мин. прич. нара̀съл, св. Нарасна.

нараствам

нара̀стваш, несв. и нарасна, св.
1. Ставам по-голям, увеличавам се на ръст, пораствам.
2. Увеличавам количеството си. Населението на земята непрекъснато нараства.

нарастък

мн. нара̀стъци, (два) нара̀стъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък.

наративен

наратѝвна, наратѝвно, мн. наратѝвни, прил. Спец. Разказвателен, повествувателен. Наративни жанрове.

наргиле

мн. наргилѐта, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти.

наред

нареч.
1. На еднаква степен, на един ред, еднакво. Върви наред с мъжете.
2. Последователно, в определен ред, без изключение. Ще изпитам всички наред.
3. Без проблеми, нормално. Всичко е наред вкъщи.

наредба

мн. нарѐдби, ж.
1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя.
2. Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.

наредя

наредѝш, мин. св. наредѝх, мин. прич. наредѝл, св.вж. нареждам.

нарежа

нарѐжеш, мин. св. наря̀зах, мин. прич. наря̀зал, св.вж. нарязвам.

нареждам

нарѐждаш, несв. и наредя, св.
1. Кого, какво. Слагам нещо в определен ред. Наредих книгите в библиотеката.
2. Какво. Разтребвам, почиствам, като поставям всичко на мястото му. Наредих първо мазето.
3. На кого/на какво. Издавам наредба, заповядвам. Директорът нареди утре да пътувам за София.
4. Разг. Разказвам за живота и делата на умрял човек с плачевен глас. Стари жени нареждаха край ковчега с покойника.
нареждам се/наредя се. 1. — Заставам в ред с другите, строявам се. Учениците се наредиха в редица по двама.
2. Устройвам живота си добре; обзавеждам се. Нареди се на хубава работа.

нарез

мн. на̀рези, (два) на̀реза, м. Вдлъбната спираловидна бразда; улей, направен чрез рязане върху нещо.

нарека

наречѐш, мин. св. нарѐкох, мин. прич. нарѐкъл, св.вж. наричам.

наречие

мн. нарѐчия, ср. Спец. В езикознанието — съвкупност от местни говори с общи черти. Западнобългарско наречие.



мн. нарѐчия, ср. Спец. В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак. Обстоятелствени наречия.

наречница

мн. нарѐчници, ж. В митологията — орисница; митическо същество, което нарича какъв да бъде животът на новородено дете.

наривам

нарѝваш, несв. и нарина, св.; Какво.
1. С риене изваждам.
2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища.

нарина

нарѝнеш, мин. св. нарѝнах, мин. прич. нарѝнал, св.вж. наривам.

нарисувам

нарису̀ваш, св.; Какво. Рисувам нещо цялостно, докрай. Нарисувах есенен пейзаж.

нарицателен

нарица̀телна, нарица̀телно, мн. нарица̀телни, прил. Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно съществително име.

наричам

нарѝчаш, несв. и нарека, св.
1. Кого, какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина.
2. Разг. Кого. Определям какъв да бъде животът, предопределям бъдещето. Орисниците я наричаха край люлката.
3. Разг. Какво, за кого. Предназначавам. Нарече този пръстен за годеницата си.
4. Кого, какво. Окачествявам с прозвище, с епитет. Нарече рисунката му бездарна.
5. Нареждам за живота на умрял човек.
наричам се/нарека се. 1. — Зова се, именувам се, казвам се.
2. Разг. Решавам да отида някъде; наканвам се.

наркоза

ж., само ед.
1. Упойка.
2. Състояние, в което се намира организмът след упояване.

нарколепсия

мед. Внезапно възникващи пристъпи на неудържима нужда за спане. Явяват се през неравни интервали.

наркоман

мн. наркома̀ни, м. Лице, което страда от наркомания.

наркомания

ж., само ед. Силно, болезнено влечение към наркотици.

наркоманка

мн. наркома̀нки, ж. Жена наркоман.

наркотизирам

наркотизѝраш, несв. и св.; кого/какво. Упойвам с наркотични вещества. – наркотизирам се. Пристрастявам се към наркотици, ставам наркоман.

наркотик

мн. наркотѝци, (два) наркотѝка, м. Силни упойващи вещества, предимно с растителен произход, които парализират дейността на централната нервна система и предизвикват сън и безболезнено състояние.

наркотичен

наркотѝчна, наркотѝчно, мн. наркотѝчни, прил.
1. Който упойва, обезболява, приспива.
2. Който има качества на наркотик. Наркотични вещества.

наркотически

наркотѝческа, наркотѝческо, мн. наркотѝчески, прил. Наркотичен.

народ

мн. наро̀ди, (два) наро̀да, м.
1. Жителите на една държава.
2. Нация, националност. Български народ.
3. Само ед. Група хора, трудещи се. Народът е под властта на чорбаджиите.
4. Само ед. Хора. На улицата се събра много народ.
същ. умал. народец, м. (в 3 и 4 знач.).

народен

наро̀дна, наро̀дно, мн. наро̀дни, прил.
1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество.
2. Който е свързан с народа, с неговия дух и философия. Народен поет.
3. Който принадлежи на държавата. Народно стопанство.
4. Който е избран от народа или е осъществяван от представители на народа. Народно събрание.
5. В наименования на държавни учреждения. Българска народна банка.
6. ист. В почетни звания. Народен артист.

народец

вж. народ

народник

мн. наро̀дници, м.
1. Последовател на народничеството.
2. Привърженик на литературно течение в България от края на ХIХ в.

народнически

вж. народничество

народничество

ср., само ед. Руско обществено-политическо движение от втората половина на ХIХ в.
прил. народнически, наро̀дническа, наро̀дническо, мн. наро̀днически.

народност

мн. наро̀дности, ж.
1. Националност. По народност съм българин.
2. Национална, народна самобитност; съвкупност от черти, характерни за един народ.
3. Спец. Правдиво художествено отразяване на действителността в литературата от позициите на народа.
прил. народностен, наро̀дностна, наро̀дностно, мн. наро̀дностни.Народностно самосъзнание.

народностен

вж. народност

народняк

мн. народня̀ци, м. ист. Привърженик на консервативната партия.
прил. народняшки, народня̀шка, народня̀шко, мн. народня̀шки.

народняшки

вж. народняк

народопис

м., само ед. и народопис, народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография.
прил. народописен, народопѝсна, народопѝсно, мн. народопѝсни.



народописта̀, само ед., ж. Остар. Етнография.

народописен

вж. народопис

народя

народѝш, мин. св. народѝх, мин. прич. народѝл, св.вж. нараждам.

наронвам

наро̀нваш, несв. и нароня, св.; Какво. Отделям чрез ронене, оронвам. Люлякът нарони дребните си цветове по земята.

нароня

наро̀ниш, мин. св. наро̀них, мин. прич. наро̀нил, св.вж. наронвам.

нароча

наро̀чиш, мин. св. наро̀чих, мин. прич. наро̀чил, св.вж. нарочвам.

нарочвам

наро̀чваш, несв. и нароча, св.; Кого.
1. Смятам някого за виновен, обвинявам.
2. Провъзгласявам някого за лош.

нарочен

наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.

нарочно

нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си.

нароя се

нароѝш се, мин. св. нароѝх се, мин. прич. нароѝл се, св.вж. нароявам се.

нароявам се

нароя̀ваш се, несв. и нароя̀ се, св. Роя се в достатъчно количество. Пчелите се нароиха.

нартика

мн. на̀ртики, ж. Пред-дверие на храм.

наругавам

наруга̀ваш, несв. и наругая, св.; Кого, какво. Ругая много. Наругах го, задето ме измами.

наругая

наруга̀еш, мин. св. наруга̀х, мин. прич. наруга̀л, св.вж. наругавам.

наруша

нарушѝш, мин. св. нарушѝх, мин. прич. нарушѝл, св.вж. нарушавам.

нарушавам

наруша̀ваш, несв. и наруша, св.; Какво.
1. Променям нормалното състояние на нещо; прекъсвам, смущавам. Наруших съня му.
2. Не спазвам, престъпвам. Наруших договора.

нарушение

мн. нарушѐния, ср. Постъпка или проява на неспазване на установен ред, правило, закон. Нарушение на правилата за улично движение.

нарушител

нарушѝтелят, нарушѝтеля, мн. нарушѝтели, м. Този, който нарушава някакви норми, правила, закони.

нарушителка

мн. нарушѝтелки, ж. Жена нарушител.

нарцис

мн. на̀рциси, (два) на̀рциса, м.
1. Луковично растение, което цъфти през пролетта с красиви бели или жълти цветове.
2. Прен. Влюбен в себе си човек.

наръбвам

наръ̀бваш, несв. и наръбя, св.; Какво.
1. Правя ръб, поръбвам.
2. Правя нещо да има неравен, назъбен или вълнист край.

наръбя

наръ̀биш, мин. св. наръ̀бих, мин. прич. наръ̀бил, св.вж. наръбвам.

наръгам

наръ̀гаш, св.вж. наръгвам.

наръгвам

наръ̀гваш, несв. и наръгам, св.; Кого, какво.
1. Пробождам, намушквам. Наръга го с ножа си.
2. Разг. Натиквам, набутвам.

наръкавник

мн. наръка̀вници, (два) наръка̀вника, м. Полуръкав, който се слага върху ръкавите на дреха, за да ги предпазва от замърсяване или късане; ръкавели.

наръки

нареч. Разг.
1. Наблизо, под ръка.
2. Удобно, лесно. По-наръки ми е да пиша с лявата ръка.

наръсвам

наръ̀сваш, несв. и наръся, св.; Кого, какво.
1. Напръсквам с вода. Наръсих цветята в градината.
2. Посипвам. Наръсих хляба с шарена сол.

наръся

наръ̀сиш, мин. св. наръ̀сих, мин. прич. наръ̀сил, св.вж. наръсвам.

наръфам

наръ̀фаш, св.вж. наръфвам.

наръфвам

наръ̀фваш, несв. и наръфам, св.; Какво. С ръфане разкъсвам нещо. Кучето наръфа парчето месо.

наръч

мн. на̀ръчи, (два) на̀ръча, м. Част от нещо, която може да се вземе наведнъж в ръце. Хвърли на животните наръч слама.

наръчен

наръ̀чна, наръ̀чно, мн. наръ̀чни, прил. Който се намира на разположение, под ръка. Наръчни материали.

наръчник

мн. наръ̀чници, (два) наръ̀чника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за младия природолюбител.

наряд

мн. наря̀ди, (два) наря̀да, м.
1. Спец. Специална задача, изпълнявана от военнослужещи. Нощен наряд.
2. Група хора, която изпълнява специални задачи.
3. Остар. Определено количество стоки, които трябва да се съберат или да се предадат в полза на някого.
По наряд. — Получавам или изпълнявам нещо по установен особен ред.

наряден

наря̀дна, наря̀дно, мн. наря̀дни, прил. Остар. Който се получава по наряд.

нарядко

нареч.
1. От време на време, не често. Получавам писма нарядко.
2. На големи разстояния; тук-там. По пътя си нарядко срещахме хора.

нарязвам

наря̀зваш, несв. и нарежа, св.; Какво.
1. С рязане разделям нещо на части. Нарязах картофите за пържене.
2. С рязане нарушавам цялостта на нещо.
3. Правя нарез. Нарязвам водопроводни тръби.
нарязвам се/нарежа се.Разг. Напивам се много. Нарязал се до козирката.

нас

вж. ние.

насадя

насадѝш, мин. св. насадѝх, мин. прич. насадѝл, св.вж. насаждам.

насаждам

наса̀ждаш, несв. и насадя, св.; Какво.
1. Заравям нещо в земята, за да расте. Насадих две плодни дръвчета.
2. Садя в голямо количество, доста. Насадила е какви ли не цветя.
3. Слагам птица да мъти. Насадих една кокошка и една патица.
4. Прен. Разпространявам, внедрявам идеи, възгледи, чувства и др. Насаждам омраза и завист.
насаждам се/насадя се.Разг. Сядам. Той се насади в креслото. • _Насаждам на пачи яйца (някого)._ Поставям в много неприятно положение.

насаждение

мн. насаждѐния, ср. Площ с посадени растения. Зелени насаждения. Горски насаждения.

насам

нареч.
1. В посока към мен, към моята (или нашата) страна, към лицето, което говори. Ела насам!
2. По тези места, в този район. Скоро не си идвал насам.
3. До момента, до сега. От две години насам живее в столицата.

насаме

нареч. Без свидетели, без да присъстват други лица. Трябва да говорим насаме.

насапунисам

насапунѝсаш, св.вж. насапунисвам.

насапунисвам

насапунѝсваш, несв. и насапунисам, св.; Кого, какво. Покривам, натривам със сапун. Насапунисах ръцете си.

насветувам се

насвету̀ваш се, св. Разг. Живея до пълно насищане, наживявам се.

насвяткам

да се насвяткам, насвяткваш се, несв. и насвяткам се, св. Разг. Напивам се.

насвяткам се

насвя̀ткаш се, св.вж. насвятквам се.

насвятквам се

насвя̀ткваш се, несв. и насвя̀ткам се, св. Разг. Напивам се.

насгода

нареч. Разг. Удобно, наръки.

наседя се

наседѝш се, мин. св. наседя̀х се, мин. прич. наседя̀л се, св.вж. наседявам се.

наседявам се

наседя̀ваш се, несв. и наседя̀ се, св. Седя до пълно насищане, колкото искам.

насека

насечѐш, мин. св. нася̀кох, мин. прич. нася̀къл, св.вж. насичам.

насекомо

мн. насеко̀ми, ср. Дребно безгръбначно членестоного животно (муха, пчела, мравка и др.).

насекомояден

насекомоя̀дна, насекомоя̀дно, мн. насекомоя̀дни, прил. Който се храни с насекоми.

населвам

насѐлваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници.

населен

насѐлена, насѐлено, мн. насѐлени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район.
Населено място. — Селище: град, село и др.

население

ср., само ед. Жителите на дадена територия. Местно население.

населя

насѐлиш, мин. св. насѐлих, мин. прич. насѐлил, св.вж. населвам.

населявам

населя̀ваш, несв. Живея в определено място, негов обитател съм. Много животни населяват нашите гори.

насетне

нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен.

насея

насѐеш, мин. св. нася̀х, мин. прич. нася̀л, св.вж. насявам.

насила

нареч. Принудително, по чужда воля, с насилие. Вкараха го насила в операционната.

насилвам

насѝлваш, несв. и насиля, св.
1. Кого. Принуждавам някого със сила или заплаха да извърши нещо. Насилиха го да влезе. Не го насилвай да яде.
2. Какво. Натискам силно, наблягам. Насилиха вратата и тя се отвори.
насилвам се/насиля се. — Напрягам се, напъвам се, с усилие върша нещо. Насилих се да вдигна камъка. Насилвам се да ям.

насилие

мн. насѝлия, ср.
1. Прилагане на физическа сила върху някого.
2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора.

насилник

мн. насѝлници, м. Лице, което върши насилие.
прил. насилнически, насѝлническа, насѝлническо, мн. насѝлнически.

насилница

мн. насѝлници, ж. Жена насилник.

насилнически

вж. насилник

насилствен

насѝлствена, насѝлствено, мн. насѝлствени, прил. Който става чрез насилие; принудителен.
Насилствена смърт. — Причинена от убийство смърт.

насиля

насѝлиш, мин. св. насѝлих, мин. прич. насѝлил, св.вж. насилвам.

насиня

насинѝш, мин. св. насинѝх, мин. прич. насинѝл, св.вж. насинявам.

насинявам

насиня̀ваш, несв. и насиня, св.
1. Какво. Правя нещо да стане синьо. Насиних дрехите.
2. Кого, какво. Със силен удар правя синина на някого. Насиних му окото.

насип

мн. на̀сипи, (два) на̀сипа, м.
1. Изкуствено земно възвишение. Железопътен насип.
2. Ситен обрив по гърлото.

насипвам

насѝпваш, несв. и насипя, св.; какво.
1. Сипвам в достатъчно количество. Насипах им супа да ядат.
2. Засипвам.
3. Правя насип.

насипен

насѝпна, насѝпно, мн. насѝпни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар.

насипя

насѝпеш, мин. св. насѝпах, мин. прич. насѝпал, св.вж. насипвам.

насита

ж., само ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита.

наситен

насѝтена, насѝтено, мн. насѝтени, прил.
1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия.
2. Спец. Който съдържа в себе си пределно количество от някакво вещество. Наситен разтвор.
3. Който е с богато, разнообразно съдържание. Наситена програма.
същ. наситеност, наситеността̀, ж. (във 2 знач.).

наситеност

вж. наситен

наситня

насѝтниш, мин. св. насѝтних, мин. прич. насѝтнил, св.вж. наситням.

наситням

насѝтняш, несв. и наситня, св.; какво. Направям нещо на ситни части, надробявам.

наситя

насѝтиш, мин. св. насѝтих, мин. прич. насѝтил, св.вж. насищам.

насичам

насѝчаш, несв. и насека, св.; Какво.
1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата.
2. Чрез сечене разделям на части. Насякох дървото за подпалки.

насищам

насѝщаш, несв. и наситя, св.
1. Кого, какво. Правя да бъде сит.
2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказки.
3. Спец. Какво. Поставям вещество в течност, докато може да се разтваря в нея. Наситих разтвора.
насищам се/наситя се. 1. — Ставам сит.
2. Задоволявам напълно желанията си. Наситих се на ласките ѝ.

наскитам се

наскѝташ се, св.вж. наскитвам се.

наскитвам се

наскѝтваш се, несв. и наскѝтам се, св. Скитам до пълно насищане, колкото искам.

наскоро

нареч.
1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди.
2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София.

наскърбя

наскърбѝш, мин. св. наскърбѝх, мин. прич. наскърбѝл, св.вж. наскърбявам.

наскърбявам

наскърбя̀ваш, несв. и наскърбя, св.; Кого. Карам да скърби, правя скръбен; натъжавам, опечалявам. Думите му ме наскърбиха.
наскърбявам се/наскърбя се. — Ставам скръбен.

наслагам

насла̀гаш, св.вж. наслагвам.

наслагвам

насла̀гваш, несв. и наслагам, св.; Какво.
1. Слагам в голямо количество, много. Наслагаха телефони във всички кабинети.
2. Слагам на различни места.
наслагвам се/наслагам се. — Заемам място по повърхността на нещо.

наслада

ж., само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги.

насладя

насладѝш, мин. св. насладѝх, мин. прич. насладѝл, св.вж. наслаждавам.

наслаждавам

наслажда̀ваш, несв. и насладя, св.; кого. Доставям наслада.
наслаждавам се/насладя се. — Изпитвам наслада. Наслаждавам се на хубавата музика.

наслаждение

ср., само ед. Много голямо удоволствие, наслада. С наслаждение се потопи в морето.

наследник

мн. наслѐдници, м.
1. Лице, което получава наследство.
2. Прен. Продължител на нечия дейност.

наследница

мн. наслѐдници, ж. Жена наследник.

наследствен

наслѐдствена, наслѐдствено, мн. наслѐдствени, прил.
1. Който е получен като наследство (в 1 знач.). Наследствен имот.
2. Който се предава от родители на деца, свързан с наследствеността. Наследствени заболявания.
3. Който се отнася до наследство. Наследствено право.

наследственост

наследствеността̀, само ед., ж. Съвкупност от физически и психически качества на организмите, които се получават от родителите и могат да се предадат на следващите поколения.

наследство

мн. наслѐдства, ср.
1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице.
2. Прен. Съвкупност от идейни, битови, културни явления, получени от предишни епохи или личности. Културно наследство.

наследя

наследѝш, мин. св. наследѝх, мин. прич. наследѝл, св.вж. наследявам.

наследявам

наследя̀ваш, несв. и наследя, св.
1. Какво. Получавам нещо в наследство от някого. Наследих две къщи от леля си.
2. Кого. Приемам идеите на някого и продължавам делото му.
3. Притежавам качества, присъщи на родителите ми. Сините очи е наследил от майка си, а упоритостта — от баща си.

наслов

мн. насло̀ви, (два) насло̀ва, м. Заглавие, тема, мото.

наслойка

мн. насло̀йки, ж.
1. Нещо наслоено, напластено.
2. Следи от чужди или различни по време черти, особености в съзнанието, бита или културата на един народ.

наслоя

наслоѝш, мин. св. наслоѝх, мин. прич. наслоѝл, св.вж. наслоявам.

наслоявам

наслоя̀ваш, несв. и наслоя, св.; Какво. Натрупвам на слоеве, напластявам.

наслугувам се

наслугу̀ваш се, св. Слугувам до пълно насищане, не искам повече да слугувам.

наслука

и наслуки нареч.
1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата.
2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града.

наслуки

нареч.вж. наслука.

наслушам се

наслу̀шаш се, св.вж. наслушвам се.

наслушвам

наслушвам се, наслушваш се, несв. и наслушам се, св. ; на какво. Слушам до пълно насищане. Наслушах се на хубава музика.

наслушвам се

наслу̀шваш се, несв. и наслу̀шам се, св.; на какво. Слушам до пълно насищане. Наслушах се на хубава музика.

насмалко

нареч. Разг. Едва не, още малко и, без малко. Насмалко не падна от покрива.

насмета

насметѐш, мин. св. насмѐтох, мин. прич. насмѐл, св.вж. насмитам.

насмешка

мн. насмѐшки, ж. Обидна шега, присмех, подигравка.

насмешлив

насмешлѝва, насмешлѝво, мн. насмешлѝви, прил. Който съдържа насмешка; шеговит, подигравателен, присмехулен. Насмешлива усмивка.
същ. насмешливост, насмешливостта̀, ж.

насмешливост

вж. насмешлив

насмея се

насмѐеш се, мин. св. насмя̀х се, мин. прич. насмя̀л се, св.вж. насмивам се.

насмивам се

насмѝваш се, несв. и насмѐя се, св.
1. Смея се до пълно насищане.
2. Надсмивам се, присмивам се.

насмитам

насмѝташ, несв. и насмета, св.
1. Какво. С метене събирам нещо. Насметох боклука.
2. Разг. Какво/кого. Нападам, подгонвам, прогонвам. Петелът насмете пиленцата.

насмоля

насмолѝш, мин. св. насмолѝх, мин. прич. насмолѝл, св.вж. насмолявам.

насмолявам

насмоля̀ваш, несв. и насмоля, св.; Какво. Покривам повърхността на нещо със смола.

наснова

насновѐш, мин. св. наснова̀х, мин. прич. наснова̀л, св.вж. насновавам.

насновавам

наснова̀ваш, несв. и наснова, св.; какво. Снова, колкото е необходимо, докрай. Насновах платното.

насока

мн. насо̀ки, ж.
1. Направление. Ще работя в тая насока.
2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.

насоля

насолѝш, мин. св. насолѝх, мин. прич. насолѝл, св.вж. насолявам.

насолявам

насоля̀ваш, несв. и насоля, св.
1. Какво. Соля, колкото е необходимо, в достатъчна степен. Насолих месото.
2. Прен. Разг. Кого. Карам се на някого, нахоквам. Насолих го за лъжата.

насополивя

насополѝвиш, мин. св. насополѝвих, мин. прич. насополѝвил, св.вж. насополивям.

насополивям

насополѝвяш, несв. и насополивя, св.; Кого, какво. Изцапвам със сопол нещо или някого.

насоча

насо̀чиш, мин. св. насо̀чих, мин. прич. насо̀чил, св.вж. насочвам.

насочвам

насо̀чваш, несв. и насоча, св.; кого/какво.
1. Давам насока, упътвам. Насочих го при кого да отиде.
2. Съсредоточавам. Насочих усилията си към този проблем.
3. Прен. Давам разяснения, напътвам.
насочвам се/насоча се. 1. — Тръгвам към определено място, цел. Насочи се право към мен.
2. Избирам, определям като своя цел. Насочих се към този проблем и вече една година работя по него.

насочен

насо̀чена, насо̀чено, мн. насо̀чени, прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение.
същ. насоченост, насочеността̀, ж. Книги с историческа насоченост.

насоченост

вж. насочен

наспивам

наспивам се, наспиваш се, несв. и наспя се, св. Спя до пълно насищане. Наспах се добре в тихия дом.

наспивам се

наспѝваш се, несв. и наспя̀ се, св. Спя до пълно насищане. Наспах се добре в тихия дом.

наспоря

наспорѝш, мин. св. наспорѝх, мин. прич. наспорѝл, св.вж. наспорявам.

наспорявам

наспоря̀ваш, несв. и наспоря, св.; Какво. Осигурявам нещо в достатъчно количество, много. Да наспори Господ! Бог наспори богата реколта тази година.

наспя се

наспѝш се, мин. св. наспа̀х се, мин. прич. наспа̀л се, св.вж. наспивам се.

насред

предлог. Изразява:
1. Отношение към място в средата на пространство, където се развива действието. Колата спря насред полето.
2. Отношение към момент в средата на определено време. Разболя се насред зимата.
Насред път. — Без да е завършен. Заряза работата си насред път.

насреща

нареч.
1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната.
2. Против. Ще излязат насреща му заедно.
Аз съм насреща.Разг. Аз ще помагам или отговарям.

насрещен

насрѐщна, насрѐщно, мн. насрѐщни, прил.
1. Който се намира насреща. Насрещна улица. Насрещна къща.
2. Който се движи срещу мене. Насрещен вятър. Насрещно движение.

насроча

насро̀чиш, мин. св. насро̀чих, мин. прич. насро̀чил, св.вж. насрочвам.

насрочвам

насро̀чваш, несв. и насроча, св.; Какво. Определям момент, в който ще се извърши нещо. Насрочиха си среща в 17 часа. Насрочиха пътуването за неделя.

настава

несв. и настане, св. Настъпва, иде. Настане вечер — месец изгрее (Ботев). Настана вълнение сред слушателите. Настана суматоха.

наставам

наста̀ваш, несв. и настана, св. Само мн. Ставаме много хора заедно или едновременно. Когато представлението свърши, зрителите наставаха и заръкопляскаха.

наставка

мн. наста̀вки, ж.
1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото ѝ окъся.
2. Спец. В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.

наставление

мн. наставлѐния, ср.
1. Съвет, поучение, нравоучение. Слушаше наставленията на майка си.
2. Ръководство, инструкция, упътване. Наставления за работа с машина.

наставлявам

наставля̀ваш, несв.; Кого. Давам наставления на някого, уча на нещо хубаво, добро. Наставлявам го как да се държи в обществото.

наставник

мн. наста̀вници, м. Остар. Лице, което наставлява някого, дава му съвети. Наставник на футболен клуб.

наставница

мн. наста̀вници, ж. Жена наставник.

наставнически

наста̀вническа, наста̀вническо, мн. наста̀внически, прил. Който се отнася до наставник. Наставнически тон.

наставя

наста̀виш, мин. св. наста̀вих, мин. прич. наста̀вил, св.вж. наставям.

наставям

наста̀вяш, несв. и наставя, св.; какво. Уголемявам нещо до нужната дължина или ширина, като присъединявам друга част към него.

настана

наста̀неш, мин. св. наста̀нах, мин. прич. наста̀нал, св.вж. наставам.

настане

мин. св. наста̀на, мин. прич. наста̀нал, св.вж. настава.

настаня

настанѝш, мин. св. настанѝх, мин. прич. настанѝл, св.вж. настанявам.

настанявам

настаня̀ваш, несв. и настаня, св.
1. Кого. Осигурявам на някого работа, удобства и др. Настаниха го в най-слънчевата стая.
2. Какво. Поставям нещо на определено място за по-дълго време.
настанявам се/настаня се. 1. — Разполагам се, заселвам се. Настанихме се в просторния апартамент.
2. Нареждам се.

настеля

настѐлеш, мин. св. настла̀х, мин. прич. настла̀л, св.вж. настилам.

настивам

настѝваш, несв. и настина, св. В резултат на простуда се разболявам; простудявам се. Стоях на течение и съм настинал.

настигам

настѝгаш, несв. и настигна, св.; Кого, какво. Стигам някого, тъй като се движа или работя с по-голяма скорост от него, по-добре. Настигнахме го при големия завой.

настигна

настѝгнеш, мин. св. настѝгнах, мин. прич. настѝгнал, св.вж. настигам.

настилам

настѝлаш, несв., и настеля, св.; Какво.
1. Стеля нещо върху голямо пространство. Настлах пъстри килими из цялата къща.
2. Покривам с пласт от нещо, правя настилка. Настлаха двора с чакъл.

настилка

мн. настѝлки, ж.
1. Пласт от нещо настлано.
2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка.

настина

настѝнеш, мин. св. настѝнах, мин. прич. настѝнал, св.вж. настивам.

настинка

мн. настѝнки, ж. Заболяване, причинено от настиване; простуда.

настойка

мн. насто̀йки, ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка.

настойник

мн. насто̀йници, м. Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви власти. Съдът определи за негов настойник леля му.
прил. настойнически, насто̀йническа, насто̀йническо, мн. насто̀йнически.

настойница

мн. насто̀йници, ж. Жена настойник.

настойнически

вж. настойник

настойчив

насто̀йчива, насто̀йчиво, мн. насто̀йчиви, прил.
1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек.
2. Настоятелен, който изисква някакво действие. Настойчива молба.
същ. настойчивост, настойчивостта̀, ж.

настойчивост

вж. настойчив

настолен

насто̀лна, насто̀лно, мн. насто̀лни, прил.
1. Който е предназначен за поставяне върху маса. Настолна лампа.
2. Прен. Който е необходим постоянно, наръчен. Настолна книга.

настоя

настоѝш, мин. св. настоя̀х, мин. прич. настоя̀л, св.вж. настоявам.

настоявам

настоя̀ваш, несв. и настоя, св. Искам твърдо и последователно нещо да стане. Настоявам да посетим този музей. Настоявам за повишаване на заплатата.

настоятел

настоя̀телят, настоя̀теля, мн. настоя̀тели, м. Член на настоятелство.

настоятелен

настоя̀телна, настоя̀телно, мн. настоя̀телни, прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
същ. настоятелност, настоятелността̀, ж.

настоятелка

мн. настоя̀телки, ж. Жена настоятел.

настоятелност

вж. настоятелен

настоятелство

мн. настоя̀телства, ср.
1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква.
2. Ръководство на дружество или организация.

настоящ

настоя̀ща, настоя̀що, мн. настоя̀щи, прил.
1. Който съществува или се извършва сега.
2. Който е пред говорителя или слушателя; този, даденият. С настоящото писмо искам да съобщя.

настояще

ср., само ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо.

настрана

и настрани нареч. Не тук, по-далече, не много близко. Къщата му е настрани от село. Стой настрана!

настрани

нареч.вж. настрана.

настрелям се

настрѐляш се, св. Стрелям до пълно насищане, колкото искам.

настриг

м., само ед. Количеството настригана вълна. Настригът от овцете тази година е добър.

настригвам

настрѝгваш, несв. и настрижа, св.; Кого, какво.
1. Стрижа известно количество от нещо. Настригаха два килограма вълна от овцата.
2. При кръщаване — режа коса от детето.

настрижа

настрѝжеш, мин. св. настрѝгах, мин. прич. настрѝгал, св.вж. настригвам.

настроен

настро̀ена, настро̀ено, мн. настро̀ени, прил.
1. За музикален инструмент — който е приведен към готовност да свири. Настроена китара.
2. Прен. На когото са внушени чувства или мисли към някого или нещо. Той е зле настроен към мене.

настроение

мн. настроѐния, ср.
1. Вътрешно душевно състояние. Бодро настроение.
2. Склонност към нещо, желание. Нямам настроение да пея.
3. Насока на мисли, чувства и др. Обществени настроения.
Не съм в настроение. — С лошо настроение съм.
В настроение съм. — С добро настроение съм.

настройвам

настро̀йваш, несв. и настроя, св.
1. Какво. Обтягам струни на музикален инструмент, за да придам определена височина на тона. Настройвам китарата.
2. Какво. Привеждам в положение да приема някакви излъчвания или да бъде в нужното техническо състояние. Настроих телевизора. Настроих машината.
3. Кого. Привеждам в настроение. Музиката ги настрои романтично.
4. Кого. Внушавам някакви чувства или мисли. Настроиха го срещу семейството му.
настройвам се/настроя се. 1. — Изпадам в определено състояние, настроение. Настроил съм се поетично.
2. Изпадам във враждебно към някого или нещо настроение. Нещо се е настроил срещу мене.

настройка

мн. настро̀йки, ж. Настройване (в 1 и 2 знач.) Правя настройка на китарата. Фина настройка.

настройчик

мн. настро̀йчици, м. Лице, което настройва (в 1 и 2 знач.).

настройчица

мн. настро̀йчици, ж. Жена настройчик.

настроя

настро̀иш, мин. св. настро̀их, мин. прич. настро̀ил, св.вж. настройвам.



настроѝш, мин. св. настроѝх, мин. прич. настроѝл, св.вж. настроявам.

настроявам

настроя̀ваш, несв. и настроя, св.; какво. Строя много, в достатъчно количество.

настръхвам

настръ̀хваш, несв. и настръхна, св.
1. За коса, козина, пера, кожа — наежвам се. Настръхнах от студ.
2. Прен. Приготвям се за нападение. Тези обидни думи го накараха да настръхне.
Настръхват ми косите. — Изпадам в ужас, обзема ме силен страх.

настръхна

настръ̀хнеш, мин. св. настръ̀хнах, мин. прич. настръ̀хнал, св.вж. настръхвам.

настудувам се

настуду̀ваш се, св. Студувам много, до крайна степен.

настъпателен

настъпа̀телна, настъпа̀телно, мн. настъпа̀телни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия.
същ. настъпателност, настъпателността̀, ж.

настъпателност

вж. настъпателен

настъпвам

настъ̀пваш, несв. и настъпя, св.
1. Кого, какво. Стъпвам отгоре, върху нещо или някого. Настъпи змията и тя го ухапа.
2. Срещу кого/какво. Водя активни бойни действия, придвижвам се напред. Войската настъпваше срещу неприятеля.
3. За време — приближава се, иде, настава, започва. Настъпи пролетта.
4. За състояние — възцарява се, започва, настава. В стаята настъпи мълчание.

настъпление

мн. настъплѐния, ср.
1. Активно движение на войски напред за нападение срещу противника.
2. Прен. Активно движение към някаква цел.

настъпя

настъ̀пиш, мин. св. настъ̀пих, мин. прич. настъ̀пил, св.вж. настъпвам.

настъпям

настъ̀пяш, несв. Настъпвам.

настървен

настървѐна, настървѐно, мн. настървѐни, прил. Раздразнен, ожесточен.

настървение

ср., само ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. С настървение пълнеше кошницата с малини.
същ. настървеност, настървеността̀, ж.

настървеност

вж. настървение

настървя

настървѝш, мин. св. настървѝх, мин. прич. настървѝл, св.вж. настървявам.

настървявам

настървя̀ваш, несв. и настървя, св.; какво/кого. Приучавам към стриктно изпълнение на нещо; ожесточавам. Настървиха кучето да следва нарушителя.
настървявам се/настървя се. — Озлобявам се. Вълкът се настърви, като усети мириса на кръв.

настъргвам

настъ̀ргваш, несв. и настържа, св.; Какво.
1. Стържа в достатъчно количество. Настъргах ябълки за щрудела.
2. Чрез стържене нарушавам целостта на нещо.

настържа

настъ̀ржеш, мин. св. настъ̀ргах, мин. прич. настъ̀ргал, св.вж. настъргвам.

насурвакам

насурва̀каш, св.вж. насурваквам.

насурваквам

насурва̀кваш, несв. и насурвакам, св.; Кого.
1. Сурвакам, колкото е необходимо.
2. Прен. Разг. Набивам.

насъбера

насъберѐш, мин. св. насъбра̀х, мин. прич. насъбра̀л, св.вж. насъбирам.

насъбирам

насъбѝраш, несв. и насъбера, св.; Кого, какво. Събирам доста, в голямо количество. Насъбрах интересни книги.

насълзя

назълзѝш, мин. св. насълзѝх, мин. прич. насълзѝл, св.вж. насълзявам.

насълзявам

насълзя̀ваш, несв. и насълзя, св.; Кого. Предизвиквам сълзи у някого; просълзявам. Разказът за съдбата ѝ насълзи присъстващите.
насълзявам се/насълзя се. — Очите ми се пълнят със сълзи, готов съм да заплача. От силния вятър очите ѝ се насълзиха.

насън

и насъне нареч.
1. По време на сън. Насън мечтае за далечни страни.
2. Ирон. Никога.

насъне

нареч.вж. насън.

насърбам се

насъ̀рбаш се, св.вж. насърбвам се.

насърбвам се

насъ̀рбваш се, несв. и насъ̀рбам се, св.
1. Сърбам до пълно насищане, наяждам се чрез сърбане.
2. Разг. Напивам се.

насърча

насърчѝш, мин. св. насърчѝх, мин. прич. насърчѝл, св.вж. насърчавам.

насърчавам

насърча̀ваш, несв. и насърча, св.
1. Кого. Вдъхвам на някого смелост да извърши нещо. Насърчи детето в първите му стъпки.
2. Какво. Съдействам за проявата и развитието на нещо. Държавата насърчава раждаемостта.

насърчение

мн. насърчѐния, ср. Дейност на насърчител.

насърчител

насърчѝтелят, насърчѝтеля, мн. насърчѝтели, м. Лице, което насърчава.

насърчителен

насърчѝтелна, насърчѝтелно, мн. насърчѝтелни, прил. Който насърчава. Насърчително писмо.
нареч. насърчѝтелно. Погледна я насърчително.

насъскам

насъ̀скаш, св.вж. насъсквам.

насъсквам

насъ̀скваш, несв. и насъскам, св.
1. Какво. Карам куче да нападне някого.
2. Прен. Кого. Внушавам омраза към някого, подтиквам към нещо зло.

насъщен

насъ̀щна, насъ̀щно, мн. насъ̀щни, прил. Който има важно значение за живота; крайно необходим. Насъщни нужди. Насъщен хляб.
същ. насъ̀щност, насъщността̀, ж.

насявам

нася̀ваш, несв. и насея, св.; Какво.
1. Сея в достатъчно количество, много. Насях нивата.
2. Сея докрай, привършвам със сеенето. И тази година насяхме навреме.

насядам

нася̀даш, св. Само мн. Много хора сядаме едновременно или заедно. Насядахме около масата.

натам

нареч. Към място, намиращо се по-далече от говорителя; нататък, в тази посока. Натам е моята къща.

натаманя

натаманѝш, мин. св. натаманѝх, мин. прич. натаманѝл, св.вж. натаманявам.

натаманявам

натаманя̀ваш, несв. и натаманя, св.; Какво. Разг. Направям всичко точно, така, както трябва да бъде; приготвям. Натаманих парите за заема.

натапям

ната̀пяш, несв. Натопявам.

нататък

нареч.
1. Към друго място, натам. Някъде нататък е вилата им.
2. В по-късно време, после. По-нататък ще говорим пак по този въпрос.

нататъшен

ната̀тъшна, ната̀тъшно, мн. ната̀тъшни, прил.
1. Който е разположен нататък; по-далечен.
2. Който се извършва по-нататък, по-късно.

натегна

натѐгнеш, мин. св. натѐгнах, мин. прич. натѐгнал, св.вж. натягам.

натегнат

натѐгната, натѐгнато, мн. натѐгнати, прил.
1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже.
2. Прен. Който е свързан с недоверие; недружелюбен, конфликтен. Отношенията им са натегнати.
същ. натегнатост, натегнатостта̀, ж.

натегнатост

вж. натегнат

натежа

натежѝш, мин. св. натежа̀х, мин. прич. натежа̀л, св.вж. натежавам.

натежавам

натежа̀ваш, несв. и натежа, св.
1. Ставам по-тежък.
2. Навеждам се на една страна от тежина, от умора, от болка.

нативизъм

Идеалистическо учение, според което функциите на органите за чувствата и техните нервни центрове са вродени у човека, а диалектическия материализъм научно установява, че тези функции са резултат от историческото развитие на човека.

натикам

натѝкаш, св.вж. натиквам.

натиквам

натѝкваш, несв. и натикам, св.; Какво. Разг.
1.Тикам в достатъчна степен.
2. С тикане вкарвам нещо, въвирам го някъде. Натика тапата в бутилката.
Натиквам в миша дупка — (някого). Карам се много на някого, отмъщавам си.

натирвам

натѝрваш, несв. и натиря, св.; кого/какво. Изпъждам, прогонвам. Когато кучето остаря и не можеше вече да пази, натириха го.

натиря

натѝриш, мин. св. натѝрих, мин. прич. натѝрил, св.вж. натирвам.

натирям

натѝряш, несв. Натирвам.

натисвам

натѝсваш, несв. и натисна, св.; Кого, какво. Натискам поединично или еднократно.

натиск

м., само ед.
1. Наблягане, притискане.
2. Въздействие, принуда за извършване на нещо. Икономически натиск. Обществен натиск.

натискам

натѝскаш, несв.; Кого, какво.
1. Въздействам със сила върху нещо или някого; напирам, притискам.
2. Прен. Принуждавам да извърши нещо. Натискаха директора да я приеме на работа.
натискам се. 1. — Блъскам се, притискам се. Не се натискайте, ще има за всички! 2. Разг. Самопредлагам се упорито. Натиска се за новата длъжност.
Натискам си парцалите. — Не противодействам, кротувам.
Натискам копчето. — Привеждам нещо в действие.

натисна

натѝснеш, мин. св. натѝснах, мин. прич. натѝснал, св.вж. натисвам.

натоварвам

натова̀рваш, несв. и натоваря, св.; какво/кого, с какво.
1. Товаря в достатъчна степен. Натовариха два камиона с тухли.
2. Прен. Възлагам на някого допълнителна работа или нови задължения. Натовариха го с подготовката на фестивала.

натовареност

натовареността̀, само ед., ж.
1. Положен върху нещо товар. Поради голямата си натовареност камионът вървеше бавно.
2. Заетост. Той е човек с голяма обществена натовареност. Учебна натовареност.

натоваря

натова̀риш, мин. св. натова̀рих, мин. прич. натова̀рил, св.вж. натоварвам.

натопвам

нато̀пваш, несв. Натопявам.

натопля

нато̀плиш, мин. св. нато̀плих, мин. прич. нато̀плил, св.вж. натоплям.

натоплям

нато̀пляш, несв. и натопля, св.; Какво. Топля в достатъчна степен.

натопя

натопѝш, мин. св. натопѝх, мин. прич. натопѝл, св.вж. натопявам.

натопявам

натопя̀ваш, несв. и натопя, св.; Кого, какво.
1. Топя нещо в течност, колкото е необходимо. Натопи цветята във вазата. Натопи перото в мастилницата.
2. Топя в достатъчно количество.
3. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам някого. Натопиха го пред директора.
натопявам се/натопя се.Прен. Разг. Забърквам се в някаква неприятност.

наторя

наторѝш, мин. св. наторѝх, мин. прич. наторѝл, св.вж. наторявам.

наторявам

наторя̀ваш, несв. и наторя, св.; какво. Торя, колкото е необходимо, докрай. Наторих градината.

наточа

нато̀чиш, мин. св. нато̀чих, мин. прич. нато̀чил, св.вж. наточвам 1_ , [[2 .

наточвам

нато̀чваш, несв. и наточа, св.; Какво.
1. Точа 1 , наливам, колкото е необходимо. Наточих две дамаджани вино.
2. Точа 1 , разтеглям тесто, колкото е необходимо. Наточих три баници.



нато̀чваш, несв. и нато̀ча, св.; Какво. Точа 2 , наострям, колкото е необходимо. Наточих ножа.
наточвам се/наточа се.Разг. Наканвам се, настройвам се (във 2 знач.), наострям се.• Наточвам си зъбите. Готвя се за ядене.



нато̀чваш, несв. и наточа, св.; Какво. Наливам,колкото е необходимо. Наточих две дамаджани вино.



нато̀чваш, несв. и наточа, св.; Какво. Точа, колкото е необходимо; разтеглям. Наточих три баници.

натрапвам

натра̀пваш, несв. и натрапя, св.; какво/кого, На кого. Принуждавам да приеме нещо, налагам. Натрапиха му я за жена.
натрапвам се/натрапя се. 1. — Налагам се някъде, без да съм желан. Тя се натрапва на всички компании.
2. За мисъл, чувство — налагам се, появявам се въпреки желанието на някого.

натраплив

натра̀плива, натра̀пливо, мн. натра̀пливи, прил. Който се натрапва. Натраплива идея.

натрапник

мн. натра̀пници, м. Човек, който се натрапва; нахалник.
прил. натрапнически, натра̀пническа, натра̀пническо, мн. натра̀пнически.

натрапница

мн. натра̀пници, ж. Жена натрапник.

натрапнически

вж. натрапник

натрапчив

натра̀пчива, натра̀пчиво, мн. натра̀пчиви, прил. Натраплив,
същ. натрапчивост, натрапчивостта̀, ж.

натрапчивост

вж. натрапчив

натрапя

натра̀пиш, мин. св. натра̀пих, мин. прич. натра̀пил, св.вж. натрапвам.

натривам

натрѝваш, несв. и натрия, св.
1. Кого, какво. Трия, колкото е необходимо, докрай. Натрих болното място.
2. Какво/кого, с какво. Намазвам с нещо (течност или мазнина). Натри цевта на пушката с масло.
Натривам носа (на някого). — Скарвам се на някого, наказвам го за постъпката му.

натривка

мн. натрѝвки, ж. Натриване с лечебна цел.

натриев

вж. натрий

натрий

на̀трият, на̀трия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал.
прил. натриев, на̀триева, на̀триево, мн. на̀триеви. Натриев хлорид.

натрия

натрѝеш, мин. св. натрѝх, мин. прич. натрѝл, св.вж. натривам.

натроша

натрошѝш, мин. св. натрошѝх, мин. прич. натрошѝл, св.вж. натрошавам.

натрошавам

натроша̀ваш, несв. и натроша, св.; какво. Троша много, докрай; начупвам. Натрошиха всичкия хляб.

натрупам

натру̀паш, св.вж. натрупвам.

натрупвам

натру̀пваш, несв. и натрупам, св.
1. Какво. Трупам на едно място много предмети. Натрупаха книгите сред двора и ги запалиха.
2. Прен. Забогатявам, печеля, събирам. Натрупа голям капитал.
натрупвам се/натрупам се. 1. — Само мн. Трупаме се много хора. Всички се натрупаха около новодошлия.
2. Прен. За чувства (мъка, скръб и др.) — насъбирам се много. В душата му се беше натрупала голяма мъка.

натруфен

натру̀фена, натру̀фено, мн. натру̀фени, прил. Който е много накичен, наконтен, нагизден. Натруфена жена.
същ. натруфеност, натруфеността̀, ж.

натруфеност

вж. натруфен

натруфя

натру̀фиш, мин. св. натру̀фих, мин. прич. натру̀фил, св.вж. натруфям.

натруфям

натру̀фяш, несв. и натруфя, св.; кого/какво. Труфя много, накичвам, нагиздвам.

натряскам се

натря̀скаш се, св.вж. натрясквам се.

натрясквам се

натря̀скваш се, несв. и натря̀скам се, св. Разг.
1. Удрям се силно в нещо. Натряскал се е с колата в един камион.
2. Напивам се много, прекалено. Пак ли си се натряскал с ракия?

натупам

нату̀паш, св.вж. натупвам.

натупвам

нату̀пваш, несв. и натупам, св.; Кого. Тупам, колкото е необходимо, набивам. Натупа детето, защото беше непослушно.

натура

мн. нату̀ри, ж.
1. Природа, естество.
2. Човешки характер, темперамент. Лирична натура.
3. Действителност, естествена обстановка. Рисунка от натура.
4. Продукти, използвани като платежно средство. Плащане в натура.

натурален

натура̀лна, натура̀лно, мн. натура̀лни, прил.
1. Естествен, природен, без подправяне. Натурална големина. Натурални продукти. Натурален плодов сок.
2. Който се отнася до плащане в натура.
Натурално стопанство. — Стопанство, което се занимава с производство на стоки за лично потребление.

натурализация

ж., само ед.
1. Приемане на гражданство на чужда страна.
2. Усвояване начина на живот на друг народ. Местното население е подложено на натурализация.

натурализирам

натурализѝраш, несв. и св. Предоставям граждански права на чужденец.
натурализирам се. — Приемам чуждо гражданство.

натурализъм

м., само ед. Спец.
1. Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността.
2. Философско течение, което обяснява общественото развитие с природни фактори.

натуралист

мн. натуралѝсти, м.
1. Естествоизпитател.
2. Последовател на натурализма.

натуризъм

м., само ед. Схващане за живот, близък до природата.

натурист

мн. натурѝсти, м. Привърженик на натуризма.

натурфилософ

мн. нату̀рфилосо̀фи, м. Последовател на натурфилософията.

натурфилософия

ж., само ед. Спец. Название на съществувалите до ХIХ в. философски учения за природата.
прил. натурфилософски, нату̀рфилосо̀фска, нату̀рфилосо̀фско, мн. нату̀рфилосо̀фски.

натурфилософски

вж. натурфилософия

натъжа

натъжѝш, мин. св. натъжѝх, мин. прич. натъжѝл, св.вж. натъжавам.

натъжавам

натъжа̀ваш, несв. и натъжа, св.; Кого. Причинявам тъга. Моето съобщение го натъжи.
натъжавам се/ натъжа се. — Ставам тъжен, опечалявам се.

натъка

натъчѐш, мин. св. натъка̀х, мин. прич. натъка̀л, св.вж. натъкавам.

натъкавам

натъка̀ваш, несв. и натъка, св.; Какво. Тъка, колкото е необходимо.

натъквам

натъ̀кваш, несв. и натъкна, св.; Какво. Набождам, набивам. Натъкнаха го на кол.
натъквам се/натъкна се. 1.На какво/на кого. Неочаквано при движение срещам или докосвам нещо или някого. Натъкнах се на брат му в градината.
2. Прен. Неочаквано откривам нещо. Натъкнах се на важни сведения.

натъкмя

натъкмѝш, мин. св. натъкмѝх, мин. прич. натъкмѝл, св.вж. натъкмявам.

натъкмявам

натъкмя̀ваш, несв. и натъкмя, св. Разг.
1. Кого, какво. Привеждам в ред, в готовност. Натъкмих стаята за гости.
2. Какво. Правя нещо, колкото трябва да е, точно. Натъкмих парите за къщата.
натъкмявам се/натъкмя се. — Приготвям се.

натъкна

натъ̀кнеш, мин. св. натъ̀кнах, мин. прич. натъ̀кнал, св.вж. натъквам.

натъпквам

натъ̀пкваш, несв. и натъпча, св.
1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа.
2. Кого/какво, с какво. С тъпчене пълня нещо. Натъпка торбата с храна. Докторът я натъпка с лекарства.
натъпквам се/натъпча се. 1. — С тъпчене влизам някъде. Всички се натъпкаха в автобуса.
2. Разг. Ям повече, отколкото е необходимо, преяждам. Натъпкаха се със сладкиши.

натъпча

натъ̀пчеш, мин. св. натъ̀пках, мин. прич. натъ̀пкал, св.вж. натъпквам.

натъркалвам

натърка̀лваш, несв. и натъркалям, св.; Кого, какво. Търкалям в достатъчна степен.
натъркалвам се/натъркалям се. — Само мн.
1. Търкаляме се много едновременно; налягваме. Уморени от играта, децата се натъркаляха по поляната.
2. Много предмети се намираме по земята.

натъркалям

натърка̀ляш, св.вж. натъркалвам.

натъркам

натъ̀ркаш, св.вж. натърквам.

натърквам

натъ̀ркваш, несв. и натъркам, св.;какво/кого, с какво. Натривам. Натърка лицето си със сняг.

натъртвам

натъ̀ртваш, несв. и натъртя, св.
1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих коляното.
2. Прен. Върху какво. Наблягам върху някоя част на изказване.
натъртвам се/натъртя се. — При падане, удар или натиск търпя увреждане без видимо разкъсване. От вятъра крушите изпопадаха и се натъртиха.

натъртване

мед. вж. контузия

натъртен

натъ̀ртена, натъ̀ртено, мн. натъ̀ртени, прил.
1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове.
2. Прен. На който се набляга.
същ. натъ̀ртеност, натъртеността̀, ж.

натъртя

натъ̀ртиш, мин. св. натъ̀ртих, мин. прич. натъ̀ртил, св.вж. натъртвам.

натюрел

м., само ед. Естествена наклонност, дарба.

натюрморт

мн. натюрмо̀рти, (два) натюрмо̀рта, м.
1. Само ед. Изобразяване в близък план на природни предмети — цветя, плодове, риби, убит дивеч и др., без хора и пейзажи.
2. Картина с такова изображение. В натюрмортите на холандските художници често има глинени съдове.

натягам

натя̀гаш, несв. и натегна, св.
1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата.
2. Прен. Какво. Изострям обстановка, отношения. Изказването му натегна атмосферата.
натягам се/натегна се. 1.Разг. Полагам големи усилия да се харесам на някого или да постигна целта си.
2. Ставам обтегнат, изострям се.

натяквам

натя̀кваш, несв. и натякна, св.; на кого, За какво. Постоянно укорявам някого, припомням за провинение. Стига си ми натяквала за тоя счупен сервиз!

натякна

натя̀кнеш, мин. св. натя̀кнах, мин. прич. натя̀кнал, св.вж. натяквам.

натясно

нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно.
Хващам (някого) натясно. — Поставям някого в затруднено положение, принуждавам го да извърши нещо, да се съгласи, да си признае.

наука

мн. нау̀ки, ж.
1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията. Хуманитарни науки. Естествени науки.
2. Съвкупността от знание, опит. Напред! Науката е слънце, което във душите грей! (Ст. Михайловски).
3. Разг. Навик. Науката е една мъка, а отуката – две.

наум

нареч. В ума си, без да говоря или пиша, само мислено. Чети наум, за да не ми пречиш!
Идва ми наум нещо. — Досещам се, спомням си, хрумва ми.
Имам едно наум. — Помня нещо, имам предвид нещо, предпазлив съм.

наумя

наумѝш, мин. св. наумѝх, мин. прич. наумѝл, св.вж. наумявам.

наумявам

наумя̀ваш, несв. и наумя, св.; на кого. Припомням, напомням, наподобявам. Книгата ми наумява за една интересна случка.
наумявам си/наумя си. — Намислям, решавам; втълпявам си. Пак си е наумил да ходи някъде.

наустница

мн. нау̀стници, ж. Църковна книга, която трябва да се знае наизуст; часослов.

науча

нау̀чиш, мин. св. нау̀чих, мин. прич. нау̀чил, св.вж. научавам.

научавам

науча̀ваш, несв. и науча, св.
1. Какво. Уча нещо докрай, цялостно. Научих урока си.
2. Какво. Наизустявам. Днес научих две нови стихотворения.
3. Кого. Съветвам някого, помагам му да усвои нещо. Научих племенницата си да чете.
4. Узнавам. Научих, че утре ще има хубав концерт.
научавам се/науча се. 1. — С учене или подражаване усвоявам нещо. Научих се да смятам. Научих се да танцувам.
2. Узнавам. Научих се, че ще пътуваме заедно.
3. Придобивам навик, свиквам. Научих се да ставам рано. Папагалът се научи да яде от ръката ми.
Ще те науча. — Ще се разправя с тебе, ще те накажа.

научен

нау̀чна, нау̀чно, мн. нау̀чни, прил.
1. Който е свързан с наука (в 1 знач.).
2. Който е съобразен с принципите и методите на науката. Научен подход.
същ. научност, научността̀, ж.
Научен работник. — Човек, който се занимава с наука; учен.

научноексперимента

научноекспериментална, научноекспериментално, мн. научноекспериментални, прил. Който се отнася до научни експерименти.

научноекспериментален

нау̀чноексперимента̀лна, нау̀чноексперимента̀лно, мн. нау̀чноексперимента̀лни, прил. Който се отнася до научни експерименти.

научнопопулярен

нау̀чнопопуля̀рна, нау̀чнопопуля̀рно, мн. нау̀чнопопуля̀рни, прил. Който се отнася до популярна наука и е достъпен за по-голям брой хора, които не са специалисти. Научнопопулярно списание.

научност

вж. научен

научнофантастичен

нау̀чнофантастѝчна, нау̀чнофантастѝчно, мн. нау̀чнофантастѝчни, прил. Който се отнася до научна фантастика. Научнофантастичен разказ.

наушник

мн. нау̀шници, (два) нау̀шника, м.
1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници.
2. Самостоятелни парчета, които служат за топлене на ушите.
3. Разг. Част от апарат, която се поставя на ушите за слушане; слушалки.

нафора

мн. на̀фори, ж.
1. Осветен при литургия хляб.
2. Малки късчета от този хляб.

нафт

на̀фтът, на̀фта, само ед., м. Нафта.

нафта

ж., само ед. Петролен продукт — жълтеникава течност, която се използва за отопление и като гориво в някои двигатели.
прил. нафтов, на̀фтова, на̀фтово, мн. на̀фтови. Нафтова печка.

нафталин

м., само ед. Бяло кристално вещество с остра миризма, употребявано в техниката и в бита за предпазване на вълнени изделия от молци. Дрехите бяха пропити с миризма на нафталин.
прил. нафталинов, нафталѝнова, нафталѝново, мн. нафталѝнови.
прил. нафталинен, нафталѝнена, нафталѝнено, мн. нафталѝнени.

нафталинен

вж. нафталин

нафталинов

вж. нафталин

нафтов

вж. нафта

нахакан

наха̀кана, наха̀кано, мн. наха̀кани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена.

нахал

мн. наха̀ли, м. Разг. Нахалник, безсрамник.

нахален

наха̀лна, наха̀лно, мн. наха̀лни, прил. Който проявява безсрамие, безочливост; дързък. Такива нахални жени не бях виждала.

нахалник

мн. наха̀лници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек.

нахалница

мн. наха̀лници, ж. Жена нахалник.

нахалнича

наха̀лничиш, мин. св. наха̀лничих, мин. прич. наха̀лничил, несв. Държа се нахално.

нахалост

нареч. Напразно, безрезултатно, напусто. Нахалост пътувах до София — нищо не свърших пак.

нахалствам

наха̀лстваш, несв. Проявявам нахалство.

нахалство

мн. наха̀лства, ср. Нахална постъпка; наглост, дръзка самоувереност. Нечувано нахалство е да искаш постоянно пари от мене.

нахалствувам

наха̀лствуваш, несв. Нахалствам.

нахапвам

наха̀пваш, несв. и нахапя, св.; Кого, какво.
1. С хапане нарушавам целостта на нещо. Тя нахапа ябълката.
2. Хапя на много места. Комарите го нахапаха, докато бяха на риболов.

нахапя

наха̀пеш, мин. св. наха̀пах, мин. прич. наха̀пал, св.вж. нахапвам.

нахвърля

нахвъ̀рлиш, мин. св. нахвъ̀рлих, мин. прич. нахвъ̀рлил, св.вж. нахвърлям.

нахвърлям

нахвъ̀рляш, несв. и нахвърля, св.; какво.
1. Хвърлям много неща на различни места, разхвърлям. Нахвърля дрехите си по пода.
2. Хвърлям на едно място много неща.
3. Набелязвам, правя план за нещо. Нахвърля в бележника си някои интересни мисли.
нахвърлям се/нахвърля се. 1.На/върху кого/какво. Нападам. Кучето се нахвърли върху непознатия.
2. Прен. Устремно, бързо се залавям за нещо. Нахвърли се върху храната.
3. Хвърлям до пълно насищане.

нахлувам

нахлу̀ваш, несв. и нахлуя, св.
1. За вода, въздушна струя, светлина — появявам се изведнъж, стремително. Водата нахлу в приземните помещения. От запад нахлува студен поток въздух.
2. Стремително и внезапно навлизам; прониквам. Тълпата нахлу в преддверието.
3. Прен. Внезапно се появявам в съзнанието. Спомените нахлуха неканени.

нахлузвам

нахлу̀зваш, несв. и нахлузя, св.; Какво. Разг.
1. С усилие поставям, надявам. Едвам нахлузи пръстена на ръката си.
2. Бързо обувам или обличам. Нахлузи стария панталон и излезе.

нахлузя

нахлу̀зиш, мин. св., нахлу̀зих, мин. прич. нахлу̀зил, св.вж. нахлузвам.

нахлупвам

нахлу̀пваш, несв. и нахлупя, св.; Какво. Поставям нещо на главата си, така че почти скрива очите ми. Нахлупи каската си, за да не могат лесно да го познаят.

нахлупя

вж. нахлупвам

нахлуя

нахлу̀еш, мин. св. нахлу̀х, мин. прич. нахлу̀л, св.вж. нахлувам.

находище

мн. нахо̀дища, ср. Място, където се намират полезни изкопаеми и други природни блага. Златно находище.

находка

мн. нахо̀дки, ж.
1. Нещо намерено. Исторически находки.
2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интересна находка.

находчив

и находчив, нахо̀дчива и находчѝва, нахо̀дчиво и находчѝво, мн. нахо̀дчиви и находчѝви, прил. Който лесно намира изход от трудно положение; съобразителен.
същ. находчивост и находчивост, находчивостта̀, ж.

находчивост

вж. находчив

нахокам

нахо̀каш, св.вж. нахоквам.

нахоквам

нахо̀кваш, несв. и нахокам, св.; Кого, какво. Хокам, колкото е необходимо, доста. Нахоках го за лъжата.

нахохоря

Диал.
да се наежа, да се наперя, да настръхна

нахранвам

нахра̀нваш, несв. и нахраня, св.; Кого, какво. Храня човек или животно до пълното им насищане. Нахраних кокошките.
нахранвам се/нахраня се. — Нахранвам сам себе си; засищам се с храна.

нахраня

нахра̀ниш, мин. св. нахра̀них, мин. прич. нахра̀нил, св.вж. нахранвам.

нахут

м., само ед. Вид бобово растение и неговият плод, който се пече като леблебия.

нахълтам

нахъ̀лташ, св.вж. нахълтвам.

нахълтвам

нахъ̀лтваш, несв. и нахълтам, св. Внезапно влизам, нахлувам (във 2 знач.). И да не нахълташ пак в стаята, без да почукаш на вратата.

нацапам

наца̀паш, св.вж. нацапвам.

нацапвам

наца̀пваш, несв. и нацапам, св.
1. Кого, какво. Цапам много предмети или един предмет на много места. Нацапал си всичките стаи с кал.
2. Разг. Кого. Наплесквам, набивам.
3. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам, очерням. Нацапаха човека за нищо.

нацелувам

нацелу̀ваш, св.; Кого.
1. Целувам много пъти.
2. Целувам много хора. Той нацелува всичките жени, които бяха дошли на празника.
нацелувам се. — Целувам до пълно насищане.

нацепвам

нацѐпваш, несв. и нацепя, св.; Какво. Цепя в достатъчно количество или на много места. Нацепих дърва за зимата.
нацепвам се/нацепя се. 1. — Цепя се на много места, напуквам се. Стената се е нацепила след земетръса.
2. Разг. Напивам се много.

нацепя

вж. нацепвам

нацизъм

м., само ед. Националсоциализъм, германски фашизъм.

национал

мн. национа̀ли, м. Разг. Състезател в национален отбор. Нациналите ни се класираха за световното първенство по футбол.



- Първа част в сложни думи, назоваващи партии и групировки, със значение националистичен_,напр. националдемократи, националлиберали, националсоциалисти._

национален

национа̀лна, национа̀лно, мн. национа̀лни, прил.
1. Който се отнася до дадена нация или ѝ принадлежи. Национален химн.
2. Който се отнася до общественополитическия живот на нацията. Национално движение.
3. Държавен. Национален доход.
4. Който се отнася до отделна националност. Национални групи.

национализация

мн. национализа̀ции, ж.
1. Преминаване на частна собственост в държавна срещу заплащане или безвъзмездно. Национализация на банките и големите промишлени предприятия.
2. Организиране на различни учреждения за одържавяване.

национализирам

национализѝраш, несв. и св.; какво. Извършвам национализация.

национализъм

м., само ед.
1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се поражда национална вражда.
2. Движение на зависимите страни към свобода и независимост.
прил. националистичен, националистѝчна, националистѝчно, мн. националистѝчни.

националист

мн. националѝсти, м. Привърженик на национализма.

националистичен

вж. национализъм

националистка

мн. националѝстки, ж. Жена националист.

националлиберали

полит. Партия в Германия, основана през 1866 и съществувала до 1918 г. , която подкрепя политиката на Ото фон Бисмарк (Bismarck 1815—1898_) при обединението на Германия и налагането на пруската хегемония в новообразуваната империя, а също така поддържа политиката на въоръжаване и ториториални завоевания в началото на ХХ в. и през Първата световна война (1914—1918).

националност

националността̀, мн. национа̀лности, ж.
1. Народност.
2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност.

националсоциализъм

м., само ед. Политическо течение, което проповядва световно господство чрез терор, насилие и войни.

нацист

мн. нацѝсти, м. Привърженик на нацизма.
прил. нацистки, нацѝстка, нацѝстко, мн. нацѝстки.

нацистки

вж. нацист

нация

мн. на̀ции, ж.
1. Исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културата.
2. Държава, страна. Организация на обединените нации.

нацупвам

нацу̀пваш, несв. и нацупя, св.; какво. Намръщвам.
нацупвам се/нацупя се. 1. — Намръщвам се, навъсвам се.
2. Разсърдвам се.

нацупен

нацу̀пена, нацу̀пено, мн. нацу̀пени, прил. Който се е нацупил; сърдит. Ако си все нацупена, никой няма да те харесва.

нацупя

нацу̀пиш, мин. св. нацу̀пих, мин. прич. нацу̀пил, св.вж. нацупвам.

нацъфтя

нацъфтѝш, мин. св. нацъфтя̀х, мин. прич. нацъфтя̀л, св.вж. нацъфтявам.

нацъфтявам

нацъфтя̀ваш, несв. и нацъфтя, св. Цъфтя в голямо количество, много. Розите пак нацъфтяха.

нацяло

нареч. Не на части, цялостно. Имаш ли сто лева нацяло?

начален

нача̀лна, нача̀лно, мн. нача̀лни, прил.
1. Който е начало на нещо. Начален етап.
2. В системата на образованието — първоначален, нисш, който обхваща първите 3-4 години. Начално образование. Начално училище.

началник

мн. нача̀лници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник-влак.

началничка

мн. нача̀лнички, ж. Жена началник.

начало

мн. начала̀, ср.
1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година.
2. Изходна точка, пункт, от който започва нещо. Началото на улицата.
3. Първоизточник, основна причина. Доверието е начало на приятелството.
4. Обикн. мн. Основно положение, принцип. Начала на биологията.
5. Само мн. Начин на организация и осъществяване на нещо. Изнасяме концерти на самодейни начала.

началствам

нача̀лстваш, несв. Изпълнявам служба на началник; управлявам.

началство

мн. нача̀лства, ср.
1. Администрация, всички началници. Каквото нареди началството, това ще правим.
2. Разг. Началник.

началствувам

нача̀лствуваш, несв. Началствам.

начевам

начѐваш, несв. и начѐна, св. Разг.
1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене.
2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществявам. Начена нова любовна история.
3. Какво. Почвам да употребявам, да изразходвам, като нарушавам целостта. Наченахме нова тенекия сирене.
прил. наченат, начѐната, начѐнато, мн. начѐнати, прил. (в 3 знач.).

начеващ

начѐваща, начѐващо, мн. начѐващи, прил. начинаещ.

начело

нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми.

начена

начѐнеш, мин. св. начѐнах, мин. прич. начѐнал, св. – вж. начевам.

наченат

начѐната, начѐнато, мн. начѐнати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Наченат хляб.

наченка

мн. начѐнки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост.

начервя

начервѝш, мин. св. начервѝх, мин. прич. начервѝл, св.вж. начервявам.

начервявам

начервя̀ваш, несв. и начервя, св.; Кого, какво. Червя, колкото е необходимо, докрай.
начервявам се/начервя се. — Намазвам устните си с червило.

начерня

начѐрниш, мин. св. начѐрних, мин. прич. начѐрнил, св.вж. начерням.

начерням

начѐрняш, несв. и начерня, св.; Кого, какво.
1. Намазвам с черна боя.
2. Прен. Злословя за някого, злепоставям.

начертавам

начерта̀ваш, несв. и начертая, св.; какво.
1. Чертая нещо докрай, до завършен вид. Начертах два триъгълника.
2. Чертая, колкото е необходимо, в достатъчно количество, много. Начертах цялата дъска.
3. Прен. Определям, посочвам. Той начерта пътя за по-нататъшното развитие на фирмата.

начертание

мн. начерта̀ния, ср. Рисунка, форма, изображение в контури. Начертанието на буквите се усвоява в началното училище.

начертая

начерта̀еш, мин. св. начерта̀х, мин. прич. начерта̀л, св.вж. начертавам.

начесвам

начѐсваш, несв. и начеша, св.; Кого, какво.
1. Чеша много, колкото искам.
2. Чеша много хора или животни.
3. Прен. Разг. Набивам, натупвам.
Начесвам си крастата. — Задоволявам някаква своя страст.

начесто

нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират.

начет

мн. начѐти, (два) начѐта, м. Спец. Неправомерно изразходвани средства, за които няма документи и поради това трябва да се възстановят.

начета

начетѐш, мин. св. начѐтох, мин. прич. начѐл, св.вж. [[начитам 1 , 2_ .

начета се

начетѐш се, мин. св. начѐтох се, мин. прич. начѐл се, св.вж. начитам се.

начетен

начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.
същ. начетеност, начетеността̀, ж.



начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е допуснал начет.

начетеност

вж. начетен

начеша

начѐшеш, мин. св. начѐсах, мин. прич. начѐсал, св.вж. начесвам.

начин

мн. на̀чини, (два) на̀чина, м. Подход за извършване на някаква дейност; похват, способ. Тази задача може да се реши по два начина.
По такъв начин. — Така.
По никакъв начин. — Никак.
По втория начин. — Не по общоприетия ред, а с връзки и ходатайства.

начинаещ

начина̀еща, начина̀ещо, мн. начина̀ещи, прил.
1. Който неотдавна е започнал нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Начинаещ поет.
2. Като същ. Лице, което току-що е започнало или на което му предстои да започне нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Курс по английски за начинаещи.

начинание

мн. начина̀ния, ср. Започнато, предприето от някого дело. Продължаваме начинанията на предшествениците си.

начинателен

начина̀телна, начина̀телно, мн. начина̀телни, прил. Спец. Който означава начало на действие. Начинателни глаголи.
същ. начина̀телност, начинателността̀, ж.

начитам

начѝташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума.



начѝташ, несв. и начета, св.; на кого. Разг. Наброявам пари. Веднага ми начете парите.



начѝташ се, несв. и начета̀ се, св. Чета много, до насита. Начетох се на любовни романи това лято.

начудвам се

начу̀дваш се, несв. и начу̀дя се, св. Чудя се много, до пълно насищане. Не мога да се начудя на решението му.

начудя се

начу̀диш се, мин. св. начу̀дих се, мин. прич. начу̀дил се, св.вж. начудвам се.

начукам

начу̀каш, св.вж. начуквам.

начуквам

начу̀кваш, несв. и начукам, св.; Какво.
1. С чукане вкарвам навътре, набивам, наковавам.
2. С чукане разтрошавам, начупвам. Начуках орехи за тортата.

начумервам

начумѐрваш, несв. и начумеря, св.; какво. Намръщвам, навъсвам, намусвам.
начумервам се/начумеря се. — Придавам си намръщен вид, сърдя се. Все за нещо ще намери да се начумери.

начумерен

начумѐрена, начумѐрено, мн. начумѐрени, прил. Намръщен, намусен, навъсен.

начумеря

начумѐриш, мин. св. начумѐрих, мин. прич. начумѐрил, св.вж. начумервам.

начупвам

начу̀пваш, несв. и начупя, св.; Какво.
1. Чупя, колкото е необходимо. Начупих орехи за сладкиша.
2. Разтрошавам чрез чупене. Начупих тоягата.
3. Чрез чупене нарушавам целостта на нещо. Начупихме топлия хляб.
начупвам се/начупя се. 1. — Ставам на части, счупвам се. Крехкото стъбло се начупи в ръката му.
2. Разг. За коса — става на чупки, накъдря се леко. След постригването косата му се начупи леко.

начупя

начу̀пиш, мин. св. начу̀пих, мин. прич. начу̀пил, св.вж. начупвам.

наш

на̀ша, на̀ше, мн. на̀ши, крат. ни, притеж. мест.
1. Който принадлежи на нас или се отнася до нас. Нашата къща. Нашето семейство.
2. Който ни е близък, познат. Наш човек. Нашата история.
По наше време. — Когато ние бяхме млади.

нашарвам

наша̀рваш, несв. и нашаря, св.
1. Какво. Покривам нещо с шарки, украсявам. Нашарих яйцата за Великден.
2. Прен. Разг. Кого. Набивам някого. Нашарих му задника от бой.

нашаря

наша̀риш, мин. св. наша̀рих, мин. прич. наша̀рил, св.вж. нашарвам.

нашенец

мн. на̀шенци, м.
1. Човек, който е от нашата страна, сънародник.
2. Човек, който е от нашия край, от нашето населено място; земляк, градски.

нашенка

мн. на̀шенки, ж. Жена нашенец.

нашенски

на̀шенска, на̀шенско, мн. на̀шенски, прил.
1. Наш, свой. Нашенски истории.
2. Който е от нашия край, местен. Опитай нашенското вино.

нашепвам

нашѐпваш, несв. и нашепна, св.; какво, На кого. С шепот разказвам или припомням нещо. Вятърът ми нашепваше чудни легенди.

нашепна

нашѐпнеш, мин. св. нашѐпнах, мин. прич. нашѐпнал, св.вж. нашепвам.

нашественик

мн. нашѐственици, м. Човек или група хора, които предприемат нашествие.

нашествие

мн. нашѐствия, ср.
1. Навлизане на нападател в дадена страна.
2. Прен. Внезапна поява на насекоми или други животни в голямо количество. След нашествието на скакалците останаха само голи клони.

нашетам се

нашѐташ се, св.вж. нашетвам се.

нашетвам се

нашѐтваш се, несв. и нашѐтам се, св. Шетам, колкото искам, до пълно насищане.

нашив

м., само ед. Това, което е нашито върху нещо, обикновено за украса; бродерия. Роклята е с богат нашив.

нашивам

нашѝваш, несв. и нашия, св.; Какво.
1. Шия в голямо количество, много. Наши дрехи за цялото семейство.
2. Пришивам или бродирам нещо. Наши по блузата пайети и шевици.
нашивам се/нашия се. — Шия, колкото искам, до пълно насищане.

нашивка

мн. нашѝвки, ж.
1. Нашив.
2. Спец. Лента или ивица, която означава военно звание или чин и се пришива към дреха или пагон.

нашийник

мн. нашѝйници, (два) нашѝйника, м.
1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир.
2. Нещо пришито на дреха около шията.

нашир

нареч. Откъм широката страна. Нашир и надлъж пребродих страната.
Надлъж и нашир. — Навсякъде.

нашироко

нареч.
1. Нашир.
2. Подробно, обширно. Разказа историята си нашироко.
3. В задоволство, без затруднения. Живеят нашироко — нищо не им липсва.
Надълго и нашироко. — С подробности, в детайли.

нашия

нашѝеш, мин. св. нашѝх, мин. прич. нашѝл, св.вж. нашивам.

нашумя

нашумѝш, мин. св. нашумя̀х, мин. прич. нашумя̀л, св.вж. нашумявам.

нашумявам

нашумя̀ваш, несв. и нашумя, св. Предизвиквам шум около себе си, събуждам интерес. В последно време нашумяха нови рокгрупи.

нашумял

нашумя̀ла, нашумя̀ло, мн. нашумѐли, прил. Който временно е станал известен; популярен, интересен. Нашумели заглавия.

нашътам се

нашъ̀таш се, св. Нашетам се.

нашътвам се

нашъ̀тваш се, несв. Нашетвам се.

нащрек

нареч. Напрегнато, с повишено внимание, в очакване на опасност. Сърната застана нащрек след тихото шумолене.

нащърбен

нащъ̀рбена, нащъ̀рбено, мн. нащъ̀рбени, прил.
1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож.
2. Прен. За Луната — не е в пълнолуние или новолуние. На небето се показа нащърбеният месец.

нащърбя

нащъ̀рбиш, мин. св. нащъ̀рбих, мин. прич. нащъ̀рбил, св.вж. нащърбявам.

нащърбявам

нащърбя̀ваш, несв. и нащърбя, св.; Какво. Направям нещо да бъде щърбо, неравно. Нащърбих новата чаша.

нащърбям

нащъ̀рбяш, несв. Нащърбявам.

наяве

нареч. В действителност, не насън. За първи път виждаше орхидеи наяве.
Излизам наяве. — Разкривам се, ставам известен за всички. Скоро лъжата излезе наяве.

наяда

мит. В гръцката митология — нимфа на река или извор.

наяден

ная̀дена, ная̀дено, мн. ная̀дени, прил. От който липсва част; нахапан. Наядена ябълка.
Наяден зъб. — Развален, с дупка зъб.

наяждам

ная̀ждаш, несв. и наям, св.; Какво. Отхапвам част от нещо. Косовете наядоха черешите.
наяждам се/наям се. — Ям до пълно насищане, нахранвам се.

наяквам

ная̀кваш, несв. и наякна, св. Разг. Ставам як, силен; заяквам. След два месеца конят наякна и вече можеха да го яздят.

наякна

ная̀кнеш, мин. св. ная̀кнах, мин. прич. ная̀кнал, св.вж. наяквам.

наям

наядѐш, мин. св. ная̀дох, мин. прич. ная̀л, св.вж. наяждам.

наясно

нареч. Без неясноти, без съмнения. Вече съм наясно как се работи с тази машина.

не

част.
1. Изразява отрицание пред различни части на изречението: пълно при сказуемото и частично при другите части. Не зная. Ела не днес, а утре. Не мога да не призная (Признавам).
2. Придава слабоутвърдителен смисъл. Не че не мога, но не искам. (Мога, но не искам).
3. Изразява утвърждение, ако следващата дума започва с не- или без-. Не е непознат (Познат е).
4. Самостоятелно изразява отрицателен отговор. — Познаваш ли го? — Не.
5. При прилагателни и наречия в сравнителна степен за изразяване на равенство или краен предел. Ще бъда тук не по-рано от утре.
6. Изразява усилване, потвърждаване. Не изяде ли ги? (Нали ги изяде?)
Не и не. — В никакъв случай.
Едва ли не. — Почти.
Не щеш ли. — Неочаквано, изнанадващо; ето че.

не-

представка.
1. В прилагателни имена, наречия и глаголи образува дума с ново, противоположно на мотивиращата дума значение: неприятел (враг), невесел (тъжен).
2. В прилагателни имена, наречия и глаголи означава липса на признак, като изразява умереност на качество или действие: недочувам, невисок, нелош.

неадекватен

неадеква̀тна, неадеква̀тно, мн. неадеква̀тни, прил.
1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен.
2. Който не съответства на обичайното, на нормалното. Неадекватни реакции. Неадекватно поведение.

неактуален

неактуа̀лна, неактуа̀лно, мн. неактуа̀лни, прил. Който не е актуален.
същ. неактуа̀лност, неактуалността̀, ж.

неандерталец

мн. неандерта̀лци, м. Изкопаем човек от ледниковата епоха (ранния и средния палеолит).
прил. неандерталски, неандерта̀лска, неандерта̀лско, мн. неандерта̀лски.

неандерталски

вж. неандерталец

небе

мн. небеса̀, ср.
1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе.
2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души.
До небесата. — Извънредно много, високо, прекалено.
На седмото небе съм. — Чувствам се много доволен, щастлив.
Падам от небето. 1. — Силно се изненадвам.
2. Появявам се неочаквано.
3. Много съм наивен.
Под открито небе. — На открито, навън.
Под небето. — Навсякъде по света.

небелен

небѐлена, небѐлено, мн. небѐлени, прил.
1. Който е с обвивката си, не е белен. Ям небелени ябълки.
2. Който не е избелван. Небелена вълна.

небен

нѐбна, нѐбно, мн. нѐбни, прил. Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни.

небесен

небѐсна, небѐсно, мн. небѐсни, прил.
1. Който се отнася до небето. Небесен купол.
2. Който е с цвят на небе. Небесна рокля.
3. Който е свързан с астрономията; астрономически. Небесна механика.
4. Който е свързан с небе (във 2 знач.). Небесни селения.
5. Прен. Прекрасен, възхитителен, неземен.

небетшекер

м., само ед. Вид захар на едри кристали.

небивал

небѝвала, небѝвало, мн. небѝвали, прил. Който не се е случвал по-рано; неочакван, рядък. Това е небивал успех за нас.

небивалица

мн. небѝвалици, ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици.

небитие

ср., само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие.
Минавам в небитието. — Умирам.

неблагодарен

неблагода̀рна, неблагода̀рно, мн. неблагода̀рни, прил.
1. Който не проявява благодарност; непризнателен. Неблагодарни деца.
2. Който не оправдава положените усилия. Неблагодарна работа.
същ. неблагодарност, неблагодарността̀, ж.

неблагодарник

мн. неблагода̀рници, м. Човек, който се проявява като неблагодарен.

неблагодарница

мн. неблагода̀рници, ж. Жена неблагодарник.

неблагодарност

вж. неблагодарен

неблагозвучен

неблагозву̀чна, неблагозву̀чно, мн. неблагозву̀чни, прил. Който не звучи приятно; нехармоничен.

неблагозвучие

мн. неблагозву̀чия, ср. Съчетание от звукове, което не звучи приятно; нехармонично съчетание.

неблагонадежден

неблагонадѐждна, неблагонадѐждно, мн. неблагонадѐждни, прил. Който не внушава доверие.
същ. неблагонадеждност, неблагонадеждността̀, ж.

неблагонадеждност

вж. неблагонадежден

неблагоприличен

неблагоприлѝчна, неблагоприлѝчно, мн. неблагоприлѝчни, прил. Неприличен.

неблагоприличие

ср., само ед. Проява на неблагоприличен човек.

неблагопристоен

неблагопристо̀йна, неблагопристо̀йно, мн. неблагопристо̀йни, прил. Който е лишен от благопристойност; неприличен.

неблагоприятен

неблагоприя̀тна, неблагоприя̀тно, мн. неблагоприя̀тни, прил.
1. Който не е благоприятен, не носи полза, не помага. Неблагоприятни климатични условия.
2. Отрицателен, лош. Неблагоприятни изказвания.

неблагоразумен

неблагоразу̀мна, неблагоразу̀мно, мн. неблагоразу̀мни, прил. Който не се съобразява със здравия разум. Неблагоразумни действия.

небоеспособен

небоеспосо̀бна, небоеспосо̀бно, мн. небоеспосо̀бни, прил. Който не е боеспособен.
същ. небоеспосо̀бност, небоеспособността̀, ж.

небосвод

м., само ед. Видимата част от небето.

небосклон

м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.

небостъргач

мн. небостърга̀чи, (два) небостърга̀ча, м. Сграда с многобройни етажи. Летяхме над небостъргачите в Ню Йорк.

небран

небра̀на, небра̀но, мн. небра̀ни, прил. Който още не е бран (за градина, лозе, овошки). Намерихме една небрана круша.
В небрано лозе. — В неудобно положение.

небрежен

небрѐжна, небрѐжно, мн. небрѐжни, прил.
1. Който се отнася невнимателно към работата си. Небрежен работник.
2. Който е направен без грижа, без внимание. Небрежна прическа. Небрежен почерк.
3. Пренебрежителен, твърде непринуден, безгрижен. Небрежен отговор.
същ. небрежност, небрежността̀, ж.

небрежност

вж. небрежен

небулоза

Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселени или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина

небце

мн. небцѐта, ср. Горната вътрешна част на устата, която има сводеста форма. Твърдо небце.

невалиден

невалѝдна, невалѝдно, мн. невалѝдни, прил. Който не е валиден, който няма валидност. Невалидна диплома.

неведение

ср., само ед. Незнание, неосведоменост. В неведение съм по този въпрос.

неведнъж

нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град.

неведом

невѐдома, невѐдомо, мн. невѐдоми, прил. Остар.
1. Незнаен, неизвестен. Неведоми пътища.
2. Тайнствен; неразбираем. Неведоми сили го ръководят.

невеж

невѐжа, невѐжо, мн. невѐжи, прил. Малообразован, слабокултурен; който няма достатъчно знания.

невежа

мн. невѐжи, м. и ж. Невеж човек.

невежествен

невѐжествена, невѐжествено, мн. невѐжествени, прил.
1. Който няма знания; неграмотен.
2. Който се отличава с невежество. Невежествена проява.

невежество

мн. невѐжества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ.

невен

мн. нѐвени, (два) нѐвена, м. Градинско цвете с жълто-оранжеви цветове.

неверен

невя̀рна, невя̀рно, мн. невѐрни, прил.
1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. Неверен отговор.
2. Който нарушава задълженията си, не стои на думата си. Невярна жена.
същ. неверност и невярност, неверността̀, ж.Тома неверни. За човек, който трудно вярва на другите.
Невярна болест. — Болест, която няма външни прояви и човек изглежда здрав.

неверие

ср., само ед. Липса на вяра; неувереност.

неверник

мн. невѐрници, м.
1. Човек, който не е верен.
2. Човек, който не вярва.
3. Друговерец (нехристиянин).

неверница

мн. невѐрници, ж. Жена неверник.

неверност

вж. неверен

невероятен

невероя̀тна, невероя̀тно, мн. невероя̀тни, прил.
1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история.
2. Много голям, значителен, извънредно силен. Невероятно усилие. Невероятна бързина.
същ. невероятност, невероятността̀, ж.

невероятност

вж. невероятен

невесел

невѐсела, невѐсело, мн. невѐсели, прил.
1. Който не притежава веселост. Невесел разказ.
2. Тъжен, нерадостен. Този ден Ирина беше мрачна, невесела.

невеста

мн. невѐсти, ж. Невяста.

невестин

невѐстина, невѐстино, мн. невѐстини, прил. Който принадлежи на невяста. Невестино облекло.

невестински

невѐстинска, невѐстинско, мн. невѐстински, прил. Който се отнася до невяста (млада булка).

невестулка

мн. невесту̀лки, ж. Хищен бозайник с дребно и тънко тяло.

невеществен

невещѐствена, невещѐствено, мн. невещѐствени, прил. Който не е изграден от вещество; нематериален, духовен.
същ. невещественост, невещественост-та̀, ж.

невещественост

вж. невеществен

невзрачен

невзра̀чна, невзра̀чно, мн. невзра̀чни, прил. Който е с непривлекателна външност; некрасив, неугледен. Невзрачна жена.
същ. невзрачност, невзрачността̀, ж.

невзрачност

вж. невзрачен

невиделица

ж., само ед.
От невиделица/из невиделица. — Ненадейно, неочаквано.

невидим

невѝдима, невѝдимо, мн. невѝдими, прил. Който не може да се види; недостъпен за зрението, незабележим. Невидим помощник.
същ. невидимост, невидимост-та̀, ж.

невидимост

вж. невидим

невинен

невѝнна, невѝнно, мн. невѝнни, прил.
1. Който няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен.
2. Чистосърдечен, наивен, простодушен. Невинна усмивка.
3. Който не заслужава наказание или порицание; безвреден. Невинни занимания.
4. Девствен.
същ. невинност, невинността̀, ж.

невинност

вж. невинен

невменяем

невменя̀ема, невменя̀емо, мн. невменя̀еми, прил.
1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.
2. Прекалено раздразнен, който не се владее. Когато се ядоса, става невменяем.
същ. невменяемост, невменяемостта̀, ж.

невменяемост

вж. невменяем

невмешателство

мн. невмеша̀телства, ср. Обикн. ед. Отказ от намеса в нещо, обикновено във вътрешните работи на някоя държава. Политика на невмешателство.

невнимание

ср., само ед.
1. Разсеяност, липса на внимание. Грешка по невнимание.
2. Липса на уважение към някого; пренебрежение, неучтивост.

невнимателен

невнима̀телна, невнима̀телно, мн. невнима̀телни, прил.
1. Разсеян, който не проявява достатъчно внимание.
2. Неучтив, нелюбезен.
3. Който не съдържа грижа; немарлив.
същ. невнимателност, невнимателността̀, ж.

невнимателност

вж. невнимателен

невнятен

невня̀тна, невня̀тно, мн. невня̀тни, прил. Остар. Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив. Невнятни слова.

неволен

нево̀лна, нево̀лно, мн. нево̀лни, прил. Който се извършва без умисъл, несъзнателно. Неволен свидетел. Неволен порив.

неволник

мн. нево̀лници, м.
1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик.
2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворник, роб.

неволница

мн. нево̀лници, ж. Жена неволник.

неволно

нареч. Несъзнателно, без да искам, неумишлено. Неволно съборих вазата.

неволя

мн. нево̀ли, ж. Нещастие, страдание, беда, тежко положение. Живеят в неволя.
По неволя. — Без да искам, против желанието ми.

невралгичен

невралгѝчна, невралгѝчно, мн. невралгѝчни, прил.
1. Който се дължи на невралгия. 2. Чувствителен, болезнен. Невралгична точка/невралгичен пункт. 1. Място, където се събират или пресичат линии, канали, пътища, интереси и др.
2. Въпрос или теория, които са източник на спорове и несъгласия.

невралгия

мн. невра̀лгии, ж. Спец. Заболяване, свързано с поява на остри болки в областта на някой нерв.

неврастеник

мн. неврастенѝци, м. Човек, който страда от неврастения.

неврастеничка

мн. неврастенѝчки, ж. Жена неврастеник.

неврастения

ж., само ед. Спец. Разстройство на нервната система, което се изразява в раздразнителност, болки в главата, безсъние, умора и др.

невредим

невредѝма, невредѝмо, мн. невредѝми, прил. Който е неповреден, незасегнат, цял. Излезе невредим от катастрофиралия автомобил.
същ. невредимост, невредимостта̀, ж.

невредимост

вж. невредим

неврели-некипели

само мн. Изказвания, които не се приемат за достоверни; измислици; врели-некипели. Пак ли ще ми разказваш неврели-некипели?

неврином

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от миелоидната обвивка на нервните влакна, която се състои от Шванови клетки.

неврит

мн. неврѝти, м.
1. Възпаление на периферен нерв.
2. Израстък на нервна клетка.

невробластом

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от ембрионални нервни клетки. Среща се в ранна детска възраст (до 5-та година). Най-често се локализира в надбъбреците, по-рядко в шийната област, малкия таз, задния медиастинум и др.

невроглиом

мед. Доброкачествен тумор на централната нервна система, произхождащ от невроглията.

невроглия

мед. Съвкупност от нервни клетки (глиоцити), които за разлика от невроните не генерират електропотенциали. Глиоцитите се делят на централни (астроцити, олигодендроцити, епендимоцити и микроглиоцити) и периферни (шванови клетки).

невродерматоза

мед. Кожни заболявания, дължащи се на нарушения във функцията на нервната система.

невродермит

мед. Невродерматоза, характеризираща се с обрив и сърбеж, напр. neurodermitis circumscripta (обикновен лишей).

невроза

мн. невро̀зи, ж. Нервно-психическо заболяване, свързано с разстройство на централната нервна система, но без изменения в нервната тъкан.

невролог

мн. невроло̀зи, м. Специалист по неврология.

неврологичен

неврологѝчна, неврологѝчно, мн. неврологѝчни, прил. Който се отнася до невролог или до неврология. Неврологичен кабинет.

неврология

ж., само ед. Спец. Наука за нервната система и нейната дейност.

неврон

мед. Функционална единица на нервната система, притежаваща тяло и различен брой израстъци, от които единият е аксон, а останалите са дендрити. Невроните са възбудими клетки, които приемат, запазват, възпроизвеждат и предават кодирана информация на други неврони и клетки.

невропапилит

мед. Възпалителен процес в ретробулбарната част на зрителния нерв и в неговата папила.

невропатия

мед. Заболявания, характеризиращи се с дисторфични увреждания на периферните нерви.

невропатолог

мн. невропатоло̀зи, м. Специалист по невропатология.

невропатология

ж., само ед. Спец. Наука за заболяванията на нервната система.

неврорафия

мед. Съединяване чрез шев на краищата на разкъсан или прерязан нерв.

невротомия

мед. Оперативно прерязване на нерв, напр. при невралгия.

невротропен

мед. Имащ избирателно действие върху нервната тъкан.

неврофибром

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от обвивките на периферните нерви. Представлява плътен възел, свързан най-често с нервните стволове в кожата и подкожието. Множествена неврофиброматоза се наблюдава при болестта на Реклинхаузен.

невроцит

мед. вж. неврон

невръстен

невръ̀стна, невръ̀стно, мн. невръ̀стни, прил. Който е в детска възраст; младенчески, малък. Невръстни деца.

невус

мед. Ограничени кожни малформации от ембрионален произход. Дължат се на дефекти в развитието на различни структурни елементи на кожата. Различават се: меланоцитни невуси (бенки — образуват се от невусни клетки, съдържащи меланин) и органоидни невуси (произхождат от епидермиса, космени фоликули, мастни и потни жлези, кръвоносни и лимфни съдове и др. ).

невъзвратим

невъзвратѝма, невъзвратѝмо, мн. невъзвратѝми, прил. Който не може да се възвърне. Невъзвратима загуба.
същ. невъзвратимост, невъзвратимостта̀, ж.

невъзвратимост

вж. невъзвратим

невъзвращенец

мн. невъзвращѐнци, м. Човек, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне; емигрант.

невъздържан

невъздъ̀ржана, невъздъ̀ржано, мн. невъздъ̀ржани, прил. Който не може да се въздържа; буен, избухлив. Невъздържан характер.
същ. невъздържаност, невъздържаността̀, ж.

невъздържаност

вж. невъздържан

невъзможен

невъзмо̀жна, невъзмо̀жно, мн. невъзмо̀жни, прил.
1. Неосъществим, неизпълним. Невъзможни неща няма.
2. Прен. Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си. Той има невъзможен характер.
същ. невъзможност, невъзможността̀, ж. (в 1 знач.).

невъзможност

вж. невъзможен

невъзмутим

невъзмутѝма, невъзмутѝмо, мн. невъзмутѝми, прил. Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание. Невъзмутим тон.
същ. невъзмутимост, невъзмутимостта̀, ж.

невъзмутимост

вж. невъзмутим

невъзпитан

невъзпѝтана, невъзпѝтано, мн. невъзпѝтани, прил. Който няма възпитание; груб, неучтив, некултурен. Невъзпитан отговор. Невъзпитани деца.
същ. невъзпитаност, невъзпитаността̀, ж.

невъзпитаност

вж. невъзпитан

невъобразим

невъобразѝма, невъобразѝмо, мн. невъобразѝми, прил.
1. Който не можем да си представим, да си въобразим.
2. Прен. Необикновен, много силен, много голям. Невъобразим шум.

невъоръжен

невъоръжѐна, невъоръжѐно, мн. невъоръжѐни, прил. Който е без оръжие. Беше невъоръжен — пистолетът остана в касата.
С невъоръжено око. — Без оптически уреди.

невям

нареч. Диал. Може би, вероятно, изглежда, като че ли.

невян

мн. невѐни, (два) невя̀на, м. Невен.

невяра

ж., само ед. Липса на вяра; съмнение, несигурност, недоверие.

невярност

вж. неверен

невяста

мн. невѐсти, ж.
1. Девойка или млада жена, която встъпва в брак.
2. Млада булка, млада жена. Моми и невести.
3. Снаха по отношение на рода на съпруга ѝ. Добра ни е невястата.

нега

ж., само ед. Доволство, блаженство, нежност.

негасен

негасѐна, негасѐно, мн. негасѐни, прил. Който не е гасен.
Негасена вар. — Печена вар, която не е поставяна във вода, за да взаимодейства с нея.

негатив

мн. негатѝви, (два) негатѝва, м. Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.

негативен

негатѝвна, негатѝвно, мн. негатѝвни, прил.
1. Който се отнася до негатив.
2. Отрицателен, обратен. Негативен резултат.
същ. негативност, негативността̀, ж.

негативизъм

м., само ед. Спец. Противопоставяне на всяка външна намеса, което е симптом на душевно заболяване.

негативност

вж. негативен

негласен

негла̀сна, негла̀сно, мн. негла̀сни, прил.
1. Таен, скрит, необявен предварително. Негласен контрол над някого.
2. Който става без уговаряне; мълчалив, доброволен. Негласно споразумение.
същ. негла̀сност, негласността̀, ж.

негли

нареч. Диал. Може би, навярно.

неглиже

нареч. Разг. Свободно, небрежно, като у дома си. Държи се неглиже.

него

вж. той и то.
Него ден.Разг. В този ден.

негов

нѐгова, нѐгово, мн. нѐгови, крат. му, притеж. мест.
1. Който принадлежи на него или се отнася до него (м. и ср.). Неговата книга. Неговият влак закъсня.
2. Определение към титла на високопоставено лице, за което се говори. Негово преосвещенство.

негоден

него̀дна, него̀дно, мн. него̀дни, прил. Който не може да се използва или не работи; лош, развален, некачествен. Негодни продукти. Негоден за военна служба.
същ. негодност, негодността̀, ж. Освободен от военна служба поради негодност.

негодник

мн. него̀дници, м.
1. Подъл, низък, долен човек.
2. Разг. Човек, който не е годен за някаква работа; неспособен човек.

негодница

мн. него̀дници, ж. Жена негодник.

негодност

вж. негоден

негодувам

негоду̀ваш, несв. Изпитвам или проявявам негодувание; възмущавам се, протестирам. Негодуват срещу новата политика на правителството.

негодувание

мн. негодува̀ния, ср. Възмущение, крайно недоволство, яд, гняв. Погледна го с негодувание.

негодяй

негодя̀ят, негодя̀я, мн. негодя̀и, м. Негодник (в 1 знач.).

неголям

нѐголяма, нѐголямо, мн. нѐголеми, прил. Който няма големи размери; ограничен по размери, брой, време. Неголяма стая. Неголяма сума. Влакът има неголям престой.

негостолюбив

негостолюбѝва, негостолюбѝво, мн. негостолюбѝви, прил. Който не обича гости. Негостолюбиво село.
същ. негостолюбѝвост, негостолюбивостта̀, ж.

негостоприемен

негостоприѐмна, негостоприѐмно, мн. негостоприѐмни, прил.
1. Който не обича да приема гости. Негостоприемно семейство.
2. Прен. За природни обекти и състояния — неблагоприятен. Негостоприемна планина.
същ. негостоприемност, негостоприемността̀, ж.

негостоприемност

вж. негостоприемен

негостоприемство

ср., само ед. Проява на негостоприемен човек.

неграмотен

неграмо̀тна, неграмо̀тно, мн. неграмо̀тни, прил.
1. Който не умее да чете и пише, малограмотен. Прабаба му е била неграмотна жена.
2. Който не притежава достатъчно знания. Неграмотен лекар.
3. Който съдържа езикови грешки. Неграмотно изказване.
4. Прен. Разг. Слаб в някоя област или дейност. Неграмотен в краката.
същ. неграмотност, неграмотността̀, ж.

неграмотност

вж. неграмотен

негроид

мн. негроѝди, м. Човек, който принадлежи към черната раса: с тъмна кожа, къдрави коси, широк нос и др.
прил. негроиден, негроѝдна, негроѝдно, мн. негроѝдни. Негроидна раса.

негроиден

вж. негроид

негър

мн. нѐгри, м. Човек от коренното население на тропическа Африка с много тъмна кожа.
прил. негърски, нѐгърска, нѐгърско, мн. нѐгърски. Негърски танци.

негърка

мн. нѐгърки, ж. Жена негър.

негърски

вж. негър

негърче

мн. нѐгърчета, ср.
1. Дете негър.
2. Вид шоколадов сладкиш, тъмен на цвят.

недалеко

и недалеч нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.

недалеч

нареч. — вж. недалеко.

недалече

= нѐдалеко и недалеч нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.



нареч. — вж. недалеко.

недалечен

нѐдалечна, нѐдалечно, мн. нѐдалечни, прил.
1. Който е разположен на близко разстояние. Недалечен град.
2. Който е разположен в близко време. Недалечно бъдеще.

недалновиден

недалновѝдна, недалновѝдно, мн. недалновѝдни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик.
същ. недалновидност, недалновѝдността, ж.

недалновидност

вж. недалновиден

недвижим

недвѝжима, недвѝжимо, мн. недвѝжими, прил. Който не може да се премества, да се движи. Недвижимо имущество.
същ. недвижимост, недвижимостта̀, ж.

недвижимост

вж. недвижим

недвусмислен

недвусмѝслена, недвусмѝслено, мн. недвусмѝслени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. Недвусмислен отговор.
същ. недвусмисленост, недвусмислеността̀, ж.

недвусмисленост

вж. недвусмислен

недеен

недѐйна, недѐйно, мн. недѐйни, прил. Който не е деен; пасивен.

недей

мн. недѐйте.
1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега!
2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с други глаголи в неопределена форма. Недей пя!

недействителен

недействѝтелна, недействѝтелно, мн. недействѝтелни, прил.
1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителна бюлетина.
2. Който не е в сила, не важи.
същ. недействителност, недействителността̀, ж.

недействителност

вж. недействителен

неделен

недѐлна, недѐлно, мн. недѐлни, прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище.

неделим

неделѝма, неделѝмо, мн. неделѝми, прил.
1.Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен.
2. Който не се дели без остатък. Нечетните числа са неделими на две.
същ. неделимост, неделимостта̀, ж.

неделимост

вж. неделим

неделник

мн. недѐлници, (два) недѐлника, м. Сборник с неделни религиозни четива.

неделя

мн. недѐли, ж.
1. Според българската система за броене на дните от седмицата — последният ден от седмицата, който е неработен.
2. Разг. Седмица.

неден

нѐдна, нѐдно, мн. нѐдни, прил. Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила.

недеятелен

недея̀телна, недея̀телно, мн. недея̀телни, прил. Който не е деятелен; бездействен.
същ. недеятелност, недеятелността̀, ж.

недеятелност

вж. недеятелен

недо-

Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам.

недобор

м., само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др.

недобре

нареч.
1. Лошо, зле. Чувствам се недобре.
2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза.

недоброжелател

недоброжела̀телят, недоброжела̀теля, мн. недоброжела̀тели, м. Човек, който не желае добро някому; зложелател.
прил. недоброжелателен, недоброжела̀телна, недоброжела̀телно, мн. недоброжела̀телни. Недоброжелателни погледи.

недоброжелателен

вж. недоброжелател

недобър

нѐдобра, нѐдобро, мн. нѐдобри, прил.
1. Лош, недружелюбен. Недобри родители.
2. Неприятен. Недобри новини.
3. Лош, некачествен, непълноценен. Недобър специалист.

недоверие

ср., само ед.
1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие.
2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие.

недоверчив

недоверчѝва, недоверчѝво, мн. недоверчѝви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед.
същ. недоверчивост, недоверчивостта̀, ж.

недоверчивост

вж. недоверчив

недовидя

недовѝдиш, мин. св. недовидя̀х, мин. прич. недовидя̀л, св.вж. недовиждам.

недовиждам

недовѝждаш, несв. и недовидя, св. Не виждам достатъчно добре. Тя недовижда и затова носи очила.

недоволен

недово̀лна, недово̀лно, мн. недово̀лни, прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед.

недоволник

мн. недово̀лници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен.

недоволница

мн. недово̀лници, ж. Жена недоволник.

недоволствам

недово̀лстваш, несв. Проявявам недоволство.

недоволство

ср., само ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недоволство организираха протестен митинг.

недоволствувам

недово̀лствуваш, несв. Недоволствам.

недовършен

недовъ̀ршена, недовъ̀ршено, мн. недовъ̀ршени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. Недовършен обяд.
същ. недовършеност, недовършеността̀, ж.

недовършеност

вж. недовършен

недогледам

недоглѐдаш, св.вж. недоглеждам.

недоглеждам

недоглѐждаш, несв. и недогледам, св.; Какво. Не забелязвам нещо нужно, проявявам недостатъчно внимание, правя грешки поради невнимателно отношение.

недоглеждане

мн. недоглѐждания, ср. Грешка поради невнимание. Допуснал е правописни грешки от недоглеждане.

недодялан

недодя̀лана, недодя̀лано, мн. недодя̀лани, прил.
1. Който не е додялан. Недодялано дърво.
2. Прен. Груб, необработен добре. Недодялано облекло.
3. Прен. Невъзпитан, груб, некултурен. Недодялани обноски.
същ. недодяланост, недодялаността̀, ж., (във 2 и 3 знач.).
Недодялано дърво. — Простак, дебелак.

недодяланост

вж. недодялан

недозрял

недозря̀ла, недозря̀ло, мн. недозрѐли, прил.
1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове.
2. Прен. Който не е достигнал зрелост; недоразвит, неоформен.

недоизказан

недоизка̀зана, недоизка̀зано, мн. недоизка̀зани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл.
същ. недоизказаност, недоизказаността̀, ж.

недоизказаност

вж. недоизказан

недоимък

мн. недоѝмъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък.

недоказан

недока̀зана, недока̀зано, мн. недока̀зани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина.
същ. недоказаност, недоказаността̀, ж.

недоказаност

вж. недоказан

недоловим

недоловѝма, недоловѝмо, мн. недоловѝми, прил. Който се проявява много слабо и трудно може да се долови. Недоловима разлика.

недомислен

недомѝслена, недомѝслено, мн. недомѝслени, прил. Който не е обмислен добре; погрешен, неправилен. Недомислено изказване.

недомислие

мн. недомѝслия, ср. Нещо, което не е обмислено достатъчно; глупост, погрешно действие.

недомлъвка

мн. недомлъ̀вки, ж. Недоизказана или загатната мисъл, премълчаване на нещо съществено. Говоря с недомлъвки.

недоносен

недоно̀сена, недоно̀сено, мн. недоно̀сени, прил.
1. Който не е носен достатъчно. Дрехите ѝ останаха недоносени.
2. Който не е носен достатъчно в утробата на майка си; преждевременно роден. Недоносено дете.
3. Прен. Който не е свършен добре или докрай. Недоносени творби.

недоносче

мн. недоно̀счета, ср.
1. Дете, родено преждевременно.
2. Прен. Работа, която не е свършена добре или докрай.

недооценя

недооценѝш, мин. св. недооценѝх, мин. прич. недооценѝл, св.вж. недооценявам.

недооценявам

недооценя̀ваш, несв. и недооценя, св.; какво. Не оценявам правилно, подценявам. Недооцених силите на противника си.

недопустим

недопустѝма, недопустѝмо, мн. недопустѝми, прил.
1. Който не се допуска за възможен.
2. Който не може да се търпи; непоносим, непозволен. Недопустимо поведение.
същ. недопустимост, недопустимостта̀, ж.

недопустимост

вж. недопустим

недопят

недопя̀та, недопя̀то, мн. недопѐти, прил. Който не е изпят докрай. Недопята песен.

недоразвит

недоразвѝта, недоразвѝто, мн. недоразвѝти, прил.
1. Който не се е развил достатъчно, не е достигнал нормалните размери. Недоразвити посеви.
2. Който е с недостатък в развитието си; недъгав. Умствено недоразвит.

недоразумение

мн. недоразумѐния, ср.
1. Погрешно разбиране за нещо, грешка. Поради недоразумение сме се разминали.
2. Разг. Спор, караница, препирня. Всеки ден у тях възникват недоразумения.
3. Прен. Нещо нескопосно, което не съответства на разбиранията. И ти си едно недоразумение!

недорасъл

недора̀сла, недора̀сло, мн. недора̀сли, прил.
1. Който не е достигнал нормалните размери, недоразвит.
2. Прен. Който не е развит достатъчно в духовно отношение.

недосегаем

недосега̀ема, недосега̀емо, мн. недосега̀еми, прил.
1. Който не може да се достигне, стигне, понеже е на високо.
2. Прен. Който не може да бъде засегнат; на който не може нищо да се стори. Не мисли, че си недосегаем.
същ. недосегаемост, недосегаемостта̀, ж.

недосегаемост

вж. недосегаем

недосетлив

недосетлѝва, недосетлѝво, мн. недосетлѝви, прил. Който не се досеща лесно или навреме; несъобразителен.
същ. недосетливост, недосетливостта̀, ж.

недосетливост

вж. недосетлив

недоспал

недоспа̀ла, недоспа̀ло, мн. недоспа̀ли, прил. Който не се е наспал; сънен. Недоспал вид.

недоспивам си

недоспѝваш си, несв. и недоспя̀ си, св. Не спя достатъчно. Бебето плаче всяка нощ и аз редовно си недоспивам.

недоспя си

недоспѝш си, мин. св. недоспа̀х си, мин. прич. недоспа̀л си, св.вж. недоспивам си.

недостатък

мн. недоста̀тъци, (два) недоста̀тъка, м.
1. Неправилност, несъвършенство, недъг на организъм. Говорен недостатък.
2. Отсъствие на необходимото количество от нещо, недостиг. Недостатък на средства.
3. Незавършеност, непълнота, дефект на предмет. Книгата има един недостатък — скучна е.

недостатъчен

недоста̀тъчна, недоста̀тъчно, мн. недоста̀тъчни, прил.
1. Който не стига, в малко количество е. Недостатъчни средства.
2. Незавършен, непълен, с пропуски, незадоволителен. Недостатъчни знания.
същ. недостатъчност, недостатъчността̀, ж. Сърдечна недостатъчност.

недостатъчност

вж. недостатъчен

недостиг

м., само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини.

недостижим

недостижѝма, недостижѝмо, мн. недостижѝми, прил. Който не може да се достигне или осъществи. Недостижими светове.
същ. недостижимост, недостижимостта̀, ж.

недостижимост

вж. недостижим

недостоверен

недостовѐрна, недостовѐрно, мн. недостовѐрни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недостоверни твърдения.
същ. недостоверност, недостоверността̀, ж.

недостоверност

вж. недостоверен

недостоен

недосто̀йна, недосто̀йно, мн. недосто̀йни, прил.
1. Който не е достоен за нещо, не го заслужава. Недостоен за уважение.
2. Безнравствен, безчестен, непочтен. Недостойна постъпка.

недостъпен

недостъ̀пна, недостъ̀пно, мн. недостъ̀пни, прил.
1. Който не може да се доближи, до който не може да се стигне. Недостъпни скали. Недостъпна хубавица.
2. Който е труден за разбиране. Недостъпен стил.
същ. недостъпност, недостъпността̀, ж.
Недостъпни цени. — Много високи цени.

недостъпност

вж. недостъпен

недотам

нареч. Не толкова, в по-малка степен. Задачата е недотам трудна.

недоузрял

недоузря̀ла, недоузря̀ло, мн. недоузрѐли, прил. Който не е узрял достатъчно; недозрял.

недоумение

мн. недоумѐния, ср. Състояние на съмнение или колебание поради неразбиране; смайване, изненада.

недоумявам

недоумя̀ваш, несв. Изпитвам недоумение; не разбирам и се учудвам, колебая се. Недоумявам как си тръгнал в този студ без палто.

недоучен

недоу̀чена, недоу̀чено, мн. недоу̀чени, прил. Който не е учил достатъчно.
същ. недоу̀ченост, недоучеността̀, ж.

недохранване

мн. недохра̀нвания, ср. Недостатъчно хранене, недояждане.

недочувам

недочу̀ваш, несв. и недочуя, св. Не чувам достатъчно добре, имам увреден слух, чувам слабо.

недочуя

недочу̀еш, мин. св. недочу̀х, мин. прич. недочу̀л, св.вж. недочувам.

недояждам си

недоя̀ждаш си, несв. и недоя̀м си, св. Храня се недостатъчно, не задоволявам глада си; храня се лошо.

недояждане

мн. недоя̀ждания, ср. Недостатъчно, лошо хранене, което не води до задоволяване на глада.

недоям си

недоядѐш си, мин. св. недоя̀дох си, мин. прич. недоя̀л си, св.вж. недояждам си.

недра

само мн. Вътрешност, среда, утроба, лоно. В земните недра.

недружелюбен

недружелю̀бна, недружелю̀бно, мн. недружелю̀бни, прил. Който не е дружелюбен; враждебен. Недружелюбен човек.
същ. недружелюбност, недружелюбността̀, ж.

недружелюбност

вж. недружелюбен

недъг

мн. недъ̀зи, (два) недъ̀га, м.
1. Телесен или душевен недостатък. Тежък недъг.
2. Прен. Обикн. мн. Недостатък, слабост, грешка в някаква дейност.

недъгав

недъ̀гава, недъ̀гаво, мн. недъ̀гави, прил.
1. Който има недъг.
2. Недоразвит, хилав, слаб.
3. Малоумен, глупав.
същ. недъгавост, недъгавостта̀, ж.

недъгавост

вж. недъгав

недълготраен

недълготра̀йна, недълготра̀йно, мн. недълготра̀йни, прил. Който не трае дълго; кратък. Недълготрайна връзка. Недълготрайни колбаси.

нееднаквост

вж. нееднакъв

нееднакъв

неедна̀ква, неедна̀кво, мн. неедна̀кви, прил. Който не е еднакъв с друг, който се различава. Нееднакви дължини.
същ. нееднаквост, нееднаквостта̀, ж.

нееднократен

нееднокра̀тна, нееднокра̀тно, мн. нееднокра̀тни, прил. Който не се извършва само един път, а повече пъти. Нееднократен победител в състезания.

нееднороден

неедноро̀дна, неедноро̀дно, мн. неедноро̀дни, прил. Който не е напълно еднороден, слабо разнороден. Нееднородна смес.

неестествен

неестѐствена, неестѐствено, мн. неестѐствени, прил. Който не е естествен; престорен, пресилен, необичаен. Неестествена усмивка.

неестествено

нареч.
1. Престорено, пресилено. Смее се неестествено.
2. Необичайно, ненормално. Неестествено руса коса.

нежа

нѐжиш, мин. св. нѐжих и нежѝх, мин. прич. нѐжил и нежѝл, несв.; какво/кого. Изнежвам.
нежа се. — Държа се нежно, любезнича.

нежелан

нежела̀на, нежела̀но, мн. нежела̀ни, прил. Който не е желан. Нежелани посетители.

нежелание

ср., само ед. Липса на желание. Уча с нежелание.

нежелателен

нежела̀телна, нежела̀телно, мн. нежела̀телни, прил.
1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи.
2. Неприятен, вреден. Нежелателни последствия.

нежен

нѐжна, нѐжно, мн. нѐжни, прил.
1. Който проявява обич, любов, грижа; ласкав, любезен. Нежна майка.
2. Не груб; приятен, крехък. Нежно цвете.
3. Слаб, фин, крехък. Нежна фигура.
4. Лек, едва доловим. Нежен полъх на вятъра.
същ. нежност, нежността̀, мн. нѐжности, ж.
Нежна половинка.Ирон. Съпруга. • Нежен пол. Жени.

неженен

нежѐнена, нежѐнено, мн. нежѐнени, прил.
1. Който не е женен.
2. Който не е сключил брак.

нежнича

нѐжничиш, мин. св. нѐжничих, мин. прич. нѐжничил, несв. Държа се прекалено нежно с някого.

нежност

вж. нежен

незабавен

незаба̀вна, незаба̀вно, мн. незаба̀вни, прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса.

незабавно

нареч. Веднага, бързо, без отлагане. Незабавно трябва да отидеш на лекар.

незабележим

незабележѝма, незабележѝмо, мн. незабележѝми, прил.
1. Който не се забелязва лесно. Незабележима разлика.
2. Незначителен, който не се откроява с нищо. Незабележим човек.

незабелязан

незабеля̀зана, незабеля̀зано, мн. незабеля̀зани, прил.
1. Който не е забелязан, не е открит. Незабелязана грешка.
2. Който не прави впечатление. Живее незабелязан от никого.

незабравим

незабравѝма, незабравѝмо, мн. незабравѝми, прил. Който не може да се забрави; паметен с нещо. Незабравима среща.

незабравка

мн. незабра̀вки, ж. Полско тревисто цвете с дребни светлосини цветове.

незавиден

незавѝдна, незавѝдно, мн. незавѝдни, прил. На който няма за какво да се завижда; лош, непривлекателен, жалък. В незавидно положение.

независим

незавѝсима, незавѝсимо, мн. незавѝсими, прил.
1. Самостоятелен, свободен, който не е подчинен. Независима страна.
2. Който проявява самостоятелност. Независим характер.
същ. независимост, независимостта̀, ж. Политическа и икономическа независимост.

независимо

нареч. Свободно, самостоятелно.
Независимо от.предлог. Без да се взема под внимание; въпреки, извън зависимостта от нещо. Независимо от трудностите, тя успя да пристигне навреме.

независимост

вж. независим

незадоволен

незадоволѐна, незадоволѐно, мн. незадоволѐни, прил. Който не се е задоволил от/с нещо.
същ. незадоволеност, незадоволеността̀, ж.

незадоволеност

вж. незадоволен

незадоволителен

незадоволѝтелна, незадоволѝтелно, мн. незадоволѝтелни, прил. Който не задоволява определени изисквания, недостатъчен. Незадоволителни постижения.
същ. незадоволителност, незадоволителността̀, ж.

незадоволителност

вж. незадоволителен

незадължителен

незадължѝтелна, незадължѝтелно, мн. незадължѝтелни, прил. Който не е задължителен, който може да не се извърши. Проявите са с незадължителен характер.
същ. незадължителност, незадължителността̀, ж.

незадължителност

вж. незадължителен

незаконен

незако̀нна, незако̀нно, мн. незако̀нни, прил.
1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. Незаконно деяние.
2. Който не се основава на закона. Незаконна търговия.
същ. незаконност, незаконността̀, ж.

незаконност

вж. незаконен

незаконороден

незаконородѐна, незаконородѐно, мн. незаконородѐни, прил. Който е роден от неузаконен брак; извънбрачен. Незаконороден син.

незаличим

незаличѝма, незаличѝмо, мн. незаличѝми, прил. Който не може да се заличи; траен, вечен. Незаличими следи. Незаличим спомен.

незаменим

незаменѝма, незаменѝмо, мн. незаменѝми, прил. Който не може да се замени с нищо; много необходим, безценен. Незаменим работник. Незаменима приятелка.

незапомнен

незапо̀мнена, незапо̀мнено, мн. незапо̀мнени, прил.
1. Какъвто никой не си спомня да е имало. Незапомнено наводнение.
2. За време — много отдалечен; от далечни старини, от много отдавна, от памтивека. От незапомнени времена.

незаслужен

незаслу̀жена, незаслу̀жено, мн. незаслу̀жени, прил.
1. Който е получен без заслуги. Незаслужена награда.
2. Който е получен без вина. Незаслужена обида.

незасъхнал

незасъ̀хнала, незасъ̀хнало, мн. незасъ̀хнали, прил. Който не е засъхнал напълно. Незасъхнало лепило.
Незасъхнали сълзи. — Скорошна тъга по нещо.

незван

незва̀на, незва̀но, мн. незва̀ни, прил. Който се явява, без да е поканен; невикан, неканен. Незвани гости.

нездрав

нездра̀ва, нездра̀во, мн. нездра̀ви, прил.
1. Който не е напълно здрав; болнав. Нездрав вид.
2. Прен. Който е вреден за здравето. Нездрав климат.
3. Който нарушава обществените или моралните норми; ненормален, неправилен. Нездрави отношения. Нездрави идеи.

неземен

незѐмна, незѐмно, мн. незѐмни, прил. Необичаен, изключителен, свръхестествен. Неземна красота. Неземна сила.

незлобив

незлобѝва, незлобѝво, мн. незлобѝви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, без-злобен. Незлобива душа.
същ. незлобивост, незлобивостта̀, ж.

незлобивост

вж. незлобив

незлоблив

незлоблѝва, незлоблѝво, мн. незлоблѝви, прил. Незлобив.

незнаен

незна̀йна, незна̀йно, мн. незна̀йни, прил. Който не се знае, неизвестен, таен. Живее в незнайно място. Незнайна сила.

незнание

мн. незна̀ния, ср. Липса на знание поради недоученост или неосведоменост. По незнание е пропуснал да дойде на срещата.

незначителен

незначѝтелна, незначѝтелно, мн. незначѝтелни, прил.
1. Твърде малък, неголям. Незначителен напредък. Незначителен разход.
2. Несъществен, маловажен. Незначителен факт.
същ. незначителност, незначителността̀, ж.

незначителност

вж. незначителен

незрим

Човек или предмет, който не може да бъде видян.

незрял

незря̀ла, незря̀ло, мн. незрѐли, прил.
1. Който не е узрял; зелен. Незрели ябълки.
2. Прен. Млад, неопитен.
3. Прен. Необмислен, недовършен, който не е достигнал зрялост. Незряла творба.

неи

и ней лично мест. Остар. На нея.

неидентифициран

неидентифицѝрана, неидентифицѝрано, мн. неидентифицѝрани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат.
Неидентифициран летящ обект (НЛО — ен-ел-о&#
0768.
— . Необяснимо атмосферно явление или летящо тяло, смятани за проява на извънземни същества.

неизбежен

неизбѐжна, неизбѐжно, мн. неизбѐжни, прил. Който не може да се избегне или предотврати. Неизбежен край.
същ. неизбежност, неизбежността̀, ж.

неизбежност

вж. неизбежен

неизвестен

неизвѐстна, неизвѐстно, мн. неизвѐстни, прил.
1. За който няма сведения; непознат, неизучен. Открит е неизвестен вид растение.
2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. Неизвестен поет.
същ. неизвестност, неизвестността̀, ж.
Намирам се в неизвестност. — Няма информация къде съм.

неизвестност

вж. неизвестен

неизвинен

неизвинѐна, неизвинѐно, мн. неизвинѐни, прил. Който не може да бъде извинен; безпричинен, неоправдан. Неизвинени отсъствия от училище.

неиздържан

и неиздържан, неиздържа̀на и неиздъ̀ржана, неиздържа̀но и неиздъ̀ржано, мн. неиздържа̀ни и неиздъ̀ржани, прил. Който не е направен, както трябва; който не отговаря на дадени изисквания. Стилово неиздържана творба.
същ. неиздържаност и неиздържаност, неиздържаността̀, ж.

неиздържаност

вж. неиздържан

неизказан

неизка̀зана, неизка̀зано, мн. неизка̀зани, прил.
1. Който не е изказан; неизречен. Неизказана мисъл.
2. Който не може да се изкаже или изрази. Неизказана любов.

неизлечим

неизлечѝма, неизлечѝмо, мн. неизлечѝми, прил. Който не може да се излекува. Неизлечима болест.
същ. неизлечимост, неизлечимостта̀, ж.

неизлечимост

вж. неизлечим

неизменен

неизмѐнна, неизмѐнно, мн. неизмѐнни, прил.
1. Който не се променя; постоянен, неизменяем. Неизменна стойност. Неизменен спътник.
2. Прен. Който е предан, верен. Неизменен приятел.
същ. неизменност, неизменността̀, ж.

неизменност

вж. неизменен

неизменяем

неизменя̀ема, неизменя̀емо, мн. неизменя̀еми, прил. Който не се изменя, не се проявява в други варианти; постоянен. Неизменяеми части на речта.
същ. неизменяемост, неизменяемостта̀, ж.

неизменяемост

вж. неизменяем

неизмерим

неизмерѝма, неизмерѝмо, мн. неизмерѝми, прил.
1. Който не може да се измери. Неизмерима величина.
2. Много голям, огромен. Неизмерима нежност.
същ. неизмеримост, неизмеримостта̀, ж.

неизмеримост

вж. неизмерим

неизправен

неизпра̀вна, неизпра̀вно, мн. неизпра̀вни, прил.
1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. Неизправен длъжник.
2. Който е повреден, развален. Неизправен механизъм.
същ. неизправност, неизправността̀, мн. неизпра̀вности, ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.

неизправност

вж. неизправен

неизпълним

неизпълнѝма, неизпълнѝмо, мн. неизпълнѝми, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. Неизпълнима задача.
същ. неизпълнимост, неизпълнимостта̀, ж.

неизпълнимост

вж. неизпълним

неизразим

неизразѝма, неизразѝмо, мн. неизразѝми, прил. Който не може да се изрази с думи. Неизразимо щастие.
същ. неизразимост, неизразимостта̀, ж.

неизразимост

вж. неизразим

неизтощим

неизтощѝма, неизтощѝмо, мн. неизтощѝми, прил. Който не се изтощава; много силен, издръжлив. Неизтощима воля.
същ. неизтощимост, неизтощимостта̀, ж.

неизтощимост

вж. неизтощим

неизцерим

неизцерѝма, неизцерѝмо, мн. неизцерѝми, прил. Неизлечим.

неизчерпаем

неизчерпа̀ема, неизчерпа̀емо, мн. неизчерпа̀еми, прил. Който не може да се изчерпа; който няма край; обилен, непреставащ. Неизчерпаеми запаси.
същ. неизчерпаемост, неизчерпаемостта̀, ж.

неизчерпаемост

вж. неизчерпаем

неимоверен

неимовѐрна, неимовѐрно, мн. неимовѐрни, прил. Невероятно голям, необичаен. Неимоверно търпение.
същ. неимоверност, неимоверността̀, ж.

неимоверност

вж. неимоверен

неин

нѐйна, нѐйно, мн. нѐйни, крат. ѝ 5 , притеж. мест. Който принадлежи на нея или се отнася до нея. Нейните родители живеят в близко село.

неиндентифициран

, неидентифицирана, неидентифицирано, мн. неидентифицирани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат. • Неидентифициран летящ обект (НЛО — ен-ел-о). Необяснимо атмосферно явление или летящо тяло, смятани за проява на извънземни същества.

неистина

мн. неѝстини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини.
прил. неистинен, неѝстинна, неѝстинно, мн. неѝстинни.

неистинен

вж. неистина

ней

вж. неи.

нейсе

нареч. Разг. Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт). Не исках да заминава, ама нейсе.

нека

част.
1. За изразяване на желание, съгласие или необходимост, подбуда. Нека вали!
2. За изразяване на закана, предупреждение. Нека само да се върне, ще я науча как се лъже!
3. За изразяване на пренебрежение или безразличие. Нека върви, щом иска.

некадърен

некадъ̀рна, некадъ̀рно, мн. некадъ̀рни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден.
същ. некадърност, некадърността̀, ж.

некадърник

мн. некадъ̀рници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви.

некадърност

вж. некадърен

неканен

нека̀нена, нека̀нено, мн. нека̀нени, прил.
1. Който не е канен.
2. Нежелан, неискан. Неканени гости.

неколко-

Първа част на сложни думи със значение:
1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов.
2. Неопределеност по количество, напр. неколкостотин.

неколкократен

неколкокра̀тна, неколкокра̀тно, мн. неколкокра̀тни, прил. Който става няколко пъти. Неколкократен победител в състезанието.

неколцина

неопр. мест. Разг. Няколко мъже или мъже и жени. Неколцина влязоха в стаята.

некоректен

некорѐктна, некорѐктно, мн. некорѐктни, прил.
1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка.
2. Неточен, неизпълнителен; нелоялен, нечестен.
същ. некоректност, некоректността̀, ж.

некоректност

вж. некоректен

некро-

Първа съставна част на сложни думи със значение „умрял, починал“.

некролог

мн. некроло̀зи, (два) некроло̀га, м.
1. Скръбна вест за покойник; жалейка. На входа бяха залепени некролози.
2. Кратка статия, посветена на покойник, в която се характеризират животът и дейността му.

некропол

мн. некро̀поли, (два) некро̀пола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан.

некроспермия

мед. Наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в спермата. Бива обратима (лъжлива) и необратима (истинска).

некротизирал

мед. вж. некротичен

некротичен

мед. Отнасящ се до или засегнат от некроза, умъртвен.

некротомия

мед. Оперативно отстраняване на некротизирала тъкан.

нектар

м., само ед.
1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие.
2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения.
3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови.
прил. нектарен, некта̀рна, некта̀рно, мн. некта̀рни.

нектарен

вж. нектар

некултурен

некулту̀рна, некулту̀рно, мн. некулту̀рни, прил.
1. Който не е културен; прост, неучен. Некултурен човек.
2. Който не е цивилизован, див.
същ. некултурност, некултурността̀, ж.

некултурност

вж. некултурен

нелегален

нелега̀лна, нелега̀лно, мн. нелега̀лни, прил. Който не е разрешен от закона; таен, скрит. Нелегален печат.
същ. нелегалност, нелегалността̀, ж.

нелегалност

вж. нелегален

нелеп

нелѐпа, нелѐпо, мн. нелѐпи, прил. Който не може да се оправдае от здравия разум; глупав, странен. Нелепа смърт.
същ. нелепост, нелепостта̀, ж.

нелепица

мн. нелѐпици, ж. Нелепост, глупост;безсмислица.

нелепост

вж. нелеп

нелицеприятен

Безпристрастен.

неловкост

вж. неловък

неловък

нело̀вка, нело̀вко, мн. нело̀вки, прил.
1. Който не притежава ловкост; несръчен, непохватен. Неловко движение.
2. Неприятен, неудобен, стеснителен (в морално отношение). Неловка ситуация.
същ. неловкост, неловкостта̀, ж.

нелогичен

нелогѝчна, нелогѝчно, мн. нелогѝчни, прил. Който не е логичен. Нелогична постъпка.
същ. нелогичност, нелогичността̀, ж.

нелогичност

вж. нелогичен

немай-къде

нареч.
До немай-къде. — Извънредно много, премного, до невъзможност. До немай-къде беден.
От немай-къде. — По необходимост, по принуда, по неволя, поради невъзможност да се направи друго. От немай-къде слушаше глупостите му и го търпеше.

немаловажен

немалова̀жна, немалова̀жно, мн. немалова̀жни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт.

немара

ж., само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо.

немарлив

немарлѝва, немарлѝво, мн. немарлѝви, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик.
същ. немарливост, немарливостта̀, ж.

немарливост

вж. немарлив

нематоди

мед. Кръгли червеи от клас Nematoda. Най-разпространените заболявания, които причиняват са: аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидози, трихинелоза, ентеробиоза и др.

немерен

немѐрена, немѐрено, мн. немѐрени, прил.
1. Който не е мерен. Немерена стока.
2. Спец. Който не е в ритмична стъпка.

немец

мн. нѐмци, м. Германец.

немея

немѐеш, мин. св. немя̀х, мин. прич. немя̀л, несв. Стоя като ням, не говоря, мълча. Немея пред красотата ѝ.

немил

немѝла, немѝло, мн. немѝли, прил. Който не е мил на никого, който няма близки.
същ. немилост, немилостта̀, ж.
Изпадам в немилост. — Преставам да се ползвам с благоразположението или доверието на свой началник.

немил-недраг

немѝла-недра̀га, немѝло-недра̀го, мн. немѝли-недра̀ги, прил. Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни.

немилост

вж. немил

неминуем

немину̀ема, немину̀емо, мн. немину̀еми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел.

немирен

немѝрна, немѝрно, мн. немѝрни, прил. Който не е мирен; непослушен, неспокоен, палав. Немирни деца.

немирник

мн. немѝрници, м. Човек, който е немирен; пакостник.

немислим

немислѝма, немислѝмо, мн. немислѝми, прил. Който не можем да си представим; невъзможен; недопустим. Немислима загуба.
същ. немислимост, немислимостта̀, ж.

немислимост

вж. немислим

немкиня

мн. немкѝни, ж. Жена немец.

немного

нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой.

немотия

ж., само ед.
1. Бедност, сиромашия.
2. Прен. Част от населението, която живее в бедност.

немощ

немощта̀, само ед., ж. Отсъствие на мощ; слабост, болнавост.

немощен

нѐмощна, нѐмощно, мн. нѐмощни, прил. Слаб, болнав. Немощна старица.

немски

нѐмска, нѐмско, мн. нѐмски, прил. Който се отнася до немец. Немски език.

нему

лично мест. Остар. На него.

ненавиждам

ненавѝждаш, несв.; Кого, какво. Изпитвам ненавист към някого или нещо; мразя. Ненавиждам подлеците.

ненавист

ненавистта̀, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза.

ненавистен

нена̀вистна, нена̀вистно, мн. нена̀вистни, прил. Който предизвиква ненавист; омразен. Ненавистен враг.

ненавистник

мн. ненавѝстници, м. Човек, който изпитва ненавист; злобен човек.

ненагледен

ненаглѐдна, ненаглѐдно, мн. ненаглѐдни, прил.
1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост.
2. Любим, скъп. Мила моя, ненагледна.

ненадеен

ненадѐйна, ненадѐйно, мн. ненадѐйни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща.
същ. ненадейност, ненадейността̀, ж.

ненадейност

вж. ненадеен

ненадминат

ненадмѝната, ненадмѝнато, мн. ненадмѝнати, прил. Най-добър в дадена област, недостижим. Ненадминат танцьор.

ненакърнен

ненакърнѐна, ненакърнѐно, мн. ненакърнѐни, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат.

ненамеса

ж., само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела.

ненаситен

ненасѝтна, ненасѝтно, мн. ненасѝтни, прил.
1. Който не може да насити глада си.
2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех.
същ. ненаситност, ненаситността̀, ж.

ненаситност

вж. ненаситен

ненки

остар.
женски гърди

ненормален

ненорма̀лна, ненорма̀лно, мн. ненорма̀лни, прил.
1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина.
2. Който е душевно болен, психически неуравновесен.
3. Същ. Разг. Луд човек.

ненужен

нену̀жна, нену̀жно, мн. нену̀жни, прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга.

нео-

Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др.

необвързан

необвъ̀рзана, необвъ̀рзано, мн. необвъ̀рзани, прил.
1. Който не е обвързан чрез задължения с някого.
2. Който не участва в политически и други групировки. Необвързани страни.

необикновен

необикновѐна, необикновѐно, мн. необикновѐни, прил.
1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка.
2. Извънреден, прекален. Необикновена активност.

необитаем

необита̀ема, необита̀емо, мн. необита̀еми, прил. Който няма население. Необитаем остров.

необичаен

необича̀йна, необича̀йно, мн. необича̀йни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение.
същ. необичайност, необичайността̀, ж.

необичайност

вж. необичаен

необлечен

необлѐчена, необлѐчено, мн. необлѐчени, прил.
1. Който не е облечен; гол.
2. Лошо или недостатъчно облечен.

необмислен

необмѝслена, необмѝслено, мн. необмѝслени, прил. Който не е обмислен. Необмислени действия.
същ. необмисленост, необмислеността̀, ж.

необмисленост

вж. необмислен

необозрим

необозрѝма, необозрѝмо, мн. необозрѝми, прил. Който не може да се обхване с поглед; огромен, необхватен.

необолшивизъм

полит._ Течение в идеологията и политиката, което се опира на догматичното тълкуване на идеите на болшевизма независимо от промените в обществения живот.

необорим

необорѝма, необорѝмо, мн. необорѝми, прил.
1. Който не може да се обори, да се отхвърли. Необоримо доказателство.
2. Който не може да се превъзмогне, да се преодолее.

необуздан

необузда̀на, необузда̀но, мн. необузда̀ни, прил.
1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон.
2. Който не може да се укроти; несдържан, буен. Необуздана страст.
същ. необузданост, необуздаността̀, ж.

необузданост

вж. необуздан

необут

необу̀та, необу̀то, мн. необу̀ти, прил. Който не е обут; бос.

необхватен

необхва̀тна, необхва̀тно, мн. необхва̀тни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля.

необходим

необходѝма, необходѝмо, мн. необходѝми, прил.
1. Нужен, потребен. Необходими средства.
2. Неизбежен, задължителен. Вземам необходимите мерки.
същ. необходимост, необходимостта̀, ж. Стоки от първа необходимост.

необходимост

вж. необходим

необясним

необяснѝма, необяснѝмо, мн. необяснѝми, прил. Който не може да бъде обяснен; немотивиран. Любов необяснима.

необятен

необя̀тна, необя̀тно, мн. необя̀тни, прил. Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен. Необятен космос.
същ. необятност, необятността̀, ж.

необятност

вж. необятен

неограничен

неограничѐна, неограничѐно, мн. неограничѐни, прил.
1. Който няма граници, не е ограничен от нищо. Неограничена трайност.
2. Прен. Много голям, безкраен.
Страна на неограничените възможности. — За САЩ.

неодушевен

неодушевѐна, неодушевѐно, мн. неодушевѐни, прил.
1. Който не се отнася до живата материя. Неодушевена природа.
2. Спец. В граматиката — който обозначава предмет, а не живи същества. Неодушевени съществителни имена.

неокантинианство

Реакционно направление в буржоазната философия, което отхвърля всички материални елементи от философията на Кант и използва идеалистическата му теория за познанието в борбата си срещу материализма и мат._ естествознание.

неокритицизъм

Неокантинианство.

неолит

м., само ед. Вторият етап от каменната епоха; новокаменна епоха.

неологизъм

мн. неологѝзми, (два) неологѝзъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика.

неомалтусианство

икон. Учение развиващо идеите на малтусианството, според което повишаване стандарта на живота в съвременното общество е пряко свързано с намаляването на раждаемостта и опазване на природните ресурси.

неомарксизъм

Съвкупност от марксистки и ориентирани към марксизма течения, опитващи се да представят нова интерпретация на марксизма в светлината на съвременната икономическа мисъл.

неомеркантилизъм

икон. Съвременна форма на меркантилизма, подчертаваща необходимостта от правилна икономическа политика и разумни търговски ограничения за увеличаване заетоста и благосъстоянието на хората в дадена държава.

неон

м., само ед. Химически елемент: инертен газ, светещ при нагряване с червена светлина.
прил. неонов, нео̀нова, нео̀ново, мн. нео̀нови. Неонови реклами.

неонатален

мед. Отнасящ се до периода на новороденото — от раждането до 28 ден.

неонов

вж. неон

неописуем

неопису̀ема, неопису̀емо, мн. неопису̀еми, прил. Който не може да се опише с думи; много голям, неизразим. Неописуема радост.

неопитагореизъм

Религиозно-мистическо учение от І в. пр. Хр. —ІІ в. сл. Хр, опитващо се да възроди идеите на питагореизма и оказало въздействие върху формирането на християнството.

неоплазия

мед. Образуване на нова тъкан или на тумор.

неоплазма

мед. Новообразувание, тумор.

неоплатонизъм

Философско направление от III в. , което е опит да се създаде философска система, като се вземат отделни части от епикурейството, стоицизма и мистически елементи от философията на Платон.

неопозитивизъм

Философско течение, оформило се през 20-те години на ХХ в. , привържениците на което твърдят, че истинското познание е възможно единствено в рамките на специалните науки и затова виждат основната си задача в анализиране езика на науката; логически позитивизъм; емпиризъм.

неоправдан

неоправда̀на, неоправда̀но, мн. неоправда̀ни, прил. Който не може да бъде оправдан или извинен. Неоправдано закъснение.

неопределен

неопределѐна, неопределѐно, мн. неопределѐни, прил.
1. Който не е точно определен. Неопределено количество.
2. Не съвсем отчетлив; приблизителен, уклончив. Неопределен цвят. Неопределен отговор.
същ. неопределеност, неопределеността̀, ж.
Неопределено наклонение.Спец. Инфинитивна глаголна форма.

неопределеност

вж. неопределен

неопределителен

неопределѝтелна, неопределѝтелно, мн. неопределѝтелни, прил. Спец. Който изразява или съдържа неопределеност. Неопределителни местоимения.

неопровержим

неопровержѝма, неопровержѝмо, мн. неопровержѝми, прил. Който не може да се опровергае; необорим, напълно убедителен. Неопровержимо доказателство.
същ. неопровержимост, неопровержимостта̀, ж.

неопровержимост

вж. неопровержим

неопротестантизъм

рел. Направление в теологията, философията и етиката, което подлагайки на рязка критика либералното християнство, признава невъзможността християнските принципи да бъдат практически осъществени в обществения живот и затова пренася въпросите на истинската нравственост в сферата на отношенията между ограничения по своите възможности човек и абсолютно авторитарния Бог; неортодоксия; теология на кризата.

неорационализъм

Течение в методологията и философията на науката, оформило се през първата половина на ХХ в. във Франция и Швейцария, което има за цел да формира нов научен дух чрез осмисляне на практиката на съвременното естественонаучно познание и особено на ролята на дедуктивните науки в развитието му.

неорганичен

неорганѝчна, неорганѝчно, мн. неорганѝчни, прил.
1. Който не включва живи организми; нежив. Неорганична природа.
2. Който се отнася до неживата природа, нейния състав, произход и промени. Неорганична химия. Неорганични съединения.

неорганически

неорганѝческа, неорганѝческо, мн. неорганѝчески, прил. Неорганичен.

неосезаем

неосеза̀ема, неосеза̀емо, мн. неосеза̀еми, прил.
1. Който не се възприема от осезанието.
2. Малък, неуловим. Неосезаема промяна.

неоснователен

неоснова̀телна, неоснова̀телно, мн. неоснова̀телни, прил. Който е лишен от основания. Неоснователна тревога.
същ. неоснователност, неоснователността̀, ж.

неоснователност

вж. неоснователен

неоспорим

неоспорѝма, неоспорѝмо, мн. неоспорѝми, прил. Който не може да бъде оспорен. Неоспорима победа.
същ. неоспоримост, неоспоримостта̀, ж.

неоспоримост

вж. неоспорим

неотдавна

нареч. В недалечното минало, преди малко време, наскоро. Неотдавна го срещнах пак.

неотдавнашен

неотда̀внашна, неотда̀внашно, мн. неотда̀внашни, прил. Който е станал неотдавна; скорошен. Неотдавнашни събития.

неотколе

нареч. Диал. Неотдавна, наскоро.

неотколешен

неотко̀лешна, неотко̀лешно, мн. неотко̀лешни, прил. Неотдавнашен.

неотложен

неотло̀жна, неотло̀жно, мн. неотло̀жни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела.
същ. неотложност, неотложността̀, ж.

неотложност

вж. неотложен

неотлъчен

неотлъ̀чна, неотлъ̀чно, мн. неотлъ̀чни, прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността.

неотомизъм

Най-авторитетното течение на съвреманната католическа философия, базиращо се върху учунието на Тома Аквински и получило през 1879 г. статут на официална философска доктрина на Ватикана.

неотразим

неотразѝма, неотразѝмо, мн. неотразѝми, прил. Необичаен, много силен, покоряващ, завладяващ. Неотразимо впечатление.
същ. неотразимост, неотразимостта̀, ж.

неотразимост

вж. неотразим

неотскоро

нареч. От доста време, отдавна. Той живее в този град неотскоро.

неотстъпчив

неотстъпчѝва, неотстъпчѝво, мн. неотстъпчѝви, прил. Който не обича да прави отстъпки.
същ. неотстъпчивост, неотстъпчивостта̀, ж.

неотстъпчивост

вж. неотстъпчив

неофашизъм

Политическо течение, чиято идеология е изградена върху крайните принципи на национализма, расизма и социалната демагогия.

неофициален

неофициа̀лна, неофициа̀лно, мн. неофициа̀лни, прил. Който няма официален характер. Неофициална визита. Неофициален източник.

неохегелианство

Реакционно идеалистическо философско направление, стремящо се да създаде монистичен светоглед въз основа на една обновена интерпретация на диалектичния метод и учението за духа на Хегел, като се имат предвид социалните и културните промени в обществото.

неохота

ж., само ед. Липса на желание; нежелание. Стана от мястото си с неохота.

неоценим

неоценѝма, неоценѝмо, мн. неоценѝми, прил. Който има много голяма цена; безценен, много важен. Неоценима помощ.
същ. неоценимост, неоценимостта̀, ж.

неоценимост

вж. неоценим

неочакван

неоча̀квана, неоча̀квано, мн. неоча̀квани, прил. Който не е очакван; внезапен, непредвиден. Неочаквана поява.
същ. неочакваност, неочакваността̀, ж.

неочакваност

вж. неочакван

непалпируем

мед. Неопипващ се, който не може да се палпира (опипа).

неписан

непѝсана, непѝсано, мн. непѝсани, прил. Който съществува по обичай, а не чрез законодателство. Неписани закони.

неплатен

неплатѐна, неплатѐно, мн. неплатѐни, прил. Който не е платен.
Неплатен отпуск. — Отпуск, по време на който не се получава възнаграждение.

непобедим

непобедѝма, непобедѝмо, мн. непобедѝми, прил. Който не може да бъде победен. Непобедима армия.
същ. непобедимост, непобедимостта̀, ж.

непобедимост

вж. непобедим

неповинен

неповѝнна, неповѝнно, мн. неповѝнни, прил. Остар. Невинен. Неповинен младенец.

неповторим

неповторѝма, неповторѝмо, мн. неповторѝми, прил. Който няма да се повтори; изключителен, единствен. Неповторимо преживяване.

непогрешим

непогрешѝма, непогрешѝмо, мн. непогрешѝми, прил. Който никога не греши. Непогрешими предчувствия.
същ. непогрешимост, непогрешимостта̀, ж.

непогрешимост

вж. непогрешим

неподатлив

неподатлѝва, неподатлѝво, мн. неподатлѝви, прил. Който не се поддава на въздействие.
същ. неподатливост, неподатливостта̀, ж.

неподатливост

вж. неподатлив

неподвижен

неподвѝжна, неподвѝжно, мн. неподвѝжни, прил.
1. Който не се движи, стои в едно и също положение.
2. Който не обича да се движи.
същ. неподвижност, неподвижността̀, ж.

неподвижност

вж. неподвижен

неподкупен

неподку̀пна, неподку̀пно, мн. неподку̀пни, прил. Който не може да бъде подкупен; честен. Неподкупен политик.
същ. неподкупност, неподкупността̀, ж.

неподкупност

вж. неподкупен

неподражаем

неподража̀ема, неподража̀емо, мн. неподража̀еми, прил. Който не може да бъде наподобен; изключителен, великолепен. Неподражаем стил на игра.
същ. неподражаемост, неподражаемостта̀, ж.

неподражаемост

вж. неподражаем

непозволен

непозволѐна, непозволѐно, мн. непозволѐни, прил. Недопустим. Непозволени средства.

непознат

непозна̀та, непозна̀то, мн. непозна̀ти, прил.
1. Който не е познат; неизвестен. Непозната местност.
2. същ. Непознат човек. Непознатата смело го заговори.

непоколебим

непоколебѝма, непоколебѝмо, мн. непоколебѝми, прил. Който не може да бъде разколебан. Непоколебима увереност.
същ. непоколебимост, непоколебимостта̀, ж.

непоколебимост

вж. непоколебим

непокорен

непоко̀рна, непоко̀рно, мн. непоко̀рни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга.
същ. непокорност, непокорността̀, ж.

непокорност

вж. непокорен

непокорство

мн. непоко̀рства, ср. Проява на непокорен човек; непослушание.

непокръстен

непокръ̀стена, непокръ̀стено, мн. непокръ̀стени, прил. Който не е покръстен, не е приел християнството.

непокътнат

непокъ̀тната, непокъ̀тнато, мн. непокъ̀тнати, прил. Който не е засегнат; цял, цялостен, здрав. Месото остана непокътнато.

непоносим

непоносѝма, непоносѝмо, мн. непоносѝми, прил. Който трудно се понася; много силен, тежък. Непоносима загуба. Непоносима жега.
същ. непоносимост, непоносимостта̀, ж. Непоносимост към лекарства.

непоносимост

вж. непоносим

непонятен

непоня̀тна, непоня̀тно, мн. непоня̀тни, прил. Неразбираем, неясен, странен. По непонятни причини.
същ. непонятност, непонятността̀, ж.

непонятност

вж. непонятен

непоправим

непоправѝма, непоправѝмо, мн. непоправѝми, прил.
1. Който не може да бъде поправен. Непоправима грешка.
2. Прен. Който не се променя; постоянен. Непоправим авантюрист.
същ. непоправимост, непоправимостта̀, ж.

непоправимост

вж. непоправим

непорочен

непоро̀чна, непоро̀чно, мн. непоро̀чни, прил. Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен. Непорочен живот. Непорочно дете.
същ. непорочност, непорочността̀, ж.

непорочност

вж. непорочен

непосветен

непосветѐна, непосветѐно, мн. непосветѐни, прил. Който не е посветен в някаква тайна, незапознат с нещо.
същ. непосветѐност, непосветеността̀, ж.

непосилен

непосѝлна, непосѝлно, мн. непосѝлни, прил. Който не е по силите на някого; тежък, труден. Непосилен труд.

непослушание

мн. непослуша̀ния, ср. Нежелание да се слуша някого, непокорство. Проявявам непослушание.

непослушен

непослу̀шна, непослу̀шно, мн. непослу̀шни, прил. Който не е послушен, не изпълнява волята на другите. Непослушно дете.

непослушник

мн. непослу̀шници, м. Човек, който често проявява непослушание (най-често дете); палавник, немирник.

непосредствен

непосрѐдствена, непосрѐдствено, мн. непосрѐдствени, прил.
1. Който пряко следва нещо или произтича от него; пряк, най-близък. Непосредствен виновник за нещо.
2. Който произтича от вътрешни влечения, а не от размисъл. Непосредствено впечатление. Непосредствена натура.
същ. непосредственост, непосредствеността̀, ж.

непосредственост

вж. непосредствен

непостижим

непостижѝма, непостижѝмо, мн. непостижѝми, прил.
1. Който не може да се постигне.
2. Недостъпен за разбиране, необясним.
същ. непостижимост, непостижимостта̀, ж.

непостижимост

вж. непостижим

непостоянен

непостоя̀нна, непостоя̀нно, мн. непостоя̀нни, прил.
1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина.
2. Временен. Непостоянна работа.

непостоянство

мн. непостоя̀нства, ср. Проява на непостоянен или негово качество; колебливост, променливост. Проявявам непостоянство в учението.

непотребен

непотрѐбна, непотрѐбно, мн. непотрѐбни, прил. Който не е потребен; ненужен, излишен. Непотребни мебели.
същ. непотребност, непотребността̀, ж.

непотребност

вж. непотребен

непохватен

непохва̀тна, непохва̀тно, мн. непохва̀тни, прил. Който не умее да извърши добре някаква работа; несръчен. Непохватна жена.
същ. непохватност, непохватността̀, ж.

непохватност

вж. непохватен

непочтителен

непочтѝтелна, непочтѝтелно, мн. непочтѝтелни, прил. Който не проявява уважение към някого или нещо. Непочтителен човек.

неправ

непра̀ва, непра̀во, мн. непра̀ви, прил. Който е погрешен, неправилен, несправедлив.

неправда

мн. непра̀вди, ж. Липса на справедливост; беззаконие, насилие. Боря се с неправдата.

неправилен

непра̀вилна, непра̀вилно, мн. непра̀вилни, прил. Който нарушава установените правила, отклонява се от нормата. Неправилен изговор. Неправилен глагол.

неправомерен

неправомѐрна, неправомѐрно, мн. неправомѐрни, прил. Който не е съобразен със законите; незаконен. Неправомерно деяние.

неправоспособен

неправоспосо̀бна, неправоспосо̀бно, мн. неправоспосо̀бни, прил. Който няма официално право да упражнява някаква професия въпреки подготовката си. Неправоспособен шофьор.
същ. неправоспособност, неправоспособността̀, ж.

неправоспособност

вж. неправоспособен

непразен

непра̀зна, непра̀зно, мн. непра̀зни, прил. Разг. За жена или женско животно — бременна.

непредвиден

непредвѝдена, непредвѝдено, мн. непредвѝдени, прил. Който не е предвиден; неочакван, ненадеен. Непредвидени обстоятелства.

непредвидлив

непредвидлѝва, непредвидлѝво, мн. непредвидлѝви, прил. Който много често не предвижда; несъобразителен. Непредвидлив човек.
същ. непредвидливост, непредвидливостта̀, ж.

непредвидливост

вж. непредвидлив

непредпазлив

непредпазлѝва, непредпазлѝво, мн. непредпазлѝви, прил. Който не взема предварително мерки за сигурност.
същ. непредпазливост, непредпазливостта̀, ж.

непредпазливост

вж. непредпазлив

непредсказуем

непредсказу̀ема, непредсказу̀емо, мн. непредсказу̀еми, прил. Който не може да се предвиди, да се предскаже. Непредсказуем случай.
нареч. непредсказу̀емо. Държи се непредсказуемо.
същ. непредсказуемост, непредсказуемостта̀, ж.

непредсказуемост

вж. непредсказуем

непреклонен

непрекло̀нна, непрекло̀нно, мн. непрекло̀нни, прил. Който не променя позицията си под нечие въздействие; твърд, непоколебим. Непреклонен пред молбите ѝ.
същ. непреклонност, непреклонността̀, ж.

непреклонност

вж. непреклонен

непрекъснат

непрекъ̀сната, непрекъ̀снато, мн. непрекъ̀снати, прил.
1. Който се простира на голямо разстояние, без да е разделен от празни части. Непрекъсната колона.
2. Който е продължителен, без промеждутъци. Непрекъснат процес.
Непрекъсната линия.Спец. Пътна маркировка, която означава забранен за изпреварвания участък.
същ. непрекъснатост, непрекъснатостта̀, ж.

непрекъснатост

вж. непрекъснат

непременен

книж. остар.
постоянен

непременно

нареч. При всички случаи, въпреки всичко, каквото и да става, задължително. Непременно трябва да гледаш този филм.

непреодолим

непреодолѝма, непреодолѝмо, мн. непреодолѝми, прил. Който не може да се преодолее; непобедим, силен. Непреодолимо влечение.
същ. непреодолимост, непреодолимостта̀, ж.

непреодолимост

вж. непреодолим

непреривен

непрекъснат, без прекъсване

непрестанен

непреста̀нна, непреста̀нно, мн. непреста̀нни, прил. Който не престава никога; безкраен, безспирен, вечен. Непрестанна помощ.
същ. непрестанност, непрестанността̀, ж.

непрестанност

вж. непрестанен

непреходен

непрехо̀дна, непрехо̀дно, мн. непрехо̀дни, прил. Който не преминава; вечен, траен. Непреходни традиции.
същ. непреходност, непреходността̀, ж.

непреходност

вж. непреходен

неприветлив

непривѐтлива, непривѐтливо, мн. непривѐтливи, прил. Който не изразява благоразположение; мрачен. Неприветлив поглед. Неприветлива обстановка.
същ. неприветливост, неприветливостта̀, ж.

неприветливост

вж. неприветлив

непригоден

неприго̀дна, неприго̀дно, мн. неприго̀дни, прил. Който не може да бъде използван поради липса на качества. Непригоден за работа апарат.
същ. непригодност, непригодността̀, ж.

непригодност

вж. непригоден

неприемлив

неприемлѝва, неприемлѝво, мн. неприемлѝви, прил. Който не може да се приеме. Неприемливо твърдение.
същ. неприемливост, неприемливостта̀, ж.

неприемливост

вж. неприемлив

неприкосновен

неприкосновѐна, неприкосновѐно, мн. неприкосновѐни, прил.
1. Който е запазен от посегателства, цялостен. Неприкосновена лична собственост.
2. Който не се изразходва, запазен за краен случай. Неприкосновен запас.
същ. неприкосновеност, неприкосновеността̀, ж.

неприкосновеност

вж. неприкосновен

неприличен

неприлѝчна, неприлѝчно, мн. неприлѝчни, прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение.
същ. неприличност, неприличността̀, ж.

неприличие

мн. неприлѝчия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка.

неприличност

вж. неприличен

непримирим

непримирѝма, непримирѝмо, мн. непримирѝми, прил. Който не приема примирие, не допуска отстъпки. Непримирими врагове.
същ. непримиримост, непримиримостта̀, ж.

непримиримост

вж. непримирим

непринуден

неприну̀дена, неприну̀дено, мн. неприну̀дени, прил. Който не съдържа или не изразява принуда, усилие; свободен, естествен. Непринудена усмивка. Непринудено поведение.
същ. непринуденост, непринудеността̀, ж.

непринуденост

вж. непринуден

непристоен

непристо̀йна, непристо̀йно, мн. непристо̀йни, прил. Безсрамен, невъзпитан, неприличен. Непристойно поведение.
същ. непристойност, непристойността̀, ж.

непристойност

вж. непристоен

непристъпен

непристъ̀пна, непристъ̀пно, мн. непристъ̀пни, прил.
1. Който не може да се изкачи; стръмен. Непристъпни скали.
2. Който не може да се превземе. Непристъпна крепост.
3. Прен. Който избягва близост с други хора; надменен, строг. Непристъпен директор.

неприсъствен

неприсъ̀ствена, неприсъ̀ствено, мн. неприсъ̀ствени, прил. Който не е задължителен; неработен, свободен, празничен. Неприсъствени дни.

непричом

не на място, не в случая, няма защо, нямам нищо общо

неприязнен

неприя̀знена, неприя̀знено, мн. неприя̀знени, прил. Който проявява неприязън; недоброжелателен, враждебен. Неприязнен тон.
същ. неприязненост, неприязнеността̀, ж.

неприязненост

вж. неприязнен

неприязън

неприязънта̀, само ед., ж. Недоброжелателно отношение към някого, враждебност, омраза. Изпитвам неприязън към приятелите му.

неприятел

неприя̀телят, неприя̀теля, мн. неприя̀тели, м.
1. Враждебно настроен човек, враг. Нямам неприятели.
2. Противникова войска; противник, враг. Неприятелят отстъпи победен.
3. Вредител.
прил. неприятелски, неприя̀телска, неприя̀телско, мн. неприя̀телски. Неприятелски отношения. Неприятелска армия.

неприятелски

вж. неприятел

неприятен

неприя̀тна, неприя̀тно, мн. неприя̀тни, прил.
1. Който буди неудоволствие, не се харесва. Неприятен вкус.
2. Който нарушава спокойствието, огорчава, вреди. Неприятен разговор. Неприятно съобщение.
същ. неприятност, неприятността̀, мн. неприя̀тности, ж. Имам неприятности.

неприятност

вж. неприятен

непроизволен

непроизво̀лна, непроизво̀лно, мн. непроизво̀лни, прил. Който става независимо от волята и желанията. Непроизволни движения.

непрокопсаник

мн. непроко̀псаници, м. Пренебр. Безделник, разсипник.

непромокаем

непромока̀ема, непромока̀емо, мн. непромока̀еми, прил. Който не пропуска и не поема вода и други течности. Непромокаема материя.
същ. непромокаемост, непромокаемостта̀, ж.

непромокаемост

вж. непромокаем

непроницаем

непроница̀ема, непроница̀емо, мн. непроница̀еми, прил.
1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда.
2. Прен. Който не може да се види или разбере; таен, скрит. Непроницаема тайна.
същ. непроницаемост, непроницаемостта̀, ж.

непроницаемост

вж. непроницаем

непростим

непростѝма, непростѝмо, мн. непростѝми, прил. Който не може да бъде простен; незаслужаващ снизхождение. Непростим пропуск.

непротивоконституционствувателствувам

Не извършвам действия против конституцията.

непроходим

непроходѝма, непроходѝмо, мн. непроходѝми, прил. В който е невъзможно или трудно да се върви. Непроходима гора. Непроходими при зимни условия пътища.
същ. непроходимост, непроходимостта̀, ж.

непроходимост

вж. непроходим

непряк

непря̀ка, непря̀ко, мн. непрѐки, прил.
1. Който не е пряк, не е в права посока. Непряк път.
2. Прен. Който не е в непосредствена връзка.
Непряк въпрос.Спец. Подчинено изречение, което започва с въпросителна дума.
Непряка реч.Спец. Чужди думи, предадени в речта на друго лице.
Непряко допълнение.Спец. Допълнение, което се свързва с глагола — сказуемо чрез предлог.

непълен

непъ̀лна, непъ̀лно, мн. непъ̀лни, прил.
1. Който не е пълен до горе. Непълна чаша.
2. Който не е цял, завършен. Непълен отговор.
3. Който не е достатъчен, окончателен. Непълни данни.
Непълен член.Спец. Кратък член на имена от мъжки род.

непълнолетен

непълнолѐтна, непълнолѐтно, мн. непълнолѐтни, прил. Който не е навършил пълнолетие. Непълнолетно момиче.

непълнолетие

ср., само ед. Качество на непълнолетен.

неработен

нерабо̀тна, нерабо̀тно, мн. нерабо̀тни, прил. Който не е свързан с работа; почивен. Неработен ден.

неравен

нера̀вна, нера̀вно, мн. нера̀вни, прил.
1. Чиято повърхност не е гладка. Неравен двор.
2. Който не е еднакъв по качество, големина, значение. Неравни сили.
3. Който е с нееднакви по възможност участници. Неравен брак. Неравен бой.

неравенство

мн. нера̀венства, ср.
1. Отсъствие на равенство. Социално неравенство.
2. Спец. В математиката — съотношение между величини с различни стойности.

нерад

нера̀да, нера̀до, мн. нера̀ди, прил. Нерадостен.

нерадост

нерадостта̀, само ед., ж. Липса на радост; тъга, мъка.

нерадостен

нера̀достна, нера̀достно, мн. нера̀достни, прил. Който не съдържа и не изразява радост; тъжен, печален. Нерадостно детство.

неразбираем

неразбира̀ема, неразбира̀емо, мн. неразбира̀еми, прил. Който не може да се разбере. Неразбираем текст.
същ. неразбираемост, неразбираемостта̀, ж.

неразбираемост

вж. неразбираем

неразбория

мн. неразборѝи, ж.
1. Липса на ред в нещо, объркано положение. Неразбория в чувствата.
2. Разправия, свада.

неразбран

неразбра̀на, неразбра̀но, мн. неразбра̀ни, прил.
1. Който не е разбран. Неразбран урок.
2. Който не може да се разбере. Неразбрани думи.
3. Прен. За човек, който не възприема съвети; опърничав. Неразбран човек.

неразделен

нераздѐлна, нераздѐлно, мн. нераздѐлни, прил. Който не може да се раздели от някого, често е с него. Неразделни приятели.

неразлъчен

неразлъ̀чна, неразлъ̀чно, мн. неразлъ̀чни, прил. Който никога не се отделя от друг; неразделен. Неразлъчно стадо.
същ. неразлъчност, неразлъчността̀, ж.

неразлъчност

вж. неразлъчен

неразположен

неразполо̀жена, неразполо̀жено, мн. неразполо̀жени, прил.
1. Който изпитва неразположение.
2. Разг. За жена по време на менструация.

неразположение

мн. неразположѐния, ср.
1. Леко влошено здравословно състояние.
2. Недоброжелателно отношение към някого.
3. Отсъствие на настроение у някого.

неразумен

неразу̀мна, неразу̀мно, мн. неразу̀мни, прил.
1. Който не проявява здрав разум.
2. Който не е извършен според изискванията на здравия разум. Неразумна проява.
същ. неразумност, неразумността̀, ж.

неразумност

вж. неразумен

нерв

нѐрвът, нѐрва, мн. нѐрви, (два) нѐрва, м.
1. Спец. Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява дейността на организма. Зрителен нерв.
2. Само мн. Цялостната система от такива израстъци, която определя дейността на организма и поведението на човека.
3. Само мн. Състояние на раздразненост. Страдам от нерви.
4. Жилка на растителен лист.
5. Прен. Разг. Само ед. Жизненост, бодрост. Има нерв в работата му.
Късам нервите (на някого). — Силно дразня, нервирам.
Нямам нерви. — Не мога повече да издържам на някакво напрежение.
Дебели нерви. — Спокоен, търпелив, невъзмутим (човек).

нервен

нѐрвна, нѐрвно, мн. нѐрвни, прил.
1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервна система.
2. Който лесно се ядосва или възбужда; раздразнителен, чувствителен. Нервен човек.
3. Който изразява тревога или вълнение; бърз, поривист. Нервна походка.
същ. нервност, нервността̀, ж.

нервирам

нервѝраш, несв. и св.; Кого. Ядосвам, раздразням; довеждам до нервна възбуда.
нервирам се. — Дразня се, ядосвам се.

нервнича

нѐрвничиш, мин. св. нѐрвничих, мин. прич. нѐрвничил, несв. Проявявам нервност, изпитвам нервно раздразнение.

нервност

вж. нервен

нервозен

нерво̀зна, нерво̀зно, мн. нерво̀зни, прил.
1. Остар. Който лесно се раздразня; нервен (във 2 знач.).
2. Разг. Подлютен (за кебапчета и кюфтета).

нереден

нерѐдна, нерѐдно, мн. нерѐдни, прил. Който не е законен или съобразен с общопризнатия ред; нежелан, недопустим. Нередни прояви.

нередност

нередността̀, мн. нерѐдности, ж.
1. Само ед. Качество на нереден.
2. Нарушаване на приетия ред; провинение, беззаконие.

нерез

мн. нѐрези, (два) нѐреза, м. Нескопена мъжка свиня за разплод.

нереида

мит. Древногръцка морска нимфа, една от 50-те дъщери на морския бог Нерей и океанидата Дорис.

нерешителен

нерешѝтелна, нерешѝтелно, мн. нерешѝтелни, прил.
1. Който трудно взема решение, колеблив. Нерешителен човек.
2. Който е лишен от твърдост; несигурен. Нерешителен отговор.
същ. нерешителност, нерешителността̀, ж.

нерешителност

вж. нерешителен

неруден

неру̀дна, неру̀дно, мн. неру̀дни, прил. Който не е руда, напр. глина, пясък. Нерудни изкопаеми.

неръждаем

неръжда̀ема, неръжда̀емо, мн. неръжда̀еми, прил. Който не ръждясва; неръждясващ. Неръждаема стомана.

неръкотворен

неръкотво̀рна, неръкотво̀рно, мн. неръкотво̀рни, прил. Остар. Който не е сътворен от човешка ръка. Неръкотворен паметник.

нерядко

нареч. В малки промеждутъци от време, често. Нерядко посещавам братовчедите си.

несбъднат

несбъ̀дната, несбъ̀днато, мн. несбъ̀днати, прил. Който не се е сбъднал; непостигнат, неосъществен. Несбъдната мечта.

несвестен

несвя̀стна, несвя̀стно, мн. несвѐстни, прил. Разг.
1. Който не е в пълно съзнание, а в несвяст.
2. Който изразява несвяст; несвързан. Несвестен разказ.

несвързан

несвъ̀рзана, несвъ̀рзано, мн. несвъ̀рзани, прил.
1. Който не е свързан с нещо.
2. В който няма връзка и смисъл. Несвързан брътвеж.
същ. несвързаност, несвързаността̀, ж.

несвързаност

вж. несвързан

несвършен

несвъ̀ршена, несвъ̀ршено, мн. несвъ̀ршени, прил. Който не е завършен. Несвършена работа.
Минало несвършено време. — Глаголно време, означаващо съвременно на миналия момент действие.

несвяст

ж., неизм.
В несвяст. 1. — В безсъзнание. Падна в несвяст.
2. Разг. Като в безсъзнание, като луд; силно, много. Яде в несвяст. Говори в несвяст. Работи в несвяст.

несговор

м., само ед. Липса на сговор; раздор, караница.

несговорен

несго̀ворна, несго̀ворно, мн. несго̀ворни, прил. Който не е сговорен.

несгода

мн. несго̀ди, ж. Неволя, трудност, неудобство. Търпя несгоди и лишения.

несесер

мн. несесѐри, (два) несесѐра, м. Чантичка или кутия, в която са събрани дребни принадлежности за шиене, тоалет, бръснене и др.

несетно

нареч. Диал. Неусетно.

нескафе

ср., само ед. Концентрат от печено кафе, приготвено под формата на прах или гранули.

несклоняем

несклоня̀ема, несклоня̀емо, мн. несклоня̀еми, прил. Спец. В граматиката — който не може да се скланя. Несклоняеми съществителни имена.

нескончаем

несконча̀ема, несконча̀емо, мн. несконча̀еми, прил. Който няма край; постоянен, безкраен. Нескончаем спор.

нескопосен

неско̀посна, неско̀посно, мн. неско̀посни, прил. Разг.
1. Несръчен.
2. Неугледен, който не е изработен прецизно. Нескопосна работа.

нескромен

нескро̀мна, нескро̀мно, мн. нескро̀мни, прил.
1. Лишен от скромност. Нескромно желание.
2. Неделикатен, безцеремонен, нетактичен. Нескромен въпрос.
същ. нескромност, нескромността̀, ж.

нескромност

вж. нескромен

несмел

несмѐла, несмѐло, мн. несмѐли, прил. Който не е смел; плах, боязлив. Несмел отговор. Несмел човек.

несметен

несмѐтна, несмѐтно, мн. несмѐтни, прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства.

несмилаем

несмила̀ема, несмила̀емо, мн. несмила̀еми, прил.
1. Който не може да се смила.
2. За храна, която не може да се преработи от стомаха.
3. Прен. Който не се възприема. Несмилаема урочна материя.
същ. несмилаемост, несмилаемостта̀, ж.

несмилаемост

вж. несмилаем

несмислен

несмѝслена, несмѝслено, мн. несмѝслени, прил.
1. Необмислен.
2. Неразумен, глупав.
същ. несмѝсленост, несмислеността̀, ж.

неспир

нареч. Непрестанно, безспирно.

неспирен

неспѝрна, неспѝрно, мн. неспѝрни, прил. Който не спира; непрестанен.

несполука

мн. несполу̀ки, ж. Липса на сполука; неуспех.

несполучлив

несполучлѝва, несполучлѝво, мн. несполучлѝви, прил. Който е свързан с несполука; неуспешен. Несполучлив опит.
същ. несполучливост, несполучливостта̀, ж.

несполучливост

вж. несполучлив

неспособен

неспосо̀бна, неспосо̀бно, мн. неспосо̀бни, прил.
1. Лишен от способност. Неспособен човек.
2. Който не притежава качества за някаква дейност.
същ. неспособност, неспособността̀, ж.

неспособност

вж. неспособен

несправедлив

несправедлѝва, несправедлѝво, мн. несправедлѝви, прил. Който не е справедлив. Несправедливо наказание.

несправедливост

несправедливостта̀, мн. несправедлѝвости, ж.
1. Само ед. Качество на несправедлив.
2. Проява на несправедлив.

несравнен

несравнѐна, несравнѐно, мн. несравнѐни, прил. Който не може да се сравни с нищо друго, тъй като превъзхожда всичко; изключителен, забележителен. Несравнен талант.

несравним

несравнѝма, несравнѝмо, мн. несравнѝми, прил.
1. Несравнен.
2. Който не може да се сравни с нещо поради липса на сходни черти.

несрета

ж., само ед. Диал. Нещастие, лоша съдба.
прил. несретен, несрѐтна, несрѐтно, мн. несрѐтни.

несретен

вж. несрета

несретник

мн. несрѐтници, м. Несретен човек.

несретница

мн. несрѐтници, ж. Несретна жена.

нестинар

нестина̀рят,нестина̀ря, мн. нестина̀ри, м. Човек, който играе бос върху жарава.

нестинарка

мн. нестина̀рки, ж. Жена нестинар.

несторианство

рел. Християнска ерес, основана върху учението на Несторий, цариградски патриарх (428-431), който твърди, че Христос бил обикновен човек и затова го нарича не Богочовек, а Богоносец (Теофор) и различава у него две лица — божествено и човешко.

нестроен

нестро̀йна, нестро̀йно, мн. нестро̀йни, прил.
1. Лишен от стройност.
2. Неорганизиран, разстроен. Нестроен отговор.
същ. нестройност, нестройността̀, ж.

нестройност

вж. нестроен

несъвместим

несъвместѝма, несъвместѝмо, мн. несъвместѝми, прил. Който не може да съществува заедно, съвместно, едновременно с нещо друго. Любовта и недоверието са несъвместими.
същ. несъвместимост, несъвместимостта̀, ж.

несъвместимост

вж. несъвместим

несъгласуван

несъгласу̀вана, несъгласу̀вано, мн. несъгласу̀вани, прил.
1. Който не притежава съгласуваност. Несъгласувани действия.
2. Спец. В граматиката — за определение, което не приема категориите на думата, към която се отнася. Несъгласувано определение.

несъизмерим

несъизмерѝма, несъизмерѝмо, мн. несъизмерѝми, прил.
1. Който не може да се измери с мярката на друго нещо.
2. Прен. Който няма общ признак с друго нещо, за да се съпоставят. Несъизмерими понятия.
същ. несъизмеримост, несъизмеримостта̀, ж.

несъизмеримост

вж. несъизмерим

несъкрушим

несъкрушѝма, несъкрушѝмо, мн. несъкрушѝми, прил. Който не може да се съкруши; твърд, устойчив, непобедим. Несъкрушима воля.
същ. несъкрушимост, несъкрушимостта̀, ж.

несъкрушимост

вж. несъкрушим

несъмнен

несъмнѐна, несъмнѐно, мн. несъмнѐни, прил. В който не може да се съмняваме; сигурен, безспорен. Несъмнен успех.
същ. несъмненост, несъмнеността̀, ж.

несъмненост

вж. несъмнен

несъобразен

несъобразѐна, несъобразѐно, мн. несъобразѐни, прил. Който не е съобразен с нещо, несъгласуван. Движение с несъобразена скорост.
същ. несъобразѐност, несъобразеността̀, ж.

несъразмерен

несъразмѐрна, несъразмѐрно, мн. несъразмѐрни, прил. Който не е съразмерен.
същ. несъразмерност, несъразмерността̀, ж.

несъразмерност

вж. несъразмерен

несъстоятелен

несъстоя̀телна, несъстоя̀телно, мн. несъстоя̀телни, прил.
1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник.
2. Неприемлив, неубедителен. Несъстоятелни обвинения.

несъществен

несъщѐствена, несъщѐствено, мн. несъщѐствени, прил. Който не е от съществено значение; второстепенен. Несъществен пропуск.
същ. несъщественост, несъществеността̀, ж.

несъщественост

вж. несъществен

нетен

вж. нето

нетленен

нетлѐнна, нетлѐнно, мн. нетлѐнни, прил.
1. Който не гние, не се разлага. Нетленни останки.
2. Прен. Вечен, безсмъртен. Нетленни слова.
същ. нетленност, нетленността̀, ж.

нетленност

вж. нетленен

нето

неизм.
1. Тежина на стока без опаковка. Нето тегло.
2. Чист доход.
прил. нетен, нѐтна, нѐтно, мн. нѐтни.

неточен

нето̀чна, нето̀чно, мн. нето̀чни, прил. Който не е точен. Неточен отговор.

неточност

неточността̀, мн. нето̀чности, ж.
1. Само ед. Качество на неточен. Не обичам неточността.
2. Нещо неточно; грешка, неправилност. В описанието има някои неточности.

нетрезв

нетрѐзва, нетрѐзво, мн. нетрѐзви, прил. Нетрезвен.

нетрезвен

нетрѐзвена, нетрѐзвено, мн. нетрѐзвени, прил. Който не е трезвен; пиян.

нетърпелив

нетърпелѝва, нетърпелѝво, мн. нетърпелѝви, прил.
1. Който няма търпение; припрян. Нетърпеливо очакване.
2. Който изразява нетърпение.
същ. нетърпеливост, нетърпеливостта̀, ж.

нетърпеливост

вж. нетърпелив

нетърпение

ср. само ед., мн. нетърпѐния, ср. Липса на търпение при очакване или извършване на нещо. С нетърпение отвори плика.

нетърпим

нетърпѝма, нетърпѝмо, мн. нетърпѝми, прил. Който не може да бъде търпян; непоносим. Нетърпим човек. Нетърпима болка. // същ. нетърпимост, нетърпимостта̀, ж.

нетърпимост

вж. нетърпим

неуважение

мн. неуважѐния, ср. Липса на уважение; пренебрежение, непочтителност.

неуважителен

неуважѝтелна, неуважѝтелно, мн. неуважѝтелни, прил. Който не може да се уважи. Неуважителна причина.

неугледен

неу̀гледна, неу̀гледно, мн. неу̀гледни, прил. Който няма добър и приятен вид. Неугледно облекло.
същ. неугледност, неугледността̀, ж.

неугледност

вж. неугледен

неудачник

мн. неуда̀чници, м. Човек, на когото не му върви, който не сполучва.

неудобен

неудо̀бна, неудо̀бно, мн. неудо̀бни, прил.
1. Който не предлага удобство. Неудобни обувки.
2. Който не е пригоден за някаква работа. Неудобно време.
3. Неуместен, неприличен, неприятен. В неудобно положение съм.

неудобство

мн. неудо̀бства, ср. Липса на удобство.

неузнаваем

неузнава̀ема, неузнава̀емо, мн. неузнава̀еми, прил. Който се е променил в голяма степен и трудно може да се познае. Градът е станал неузнаваем.
същ. неузнаваемост, неузнаваемостта̀, ж. Променен до неузнаваемост.

неузнаваемост

вж. неузнаваем

неузрял

неузря̀ла, неузря̀ло, мн. неузрѐли, прил. Който не е узрял; въззелен.

неук

неу̀ка, неу̀ко, мн. неу̀ки, прил. Който не е учил; неграмотен. Неука старица.

неукрепнал

неукрѐпнала, неукрѐпнало, мн. неукрѐпнали, прил. Който не е укрепнал; нестабилен, неутвърден. Неукрепнала държава. Неукрепнало здраве.
същ. неукрепналост, неукрепналостта̀, ж.

неукрепналост

вж. неукрепнал

неукротим

неукротѝма, неукротѝмо, мн. неукротѝми, прил. Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим. Неукротими води. Неукротим гняв.
същ. неукротимост, неукротимостта̀, ж.

неукротимост

вж. неукротим

неуловим

неуловѝма, неуловѝмо, мн. неуловѝми, прил.
1. Който не може да бъде уловен. Неуловимият помощник.
2. Прен. Който мъчно се забелязва; неясен, смътен, недоловим. Неуловимо напрежение.
същ. неуловимост, неуловимостта̀, ж.

неуловимост

вж. неуловим

неулужлив

неуслужлѝва, неуслужлѝво, мн. неуслужлѝви, прил. Който не обича да прави услуги.
Неуслужлива памет. — Която трудно намира нужната информация.

неумел

неумѐла, неумѐло, мн. неумѐли, прил.
1.Който не умее; несръчен. Неумел човек.
2. Който е извършен без умение. Неумел опит. Неумела скица.
същ. неумелост, неумелостта̀, ж.

неумелост

вж. неумел

неумение

мн. неумѐния,ср. Липса на умение.

неуместен

неумѐстна, неумѐстно, мн. неумѐстни, прил. Който не отговаря на обстановката; неподходящ. Неуместен смях. Неуместен въпрос.
същ. неуместност, неуместността̀, ж.

неуместност

вж. неуместен

неумолим

неумолѝма, неумолѝмо, мн. неумолѝми, прил.
1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек.
2. Твърд, неизменен. Неумолима съдба.
същ. неумолимост, неумолимостта̀, ж.

неумолимост

вж. неумолим

неуморен

неумо̀рна, неумо̀рно, мн. неумо̀рни, прил.
1. Който не се уморява. Неуморна работничка.
2. Който не престава; неспирен, упорит. Неуморни лекарски грижи.

неуредица

мн. неурѐдици, ж. Липса на ред; безпорядък. Икономически неуредици.

неусетно

нареч. Незабелязано, леко, без да усети човек. Денят неусетно мина.

неуспех

мн. неуспѐхи, (два) неуспѐха, м. Липса на успех; несполука. След редица неуспехи се отказа от опитите си.

неуспешен

неуспѐшна, неуспѐшно, мн. неуспѐшни, прил. Който завършва с неуспех. Неуспешни опити.

неустойка

мн. неусто̀йки, ж.
1. Неизпълнение на поето задължение.
2. Глоба за такова неизпълнение. Плащам неустойка.

неустойчив

неустойчѝва, неустойчѝво, мн. неустойчѝви, прил.
1. Който не е устойчив в някакво положение. Неустойчив сал.
2. Който се поддава на влияние. Неустойчив характер.
3. Който не издържа дълго време. Неустойчиви растителни видове.
същ. неустойчивост, неустойчивостта̀, ж.

неустойчивост

вж. неустойчив

неустрашим

неустрашѝма, неустрашѝмо, мн. неустрашѝми, прил. Който не се страхува, не може да бъде изплашен; безстрашен, смел. Неустрашим защитник на слабите.
същ. неустрашимост, неустрашимостта̀, ж.

неустрашимост

вж. неустрашим

неутешим

неутешѝма, неутешѝмо, мн. неутешѝми, прил. Който не може да бъде утешен; безутешен. Неутешима съпруга.
същ. неутешимост, неутешимостта̀, ж.

неутешимост

вж. неутешим

неутолим

неутолѝма, неутолѝмо, мн. неутолѝми, прил. Който не може да се утоли; ненаситен. Неутолима жажда.
същ. неутолимост, неутолимостта̀, ж.

неутолимост

вж. неутолим

неутрален

неутра̀лна, неутра̀лно, мн. неутра̀лни, прил.
1. Който не взема страна в спор или война.
2. Който пази неутралитет.
3. Спец. Който не оказва никакво въздействие. Неутрално лекарство.
4. Спец. В химията — който няма нито кисела, нито основна реакция. Неутрален разтвор.
Неутрални води/неутрална зона. — Област между държави, в която не могат да се разполагат войски и да се водят военни действия.

неутрализация

мн. неутрализа̀ции, ж.
1. Обявяване на държава за неутрална.
2. Политика на изключване на дадена партия или групировка от участие в конфликт.
3. Спец. Химическа реакция, при която взаимодействат киселини и основи, в резултат на което се получават соли.
4. Спец. В граматиката — премахване на разликата между две фонеми (или други единици) в слаба позиция.

неутрализирам

неутрализѝраш, несв. и св.; какво/кого.
1. Извършвам неутрализация.
2. Прен. Обезвреждам.

неутралитет

м., само ед.
1. Ненамеса, невмешателство.
2. Положение на държава, която не участва във война и не подпомага воюващите страни. Пазя неутралитет.

неутрон

мн. неутро̀ни, (два) неутро̀на, м. Спец. Елементарна частица в атомните ядра, която няма електрически товар.
прил. неутронен, неутро̀нна, неутро̀нно, мн. неутро̀нни. Неутронна бомба.

неутронен

вж. неутрон

неутропения

мед. Понижаване на неутрофилните левкоцити в периферната кръв.

неуязвим

неуязвѝма, неуязвѝмо, мн. неуязвѝми, прил. Който трудно може да се засегне, тъй като няма слаби места. Неуязвима защита.
същ. неуязвимост, неуязвимостта̀, ж.

неуязвимост

вж. неуязвим

нефректомия

мед. Оперативно отстраняване на бъбрек.

нефрит

м., само ед. Спец. Бъбречно заболяване.



м., само ед. Бял, безцветен или зелен минерал, употребяван за украса или художествени изделия.

нефроза

мед. Общ термин за увреждания на бъбреците (предимно на бъбречните тубули), проявяващи се с нефрозен синдром.

нефрокалциноза

мед. Отлагане на калциеви соли в бъбреците, водещо до нарушение на бъбречната функция.

нефролитиаза

мед. Заболяване, при което в бъбреците (чашки и легенче) се образуват конкременти.

нефролитотомия

мед. Оперативно отстраняване на бъбречен камък чрез разрязване на паренхима на бъбрека.

нефром

мед. Тумор на бъбрека.

нефропатия

мед. Общ термин за някои невъзпалителни заболявания на бъбреците, напр. балканска ендемична нефропатия, диабетна нефропатия и др.

нефропексия

мед. Оперативно фиксиране на спаднал или подвижен бъбрек.

нефроптоза

мед. Спадане, смъкване на бъбрека, подвижен бъбрек. Бъбрекът се намира на по-ниско от нормалното си място и е с подвижност, превишаваща нормалната.

нефрорагия

мед. Кръвотечение от бъбрека.

нефросклероза

мед. Сбръчкване на бъбреците — краен стадий на хронични бъбречни заболявания (пиелонефрит, гломерулонефрити, след туберкулоза, при диабет, подагра и др. ). Настъпва дифузно разрастване на съединителна тъкан с уплътняване и деформация на бъбреците. Развива се хронична бъбречна недостатъчност.

нефротомия

мед. Разрязване на бъбречния паренхим до бъбречното легенче, напр. за отстраняване на големи конкременти.

нефт

нѐфтът, нѐфта, само ед., м. Минерална течност, масловидна, светлокафява до тъмнокафява, която се извлича от земните недра; земно масло, петрол.

нефтен

нѐфтена, нѐфтено, мн. нѐфтени, прил. Който е от нефт или дава нефт. Нефтени кладенци. Нефтен продукт.

нехаен

неха̀йна, неха̀йно, мн. неха̀йни, прил.
1. Който не обръща достатъчно внимание на нещо; небрежен. Нехайна майка.
2. Който съдържа или изразява незачитане, небрежност. Нехайно поведение.
същ. нехайност, нехайността̀, ж.

нехайник

мн. неха̀йници, м. Нехаен и безгрижен човек.

нехайница

мн. неха̀йници, ж. Нехайна жена.

нехайност

вж. нехаен

нехайство

ср., само ед. Проява на нехайник; небрежност, безгрижност. Проявявам нехайство.

нехая

неха̀еш, мин. св. неха̀ях, мин. прич. неха̀ял, несв.
1. За Какво. Не се грижа, не обръщам внимание. Нехая за мнението им.
2. Диал. Живея спокойно, добре съм.

нехранимайка

мн. нехранѝмайковци, м. Пренебр. Човек, който няма почтено занимание; безделник, вагабонтин. Синовете му излязоха нехранимайковци.

Дублет: нехранимайко

нехранимайко

мн. нехранѝмайковци, м. – вж. нехранимайка.

нецензурен

нецѐнзурна, нецѐнзурно, мн. нецѐнзурни, прил. Неприличен, непристоен. Нецензурни думи.
същ. нецензурност, нецензурността̀, ж.

нецензурност

вж. нецензурен

нечестен

нечѐстна, нечѐстно, мн. нечѐстни, прил. Който не е честен. Нечестен човек. Нечестна постъпка.
същ. нечестност, нечестността̀, ж.

нечестив

нечестѝва, нечестѝво, мн. нечестѝви, прил.
1. Непочтен.
2. Грешен, порочен.
същ. нечестивост, нечестивостта̀, ж. • Нечестивия. Дяволът.

нечестивост

вж. нечестив

нечестност

вж. нечестен

нечетен

нечѐтна, нечѐтно, мн. нечѐтни, прил.
1. Безчетен, многоброен. Нечетни богатства.
2. В математиката — за число, което не се дели на две без остатък. Нечетни номера.

нечетлив

нечетлѝва, нечетлѝво, мн. нечетлѝви, прил. Който трудно се разчита. Нечетлив почерк.
същ. нечетливост, нечетливостта̀, ж.

нечетливост

вж. нечетлив

нечий

нѐчия, нѐчие, мн. нѐчии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче.
Нечий си. — За засилване на неопределеността на притежателя и изразяване на пренебрежение.

нечист

нечѝста, нечѝсто, мн. нечѝсти, прил.
1. Който не е чист; мръсен, изцапан. Не яж с нечисти ръце.
2. Прен. Непочтен, незаконен, нечестен. Нечиста сделка. Нечиста съвест.
3. Който съдържа примеси; нееднороден.
Нечиста сила. — Зъл дух.

нечистотия

мн. нечистотѝи, ж. Нещо нечисто; мръсотия. По улиците имаше всякакви нечистотии.

нечовешки

нечовѐшка, нечовѐшко, мн. нечовѐшки, прил.
1. Който не е присъщ на човека. Нечовешки условия. Нечовешки звук.
2. Който надвишава човешките възможности; изключителен. Нечовешка сила.
3. Който е лишен от човечност.

нечуван

нечу̀вана, нечу̀вано, мн. нечу̀вани, прил.
1. Който не е чуван досега. Нечувани звуци.
2. Изключителен, небивал, невероятен. Нечуван успех.

нечут

нечу̀та, нечу̀то, мн. нечу̀ти, прил.
1. Нечуван, небивал. Нечута победа.
2. Много тих, неуловим. Нечути стъпки.

нещастен

неща̀стна, неща̀стно, мн. неща̀стни, прил.
1. Който не е щастлив. Нещастен човек.
2. Който носи или предвещава нещастие. Нещастна любов.
3. Който изразява мъка, тъга, нещастие. Нещастно лице. Нещастни очи.
4. Прен. Пренебр. Нищожен, жалък, дребен. Всичко започна от онзи нещастен разговор.
Нещастен случай. — Авария, катастрофа, конфликтна ситуация с човешки жертви.

нещастие

мн. неща̀стия, ср.
1. Случка или събитие, което причинява мъка, скръб; злополука, беда.
2. Липса на щастие.
За нещастие. — За жалост, за съжаление.

нещастник

мн. неща̀стници, м.
1. Нещастен човек.
2. Прен. Разг. Пренебр. Жалък, незначителен човек.

нещастница

мн. неща̀стници, ж. Жена нещастник.

нещичко

вж. нещо

нещо

неопр. мест. Като същ., мн. неща̀, ср.
1. Малък предмет, вещ. В джобовете му имаше много неща — бонбони, болтчета, клечки, конци, кърпа.
2. Явление, събитие. Това нещо му помогна. Интересно нещо.
3. Неясен, неопределен, непознат предмет. Нещо прелетя над главата му.
4. Новина, вест, съобщение. Научих нещо.
същ. умал. нещичко, ср.
В реда на нещата. — Както обикновено става.



нареч. Разг. Малко, в известна степен. Нещо съм болен.

нещяло

ср., само ед.
За щяло и нещяло.Разг. За нещо неоснователно, безпричинно, несериозно. Сърди се за щяло и нещяло.

нея

вж. тя.

неясен

нея̀сна, нея̀сно, мн. нея̀сни, прил.
1. Който не е разбран добре. Неясен урок.
2. Който не се вижда ясно. Неясна картина. Неясни очертания.
3. Който не е уточнен докрай; мъглив. Неясни идеи. Неясни спомени.

неяснота

мн. неяснотѝ, ж. Нещо неразбираемо, неясно. Неяснота на телевизионния образ.

ни

част. За подсилване на отрицанието; нито. Не знае ни дума.



вж. ние.



вж. наш.



съюз. Нито. Ни сяда, ни става.
Ни единият, ни другият. — Никой.

ниая

Една от ортодоксалните идеалистически системи на индийската философия, свързана с името на митичния мъдрец Готама и достигнала разцвета през ранното Средновековие, в която особено голяма роля имат логиката и гносеологията.

нива

мн. нѝви и нивя̀, ж.
1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата.
2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете.
Като кучето на нивата.Разг. Несполучливо, неуспешно.

нивга

нареч. Разг. Никога.

нивелир

мн. нивелѝри, (два) нивелѝра, м.
1. Геодезически инструмент за определяне на разликата във височината на две точки.
2. Уред за установяване на хоризонтално или вертикално положение.

нивелирам

нивелѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Премахвам различията, изравнявам.
2. Спец. Определям разликата във височината.

ниво

мн. нива̀, ср.
1. Плоскост, равнина.
2. Степен на височина. На нивото на очите му.
3. Степен на развитие, на организация; равнище. Културно ниво.

ние

съкр. ний, вин. нас, крат. ни 2 , дат. остар. нам, крат. ни, лично мест.
1. Означава говорещия и събеседника/събеседниците му или говорещия и което и да е трето лице. Ние дойдохме.
2. Означава аз в речта на монархически особи. Ние, царят, решихме.
3. Означава ти или вие при иронично или фамилиарно обръщение. Ние днес май се чувстваме по-добре! — зарадва се лекарят.
У нас. — В нашия дом, край, страна.

нижа

нѝжеш, мин. св. нѝзах и низа̀х, мин. прич. нѝзал и низа̀л, несв.
1. Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тютюн.
2. Прен. Какво. Правя редици от еднакви предмети. Нижа стихове. Нижа букви в тетрадката.
нижа се. — Само мн. Движим се един след друг, редуваме се. Край пътя се нижеха гори, поляни, планини. Дните се нижат бързо.

низ

нѝзът, нѝза, мн. нѝзи и нѝзове, (два) нѝза, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията ѝ. Низ от грешки.



предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.

низа

мн. нѝзи, ж. Наниз.

низвергвам

низвѐргваш, несв. и низвергна, св.; Кого. Изпъждам, свалям, изгонвам. Низвергнаха го от царството.

низвергна

низвѐргнеш, мин. св. низвѐргнах, мин. прич. низвѐргнал, св.вж. низвергвам.

низина

мн. низинѝ, ж.
1. Ниско равно място. Градът е разположен в обширна низина.
2. Прен., Само мн. Бедни или непросветени обществени слоеве. Израсъл в народните низини.

низост

низостта̀, мн. нѝзости, ж. Качество или проява на низък човек; подлост, безчестие.

низходящ

низходя̀ща, низходя̀що, мн. низходя̀щи, прил. Който има посока от по-висока към по-ниска степен. Низходяща градация.

низш

и нѝзши, нѝзша, нѝзше, мн. нѝзши, прил.
1. Най-нисък или по-нисък. Низш етап.
2. Най-прост или по-прост (по структура или организация). Низши растения.

низък

нѝзка, нѝзко, мн. нѝзки, прил.
1. Безчестен, подъл, долен, недостоен, мерзък. Низък човек.
2. Който е присъщ на подъл човек. Низки страсти. Низки постъпки.

ний

вж. ние.

никак

отриц. нареч.
1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама.
2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мога да го направя.

никакъв

нѝкаква, нѝкакво, мн. нѝкакви, отриц. мест.
1. В отрицателни изречения — нито един. Нямам никаква химикалка.
2. Съвсем не. Не ми е никакъв братовчед, а приятел.
3. Прил. Нищожен, дребен, долен. Никакъв човек.
Нищо и никакъв. — Незначителен, без ценни качества, дребен.
Няма те никакъв. 1. — Никъде не мога да те намеря.
2. Не се проявяваш в дадена област.
Никакъв не ми е. — Не сме в роднински или приятелски отношения.

никел

м., само ед. Химически елемент — сребристобял ковък метал, който не ръждясва.

никелирам

никелѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с никел.

никелов

нѝкелова, нѝкелово, мн. нѝкелови, прил.
1. Който съдържа никел. Никелова сплав.
2. Който е направен от никел. Никелова монета.

никна

нѝкнеш, мин. св. нѝкнах, мин. прич. нѝкнал, несв.
1. Пробивам, показвам се на повърхността. Никнат му зъби. Никне нова трева.
2. Прен. Появявам се. Никнат нови къщи. • Където го не сееш, там никне. Внезапно се появява.
Никнат като гъби. — Появяват се бързо в голямо количество.

никога

отриц. нареч. В отрицателни изречения — в никое време, при никакви обстоятелства. Никога няма да посетя този град.
Като никога. — Като при никои други обстоятелства. Като никога весел.

никого

вж. никой.

никой

нѝкоя, нѝкое, мн. нѝкои, отриц. мест.
1. Като прил. Нито един. В никоя книжарница няма да намериш тая книга.
2. Като същ. нѝкой, вин. нѝкого, дат. остар. нѝкому. Нито един човек. Никой не знае къде е. С никого не говоря.
По никое време. — Много късно, в неудобно време.
Нямам си никого. — Нямам близък човек.

николко

нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко.

никому

вж. никой.

никотин

м., само ед. Алкалоид, който се съдържа в тютюневите листа.
прил. никотинов, никотѝнова, никотѝново, мн. никотѝнови.

никотинов

вж. никотин

никталопия

мед. Нарушена зрителна адаптация към тъмно. Характеризира се с нормално дневно и намалено нощно зрение. Нощната слепота може да бъде вродена или придобита (заболявания, нараняване на окото, недостиг на витамин А и др. ).

никтурия

мед. Нощно уриниране, нормално човек не уринира през нощта. Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, цистит, хипертрофия на простатата и др.

никъде

отриц. нареч. На нито едно място. Никъде няма да ходиш!
За никъде не съм. — Не съм годен за нищо.

нима

част. За питане, като се изразява учудване, недоумение, изненада, съмнение. Нима не го познаваш? Нима е лошо да помагаш на другите?

нимба

мн. нѝмби, ж. Сияние около главата на светец; ореол.

нимфа

мн. нѝмфи, ж. В гръцката митология — божество във формата на жена, което олицетворява природни сили. Планинска нимфа.

нимфомания

ж., само ед. Болестна проява на засилено полово влечение у жената.

нимфоманка

мн. нимфома̀нки, ж. Жена, която страда от нимфомания.

нине

нареч. Остар. Сега.

нирвана

ж., само ед.
1. Блажено състояние на душата в будистката религия.
2. Прен. Пълен покой, блаженство.

нисичък

вж. нисък

нистагъм

мед. Състояние, при което очите извършват бързи, спонтанни, ритмични движения (хоризонтални, рядко вертикални, ротаторни), които не могат да се овладеят волево. Различават се: махаловиден нистагъм — двете фази на движение (отиване и връщане) са еднакво бързи, и пружиновиден, при който едната фаза е по-бърза.

нисш

нѝсша, нѝсше, мн. нѝсши, прил. Низш.

нисък

нѝска, нѝско, мн. нѝски, прил.
1. Който има малка височина; невисок. Нисък човек. Ниска ограда.
2. Който се намира на неголяма височина. Нисък полет.
3. Спец. В музиката — който има малък брой трептения. Нисък тон.
4. Прен. Който е под средното равнище, неголям. Ниски температури. Ниска квалификация.
прил. умал. нисичък, нѝсичка, нѝсичко, мн. нѝсички (в 1 и 2 знач.).
Ниска цена. — Малка цена.

нит

нѝтът, нѝта, мн. нѝтове, (два) нѝта, м. Късо метално тяло с цилиндрична форма и глава, което служи за неподвижно свързване на метални части чрез приплескване на обратната страна.

нити

нишка, конец (в смисъл връзки)

нито

част.
1. Подсилва отрицанието. Не каза нито дума.
2. За отрицателна заповед. Нито дума повече!



съюз. Повтаря се при еднородни изрази и изречения.
1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения, които се отричат. Нито умееш да готвиш, нито умееш да шиеш.
2. За присъединяване — при подчертаване на нещо: и не. Не идвай в понеделник, нито във вторник.

нитрат

мн. нитра̀ти, м.
1. Спец. Сол на азотната киселина.
2. Прен. Разг. Зеленчуци, които съдържат тази сол. Не купувайте нитрати!

нихилизъм

м., само ед.
1. Спец. Течение, възникнало през ХIХ в. в Русия, което се отнася отрицателно към установената идеология.
2. Отрицание на всичко, неоправдан скептицизъм.

нихилист

мн. нихилѝсти, м. Привърженик на нихилизма.

ницшеанство

ср., само ед. Спец. Философско течение, което проповядва индивидуализъм, култ към “свръхчовека”.

ничий

нѝчия, нѝчие, мн. нѝчии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.

ничком

нареч. С лице към земята, по очи. Падна ничком.

ниша

мн. нѝши, ж. Цилиндрична или правоъгълна вдлъбнатина в стена.

нишадър

м., само ед. Спец. Амониев хлорид: кристално вещество със солено-горчив вкус, употребявано в медицината и техниката.

нишан

мн. ниша̀ни, (два) ниша̀на, м. Остар.
1. Знак, белег.
2. Цел, мишена.

нишесте

ср., само ед. Скорбяла.

нишестен

нишестѐна, нишестѐно, мн. нишестѐни, прил. Който съдържа нишесте или е направен от нишесте. Нишестен десерт.

нишка

мн. нѝшки, ж.
1. Тънко изпреден конец; жица. Тъкан с вплетени сребърни нишки.
2. Прен. Нещо, което наподобява такъв конец. Сини нишки по кожата ѝ.
3. Прен. Обединителна линия, връзка. Къде ще го отведе нишката на мислите му?
Червена нишка. — Нещо, което свързва отделни явления.
Нишка на разговора. — Основна мисъл, тема.

нищ

нѝща, нѝще, мн. нѝщи, прил. Остар. Много беден.
Нищ духом. — С ограничени интереси и желания, с беден духовен живот.

нищелка

мн. нѝщелки, ж. Част от тъкачен стан, която мести нагоре и надолу нишките.

нищелки

част от тъкачния стан, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата и заплита вътъка; през нея минават нишките за основата на платното; на всяка нищелка съответства педал

нищета

ж., само ед. Бедност, сиромашия. Живее в нищета.

нищо

отриц. мест.
1. Като прил. Малък, нищожен, никакъв. Нищо работа. Нищо човек.
2. Като нареч. Все едно, добре. Нищо, нека дойде.

Като нищо. — С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие.
За нищо. — Без сериозна причина, по незначителен повод. Скара му се за нищо.
За нищо на света. — В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе.
От нищо нещо. — Без съществени средства и суровини правя нещо.
Няма ми нищо. — Нямам болка, рана, повреда.

нищожен

нищо̀жна, нищо̀жно, мн. нищо̀жни, прил.
1. Съвсем малък, дребен. Нищожна сума.
2. Спец. Невалиден. Нищожен договор.
същ. нищожност, нищожността̀, ж.

нищожество

мн. нищо̀жества, ср.
1. Само ед. Положение на нищожен.
2. Нищожен, жалък човек или същество.

нищожност

вж. нищожен

нищя

нѝщиш, мин. св. нѝщих и нищѝх, мин. прич. нѝщил и нищѝл, несв.; Какво. Разделям на нишки. Нищя края на покривката
нищя се. — Ставам на нишки.

но

съюз.
1. За противопоставяне на еднородни части. Малък, но смел. Изкарвам не по много, но редовно.
2. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. Чете, но не помни. Смея се, но само аз си знам какво ми е.
3. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. Болен съм, но ще тръгна.
4. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. Студено е, но през януари винаги е така.
Но и. — За добавяне, присъединяване. Ще взема тази рокля. Но и обувките ще купя. Той е откровен, но и често груб с хората.

нобелист

мн. нобелѝсти, м. Носител на Нобелова награда.

нобелов

но̀белова, но̀белово, мн. но̀белови, прил.
Нобелова награда. — Международна парична награда за научни постижения, литература и заслуги за запазване на мира.

нов

но̀ва, но̀во, мн. но̀ви, прил.
1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта.
2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писмо. Нов ученик.
3. Който се отнася към настоящето. Нова литература.
4. Неизвестен, непознат. Ще посети нови градове и ще се срещне с нови хора.
Нова година. — Първият ден на годината (1 януари).
Новия свят. — Америка.
Ново двайсет.Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада.

новак

мн. нова̀ци, м. Човек, който отскоро се занимава с нещо.

новатор

мн. нова̀тори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.

новела

мн. новѐли, ж. Спец. Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край.

новелист

мн. новелѝсти, м. Писател, който пише/издава новели.

новелистка

мн. новелѝстки, ж. Жена новелист.

новина

мн. новинѝ, ж. Ново съобщение, вест. Вечерни новини.

новинар

новина̀рят, новина̀ря, мн. новина̀ри, м. Журналист, който представя новини.
прил. новинарски, новина̀рска, новина̀рско, мн. новина̀рски.

новинарски

вж. новинар

ново-

Първа част на сложни думи със значение отскоро, неотдавна: новобогаташ, новобрачен, нововъведение, новодошъл.

новобранец

мн. новобра̀нци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията.

новобрачен

новобра̀чна, новобра̀чно, мн. новобра̀чни, прил.
1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка.
2. Младоженски или булчински. Новобрачен заем.

новогодишен

новогодѝшна, новогодѝшно, мн. новогодѝшни, прил. Който се отнася до Нова година. Новогодишни празници. Новогодишна елха.

новозаветен

новозавѐтна, новозавѐтно, мн. новозавѐтни, прил. Който се отнася до Новия завет. Новозаветни книги.

новолуние

ср., само ед.
1. Фаза на Луната, когато тя представлява сърп, обърнат с отворената част наляво.
2. Времето, когато трае тази фаза.

новост

новостта̀, мн. но̀вости, ж.
1. Само ед. Нещо ново: ново явление, откритие, изобретение, стока. Храните за кучета и котки са новост на пазара ни.
2. Новина.

нога

мн. нозѐ, ж. Диал. Крак.
На бойна нога. — В пълна бойна готовност.
На нозе. — Прав, изправен.

нодален

мед. Възлов, отнасящ се до възел.

нодозен

мед. Възловат, възлест.

нодул

мед. Малък възел. В кожата, възел с размер до 1,0 cm в диаметър, твърд, опипващ се на дълбочина.

нодуларен

мед. Възлест, възловат.

ноември

м., неизм. Единадесетият месец от календарната година.

ноемврийски

ноемврѝйска, ноемврѝйско, мн. ноемврѝйски, прил. Който става през ноември или се отнася към ноември. Ноемврийски сняг.

нож

но̀жът, но̀жа, мн. ножо̀ве, (два) но̀жа, м.
1. Инструмент за рязане с острие и дръжка.
2. Режеща част на различни инструменти. Нож на гилотина.
Вадя нож. — Заплашвам някого.
Забивам нож в гърба. — Постъпвам подло, предателски.
Лягам под ножа. 1. — Отивам на операция.
2. Много хора или животни са избити.
На нож. — Враждебно, неприязнено.
Тегля ножа. — Заколвам, убивам.

ножар

ножа̀рят, ножа̀ря, мн. ножа̀ри, м. Човек, който изработва ножове.

ножица

вж. ножици

ножици

само мн. или ножица, ж.
1. Инструмент за рязане, който се състои от две остриета, съединени по средата, с дръжки. Шивашка ножица.
2. Прен. Рязко раздалечаване в крайните граници на нещо; разликата между най-ниската и най-високата степен. Да се намали ножицата в заплащането на труда.

ножница

мн. но̀жници, ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания.

ножовка

мн. ножо̀вки, ж. Трион от метално тяло и режеща метал сменяема част.

ножче

мн. но̀жчета, ср. Малък нож.
Джобно ножче. — Сгъваем нож с различни допълнения.
Ножче за бръснене. — Стоманена пластинка, която се използва при бръснене със самобръсначка.

ноздра

мн. но̀здри, ж. Един от двата отвора на носа при човека и животните.

нокаут

мн. но̀каути, (два) но̀каута, м. Спец.
1. В бокса — удар, след който противникът не може да се изправи до 10 сек.
2. Прен. Безизходно положение.

нокаутирам

нокаутѝраш, несв. и св.; Кого.
1. Побеждавам чрез нокаут.
2. Прен. Бързо побеждавам.

нокдаун

мн. но̀кдауни, (два) но̀кдауна, м.
1. Спец. В бокса — удар, след който в продължение на 10 секунди боксьорът се изправя.
2. Прен. Затруднено положение.

ноктюрно

ср., само ед. Малка музикална творба с лиричен характер.

нокът

но̀кътят, но̀кътя, мн. но̀кти, (два) но̀кътя, м.
1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст.
2. Остър рогов израстък при животните и птиците. Котешки нокти.
Показвам ноктите си. — Показвам какъв съм (за негативни качества).
Давам и калта под ноктите си. — Давам всичко.
Със зъби и нокти. — С последни сили, самоотвержено.

нома

мед. Обширни некрози и разрушаване на тъкани, най-често в устната кухина (stomatitis gangrenosa) и по-рядко на половите органи.

номад

мн. нома̀ди, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник.
прил. номадски, нома̀дска, нома̀дско, мн. нома̀дски.

номадски

вж. номад

номенклатура

ж., само ед.
1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област.
2. Списък на названията на изделията от дадено производство.
3. Разг. Ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да менят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея.

номенклатурен

номенклату̀рна, номенклату̀рно, мн. номенклату̀рни, прил. Който се отнася до номенклатура.

номер

мн. номера̀, (два) но̀мера, м.
1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер 5. Регистрационен номер на автомобила.
2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и др. Обувки 38 номер.
3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и др. Най-интересният номер е номерът на акробатите.
4. Прен. Разг. Хитро замислена постъпка, подигравка или шега. Решиха да му направят номер.
5. Табела или лист, на който е записано поредно число. Номерът е паднал някъде. Дайте ми номер за лекаря.
Отбивам номера.Разг. Извършвам нещо формално.
Скроявам номер.Разг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого.
същ. умал. номерче, мн. но̀мерчета и номерца̀ (в 1, 4 и 5 знач.).

номератор

мн. номера̀тори, (два) номера̀тора, м.
1. Малка телефонна централа.
2. Устройство, което отбелязва номера.
3. Приспособление към електрически звънец, което показва номера на стаята, от която има повикване.

номерация

мн. номера̀ции, ж.
1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети.
2. Съвкупност от поставени номера.

номерирам

номерѝраш, несв. и св.; Какво. Поставям номер върху нещо.

номерче

вж. номер

номинален

номина̀лна, номина̀лно, мн. номина̀лни, прил.
1. Фиктивен, формален.
2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална цена.

номинализъм

Средновековно схоластично учение, което смята, че съществуват в действителност отделни предмети, а понятиятя са само названия на тях. С признаване първичността на предметите номинализмът е бил „първото изразяване на материализъм“.

номинатив

м., само ед. Именителен падеж.

номинативен

номинатѝвна, номинатѝвно, мн. номинатѝвни, прил.
1. Който се отнася до именителен падеж.
2. Който назовава; означаващ.

номинация

мн. номина̀ции, ж.
1. Именуване, назоваване; название.
2. Назоваване на определените за награда; определяне на конкурентите за награда. Номинация за “Оскар”.

номиниран

номинѝрана, номинѝрано, мн.номинѝрани, прил. Който има номинация.

номоканон

мн. номокано̀ни, (два) номокано̀на, м. ист. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството.

нонконформизъм

м., само ед. Неприемане на господстващите в обществото възгледи, традиции.

нонпарей

м., само ед. Типографски шрифт, който е по-малък от петит.

ноология

Наука за човешкия разум.

ноосфера

Област от Земята, обхваната от разумната човешка дейност и преобразявана в съответствие с потребностите на човека.

нордизъм

полит. Расова теория, създадена от френските социолози Ж. Гобино (Gobineau, 1818—1882) и Ж. Лапуж (Lapouge_, 1854—1936), според която северната (арийска) раса превъзхожда всички останали.

норка

мн. но̀рки, ж.
1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина.
2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки.

норма

мн. но̀рми, ж.
1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма.
2. Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.

нормален

норма̀лна, норма̀лно, мн. норма̀лни, прил.
1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло.
2. Който е здрав психически.

норматив

мн. норматѝви, (два) норматѝва, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за майстор на спорта.

нормативен

норматѝвна, норматѝвно, мн. норматѝвни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник.

нормобласт

мед. Предшественик на еритроцита в еритропоезата — еритроцит, съдържащ ядро.

нормоцит

мед. Нормален, безядрен еритроцит.

нос

носъ̀т, носа̀, мн. носовѐ, (два) но̀са, м.
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега.
3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра.
същ. умал. носле, мн. нослѐта, ср. (в 1 знач.).• Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
Виря нос. — Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
Водя за носа. — Командвам, управлявам някого.
Изкарвам през носа. — Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
Не си подавам носа (навън). — Не излизам никъде.
Пъхам си носа — (някъде). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес. • Под носа ми е. Много е близко.

носач

мн. носа̀чи, м.
1. Работник, който пренася нещо с ръце или на гръб; хамалин.
2. Носещ елемент в конструкция или автомобил.

носачка

мн. носа̀чки, ж. Жена носач.



мн. носа̀чки, ж. Кокошка, която снася яйца.

носен

но̀сна, но̀сно, мн. но̀сни, прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина.

носилка

мн. носѝлки, ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно.

носител

носѝтелят, носѝтеля, мн. носѝтели, м.
1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус.
2. Човек, който има отличие, награда или нови идеи. Носител на първа награда от конкурса.
3. Устройство, което носи друго. Ракета носител.

носителка

мн. носѝтелки, ж. Жена носител (в 1 и 2 знач.).

носия

мн. носѝи, ж. Традиционно народно облекло, характерно за дадена област. Добруджанска носия.

носле

вж. нос

носов

но̀сова, но̀сово, мн. но̀сови, прил.
1. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Носова част на самолет.
2. За звук или говор: който се учленява при преминаване на въздуха през носа. Носови гласни.

носорог

мн. носоро̀зи, (два) носоро̀га, м.
1. Едър тревопасен бозайник с един или два рога върху предната част на главата.
2. Голям бръмбар с рог на главата.

носталгичен

вж. носталгия

носталгия

ж., само ед.
1. Болезнена тъга по родината и близките.
2. Тъга по миналото, по преживяното. Изпитва носталгия по времето, когато нямаше такава престъпност.
прил. носталгичен, носталгѝчна, носталгѝчно, мн. носталгѝчни.

нося

но̀сиш, мин. св. но̀сих и носѝх, мин. прич. но̀сил и носѝл, несв.; Кого, какво.
1. Движа се, като съм взел в ръце или съм натоварил върху себе си. Нося чанта. Нося раница на гръб.
2. Обличам, обувам. Какъв цвят дрехи носиш? Кой номер обувки носиш?
3. Имам у себе си или върху себе си. Носиш ли парите?
4. Увличам със себе си, докарвам. Реката носеше сухи листа и дънери.
5. Поемам върху себе си, отговорен съм. Той носи цялата вина за неприятностите.
6. Причинявам, предизвиквам, докарвам. Този пръстен ми носи щастие.
7. С някои съществителни имена — състояние според значението на съществителното. Нося загуби (губя). Нося отговорност (отговарям).
8. За птица: снасям яйца. Кокошките им носят всеки ден.
9. В състояние на бременност съм. Животните носят плода различно време.
нося се. 1. — Ходя безцелно или бързо. Носи се като стрела от къща на къща.
2. Прен. Чувам се, долавям се. От отворените прозорци се носят песни и спорове.
3. Движа се из простора. Корабът леко се носи по вълните.
4. Разпространявам се, разнасям се. Носи се слух, че тя му е дала парите.
5. Разг. Обличам се. Нося се модерно.
Какво те носи насам? — Защо си дошъл тук?
Носи много здраве (на някого). — Поздрави някого от мене.
Нося в кръвта си. — Имам по рождение нещо, вродено е у мене.
Нося вода от девет кладенци. — Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа нещо.
Нося в сърцето си. — Обичам, пазя, мисля за нещо. • Нося на ръце. Грижа се много добре за някого. • Носила съм под сърцето си (някого). Родила съм го.

нота

мн. но̀ти, ж.
1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.
същ. умал. нотка, мн. но̀тки, ж. (в 3 знач.).
прил. нотен, но̀тна, но̀тно, мн. но̀тни. Нотна тетрадка.
Говоря като по ноти. — Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо.



мн. но̀ти, ж. Спец. Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.

нотариален

нотариа̀лна, нотариа̀лно, мн. нотариа̀лни, прил. Който се отнася до оформяне и заверка на документи и юридически актове при нотариус. Нотариална заверка.

нотариус

мн. нота̀риуси, м. Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка.

нотен

вж. нота

нотка

вж. нота

ноу-хау

ср., само ед. Договор за лицензна търговия с документация, чертежи, проекти и др., които съдържат научно-технически знания.

ноумен

Термин, въведен от Кант, който в противоположност на феномен означава схващана само чрез ума същност, нещото само по себе си.

нощ

нощта̀, мн. но̀щи, ж. Част от денонощието между вечерта и сутринта. Тъмна нощ.
Дълбока нощ. — Късно през нощта.
Вартоломеева нощ. — Масово избиване на невинни хора.
Ден и нощ. — Без прекъсване, постоянно.
Полярна нощ. — Част от годината на полюса, когато слънцето не се показва над хоризонта.
Лека нощ. — Пожелание преди сън.

нощви

само мн. ист. Дървено корито, в което в миналото са месили хляб.

нощем

нареч. През нощта, в течение на нощта. Нощем скита из парковете.

нощен

но̀щна, но̀щно, мн. но̀щни, прил.
1. Който е присъщ на нощта. Нощна тишина.
2. Който се извършва през нощта. Нощен труд. Нощен живот.
3. Който работи през нощта. Нощен бар.
Нощна птица. — Човек, който води разпуснат нощен живот.
Нощна лампа. — Лампа, поставена близо до леглото, обикновено с по-слаба светлина.

нощес

нареч.
1. През изминалата нощ. Нощес не можах да спя, защото ми беше студено.
2. През следващата нощ, през настъпващата нощ. Нощес ще се срещнем пред гарата.

нощница

мн. но̀щници, ж. Дълга дреха за спане.

нощувам

нощу̀ваш, несв. Прекарвам нощта, като спя някъде. Нощувах при приятелки.

нощувка

мн. нощу̀вки, ж. Прекарване на нощта, нощуване. Екскурзията е тридневна, с две нощувки в първокласен хотел.

нрав

нра̀вът, нра̀ва, мн. нра̀ви, м.
1. Само ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. Благ нрав.
2. Само мн. Обичаи, традиции, обществени навици. Според нравите на съвременното общество.

нрави ми се

мин. св. нра̀ви ми се, мин. прич. нра̀вил ми се, несв. Харесва ми се.

нравствен

нра̀вствена, нра̀вствено, мн. нра̀вствени, прил.
1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек.
2. Който се отнася към вътрешния живот на човека, към душевността му. Нравствено удовлетворение.
3. Който се отнася до нравственост.

нравственост

нравствеността̀, само ед., ж.
1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал.
2. Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества. Висока нравственост.

нравя

нравя се, нравиш се, мин. св. нравих се, мин. прич. нр=вил се, несв. ; на кого. Харесвам се, допадам.

нравя се

нра̀виш се, мин. св. нра̀вих се и нравѝх се, мин. прич. нра̀вил се и нравѝл се, несв.; На кого. Харесвам се, допадам.

нубекула

мед. Облаковидно помътняване на роговицата.

нуга

и нуга ж., само ед. Вид бяла халва с ядки.

нудизъм

м., само ед. Схващане за телесна свобода, което допуска разходка, спортуване и др. на открито без дрехи.

нудист

мн. нудѝсти, м. Последовател на нудизма.
прил. нудистки, нудѝстка, нудѝстко, мн. нудѝстки. Нудистки плаж.

нудистки

вж. нудист

нужда

мн. ну̀жди, ж.
1. Потребност, необходимост. Имам нужда от помощ. Духовни нужди.
2. Бедност, недостиг. Израсъл в нужда.
Голяма нужда. — Отделяне на изпражнения.
Малка нужда. — Отделяне на урина.
Ходя по нужда. — Отделям изпражнения или урина.

нуждая се

нужда̀еш се, мин. св. нужда̀х се, мин. прич. нужда̀л се, несв.; от какво/от кого. Имам нужда, потребност.

нужен

ну̀жна, ну̀жно, мн. ну̀жни, прил. Който е потребен, необходим. Нужна книга.

нужник

мн. ну̀жници, (два) ну̀жника, м. Разг. Клозет, тоалетна.

нуклеин

мн. нуклеѝни, м. Спец. Вещество, богато с фосфор, което се съдържа в клетъчните ядра.
прил. нуклеинов, нуклеѝнова, нуклеѝново, мн. нуклеѝнови.

нуклеинов

вж. нуклеин

нуклеотид

мед. Молекула, съставена от азотна база (пуринова или пиримидинова), захар с пет въглеродни атома (рибоза или дезоксирибоза) и фосфатна групa. Основна структурна единица на дезоксирибонуклеиновата (ДНК) и рибонуклеиновата киселина (РНК).

нула

мн. ну̀ли, ж.
1. Цифров знак 0, който обозначава липса на величина. Резултатът от срещата е два на нула.
2. Условна величина, която служи за граница между положителни и отрицателни величини. Температурата е под нулата.
3. Прен. Разг. Нищожен, незначителен човек.
Започвам от нулата. — Започвам без нищо, без предварителна подготовка или средства.
Клоня към нула. — Много малък; нищожен съм. Успехът им клонеше към нула.
Нула внимание.Разг. Никакво внимание.
Кръгла нула.Пренебр. Съвсем незначителен, нищожен човек.
Свеждам до нула (нещо). — Напълно омаловажавам.

нулев

ну̀лева, ну̀лево, мн. ну̀леви, прил. Който е равен на нула. Нулев резултат.
Нулева година. — Година, в която не се приемат нови ученици или студенти.
Нулев клас.Разг. Подготвителен клас.

нумерология

Мистично учение, което играе важна роля в магията и окултизма и си поставя за цел да изучава универсалните вибрации на Вселената във връзка с индивидуалните вибрации на всеки отделен човек. , като се твърди, че пътят на живота и характерът на всеки индивид се определят от числата, т. е. са закодирани в рожденната му дата и в името му.

нумизмат

мн. нумизма̀ти, м. Човек, който се занимава с нумизматика.

нумизматика

ж., само ед. Наука за старинни монети и медали.
прил. нумизматичен, нумизматѝчна, нумизматѝчно, мн. нумизматѝчни. Нумизматична сбирка.

нумизматичен

вж. нумизматика

нуминозно

1. От лат. numen — божествен знак, проява на божественост, на свръхестествена мощ и на чувството на възхита и боязън, свързано с нея.
2. Вид страх от непознатото, характер на неразвити религиозни възбуди — „Феномените на страха или „суровите“ чувства на номинозното.“

нунамиут

Племе ескимоси живеещи в Аляска.

нунций

ну̀нцият, ну̀нция, мн. ну̀нции, м. Дипломатически представител на папата в някоя държава.

нус

Едно от основните понятия в античната философия, означаващо световна концентрация на всички актове на съзнание и мислене.

нут

рел. Древноегипетска богиня на небето и смъртта, която посрещала мъртвите с хляб и вода.

нюанс

мн. нюа̀нси, (два) нюа̀нса, м.
1. Лек преход в цвят, мисъл, тон; отсянка.
2. Слабо различие, тънкост.

нюансирам

нюансѝраш, несв. и св.; Какво. Поставям, разграничавам нюанси.

нюх

ню̀хът, ню̀ха, само ед., м.
1. Обоняние. Кучето има остър нюх.
2. Прен. Усет, предчувствие, съобразителност. Търговски нюх.

нявга

нареч. Остар. Някога. Ако нявга друг залюбиш, забрави ме в тоя ден.

някак

неопр. нареч. По неизвестен начин, по някакъв начин. Ще се оправя някак.
Някак си. — За подсилване на неопределеността.

някакъв

ня̀каква, ня̀какво, мн. ня̀какви, неопр. мест.
1. Неизвестно какъв, неопределено какъв. Той ми е някакъв роднина. Дай ми някаква химикалка.
2. С числително име — изразява пренебрежителност. След някакви 100 метра пристигаме.
Някакъв си. — За подсилване на неопределеността.

някога

неопр. нареч.
1. Неизвестно кога в миналото, много отдавна. Някога тук са живели динозаври.
2. Неизвестно кога в бъдещето. Дали някога ще се срещнем пак.
Някога си. — За подсилване на неопределеността.

някогашен

ня̀когашна, ня̀когашно, мн. ня̀когашни, прил. Който е от някога (в 1 знач.), отдавнашен. Някогашен спор.

някого

вж. някой.

някой

ня̀коя, ня̀кое, мн. ня̀кои, неопр. мест.
1. Като прил. За неопределен предмет от едно множество. Някои хора само това чакат. Помоли някое дете да ти купи.
2. Като същ. ня̀кой, вин. ня̀кого, дат. остар. ня̀кому. Което и да е лице, неопределено лице. Някой ми е откраднал химикалката. Кажете на някого да влиза!
3. Разг. Като същ. ня̀кой, ня̀коя, ня̀кое, ня̀кои. Което и да е лице (от съответния род, число). Някои се правят на интересни.
Някой си.Пренебр. Неизвестно и неважно кой. Някоя си Красимира те търсеше.

няколко

неопр. мест. Неизвестно или неопределено колко, но не много; неголямо количество. Няколко години работи по този модел. В стаята имаше няколко деца.

някому

вж. някой.

някъде

неопр. нареч.
1. Неизвестно или неопределено къде. Ще се срещнем някъде около гарата.
2. Разг. Неизвестно или неопределено кога; приблизително. Ела някъде към обед.
Някъде си. — За засилване на неопределеността.

ням

ня̀ма, ня̀мо, мн. нѐми, прил.
1. Който не може да говори или да издава звук. Нямо момче. Ням лебед.
2. Прен. Тих, безмълвен. Неми улици.
3. Прен. Безгласен, безмълвен. Ням укор. • Нямо кино/ням филм. Което не е озвучено.
Ням като риба. — Много мълчалив.

няма

мин. св. нема̀, мин. прич. ня̀мало, несв.; безл.
1. Не съществува, не е в наличие. Тогава още нямаше дискотеки.
2. Не е тук, отсъства. Няма го днес на работа.
3. С числително — по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе.
4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? — Няма! • Има-няма. Приблизително. Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение.
Няма да (я) бъде. 1. — Няма да стане, няма да се осъществи.
2. Няма да живее дълго.
Няма къде/няма как/няма какво. — По принуда, по необходимост; няма друг изход.
Няма ме там. — Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.

нямам

ня̀маш, несв.; Какво.
1. Не притежавам, не разполагам, не владея. Нямам къща. Нямам деца.
2. За възраст — не съм навършил. Децата нямат 10 години.
Нямам представа. — Съвсем не ми е известно.
Нямам мира/мирка. — Непрекъснато съм обезпокояван.
Нямам/немам нерви.Разг. Не мога да издържам повече на напрежение.
Нямам грешка.Разг. Много съм добър, точен, качествен.

о

предлог. За изразяване на:
1. Контакт, допир, досягане до повърхността. Водите се разбиваха о стръмните брегове.
2. Обхващане, увиване, прикрепване. Хвана се о мене.



част. Означава:
1. Обръщение. О, майко моя!
2. Усилва потвърждение или отрицание. О, не, в никакъв случай!



междум. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада. О, каква красота! О, ужас!

о-

представка. В състава на глаголи със значение:
1. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: опера, одера, опека и др.
2. Действието приписва на обект някакъв признак: оприличавам, отъждествявам, обожествявам и др.
3. Действието показва придобиване на признак от субекта: оплешивявам, остарявам, одрипавявам и др.
4. Действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета: обеля, ощавя, олющя и др.
5. Действието се извършва около предмета: окопавам, олепвам и др.
6. Действието е свързано с раждането на малки: окуча се, окотя се, отеля се и др.
7. Действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо: осоля, озахаря, окоренявам се, окосмявам се и др.

оагня

оа̀гниш, мин. св. оа̀гних, мин. прич. оа̀гнил, св.вж. оагням.

оагням

оа̀гняш, несв. и оагня св. Обагням.

оазис

мн. оа̀зиси, (два) оа̀зиса, м.
1. Място в пустинята, където има растителност и вода.
2. Прен. Спокойно място; място на покой, тишина и почивка.
прил. оа̀зисен, оа̀зисна, оа̀зисно, мн. оа̀зисни (в 1 знач.).

об-

представка. В състава на глаголи със значение:
1. Действието обхваща обекта от всички страни, напълно: обграждам, обвивам, обземам и др.
2. Действието обхваща повърхността на обекта: обгарям, обраствам и др.
3. Действието се разпространява върху множество обекти: обхождам.
4. Покривам с нещо повърхността на обект: обгербвам.

обагня

оба̀гниш, мин. св. оба̀гних, мин. прич. оба̀гнил, св.вж. обагням.

обагням

оба̀гняш, несв. и обагня, св. За овца — раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца.
обагням се/обагня се. 1. — За овца — раждам. Овцата се обагни.
2. За агне — раждам се. Последното агне се обагни нощес.

обагря

оба̀гриш, мин. св. оба̀грих, мин. прич. оба̀грил, св.вж. обагрям.

обагрям

оба̀гряш, несв. и обагря, св.; Какво.
1. Багря докрай, изцяло; нашарвам. Есента обагри гората в златисто.
2. Оцветявам в червено. Кръвта му обагри снега.

обадя

оба̀диш, мин. св. оба̀дих, мин. прич. оба̀дил, св.вж. обаждам.

обаждам

оба̀ждаш, несв. и обадя, св.; Кого. Съобщавам, известявам. Той обади виновниците на директора.
обаждам се/обадя се. 1. — Отзовавам се на повикване. Обади се по телефона на Петров!
2. Казвам нещо, без да ме питат; вземам думата. Докато говореше, никой не се обаждаше.
3. Известявам за себе си, посещавам за малко. Утре ще ходя в завода и ще ѝ се обадя в канцеларията.

обайвам

оба̀йваш, несв. и обая, св.; Кого. Покорявам с качествата и проявите си; очаровам, привличам, пленявам. Обая всички с думите си.

обаче

съюз.
1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу.
2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна.

обая

оба̀еш, мин. св. оба̀ях, мин. прич. оба̀ял, св.вж. обайвам.

обаяние

ср., само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние.

обаятелен

обая̀телна, обая̀телно, мн. обая̀телни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ.
същ. обаятелност, обаятелността̀, ж.

обаятелност

вж. обаятелен

обветрен

обвѐтрена, обвѐтрено, мн. обвѐтрени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа.

обвивам

обвѝваш, несв. и обвия, св.; Какво. Омотавам, обгръщам, покривам от всички страни. Обвивам тетрадките си.

обвивка

мн. обвѝвки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада.

обвинение

мн. обвинѐния, ср.
1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама.
2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на обвинението.

обвинител

обвинѝтелят, обвинѝтеля, мн. обвинѝтели, м.
1. Човек, който обвинява.
2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.

обвинителен

обвинѝтелна, обвинѝтелно, мн. обвинѝтелни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт.

обвиня

обвинѝш, мин. св. обвинѝх, мин. прич. обвинѝл, св.вж. обвинявам.

обвинявам

обвиня̀ваш, несв. и обвиня, св.; кого, в какво/за какво.
1. Смятам за виновен, привличам под съдебна отговорност. Обвиняват го в присвояване.
2. Упреквам, смятам за виновен, осъждам, укорявам. Обвинявам го за пропуска.
обвинявам се/обвиня се. — Смятам себе си за виновен; укорявам се.

обвиняем

мн. обвиня̀еми, м. Лице, към което е отправено съдебно обвинение. Обвиняемият погледна адвоката си.

обвиняема

мн. обвиня̀еми, ж. Жена обвиняем.

обвия

обвѝеш, мин. св. обвѝх, мин. прич. обвѝл, св.вж. обвивам.

обвържа

обвъ̀ржеш, мин. св. обвъ̀рзах, мин. прич. обвъ̀рзал, св.вж. обвързвам.

обвързвам

обвъ̀рзваш, несв. и обвържа, св.; какво/кого, с какво.
1. Обвивам, омотавам, като връзвам. Обвърза колета с канап.
2. Задължавам, свързвам, създавам постоянни връзки. Обвързаха нашия завод с договор.
обвързвам се/обвържа се. 1. — Обвивам се, омотавам се.
2. Задължавам се, свързвам се. Обвързал се е с едни крадци, не знае какво да прави.

обгарям

обга̀ряш, несв. и обгоря̀ 2 , св.
1. Овъглявам се по повърхността, изгарям отвън. Дървата обгаряха бавно.
2. Получавам външни повреди от изгаряне. Лявата му ръка обгоря при пожара.

обгербвам

обгѐрбваш, несв. и обгербя, св.; Какво. Облепвам с гербови марки. Обгербих молбата до прокурора.

обгербя

обгѐрбиш, мин. св. обгѐрбих, мин. прич. обгѐрбил, св.вж. обгербвам.

обгоря

обгорѝш, мин. св. обгорѝх, мин. прич. обгорѝл, св.вж. обгорявам.



обгорѝш, мин. св. обгоря̀х, мин. прич. обгоря̀л, св.вж. обгарям.

обгорявам

обгоря̀ваш, несв. и обгоря̀ 1 , св.; Какво.
1. Овъглявам нещо отвън. Обгориха краищата на книгата, за да изглежда по-стара.
2. Чрез нагряване обеззаразявам. Обгори върха на ножа и сряза забралата рана.

обградя

обградѝш, мин. св. обградѝх, мин. прич. обградѝл, св.вж. обграждам.

обграждам

обгра̀ждаш, несв. и обградя, св.; Кого, какво.
1. Обикалям от всички страни. Полицията обгради нарушителите.
2. Прен. Проявявам специално отношение, пазя, грижа се. Обграждам с любов. Обграждам с внимание.
обграждам се/обградя се. 1. — Поставям около себе си.
2. Прен. Общувам с тесен кръг доверени лица. Обградил се е само със свои хора.

обгръщам

обгръ̀щаш, несв. и обгърна, св.; Кого, какво.
1. Обхващам от всички страни. Обгърна талията ѝ с ръце.
2. Прен. Обхващам с поглед или мисъл. Обгърна нивите си с одобрение.

обгърна

обгъ̀рнеш, мин. св. обгъ̀рнах, мин. прич. обгъ̀рнал, св.вж. обгръщам.

обдаря

обдарѝш, мин. св. обдарѝх, мин. прич. обдарѝл, св.вж. обдарявам.

обдарявам

обдаря̀ваш, несв. и обдаря, св.; Кого. Дарявам богато, надарявам. Обдарих сватовете.

обед

мн. о̀беди, (два) о̀беда, м.
1. Основно хранене в средата на деня. Каня те на обед.
2. Храната, приготвена за това ядене. Обедът беше много вкусен.
3. Времето, когато се извършва това хранене; пладне. Около обед ще те чакам пред киното.
прил. обеден, о̀бедна, о̀бедно, мн. о̀бедни (в 1 и 3 знач.). Обедна почивка. Обедна среща.

обеден

вж. обед

обединен

обединѐна, обединѐно, мн. обединѐни, прил. Който е свързан в едно цяло; единен. Ако сме обединени, не могат да ни победят. Обединени арабски емирства.

обединение

мн. обединѐния, ср.
1. Само ед. Обединяване. След обединението бяха по-силни.
2. Група хора, организации, учреждения, които се съюзяват при изпълнение на някаква задача. Творческо обединение.

обединя

обединѝш, мин. св. обединѝх, мин. прич. обединѝл, св.вж. обединявам.

обединявам

обединя̀ваш, несв. и обединя, св.; Кого, какво. Създавам единство, събирам в едно цяло. Трудностите ги обединиха.
обединявам се/обединя се. — Включвам се в единство. Обединиха се в борбата за справедливост.

обеднея

обеднѐеш, мин. св. обедня̀х, мин. прич. обедня̀л, св.вж. [[обеднявам 1 ._

обедня

обеднѝш, мин. св. обеднѝх, мин. прич. обеднѝл, св.вж. [[обеднявам 2 ._

обеднявам

обедня̀ваш, несв. и обеднея, св.
1. Ставам беден; осиромашавам. През войната хората обедняха.
2. Прен. Ставам беден, еднообразен, оскъден, недостатъчен. Почвата обеднява. Езикът ни обеднява.



обедня̀ваш, несв. и обедня, св.; Кого, какво. Правя да стане по-беден.

обез-

представка. В състава на глаголи със значение лишавам от нещо, освобождавам от нещо: обезлесявам, обезводнявам, обезболявам, обезсолявам, обеззаразявам и др.

обезателен

обеза̀телна, обеза̀телно, мн. обеза̀телни, прил. Задължителен, необходим, безусловен.

обезателно

нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването.

обезболя

обезболѝш, мин. св. обезболѝх, мин. прич. обезболѝл, св. — вж. обезболявам.

обезболявам

обезболя̀ваш, несв. и обезболя, св.; Какво. Правя безболезнено, да не се чувства болка. Обезболявам засегнатото място.

обезболяващ

обезболя̀ваща, обезболя̀ващо, мн. обезболя̀ващи, прил. Който обезболява, който премахва болката. Обезболяващи средства.

обезверен

обезверѐна, обезверѐно, мн. обезверѐни, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян.
същ. обезвереност, обезвереността̀, ж.

обезвереност

вж. обезверен

обезверя

обезверѝш, мин. св. обезверѝх, мин. прич. обезверѝл, св.вж. обезверявам.

обезверявам

обезверя̀ваш, несв. и обезверя, св.; Кого. Лишавам от вяра, от доверие.
обезверявам се/обезверя се. — Губя вяра, надежда; отчайвам се.

обезводня

обезводнѝш, мин. св. обезводнѝх, мин. прич. обезводнѝл, св.вж. обезводнявам.

обезводнявам

обезводня̀ваш, несв. и обезводня, св.; Какво. Лишавам от вода, правя безводен, пресушавам. Хората обезводняват блатата.
обезводнявам се/обезводня се. — Губя част от процентното съдържание на вода в организма си. Кърмачетата бързо се обезводняват при разстройство.

обезвредя

обезвредѝш, мин. св. обезвредѝх, мин. прич. обезвредѝл, св.вж. обезвреждам.

обезвреждам

обезврѐждаш, несв. и обезвредя, св.; Кого, какво. Правя безвреден. Обезвреждам противника си. Обезвредих две мини.

обезглавя

обезглавѝш, мин. св. обезглавѝх, мин. прич. обезглавѝл, св.вж. обезглавявам.

обезглавявам

обезглавя̀ваш, несв. и обезглавя, св.
1. Кого. Убивам някого, като отрязвам главата му. Обезглавявам чрез гилотиниране.
2. Прен. Какво. Лишавам от ръководство. Многото арести обезглавяват мафията.

обездка

мн. обѐздки, ж. Приучване на кон към езда.

обезземля

обезземлѝш, мин. св. обезземлѝх, мин. прич. обезземлѝл, св.вж. обезземлявам.

обезземлявам

обезземля̀ваш, несв. и обезземля, св.; Кого. Лишавам от земя.

обезкуража

обезкуражѝш, мин. св. обезкуражѝх, мин. прич. обезкуражѝл, св.вж. обезкуражавам.

обезкуражавам

обезкуража̀ваш, несв. и обезкуража, св.; Кого. Лишавам от кураж, от увереност; привеждам в състояние на неувереност. Загубите го обезкуражиха.
обезкуражавам се/обезкуража се. — Губя куража си, духа си; обезсърчавам се.

обезлеся

обезлесѝш, мин. св. обезлесѝх, мин. прич. обезлесѝл, св.вж. обезлесявам.

обезлесявам

обезлеся̀ваш, несв. и обезлеся, св.; Какво. Лишавам от лесове, от гори. При необмислената сеч се обезлесиха големи пространства в планините.

обезлича

обезличѝш, мин. св. обезличѝх, мин. прич. обезличѝл, св.вж. обезличавам.

обезличавам

обезлича̀ваш, несв. и обезлича, св.; Кого, какво. Правя безличен, лишавам от индивидуални качества.
обезличавам се/обезлича се. — Губя индивидуалността си, положителните си качества.

обезлюдя

обезлюдѝш, мин. св. обезлюдѝх, мин. прич. обезлюдѝл, св.вж. обезлюдявам.

обезлюдявам

обезлюдя̀ваш, несв. и обезлюдя, св.; Какво. Правя безлюден, лишавам от население. Миграционните процеси обезлюдиха селата.
обезлюдявам се/обезлюдя се. — Лишавам се от население, ставам безлюден. Селата се обезлюдиха.

обезмасля

обезмаслѝш, мин. св. обезмаслѝх, мин. прич. обезмаслѝл, св.вж. обезмаслявам.

обезмаслявам

обезмасля̀ваш, несв. и обезмасля, св.; Какво. Лишавам от маслено съдържание, намалявам количеството масло.
прил. обезмаслѐн, обезмаслѐна, обезмаслѐно, мн. обезмаслѐни. Обезмаслено мляко.

обезобразя

обезобразѝш, мин. св. обезобразѝх, мин. прич. обезобразѝл, св.вж. обезобразявам.

обезобразявам

обезобразя̀ваш, несв. и обезобразя, св.; Кого, какво. Лишавам от естествения външен вид; правя уродлив, безобразен. Ударите обезобразиха лицето му.

обезоръжа

обезоръжѝш, мин. св. обезоръжѝх, мин. прич. обезоръжѝл, св.вж. обезоръжавам.

обезоръжавам

обезоръжа̀ваш, несв. и обезоръжа, св.; Кого.
1. Отнемам оръжието на някого. Обезоръжих нападателя.
2. Прен. Лишавам от възможност за действие; неутрализирам или печеля на своя страна. Красотата ѝ го обезоръжи.

обезпеча

обезпечѝш, мин. св. обезпечѝх, мин. прич. обезпечѝл, св.вж. обезпечавам.

обезпечавам

обезпеча̀ваш, несв. и обезпеча, св.; какво/кого, с какво.
1. Предоставям достатъчно средства за живот. Обезпечавам материално децата си.
2. Снабдявам с нужното количество. Обезпечавам производството със суровини.
3. Правя реален, възможен, сигурен. Обезпечавам успеха му.

обезпечаване

Банков термин: всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или стипулация, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума по вземането да се събере от поръчителя, гаранта, стипуланта или чрез продажба на заложеното или ипотекираното имущество.

обезпокоя

обезпокоѝш, мин. св. обезпокоѝх, мин. прич. обезпокоѝл, св.вж. обезпокоявам.

обезпокоявам

обезпокоя̀ваш, несв. и обезпокоя, св.; Кого. Нарушавам спокойствието, причинявам вълнение. Съобщението ми го обезпокои.
обезпокоявам се/обезпокоя се. — Обзема ме безпокойство, тревога. Много се обезпокоих, като разбрах, че ще закъснееш.

обезсилвам

обезсѝлваш, несв. и обезсиля, св.
1. Кого. Лишавам от сила, правя безсилен. Болестта го обезсили.
2. Какво. Правя невалиден. Новият закон обезсилва предишните нормативни актове.

обезсиля

обезсѝлиш, мин. св. обезсѝлих, мин. прич. обезсѝлил, св.вж. обезсилвам.

обезсмъртя

обезсмъртѝш, мин. св. обезсмъртѝх, мин. прич. обезсмъртѝл, св.вж. обезсмъртявам.

обезсмъртявам

обезсмъртя̀ваш, несв. и обезсмъртя, св.; Кого, какво. Правя безсмъртен, увековечавам. В поезията си обезсмърти техния подвиг.

обезсърча

обезсърчѝш, мин. св. обезсърчѝх, мин. прич. обезсърчѝл, св.вж. обезсърчавам.

обезсърчавам

обезсърча̀ваш, несв. и обезсърча, св.; Кого. Лишавам от смелост, от мъжество, от кураж. Несполуките го обезсърчиха.
обезсърчавам се/обезсърча се. — Губя желанието си за работа, вярата си в успеха; обезкуражавам се.

обезсърчителен

обезсърчѝтелна, обезсърчѝтелно, мн. обезсърчѝтелни, прил. Който обезсърчава.

обезумея

обезумѐеш, мин. св. обезумя̀х, мин. прич. обезумя̀л, св.вж. обезумявам.

обезумявам

обезумя̀ваш, несв. и обезумея, св. Лишавам се от разсъдък, ставам безумен; побърквам се. Обезумя от ярост.

обезценя

обезценѝш, мин. св. обезценѝх, мин. прич. обезценѝл, св.вж. обезценявам.

обезценявам

обезценя̀ваш, несв. и обезценя, св.; Какво.
1. Намалявам стойността на нещо, правя малоценно.
2. Прен. Правя нещо да не се цени. Инфлацията обезценява парите. Конфликтите обезценяват отношенията между хората.
обезценявам се/обезценя се. — Губя стойността си, ценността си.

обезчестя

обезчестѝш, мин. св. обезчестѝх, мин. прич. обезчестѝл, св.вж. обезчестявам.

обезчестявам

обезчестя̀ваш, несв. и обезчестя, св.; Кого, какво.
1. Накърнявам честта, достойнството на някого; опозорявам. С постъпката си обезчести името на целия род.
2. Отнемам девствеността; озлочестявам, опозорявам. Обезчести момичето.

обезщетение

мн. обезщетѐния, ср. Нещо, което се дава за причинени щети, вреди или загуби. Парично обезщетение.

обезщетя

обезщетѝш, мин. св. обезщетѝх, мин. прич. обезщетѝл, св.вж. обезщетявам.

обезщетявам

обезщетя̀ваш, несв. и обезщетя, св.; Кого. Давам обезщетение.

обект

мн. обѐкти, (два) обѐкта, м.
1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.
2. Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. На обекта докараха строителен материал. Военен обект.
3. Спец. В граматиката — предметът, който е засегнат от глаголното действие; допълнение.
4. Спец. Във философията — външният свят, който съществува независимо от съзнанието ни.

обектив

мн. обектѝви, (два) обектѝва, м.
1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи.
2. Прен. Център на внимание. В обектива попаднаха някои неуредици от последната година.

обективен

обектѝвна, обектѝвно, мн. обектѝвни, прил.
1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят.
2. Безпристрастен, справедлив. Обективна критика.
същ. обективност, обективността̀, ж.

обективизация

В идеалистическата философия превръщане на личните усещания в самостоятелни същности.

обективизъм

фил. Концепция, според която научното познание трябва да се ограничи в рамките на обективното представяне на предмета на изследването, без да стига до критични оценки и партийни изводи.литер. Направление в амер. поезия от средата на XX в. , което се основава върху прецизното изображение на живота и разговорната реч.

обективност

вж. обективен

обелвам

обѐлваш, несв. и обеля, св.; Какво.
1. Махам цялостно кората или обвивката на нещо. Обели ябълката.
2. Одирам, ожулвам. Детето падна и обели коленете си.
Дума/зъб не обелвам. — Нищо не казвам, не продумвам; мълча.

обелиск

мн. обелѝски, (два) обелѝска, м.
1. Паметник във формата на пирамида.
2. Спец. Древноегипетски четиристенен каменен стълб с пирамидален връх и с надписи.

обеля

обѐлиш, мин. св. обѐлих, мин. прич. обѐлил, св.вж. обелвам.

обем

мн. обѐми, (два) обѐма, м.
1. Само ед. Размер на пространството, заградено от едно тяло. Обем на куб.
2. Прен. Само ед. Размер, количество. Обем познания.
3. Вместимост, доза, определено количество. Смесват се два обема вода с един обем наситен разтвор.

обема

обѐмеш, мин. св. обѐх, мин. прич. обѐл, св.вж. обемам.

обемам

обѐмаш, несв. и обема, св. Обхващам вътре в себе си; съдържам, състоя се, побирам, обхващам.

обемен

обѐмна, обѐмно, мн. обѐмни, прил. Който се отнася до обем, който има обем. Обемно изображение.
същ. обемност, обемността̀, ж.

обемист

обемѝста, обемѝсто, мн. обемѝсти, прил. Който има голям обем, заема значителна част от пространството; голям, обширен, просторен. Обемиста чанта. Обемисто изследване.

обемност

вж. обемен

обер-

Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор.

обера

оберѐш, мин.св. обра̀х, мин. прич. обра̀л, св.вж. обирам.

оберкелнер

мн. о̀беркелнери, м. Главен келнер.

обертон

мн. оберто̀нове, (два) оберто̀на, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.

обесвам

обѐсваш, несв. и обеся, св.; Кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха.
Обесвам се на шията (на някого). — Натрапвам се.
Обесвам нос. — Изпадам в отчаяние.

обесник

мн. обѐсници, м. Разг. Пакостник, немирник.

обесница

мн. обѐсници, ж. Жена обесник.

обеся

обѐсиш, мин. св. обѐсих, мин. прич. обѐсил, св.вж. обесвам.

обет

мн. обѐти, (два) обѐта, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност.

обетован

обето̀вана, обето̀вано, мн. обето̀вани, прил. Обещан, желан.
Обетована земя. — Място на изобилие и щастие, към което се стремим.

обеца

мн. обецѝ, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс.
Обеца на ухото. — Поука от преживяна неприятност или грешка.

Дублетна форма: обица

обещавам

обеща̀ваш, несв. и обещая, св.
1. Какво, На кого. Задължавам се да извърша нещо. Обещах да се върна навреме.
2. Прен. Какво. Проявявам признаци за нещо, внушавам надежда за нещо. Денят обещава да бъде топъл.

обещание

мн. обеща̀ния, ср. Доброволно задължение, обричане да се извърши нещо. Ще изпълня обещанието си.

обещая

обеща̀еш, мин. св. обеща̀х, мин. прич. обеща̀л, св.вж. обещавам.

обжалвам

обжа̀лваш, несв. и обжаля, св.; Какво. Изисквам от по-висша съдебна инстанция преглед на дело, ревизиране на присъда. Ще обжалвам присъдата пред Върховния съд.

обжаля

обжа̀лиш, мин. св. обжа̀лих, мин. прич. обжа̀лил, св.вж. обжалвам.

обзаведа

обзаведѐш, мин. св. обзавѐдох, мин. прич. обзавѐл, св.вж. обзавеждам.

обзавеждам

обзавѐждаш, несв. и обзаведа, св.; Какво. Снабдявам с необходимите за живеене и работа неща; мебелирам. Обзавеждам новия си апартамент с модерни мебели.
обзавеждам се/обзаведа се. 1. — Снабдявам жилището си с мебели и други необходими вещи.
2. Разг. Ирон. Подсигурявам се, обграждам се. Обзавел се е с две секретарки.

обзавеждане

мн. обзавѐждания, ср. Вещите, необходими за живот и работа; мебелировка. Съвременно обзавеждане.

обзалагам се

обзала̀гаш се, несв. и обзало̀жа се, св. Правя облог; хващам се на бас. Обзалагам се, че те ще ги надиграят.

обзаложа се

обзало̀жиш се, мин. св. обзало̀жих се, мин. прич. обзало̀жил се, св.вж. обзалагам се.

обзема

обзѐмеш, мин. св. обзѐх, мин. прич. обзѐл, св.вж. обземам.

обземам

обзѐмаш, несв. и обзема, св.; Кого, какво.
1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове.
2. Прен. Завладявам, обхващам. Обзе го ужас.

обзор

мн. обзо̀ри, (два) обзо̀ра, м.
1. Преглед на обединени от обща тема явления. Политически обзор.
2. Възможност за обхващане с поглед на някакво пространство. Наблюдателната кула трябва да е на високо място, за да има добър обзор.

обигравам се

обигра̀ваш се, несв. и обигра̀я се, св. Свиквам да работя с нещо, привиквам с нещо или с някого; придобивам опитност. Той се обигра в политиката.

обигран

обигра̀на, обигра̀но, мн. обигра̀ни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност.
същ. обиграност, обиграността̀, ж.

обиграност

вж. обигран

обиграя се

обигра̀еш се, мин. св. обигра̀х се, мин. прич. обигра̀л се, св.вж. обигравам се.

обида

мн. обѝди, ж.
1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди.
2. Чувството, което предизвиква такова оскърбление. Лицето му пламна от обида.

обиден

обѝдена, обѝдено, мн. обѝдени, прил.
1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка.
2. Който изразява чувство на обида. Има обиден вид.



обѝдна, обѝдно, мн. обѝдни, прил. Който причинява или съдържа обида; оскърбителен. Обиден тон. Обидни думи.

обидчив

обидчѝва, обидчѝво, мн. обидчѝви, прил. Който лесно се обижда.

обидя

обѝдиш, мин. св. обѝдих, мин. прич. обѝдил, св.вж. обиждам.

обиждам

обѝждаш, несв. и обидя, св.; Кого. Нанасям обида, оскърбявам.
обиждам се/обидя се. — Чувствам се обиден.

обикалям

обика̀ляш, несв. и обиколя, св.
1. Какво/кого; около какво/кого. Движа се, минавам около нещо. Обикалям около езерцето. Обикалям къщата.
2. Кого, какво. Посещавам различни места. Обиколих приятелите си.
3. Прен. Разг. Кого. Постоянно стоя при някого, грижа се за него. По цял ден обикалям болния. Защо пак обикаляш директора?
4. Какво. Разположен съм около нещо. Оградата обикаляше двора му от всички страни.
5. Минавам по по-дълъг път, а не направо. Имах достатъчно време, затова обиколих през другия квартал.

обиквам

обѝкваш, несв. и обикна, св.; Кого, какво. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град.

обикна

обѝкнеш, мин. св. обѝкнах, мин. прич. обѝкнал, св.вж. обиквам.

обикновен

обикновѐна, обикновѐно, мн. обикновѐни, прил.
1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек.
2. Който е най-разпространен; неособен. Обикновен хляб. 3. Прост, лесен, елементарен. Най-обикновено устройство. 4. Банален, делничен. Обикновен случай. 5. Общоприет, обичаен. По обикновения начин.

обикновено

нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа.

обиколен

обико̀лна, обико̀лно, мн. обико̀лни, прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.

обиколка

мн. обико̀лки, ж.
1. Обикаляне, обхождане, движение около нещо. Трябва да направя две обиколки на стадиона.
2. Дължината на линията, която опасва едно тяло; периметър. Обиколката на триъгълника е равна на сбора от дължините на трите му страни. Обиколка на талията.
3. Движение в нещо. Обиколка из планината.

обиколя

обиколѝш, мин. св. обиколѝх, мин. прич. обиколѝл, св.вж. обикалям.

обилен

обѝлна, обѝлно, мн. обѝлни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна.
същ. обилност, обилността̀, ж.

обилие

ср., само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо.

обилност

вж. обилен

обир

мн. о̀бири, (два) о̀бира, м.
1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир.
2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чист обир!
3. Разг. Събиране, прибиране. Толкова много грозде има тази година — няма обир!

обирам

обѝраш, несв. и обера, св.
1. Кого, какво. Извършвам обир. Обраха пощата!
2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круши. Обрах всичките рози в градината.
обирам се/обера се.Разг. Изразходвам всичките си пари, оставам без средства. Много се обрахме с тоя строеж.
Обирам каймака (на нещо). — Вземам най-хубавата част, печалбата.
Обирам лаврите. — Постигам успех, слава.
Обирай си крушите.Пренебр. Махай се.
Обирам точките.Жарг. Силно изненадвам с постигнатия успех.

обирач

мн. обира̀чи, м. Пренебр. Човек, който върши обир (в 1 и 2 знач.).
прил. обира̀чески, обира̀ческа, обира̀ческо, мн. обира̀чески.

обирачка

мн. обира̀чки, ж. Жена обирач.

обирджия

мн. обирджѝи, м. Разг. Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените!

обирник

мн. обѝрници, м. Обирач.
прил. обирнически, обѝрническа, обѝрническо, мн. обѝрнически. Обирническа държава.

обирнически

вж. обирник

обиск

мн. о̀биски, (два) о̀биска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити вещи. При обиска намериха фалшива валута.

обискирам

обискѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам обиск; претърсвам. Обискираха него и жилището му.

обистря

обѝстриш, мин. св. обѝстрих, мин. прич. обѝстрил, св.вж. обистрям.

обистрям

обѝстряш, несв. и обистря, св.; Какво. Направям нещо да стане бистро; избистрям.
обистрям се/обистря се. — Ставам бистър.

обитавам

обита̀ваш, несв. Живея някъде; пребивавам, населявам. Първобитните хора са обитавали пещерите.

обитаем

обита̀ема, обита̀емо, мн. обита̀еми, прил.
1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата.
2. Който е годен за живеене.
същ. обитаемост, обитаемостта̀, ж.

обитаемост

вж. обитаем

обиталище

мн. обита̀лища, ср. Остар. Жилище, място за живеене. Сега замъкът е обиталище на призраци.

обитател

обита̀телят, обита̀теля, мн. обита̀тели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум.

обитателка

мн. обита̀телки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа.

обител

обителта̀, мн. обѝтели, ж. Остар. Манастир. Древна обител.

обиход

м., само ед. Постоянна всекидневна употреба, обичайна подредба.

обиходен

обихо̀дна, обихо̀дно, мн. обихо̀дни, прил. Който е в обиход; всекидневен, обичаен.

обица

мн. обицѝ, ж. Обеца.

обич

обичта̀, само ед., ж.
1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич.
2. Любов. Китка за обич аз ти давам.

обичаен

обича̀йна, обича̀йно, мн. обича̀йни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи.
същ. обичайност, обичайността̀, ж.

обичай

обича̀ят, обича̀я, мн. обича̀и, (два) обича̀я, м.
1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни обичаи. Посрещнаха го с хляб и сол според обичая.
2. Навик, привичка. Имам обичай да седя със скръстени ръце.

обичайност

вж. обичаен

обичам

обѝчаш, несв.
1. Кого, какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си.
2. Желая, искам, приятно ми е да върша нещо. Обичам да чета.
3. Какво. Изпитвам влечение към нещо. Обичам пътешествията. Обичам операта.
4. Предпочитам да ям или да пия. Обичам ягоди.
обичам се. — Само мн. Изпитваме взаимна обич. Те много се обичат.
Обичаме се като куче и котка. — Мразим се.
Какво обичате? — Какво желаете.
Както обичате. — Както предпочитате, както ви е удобно.
Ако обичате! — Моля ви.

обичан

обѝчана, обѝчано, мн. обѝчани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение.

обичен

о̀бична, о̀бично, мн. о̀бични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра.

обичка

мн. о̀бички, ж.
1. Малка обеца.
2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци.

обичлив

обичлѝва, обичлѝво, мн. обичлѝви, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете.
същ. обичливост, обичливостта̀, ж.

обичливост

вж. обичлив

обков

м., само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков.

обкова

обковѐш, мин. св. обкова̀х, мин. прич. обкова̀л, св.вж. обковавам.

обковавам

обкова̀ваш, несв. и обкова, св.; Какво. Кова около нещо, покривам външната му част. Обкова тавана с дърво.

обкопавам

обкопа̀ваш, несв. и обкопая, св.; Какво. Копая около нещо или в дълбочина; окопавам (в 1 знач.). Обкопавам дърветата.

обкопая

обкопа̀еш, мин. св. обкопа̀х, мин. прич. обкопа̀л, св.вж. обкопавам.

обкръжа

обкръжѝш, мин. св. обкръжѝх, мин. прич. обкръжѝл, св.вж. обкръжавам.

обкръжавам

обкръжа̀ваш, несв. и обкръжа, св.; Кого, какво.
1. Заграждам от всички страни. Ловците обкръжиха лисицата.
2. Разположен съм от всички страни на нещо, намирам се около нещо. Долината е обкръжена от планини.
обкръжавам се/обкръжа се. — Създавам си обкръжение (във 2 знач.); обграждам се (във 2 знач.).

обкръжение

мн. обкръжѐния, ср.
1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение.
2. Прен. Приближени хора от кръга на някого. Той е от обкръжението на бившия президент.

облага

мн. обла̀ги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си.

облагаем

облага̀ема, облага̀емо, мн. облага̀еми, прил. Който подлежи на облагане с данък. Облагаеми доходи.

облагам

обла̀гаш, несв. и обложа, св.
1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с кадифе.
2. Какво. Налагам да се заплати данък или такса. Облагам доходите с данък.
облагам се/обложа се. 1. — Покривам се нещо. Лигавицата се е обложила.
2. Правя облог, обзалагам се.

облагодетелствам

облагодѐтелстваш, несв. и св.; Кого, какво. Създавам благоприятни условия за някого или нещо; подпомагам (обикн. незаслужено). Облагодетелствах племенника си. Честите валежи облагодетелстват появата на брашнеста мана по лозята.
облагодетелствам се. — Възползвам се от положението за лична облага.

облагодетелствувам

облагодѐтелствуваш, несв. и св. Облагодетелствам.

облагородя

облагородѝш, мин. св. облагородѝх, мин. прич. облагородѝл, св.вж. облагородявам.

облагородявам

облагородя̀ваш, несв. и облагородя, св.
1. Кого. Правя благороден, духовно извисен. Изкуството облагородява хората.
2. Какво. Подобрявам качеството, сорта, породата. Облагородявам овощни дръвчета.

обладавам

облада̀ваш, несв. и обладая, св.
1. Какво. Притежавам, имам в собственост.
2. Кого, какво. Завземам, обземам. Зли сили го обладаха.
3. Кого. Извършвам полово сношение. Подмами момичето и го облада.

обладание

ср., само ед. Остар.
1. Притежание на нещо; собственост.
2. Самообладание. Той запази обладание.

обладая

облада̀еш, мин. св. облада̀х, мин. прич. облада̀л, св.вж. обладавам.

облажа

облажѝш, мин. св. облажѝх, мин. прич. облажѝл, св.вж. облажавам.



обла̀жиш, мин. св. обла̀жих, мин. прич. обла̀жил, св.вж. облажвам.

облажавам

облажа̀ваш, несв. и облажа, св.; Кого. Остар. Смятам за блажен, за честит; завиждам. Облажавам те, че ще видиш интересни места!

облажвам

обла̀жваш, несв. и облажа, св.; Кого, какво. Диал.
1. Изцапвам с блажно.
2. Давам на някого да яде блажно през пости.
3. Поставям мазнина в храната. Тлъстият петел облажи супата.
облажвам се/облажа се. — Ям блажна храна след постене.
Облажвам си душата. — Изпитвам силно удоволствие от нещо.

облак

мн. о̀блаци, (два) о̀блака, м.
1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци.
2. Прен. Плътна маса от еднородни части. Облак прах.
3. Жарг. Смес от мента и мастика. Изпих един облак.
умал. облаче, мн. о̀блачета, ср.
Гоня облаците. — Занимавам се с безполезни работи.
Живея в облаците. — Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.
Вали на облак. — Краткотрайно, за малко вали.

облакътя се

облакътѝш се, мин. св. облакътѝх се, мин. прич. облакътѝл се, св.вж. облакътявам се.

облакътявам се

облакътя̀ваш се, несв. и облакътя̀ се св. Облягам се с лакът върху нещо.

област

областта̀, мн. о̀бласти, ж.
1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област.
2. Част от повърхност. Полярна област.
3. Зона, район, в който е разпространено нещо. Планинска област.
4. Място и близките до него части от тяло или предмет. В областта на сърцето.
5. Клон от наука, дейност, занятие. Нова научна област.

областен

о̀бластна, о̀бластно, мн. о̀бластни, прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство.

облаче

вж. облак

облачен

о̀блачна, о̀блачно, мн. о̀блачни, прил.
1. Покрит с облаци. Облачно небе.
2. Неясен, без слънце. Облачен ден.
същ. облачност, облачността̀, ж. Дъждовна облачност.

облачност

вж. облачен

облегалка

мн. облега̀лки, ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа.

облегало

мн. облега̀ла, ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка.

облегна се

облѐгнеш се, мин. св. облѐгнах се, мин. прич. облѐгнал се, св.вж. облягам се.